Всички светове с тяхното множество от степени съществуват само относно душата, която се получава от световете. Затова съществува правило "Всичко, което не постигаме, не можем да назовем по име", защото името означава постижение. И затова всички имена, обозначения, числа се определят само относно получаващия (постигащия).
Затова се различават три категории:
- Същността на Твореца (Ацмуто) - за нея не говорим, тъй като не я постигаме, а мястото, от което започваме да говорим, се нарича "Замисъл на Творението", където ние се намираме в мислите на Твореца, в потенциал, преди Неговото действие и "крайният резултат на действието изначално е заложен в неговия замисъл", защото желанието за резултат задължава на действие.
- Замисълът на творението, наречен "Свят на Безкрайността" (Ейн Соф) – това е връзката на Ацмуто с душите във вид на "желание да наслади творенията (душите)". Освен тази връзка ние нищо не постигаме и затова за нищо повече не може да се говори.
Тъй като всичко известно и постижимо в света съществува само относно душата, то за самите светове ние нищо не можем да кажем, защото не можем да ги постигнем като такива. И затова сами по себе си те са непостижими и се отнасят към Ацмуто. Душите получават от световете. Световете се определят от душите само в този вид, в който душите ги постигат.
Когато говорим за висшата светлина, то подразбираме едновременно две категории: получаващ и получавано в едно – т.е. как получаващият възприема получаваното. Но всяко от тях само по себе си не влиза в определението Безкрайност: постижимото се нарича Ацмуто, а постигащия се нарича душа, "създадено от нищото" желание да се напълни (наслаждение).
Всички светове сами по себе си се определят като просто единство, в тях самите няма никакви изменения, както е казано: "Аз своите действия не изменям", т.е. в самия Творец няма никакви изменения, сфирот и части. А всичко, което ние наричаме с различни имена – всичко това се намира не в Ацмуто, а в душите, постигащи висшата светлина.
Творецът желае ние да постигнем и разберем излизащото от него наслаждение във вид на "Неговото желание да наслади творението". Затова ни е дал такива органи на усещане, с които да възприемаме висшата светлина, определяйки множество усещания в нея. А нашият общ орган на усещане се нарича "желанието да получаваме наслаждение". В полученото ние усещаме много части и оттенъци, подеми и падения.
От там, където в желанието започва осъзнаване, се появява възможност за описание на възприятията в степента на усещането. Това вече означава взаимоотношение на висшата светлина и желанието, и се нарича светлина и кли – наслаждение и желание. Докато в светлината извън кли не може да има никакво възприятие, усещане, защото светлината без постигащ се определя като все още отнасяща се към Ацмуто, същност на Твореца, за която е забранено да се говори, тъй като тя е непостижима. Как може да се говори за непостижимото?
Тогава това, което ние наричаме в духовното светлина и кли, още се намира в замисъл и се нарича свят на Безкрайността, който преди ЦА (Първото съкращение) се определя като корен, т.е. като замисъл, потенциал, който трябва да доведе до действие.
Започвайки с Цимцум Алеф и до света Асия, съществуват множество светове и части, които преди (преди ЦА) се намират в замисъла. А после постигащият ги постига в действие и постигащият действително усеща цялото това множество от части и действия.
Когато говорим за това, че Творецът ни помага, изпраща ни излекуване, или освобождение, подаръци, успех и пр., имаме предвид две категории:
- Творец. Той се определя като Ацмуто, за който е забранено да се говори, защото е непостижим;
- Изходящото от Него – разпространяващата се към творенията светлина, влизаща в нашето кли, т.е. в нашето желание за напълване. Това се нарича Безкрайност, т.е. връзката на Твореца с човека, когото Творецът желае да наслади. А желанието да се наслади се определя като разпространяваща се от Твореца светлина, която в своя край достига желанието за получаване на наслаждение, което получава разпространяващата се светлина.
Тази разпространяваща се светлина се нарича Безкрайност, и тя достига получаващия чрез много скрития, което позволява на низшия да получи тази светлина. И затова всички постижения и изменения стават само в самия получаващ, т.е. в степента на неговото възприятие на получаваното (освобождение).
А всички многочислени имена и определения в световете се дават само в съответствие с възприятието на усещащия. Сами по себе си те се определят като «намиращи се в замисъла» и само в усещанията на низшия се определят като усещания за действие.
Постигащият и постижимото се появяват заедно едновременно. Защото по отношение на кого постижимото ще приеме форма? Само по отношение на постигащия. Невъзможно е да се каже каква форма има постижимото до неговото проявление в усещанията на постигащия. Затова това е невъзможно да се постигне. И така, ако нямаме постижение на Ацмуто и нямаме никаква възможност да усетим "там" (преди нашите усещания), как можем да говорим за явленията сами по себе си, за това, какви форми имат извън нашите усещания. Тъй като в Ацмуто няма никакво постижение.
Затова няма за какво да говорим, освен за своите усещания, колко ние се възбуждаме от въздействието на светлината, разпространяваща се в тях. Подобно на това, как в нашите усещания масата се възприема твърда в усещането за допир, в зрителното възприятие се оценява от нас с определени размери. Но всичко това е само в нашите усещания. И това все пак не означава, че масата ще се възприема такава в усещанията на творения с други сетивни органи, например в усещанията на ангела. Той, разбира се, ще възприема масата в друга форма в сравнение с възприеманата от нас – съгласно своите сетивни органи. Затова не можем да говорим за това, как масата изглежда в усещанията на ангела, защото ние нищо не знаем за неговите сетивни органи.
И понеже, както не можем да постигнем същността на Твореца, така не можем да говорим и за това, каква форма имат световете относно Твореца. Ние постигаме в световете само постижимото в своите усещания, защото такова е желанието на Твореца, за да може така ние да постигнем висшите светове.
Затова е казано, че няма постижение на светлината, а само в измененията, които тя създава в кли, т.е. в нашите сетивни органи. Всичко се измерва и оценява от нас само относно нашите органи на възприемане.
Затова ако много хора гледат един духовен обект, все едно всеки го постига различно, съгласно своето индивидуално представяне и усещане. И ако този духовен обект се изменя по отношение на някого, то това става в следствие на измененията на състоянията на човека. Затова и той всеки път усеща различна форма на същия този обект. И всичко това е по причина, че светлината се явява проста и няма никаква форма, а всички форми се определят от възприятията на постигащия.