Чуто през месец Сиван (Юни 1943 г.)

    В началото се достига поправяне на света, а после става пълно освобождение, тоест идва Месията, когато «очите твои видят Учителя твой», «и се напълни земята със знанието за Твореца». Което съответства на това, че в началото се поправя вътрешната част на света, а после външната част. Но е необходимо да се знае, че при поправяне на външната част на света се достига по-висока степен, отколкото при поправяне на вътрешната част.

    Исраел се отнася към вътрешната част на света, както е казано: «А вие сте малки сред народите». Но с поправяне на вътрешната част се поправя също и откритата, външна част, само че постепенно, на малки порции. И всеки път малко по малко се поправя външната част (както «грош по грош се събира целият капитал»), докато цялата външна част не бъде поправена.

    Различието между вътрешната и външната част се вижда най-добре тогава, когато човек изпълнява някакво поправяне и усеща, че не всички негови органи (желания) са съгласни да го изпълняват. Като човек, който пости – само неговата вътрешна част е съгласна с ограничението, а външната част страда от него, защото тялото винаги се намира в противоречие с душата. Така че само по душа, а не по тяло, се отличава Исраел от другите народи. А по тяло те са подобни, защото и тялото на Исраел се грижи само за себе си.

    И когато се поправят отделните части, отнасящи се до Исраел, като цяло се поправя и целият свят. Затова доколкото ние се поправяме, дотолкова се поправят всички народи на света. И затова е казано от мъдреците: «Удостоените – поправят и оправдават не само себе си, но и целия свят», а не е казано: «оправдават Исраел». Именно «оправдават целия свят», защото вътрешната част поправя външната.