Чуто вечерта на празника Сукот в сука (1943 г.)

  «Хамбар» означава Диним де-Дхура (съд и ограничения от мъжка страна), за което е казано: «Скрил се и не осквернил» (Бемидбар 5). Това е усещането на човек в свойството «горен» (хабар), когато той чувства себе си гером (чужд пришелец) в духовната работа.

  «Винарна» означава Диним де-Нуква (съд и ограничения от женска страна), за което е казано: «Скрил се и осквернил». Винарната (йекев) – това е усещане на недостиг (некев).

   Има два вида Суки:

1. Облаци от слава.
2. Отпадъци от хамбар и винарна.

   Облак – вид скриване, когато човек усеща, че духовното е скрито от него. И ако човек с усилие на волята преодолява този облак, т.е. усещаното скриване, то се удостоява с облак от слава. Това се нарича МАН де-Има, който действа в течение на 6000 години и се явява тайна, защото още не е слязъл в природата, наречена «пшат» (прост смисъл).

   Отпадъци от хамбар и винарна се наричат «прост смисъл» и природата, явяваща се МАН де-Малхут, която се поправя именно с вяра, се и нарича «итарута де-летата» (възбуждане, молба отдолу).

   Но МАН де-Има – това е «итарута де-лейла» (възбуждане свише), което не идва от природата. Т.е. от страна на природата, ако човек не е достоен да получи светлина, той не получава никаква светлина. Докато благодарение на възбуждането свише, което е над природата, светлината преминава към нисшите, както е казано: «Аз, Творецът, пребивавам с тях в цялата им нечистота» или както е казано в книгата Зоар: «Макар че грешат, като че ли не грешат във всичко».

   Но под въздействие на пробуждането отдолу, итарута де-летата, светлината може да слезе към нисшите само ако те са способни да я получат съгласно своята природа, т.е. съгласно собствените си качества. Това се нарича МАН де-Нуква, когато човек може да поправи себе си с вяра. И това се нарича поправяне, идващо от страна на самия човек, и се отнася към нивото на Седмото хилядолетие, което се нарича «и един е разрушен», защото «няма в самата Малхут нищо от себе си».

   А когато поправяме това състояние, се удостояваме с десетото хилядолетие, нивото ГАР. И такава душата се намира в едно от 10-те поколения. Но има «Седмо хилядолетие», което завършва периода от 6000 години и се нарича «частно». А както е известно, частното и общото в духовното винаги са равни. Но то се отнася към МАН де-Има, наречен «облак от слава».

   Целта на работата е да се намира в «простия смисъл» и природата. Защото  нали при такава работа човек няма възможност да падне по-ниско, ако той вече се опира в земята. Това е така, понеже той не се нуждае от голямо състояние, защото през цялото време започва като наново.

   И той работи винаги така, като че ли току що е започнал да работи, приемайки върху себе си властта на Небесата с вяра над знанието. Основата, на която се строи порядъкът на работата, трябва да бъде много проста, за да бъде абсолютно над знанието. И само най-наивният човек може дотолкова да принизи себе си, че да напредва без всякаква основа, опирайки се само на своята вяра и не нуждаейки се от друга поддръжка.

   А в допълнение, той трябва да приема тази работа с голяма радост, като че ли обладава знания и явни видения, на които се опира за потвърждение на своята вяра, за да се полага на вярата над знанието точно в същата степен, като че ли в него има знание. И ако човек се държи на такъв път, то никога няма да падне, а винаги ще може да бъде в радост от това, че служи на великия Цар.

   И за това е казано: «Донеси едното жертвено агне сутринта, а второто агне – в здрач, подобно на утринния дар и неговото възлияние» (Бемидбар 28). Смисълът е в това, че с такава радост, която е изпитвал във времето на принасянето на жертвата, когато той усещал «утрото» (утро се нарича светлина), и светлината на Тора му е светила така, че всичко било съвършено ясно – със същата радост той трябва да принася своята жертва, т.е. да изпълнява своята работа даже тогава, когато настава «вечер».

   И даже когато в него няма никаква яснота ни в Тора, ни в работата, въпреки това, той прави всичко с радост, защото действа над знанието. Затова той не може да оцени в какво състояние носи по-голямо наслаждение на Твореца.

   Затова раби Шимон Бен Менасия нарича това: «нещо подобно на материал». Материал се нарича това, което не разполага със знания и разум. Ухо, което е чуло гласа на Твореца на планината Синай, няма да открадне, т.е. не получава нищо за самото за себе си, а приема върху себе си властта на Небесата, не изисквайки голямо състояние и във всичко оставайки над разума. А той отишъл и откраднал някакво осветяване за себе си, т.е. казал: «Сега аз мога да бъда работник на Твореца, защото вече в мен има знание и разум за тази работа, когато разбирам, че си струва да се работи за Твореца. И сега не се нуждая от вяра над знанието».

   И затова той бил продаден в съдебния дом. «Съдебен дом» означава човешки разум и знание, които съдят действията на човека – струва ли си да ги прави или не. И «го продали» означава, че той усеща себе си чужд за работата на Твореца.

   И тогава идва разумът и задава известния въпрос: «Какво ти дава тази работа?». И той идва само заради кражбата, защото вече е получил някаква поддръжка за своята вяра и затова идва и иска да отмени тази поддръжка с помощта на такива въпроси. Но всичко това е само «за шест», т.е. продали са го за шест години, което означава Диним де-Дхура (мъжки съд).

  А ако каже робът: «Аз обичам своя господар и не ще изляза на свобода!», т.е. не иска да се освободи от Неговите заповеди, то над него се извършва следващото поправяне. Домакинът го повежда, т.е. Господарят на цялата земя, «към вратата или към мезу-зе», ограничавайки го в приемане властта на Небесата, и «прониква», прави отвор в неговото ухо. Прави му този отвор, за да може още веднъж да чуе това, което е чул на планината Синай: «Не кради!» и «стани роб Негов завинаги», нали занапред той става истински работник на Твореца.  

   Сукот означава временно жилище. Ако човек вече е заслужил постоянно жилище и няма повече какво да прави, му остава само да излезе от временното жилище, както във времето, когато се е намирал на пътя към двореца на Твореца, и още не е стигнал до постоянния дом. Тогава той през цялото време усещал необходимост да достигне Царския дворец и срещал ушпизин (гости). Т.е. в това време той изпълнявал работа като временен гост.

   А сега той може да си спомни тази радост, която е изпитвал тогава в работата, когато неуморно благодарил и прославял Твореца за това, че през цялото време приближавал човека към Себе си. И сега той може да продължи тази радост в Сукот. Именно това намеква временното жилище. И затова е казано: «Излез от постоянния дом и се засели във временно жилище».

   «Главното са не разсъжденията, а делото». Делото е подобно на материала. Както обяснил раби Шимон Бен Менасия: «нещо подобно на материал» означава, че главното – това е действието, а разумът е изцяло само негово огледално отражение.

   Но заедно с това, действието се отнася към животинското ниво, а разумът — към човешкото. И същността е в това, че ако е достигнато съвършенство на ниво действие, то това действие става толкова велико, че донася на човека разума на Тора. А разумът на Тора означава човешко ниво.