Чуто на 9-ти Нисан (18 Април 1948 г.)

   Книгата Зоар разказва историята на Рувен, синът на Лея. И когато Яков бил с Лея, си представял Рахел. Правилото гласи, че ако той мисли за друга, то роденото в такава ситуация дете се нарича «подменено».

   Зоар обяснява, че Яков е мислил за Рахел, но е бил уверен, че е с Рахел, а «подменен» син се нарича, ако би мислил за Рахел, а в действителност в това време е бил с Лея и е знаел това. А ако е мислил за Рахел и е бил уверен, че той е с Рахел, то роденият не се счита за «подменен».

   Смисълът е в това, че духовните степени се отнасят една към друга като причина и следствие и като печат към отпечатък: всяка нисша степен – това е отпечатък от по-висша. А печатът и отпечатъкът винаги имат противоположни свойства. И поради тази причина това, което в света Брия се нарича нечисто желание (клипа, егоизъм), в по-нисшия свят Ецира се счита за чисто желание (кдуша, алтруизъм, святост). А това, което в света Ецира се счита нечиста клипа, се счита чиста в света Асия.

   Когато праведникът, поправяйки своите желания, достига определена духовна степен, той се слива с нейните чисти свойства. И ако по време на своята духовна работа мисли за друга духова степен, на която това, което тук се счита чисто, се счита нечисто, то следствието, родено от такова действие (единение), се нарича «подменено», защото тези степени са обратни по своите свойства една на друга.

   Но Яков, мисълта на когото била за Рахел, мислил за чистото свойство «Рахел», и за действието също мислил, че това в действителност е «Рахел», и затова и в мислите, и в действията е бил на една степен «Рахел» – и следователно тук не присъства свойството «Лея» и значи няма «подмяна».