Чуто на 26-ти Адар (7 Март 1948 г.)

   На «Шабат Шкалим», преди освещаването на Съботата, Баал а-Сулам разказал, че в Полша съществувал обичай, според който всички богати в Съботата, наречена «Шабат Шкалим», пристигали при своите духовни ръководители, за да получат монета (шкалим) от тях.

   И това е, защото е невъзможно да унищожат и изтрият Амалек без шкалим, защото преди човек да получи шкалим, в него още я няма нечистата сила Амалек (клипа Амалек). Но когато той вземе шкалим, му се явява огромна клипа, наречена «Амалек», и само тогава започва работата по изтриване на Амалек. А преди това няма нищо, което човек да изтрие.

   И като допълнение, той посочил изказване на Магид от Козниц за словата на заключителната молитва на Йом Кипур: «Ти отдели човека в началото (също се превежда като «от главата») и ще го познаеш стоящ пред Теб». Магид попитал за това: «Как е възможно да стои без глава?» Т.е. смисълът е в това, че главата се отделя от човека, но как е възможно това? А обяснението е в това, че: «Ще броиш поголовно синовете на Израел» (Изход 30). А глава получава при условие, че дава половината шекел и благодарение на това се удостоява с глава.

   А после попитал... Защо е приготвено повече вино за трапезата, отколкото храна? Това е неправилно, защото трябва «храната да превишава пиенето». Тъй като пиенето само допълва храната, както е казано: «Наял се и се наситил, и благословил». Но не се получава така, ако пиенето превишава храната. А работата е в това, че храната означава Хасадим, а пиенето – Хохма.

   И още казал, че Съботата преди настъпването на месец Адар, включва в себе си целия месец Адар. Затова, «когато настъпва Адар, се умножава радостта». И казал, че има разлика между Съботата и празничния ден. Събота означава любов, а празник означава радост. И различието между радостта и любовта е в това, че любовта съществува сама по себе си, а радостта – това е само следствие, раждащо се от някаква причина. В тази причина се заключва същността, а следствието се явява само породено от тази същност. Затова Съботата се нарича «любов и желание», а празникът – «радост и веселие».

   Той също обяснил отговора на раби Йоханан Бен Закай на своята жена, казвайки: «Аз съм като министър пред Царя, а той, раби Ханин Бен Доса – като роб пред Царя, и затова той може да се моли». И изглежда, че трябва да бъде обратното, министърът да има повече възможност да изкаже своето мнение пред Царя, отколкото робът?

   Но работата е там, че «министър» се нарича този, който вече се е удостоил с лично управление свише. И затова той не вижда необходимост от молитва, защото всичко е хубаво. Докато «роб» се нарича намиращият се на степента на възнаграждение и наказание. И той има възможност да се моли, тъй като вижда, че в него още има нещо, което се нуждае от поправяне.

   И добавил към това обяснение от статия в Талмуда (Бава Меция), където се разказва как водели едно теле на клане. Тръгнало то, заровило глава в подгъва на дрехите на рава и заплакало. Казал му равът: «Върви, нали за това си било създадено ти». Казали: «За това, че не жали – ще дойдат страдания при него».

   «За това си било създадено ти» означава лично управление, в което няма какво да се прибави, нито да се извади, и където страданията се приемат като благословения. И затова е притеглил страдание към себе си. И Гмара казва, че той се спасил от страдание с това, че е казал: «И милосърдието Негово – за всички Негови създания» (Псалм 145).

   Веднъж прислужницата на рава почиствала дома и измела плъховете, които били там. Казал ѝ равът: «Остави ги!», написано е: «И милосърдието Негово – за всички Негови създания». Тъй като тогава постигнал, че молитвата остава вечно и затова се появява възможност да се моли. И затова си отишли от него тези страдания.

   А в края на святата Събота обяснил казаното в Зоар: «Тъй като на Яков паднал изборът на Твореца». Кой кого избрал? И Зоар отговаря, че «Творецът е избрал Яков» (Битие 161, стр. 2). Но Зоар пита: «Ако Творецът е избрал Яков, се получава, че Яков нищо не е направил, а това е било лично управление свише?» А ако Яков е избрал, се получава, че Яков е действал, т.е. намирал се е в условието на възнаграждение и наказание.

   И отговорил, че отначало човек трябва да върви по пътя на възнаграждението и наказанието. И когато завърши етапа на възнаграждение и наказание, тогава се удостоява да види, че всичко е било следствие на неговото лично управление свише и «Само Той единствен извършва и ще извършва всички действия». Но преди човек да завърши своята работа на етапа на възнаграждение и наказание, е невъзможно да разбере личното управление.

   И в неделната нощ след урока обяснил хитростта на Яков, за която е написано: «Дошъл е твоят брат с измама» (Битие 27). И разбира се, тук не е имало никаква измама, иначе не би било написано за Яков: «Избраният от Праотците», ако той беше измамник. Неговата хитрост се обяснява с това, че човек се ползва с мъдрост (Хохма), но не заради самата мъдрост (Хохма), а за да извлече от това някаква полза, която му е необходима. И вижда, че по десния път е невъзможно да постигне това. Затова той използва някаква мъдра хитрост (Хохма), заради достигане на необходимото. Това се нарича премъдрост (Хохма).

   В това е смисълът на казаното: «Хитър разум», т.е. притежава мъдрост (Хохма) благодарение на разума. Тъй като той желае да получи мъдростта (Хохма) не заради самата мъдрост (Хохма), а заради съвсем друго, което го заставя да притегли светлината Хохма. Т.е. желае да притегли Хохма, за да запълни Хасадим.

   Тъй като преди Хасадим да получи Хохма, те остават в малко състояние (катнут). Но после, когато човек притегля светлината Хохма и въпреки това предпочита Хасадим пред светлината Хохма, тогава Хасадим става по-важна, отколкото Хохма. И това се нарича степента ГАР де-Бина, когато той използва Хасадим по собствен избор. И това означава «мъдрост благодарение на разума», тъй като в ИШСУТ Хохма се разкрива на нивото ВАК, а в Аба ве-Има Хохма се разкрива от това, че те предпочитат Хасадим и остават с Хасадим.

   Но даже макар Бина да означава поправяне «хафец хесед» (желаещ само да отдава), не се счита, че тя сама избира Хасадим, тъй като действа Цимцум Бет (второто съкращение), при което няма светлината Хохма. Докато в голямото състояние (гадлут), когато идва светлината Хохма, тя вече използва Хасадим по свой собствен избор.