Чуто при завършване на празника Сукот (1943 г.) в Йерусалим
Необходимо е човек да се отдели от злото и да спазва четирите съюза:
- «Съюз на очите» (брит ейнаим) – предупреждаващ да се пази от гледане на жени. И тази забрана идва не от това, че може да доведе до недобри желания, защото тя се разпространява даже и на стогодишни старци – а идва от много висок корен, който предупреждава, че ако не се пази и оглежда жени, може да стигне до състояние, когато ще поиска да гледа Святата Шхина. И това е достатъчно за този, който разбира.
- «Съюз на речта» (брит а-лашон) – задължаващ да внимава в анализа «истина-лъжа», който след грехопадението на Адам се явява основа, тъй като преди грехопадението на Адам анализът е бил «сладко-горчиво». А анализът «истина-лъжа» е съвършено друг, и понякога неговото начало е сладко, а края се оказва горчиво. Излиза, че действителността може да бъде горчива – но все пак истинска.
Затова е нужно да се пазим да не казваме лъжа. И даже ако на човек му се струва, че лъже само другарите, е необходимо да помни, че тялото е като машина и както привиква да действа, така и продължава. И когато го приучи да лъже и мами, то вече не може да върви по друг път. И поради това човек сам със себе си също е принуден да върви в лъжа и измама.
Получава се, че човек е принуден да мами сам себе си и не е по силите да си каже истината, тъй като не е особено заинтересован да я види. И може да се каже, че този, който мисли, че лъже другаря – в действителност лъже Твореца, защото освен човекът, има само Творец. В крайна сметка изначално човек е наречен творение само в собственото си възприятие, понеже Творецът е пожелал човекът да се усети съществуващ отделно от Него. Но всъщност «цялата земя е пълна с Твореца».
И затова, лъжейки другарите, той лъже Твореца, и огорчавайки другарите, огорчава Твореца. А ако човек привикне да говори истината, това ще му донесе полза в отношенията с Твореца, т.е. ако обещае нещо на Твореца, то се старае да изпълни обещанието, защото не е привикнал да лъже. Тогава се удостоява с това, че «Творецът става негова сянка». И ако човек изпълнява своите обещания, съответно и Творецът също изпълнява своето обещание по отношение на човека, както е казано: «Благословен е говорещият и правещият».
Съществува правило: да бъде сдържан в разговор, за да не разкрива своето сърце и да не дава възможност на нечистите сили да се присъединят към святостта. Защото докато човек окончателно не е поправен, разкривайки нещо съкровено, той дава възможност на нечистите сили да го обвинят пред висшето управление. И тогава те се надсмиват над неговата работа и казват: «Каква работа той прави за Всевишния, ако цялата тази работа е само заради самия себе си?»
И в това е отговорът на най-трудния въпрос. Тъй като е известно, че «заповедта влече след себе си друга заповед», тогава защо виждаме, че човек често пада от духовната работа?
Фактът обаче е, че нечистата сила осъжда и критикува работата му, а после се спуска и взима душата му. Тоест след като вече се е оплакала на Твореца, че работата на човекът не е чиста и той работи заради своя егоизъм, се спуска и взима неговата жива душа, питайки човека: «Какво ти дава тази работа?!» И тогава, дори ако той се е удостоил с някакво светене от живата душа – отново го губи.
Изходът е само в скромността, за да не узнае нечистата сила за работата на човека, както е казано: «Сърцето с уста да не разкрие». Тъй като нечистата сила знае само това, което се разкрива с разговори и действия, и само за това може да се захване.
И е нужно да се знае, че страданията и ударите основно идват при човека от обвинения, и затова, доколкото е възможно, трябва да избягва разговорите. Освен това, дори ако говори за нещо обикновено, той също разкрива тайните на своето сърце, както е казано: «Душата му излиза с речта». И в това се заключва «Съюзът на речта», който трябва да се страхува да не наруши.
А най-важното е да внимава по време на подем, тъй като по време на падение е тежко да се удържи на високо ниво и да съхрани достигнатото.