Чуто на 21-ви Ияр, в Йерусалим

   Казал раби Ханания Бар Папа: «Името на ангела, отговарящ за бременността – е Нощ. Взема той капка сперма, представя я на Твореца и пита: «Владетелю на света, какво ще излезе от тази капка: герой или слаб, мъдрец или глупак, богат или бедняк? А грешник ли ще е той или праведник – не казвай». (Трактат «Нида», 16, стр.2)

   Но като правило, глупците е невъзможно да станат праведници, защото са казали мъдреците: «Не ще съгреши човек, докато не се всели в него духът на глупостта». А още повече този, който целия свой живот е провел като глупак. Излиза, че ако човек се е родил глупав, той няма никакъв избор, осъден е на глупост. И защо тогава се подчертава, че не е казано, ще бъде ли той праведник или грешник, като че ли му е оставен избор? Какво като не се казва – праведник ли ще бъде той или грешник, когато му е съдено да бъде глупак, което е равнозначно на присъдата да бъде грешник.

   И казал раби Йоханан: "Видял Творецът, че са малочислени праведниците - взел и ги разсадил във всички поколения", "тъй като Творецът създава устоите на земята и е основал вселената на тях". И обяснява Раши: «И е основал вселената на тях», значи разбил ги по всички поколения, за да служат за основа на съществуването на света.

   «Малочислени са» – това значи, че са все по-малко и съвсем си отиват. И какво направил Той, за да умножи праведните? Взел и ги разпръснал във всички поколения. И се пита, в какво е ползата от разпръсването на праведниците във всички поколения – нима така те ще станат повече? Каква е разликата, дали всички праведници са в едно поколение или в различни, и защо обяснява Раши, че сякаш праведниците се умножават от това, че се появяват във всяко поколение?

   И за да се разбере това, е нужно да се допълни и обясни казаното от мъдреците, че Творецът заповядва на капката сперма, да бъде човекът мъдър или глупав, т.е. такъв, който ще се роди слаб, нямащ сили за преодоляване на своята зла природа, който ще се роди със слабо желание и неспособен. Тъй като даже в подготвителния етап, едва започвайки духовната работа, на човек му е необходима способност да възприеме Тора и мъдростта на кабала, както е написано: «Дава Той мъдрост на разумните». Макар че възниква въпрос: ако те вече и така са умни, защо им е още мъдрост? Не е ли по-правилно да се даде мъдрост на тези, които са глупави?

   А работата е там, че мъдър се нарича този, който се стреми към мъдростта, дори още и не получил мъдрост. Но тъй като в него има такова желание, а желанието се нарича «кли», излиза, че човек, имащ желание и стремеж към мъдрост – това е съсъд (кли), в който може да свети мъдростта. А този, който е глупав, т.е. не се стреми към мъдрост, и цялото негово желание е насочено само за своя изгода, не е способен на никакво отдаване.

   Но как е възможно тогава човек, родил се с такива свойства, да достигне степента на праведника? Излиза, че той няма избор, и като не указват грешник ли ще бъде или праведник, сякаш му оставят избор? Нали ако се е родил слаб или глупав, то вече е лишен от всякакъв избор, тъй като е неспособен на никакво преодоляване и стремеж към мъдростта на Твореца.

   Но за да има даже глупецът избор, Творецът направил поправяне, за което е казано от мъдреците: «Видял Творецът, че са малочислени праведниците - взел и ги разсадил във всички поколения». И сега разбираме каква е ползата от това.

   Известно е, че не трябва да се обединяваш с грешниците, даже ако не постъпваш като тях. Защото е казано: «Не сядай в компанията на насмешници». Излиза, че човек греши вече с това, че се намира в общество на несериозни хора, даже ако седи и учи Тора и изпълнява заповедите. А иначе биха казали, че му е забранено да не изпълнява Тора и заповедите. Но му е забранено именно такова общество, защото човек приема мислите и желанията на хората, които са му приятни.

   И обратното. Ако самият човек няма сила на желание и устремяване към духовното, но се намира сред хора, стремящи се към духовното, и тези хора са му приятни, то той получава от тях сили за преодоляване и се прониква от техните желания, стремления и идеали. Независимо, че съгласно собствените свойства, той не обладава такива желания, стремления и сила на духа. Но именно благодарение на разположението и уважението към тези хора, той получава нови стремления и сили.

   От тук разбери казаното: «Видял Творецът, че са малочислени праведниците...» – т.е. не всеки човек е способен да бъде праведник, защото в него отсъстват нужните свойства, тъй като се е родил глупав или слаб. Но той трябва да има избор, макар и да не може да реши това със собствени сили. И за това Творецът «разсадил праведниците във всички поколения». И затова човек има свобода на избора да отиде в такова място, където има праведници, и да се подчини на тяхното ръководство. И тогава той ще получи от тях сили, които не му достигат от страна на неговата собствена природа.

   И в това е ползата от разсаждането на праведниците по всички поколения, за да има във всяко поколение към кого да се обърнеш и прилепиш и да получиш от тях сили, нужни за издигане на степента на праведника. И благодарение на това и самият човек после става праведник.

   Получава се, че не се казва, ще бъде ли човек праведник или грешник, защото той има избор, понеже може да отиде и да се прилепи към праведниците, които ще му станат наставници. И от тях той ще получава сили, за да стане после сам праведник. А ако всички праведници бяха в едно поколение, то не би имало никаква възможност глупавите и слабите хора да се приближат към Твореца – т.е. те не биха имали избор. Но благодарение на това, че праведниците са разсадени по всички поколения, всеки човек има възможност да отиде и да се приближи към праведните, които присъстват във всяко поколение. А иначе, Тора би станала смъртна отрова за него.

   И разбери това от пример в материалното. Когато двама човека стоят един срещу друг, то дясната страна на единия се намира срещу лявата страна на другия, а лявата страна на единия – срещу дясната страна на другаря. И има два пътя: единият – десният, това е пътят на праведниците, които се грижат само за отдаване. А левият – това е пътят на тези, които се грижат само за собственото благо и с това се отделят от Твореца, който целият е в отдаване. И затова те се отделят от истинския живот. Ето защо грешниците през своя живот се наричат мъртви.

   Получава се, че докато човек още не се е удостоил със сливане с Твореца – те са два. И когато човек учи Тора, която се нарича десният път – той все пак стои срещу лявата страна на Твореца. Т.е. той изучава Тора заради самия себе си, което го отделя от Твореца. И затова за него Тора става смъртна отрова, оставяйки го в отделяне от Твореца. Тъй като той желае за сметка на Тора да получи напълване за своето тяло, т.е. да увеличи с нейна помощ своите егоистични придобивания. И затова тя се превръща в смъртна отрова за него.

   А когато човек се слива с Твореца, то остава само Една власт, и човек се обединява с Твореца в едно цяло. И тогава неговата дясна страна става дясна страна на Твореца, а тялото става одеяние за душата. И да се провери, върви ли той по истинския път, може по това, занимава ли се той с нуждите на своето тяло само в тази степен, доколкото това изисква неговата душа.

   И ако му се струва, че получава повече, отколкото е необходимо за обличане на неговата душа, то това се възприема като човек, който облича на себе си неподходяща дреха. И тогава той се грижи, да не бъде дрехата прекалено дълга или широка, а точно да подхожда на тялото. Точно така и човек, грижейки се за своето тяло, е длъжен да следи изискванията на тялото да не превишават  потребностите на неговата душа, т.е. да не се облича тялото на душата.

   Но не всеки желаещ да се слее с Твореца ще може да се приближи към Него. Тъй като това е против природата на човека, роден с егоистично желание и способен да обича само самия себе си. Затова са ни така необходими праведниците в поколенията. Тогава човек може да се прилепи към истински рав, всяко желание на когото е само за отдаване. И човек чувства, че не е способен на добри дела, т.е. няма намерение за отдаване на Твореца. Но благодарение на това, че се прилепя към истински рав и иска да заслужи неговото разположение, т.е. прави това, което рав обича, и ненавижда това, което рав ненавижда, той ще може да се слее със своя Учител и да получи от него такива сили, с които сам не е надарен по рождение. И с тази цел са разпределени праведниците във всички поколения.

   Но възниква въпрос, защо праведниците са разпределени във всички поколения, за да помагат на глупавите и слабите – ако може да не се създават глупави хора? Кой заставя Твореца да провъзгласява над капката сперма, че от нея ще излезе глупав или слаб човек? Нима Той не би могъл да създаде всички мъдреци?

   А работата е там, че глупавите също са необходими, тъй като те са носители на егоистичното желание. Но виждаме, че те нямат никаква възможност да се приближат към Твореца със собствени сили, както е написано: «И ще излязат, и ще видят трупове на хора, отстъпили от Мен, нали огънят им не ще угасне, и червеят им не ще умре, и ще бъдат те мерзост за всяка твар (Исай 66)». И ще станат те «прах под нозете на праведните», благодарение на което праведниците ще могат да видят, какво добро е направил за тях Творецът, сътворявайки ги мъдреци и герои и така приближавайки ги към Себе си.

   И тогава праведниците ще имат възможност да въздадат възхвала и благодарност за това към Твореца, защото ще видят в каква низост може да се намират. И това се нарича прах под нозете на праведните, които ще могат да вървят напред благодарение на това, че прославят Твореца.

   Но е нужно да се знае, че ниските степени също са необходими, и ниското състояние на степените не трябва да се нарича излишно и да се казва, че и малките степени би било по-добре веднага да се раждат големи. Тъй като това е подобно на земното тяло, в което, разбира се, има по-важни органи, като разума и очите, а има не така важни органи, като стомаха и червата, пръстите на ръцете и краката. Но не трябва да се казва, че някой орган е излишен, тъй като изпълнява второстепенна роля – напротив, всички органи са важни. И точно така в духовното са ни необходими и глупавите, и слабите.

   И затова говори Творецът: «Върнете се към Мен, и тогава ще се върна Аз към вас». Творецът казва: «Върнете се!», а Исраел казва обратното: «Върни ни към Себе си, и тогава ние ще се върнем». Това означава, че когато човек падне от духовната работа, отначало Творецът говори: «Върнете се!», и благодарение на това към човека идва подем в работата за Твореца. И тогава човек започва да крещи: «Върни ни!».

   Докато във време на падение човек не крещи «върни ни», а обратно, бяга от тази работа. Затова човек трябва да знае, че ако той крещи: «Върни ни!», това е така благодарение на възбуждане свише – от това, че преди това Творецът му е казал: «Върни се!». И от това човек се е издигнал и може сега да крещи: «Върни ни!».

   И за това е казано: «И когато се повдигал ковчегът в пътя, Моше казвал: изправи се, Господи, и разпръсни враговете Твои». «Когато се повдигал в пътя» – това означава по време на работата за Твореца, което означава подем, и тогава Моше казвал: «Изправи се!». А когато спирал, той казвал: «Върни се Творецо!». А по време на спиране в работата за Твореца, е нужно Творецът да каже: «Върнете се!», което означа: «Върнете се към Мен!», т.е. Творецът дава пробуждане. Затова ни е нужно да знаем, кога да казваме: «Изправи се!» и кога – «Върни се!».

   И в това е смисълът на казаното в глава Екев: «И помни целия този път, по който те е водил Творецът, за да узнаеш, какво е в сърцето твое – ще пазиш ли Неговите заповеди или не». «Да пазиш Неговите заповеди» – значи «да се върнеш» към Него. А «или не» – означава «Изправи се!». И е необходимо както едното, така и другото. А рав знае, кога «да стане», и кога «да се върне», защото тези «42 прехода» – това са подеми и падения, които се полага да се преминат в духовната работа.