Чуто през 1945 г.

   Казано е от мъдреците, че ако има люспи, то има и перки, но ако има перки, още не е известно дали има люспи.

   Люспи (каскесет) – от думата «кушия» (въпроси). А думата «кушия» (въпроси) е от думата «коши», тежест, която възниква в работата «заради Твореца». Тоест люспи (каскесет) – това са келим, в които се получават отговори на въпроси, защото отговорите се усещат не с външния разум, а с вътрешния. Вътрешният разум – това е висшата светлина, която напълва човека и само тогава се успокояват всички въпроси в него.

   Затова, колкото повече въпроси има в човек, толкова и се напълва после той с висша светлина. Затова каскесет се явяват признак на чистота, поправяне. Тъй като само имайки каскесет, човек може да стигне до това, да очисти себе си (от егоистичните изисквания), защото желае да се избави от въпросите. И той прави всичко, което е по силите му, за да очисти себе си и да бъде достоен за висшата светлина.

   Снапир (перка) също се явява признак на чистота (алтруизъм, «заради Твореца»). Защото снапир е от думата «соне пе ор» (ненавиждащ висшата светлина). Тъй като ако в човек възникнат въпроси, това е защото в него има ненавист към висшата светлина. Но ако у него има снапир, не е задължително в него да има въпроси. Защото е възможно той да ненавижда висшата светлина не затова, че той преодолява трудни въпроси, а защото се стреми към наслаждение и мисли, че все едно, нищо няма да се получи с неговото поправяне и възвисяване.

   Затова признаци за чисто кли са именно и снапир, и каскесет заедно, когато човек има риба («даг» – от думата «даага», грижа, безпокойство). Защото риба – това е месо, облечено в перки (снапир) и люспи (каскесет) – т.е. висшата светлина свети в тези два признака на чистота. Но ако човек сякаш полага усилия, учи се, но в него не възникват въпроси против работата «заради Твореца», значи няма признаци на чистота, поправяне. Защото признаци на очистване – това на първо място са въпросите против духовното.  

   А ако няма въпроси, то и няма къде да се помести висшата светлина в него. Тъй като той няма причини, заставящи го да се напълни с висша светлина, защото и без висша светлина той пак вижда себе си в добро състояние.  

   Затова Фараонът, Царят на Египет, желаейки да остави синовете на Израел в своята власт, заповядал да не им дават слама (зърнени култури), от които те правили тухли (както е казано: «И се отправил народът да събира слама...»). Защото в такъв случай, никога не би възникнала потребност в човек Творецът да го изведе от това нечисто състояние в поправено.