Чуто в неделята на Ваехи, 14 Тевет (27 Декември 1947 г.) на утринната трапеза

    От ло лишма (заради себе си) достига до лишма (заради Твореца).

    Ако се вгледаме внимателно, то откриваме, че периодът на духовна работа, когато човек още работи с намерение «заради себе си», е много по-важен, защото в него е по-лесно да съедини своите действия с Твореца. В лишма човек казва, че извършва това добро действие, защото работи напълно за Твореца и всички негови действия са «заради Твореца». Излиза, че той е господар на своите действия.

    А ако се занимава с духовна работа «ло лишма», с намерение «заради себе си», то той прави доброто действие не заради Твореца. Затова не може да се обърне към Твореца с претенция, че му се полага възнаграждение. Излиза, че Творецът не става длъжник в неговите очи. Но защо човек е извършил добро дело – само защото Творецът му е дал възможност, за да може егоистичните желания да го задължат да извърши това.

    Например, ако дойдат хора в дома му, а той се срамува да седи без работа, то взима книгата и показва, че изучава Тора. Получава се, че той учи Тора не «заради Твореца», не защото Той го е задължил да учи, не заради изпълнение на заповедите, за да се хареса на Твореца – а за да се хареса на своите гости. Но как може след това да търси възнаграждение от Твореца заради изучеването на Тора, с която се е занимавал заради гостите? Излиза, че Творецът не му е длъжник, а той може да търси възнаграждение от гостите – да го уважават за това, че изучава Тора. Но в никакъв случай не може да иска от Твореца.

    А когато той анализира своите действия и казва, че в крайна сметка се занимава с Тора, и отблъсква причината, поради която се е занимавал, т.е. гостите, и казва, че от този миг ще се занимава само заради Твореца, то незабавно трябва да каже, че всичко слиза свише и Творецът е пожелал да го поправи, за да се занимава с Тора и му е дал истинска причина за заниманията. Но тъй като не е достоен да приеме истината, Творецът му изпраща лъжлива причина и с помощта на тази лъжлива причина той да може да се занимава с Тора.

    Излиза, че всичко прави Творецът, а не човекът. Затова той е длъжен да възпява Твореца, който даже в такива низки състояния не го оставя и му дава сили и енергия, за да желае да се занимава с Тора.

    И ако човек се вгледа внимателно в случващото се с него, то открива, че Творецът е Единственият, който действа, както е казано: «Той прави и ще прави всички действия», а човекът със своите добри постъпки не извършва никакви действия, защото макар и да изпълнява заповедите, той го прави не заради заповедите, а заради друга, странична причина.

    А истината е в това, че Творецът, Той е истинската причина, предизвикваща всички действия на човека. Но Творецът се облича в различни одеяния заради човека, а не в заповедите – поради страх или любов към нещо друго, а не към Твореца. Получава се, че в състояние ло лишма (когато работи не заради Твореца) е по-лесно да отнесе своите добри дела към Твореца, казвайки че Творецът е свършил добрите дела, а не самият човек. В крайна сметка човек не е искал да направи тези действия заради заповедите, а просто по друга причина.

    А в състоянието лишма човек знае, че работи заради заповедите, т.е. той самият иска да изпълни Заповедите. Не защото Творецът му е дал желание в сърцето да изпълни Заповедите, а защото той сам избира това.

    Истината е, че всичко прави Творецът, но е невъзможно да се постигне степента на личното управление, преди човек да постигне степента на управлението «възнаграждение и наказание».