1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безформена и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
Така започва първата глава на Тора ("Петокнижието" - главата Берешит). При четенето на тези редове в съзнанието на всеки човек изплува винаги конкретна картина. Но как стои въпроса с тълкуването на тази картина? До нас са достигали различни тълкувания на това, което е написано в Тора на ниво «пшат»- прост смисъл, но тези прости тълкувания пораждат множество въпроси, тъй като в написаното няма логика и научен подход. Как обяснява науката Кабала написаното в Тора?
Предварително трябва да се каже, че във всички свещени книги, без изключение се говори само за едно - за Висшия свят, как той е създаден и как от него се е родил нашия свят, при това не само се разказва за този непознат за нас свят, но и се обучават четящите как да "виждат" този свят.
Това учене "как да виждат" духовния свят се нарича разкриване на Висшия свят такъв, какъвто е в своята същност. И тези степени на разкриване на духовния свят се наричат духовно извисяване на човека или степен на духовното издигане на човека.
Създателите на науката Кабала описват в книгите си духовния свят и своите преживявания в него използвайки няколко езика. Когато те описват, как се е създал Висшия свят използват езика на сфирот, парцуфим и чертаят графики и чертежи. Мойсей автора на Тора описва Висшия свят на един разбираем за хората език наречен език на преданията и на закона. В Тора се описва създаването на Висшия свят, плана за развитието на този свят, а така също и процеса на създаването на Човека, но в Тора не става дума за човека от нашия свят.
Говори се за това, как е създадено желанието за наслаждение, наречено още Душа, или Адам за наслаждение вечно и неограничено.
Съществуват само две неща: желанието и този, който е създал това желание - Твореца. Затова всичко, което ние "виждаме" освен Твореца, са само разновидности на желанието за наслаждение.
В нашия свят ситуацията е подобна. Ние различаваме обекти с различна форма, но тези обекти се различават едни от други само по това, че имат различно количество желания за наслаждение, а от тук се определят и всичките свойства на тези обекти.
Желанието за наслаждение може да бъде реализирано само ако то премине през пет етапа. Тези пет етапа (нива) се наричат сфирот, като всяка от тях има име на иврит : "Кетер", "Хохма", "Бина", "Тиферет", "Малхут". Ние не знаем нищо за същността на Творец. Единственото, което установяваме е, че Творецът е имал желание да изпълни творението си с наслаждение, за да усети то вечността и съвършенството му, защото именно в това състояние Самия Той обитава и желае да го даде на творението. Творецът е съвършен и единствен. Той е пожелал да даде на съвършеното си творение - Своето състояние..
Кабала не изучава ставащото в нашият свят, а случилото се във Висшия свят, откъдето духовните сили създават нашия свят пораждат и предизвикват всички случващи се събития в него. Постепенно в процеса на изучаване на Кабала човекът започва да вижда (чувства) Висшия свят.
В Тора се описва сътворението на Висшия свят и това действие в Кабала се нарича "Първия ден на създаване". В следващите действия, т.е. така са наричани следващите дни, Творецът създава управляващите сили на Висшия свят. Последното шесто действие на Твореца, или в шестия ден на създанието бил създаден Адам. Той е последното действие на Твореца и за това се явява израз на цялостното му творение. Всичко, което е създадено преди него е създадено за Адам. Адам е длъжен да бъде подобие на Твореца, да бъде във всичко равен на Него и сам да управлява своята съдба.
При това човекът сам трябва да достигне до това висше, съвършено състояние. Да достигне сам това означава, че в началото човек трябва сам да попадне в най-лошото състояние, противоположно на Твореца и после сам със свои сили да излезе от него.
С помощта на Кабала човекът вижда нашият свят и Висшия свят, и взаимодействието между тях. От Висшия свят идва информация към нас и пред очите ни се превръща (реализира) в материя (реалност). От друга страна реакцията на човека (в следствие на тази информация) се връща във Висшия свят и там се решава нашето бъдеще, в какъв вид, по-добър или по-лош, ще се материализира пред нас.
И така Творецът, намиращ се на най-високото духовно ниво, създава творението противоположно на СЕБЕ СИ. И изцяло го напълва със светлина. Изкачвайки се обратно по духовните степени творението получава наслаждение многократно повече отколкото при своето създаване и слизане в този свят.
При това в творението трябва да има сили и възможности свободно да избира между своя егоизъм и Твореца, самостоятелно да избира своя път и да върви по него.
За това, Творецът е създал следните условия:
- напълно отделя творението от Себе си.
- дава му възможност за развитие и достигане до Вселената.
- дава му възможност за свободни действия.
Творецът създава постепенно тези условия за творението. Първоначалното творение, усещащо Твореца, но не е самостоятелно. То напълно е зависимо от светлината и тя диктува условията на творението и му придава свойствата си.
Твореца планира и създава самостоятелно създание, което е независимо от Него и от светлината. С други думи творението се освобождава от светлината и става самостоятелно в своите действия. Това действие, прогонването на светлината от духовния "съсъд", се нарича Съкращение.
Тора започва с думите "В началото" (Берешит) - в началото на процеса на отделяне на творението от Твореца. Самата дума "Берешит" произлиза от думата "бар" - вън, т.е. разказва за излизането на творението в отделно състояние, между земята и небето.
"В началото Творецът създал небето и земята". Небето е сфира Бина с нейните алтруистични свойства, а земята е сфира Малхут с нейните земни, егоистични свойства. Между тези две полярни свойства действа всяка система във вселената, в това състояние се намира и душата на човека.
Тора започва с раждането на творението, Висшия свят и създаването на човека - душата наречена Адам. Тора ни е дадена в този свят като инструкция, за да се издигнем до най-съвършено състояние.
В своето крайно състояние творението, душата или Адам, както искате го наричайте, не е поправено. То само трябва да се поправи и да достигне състоянието "Край на Поправянето".
Представете си, че Вие имате неизправни инструменти, с които трябва да работите. За да можете да работите с тях вие първо трябва да ги поправите, а след това да работите. Ето така и в Тора се говори за това как ние можем да поправим неизправните инструменти - дадената ни отгоре душа.
Във времето на това поправяне човека се намира между два свята - висшия и нисшия. Неговата душа е в процес на поправяне и придобива необходими навици, знания, опит, а най-главно е, че в човека се появяват нови усещания, нови свойства.
Когато човекът напълно е приключил с поправянето на душата, той придобива такива свойства, благодарение на които той може да съществува във Висшия свят, да усеща вечността, покоя и съвършенството.
Това особено състояние никъде не е описано никъде, нито в Кабала, нито в Тора, просто, защото е невъзможно да се опише, т.е. аналог за него в нашия език няма.
В пределите на Края на Поправянето се намира област, която никъде не е описана и се нарича "Тайните на Тора".
Съществуват много малки намеци за тази област в книгата "Зоар" и в "Талмуд", наричани особени, тайни състояния "Маасе Меркава" и "Маасе Берешит", но всичко това е само намек, а в действителност тези състояния, тези духовни области е невъзможно да се изразят с думи, защото нашите думи, нашите букви, нашите понятия са взети от областта на Поправяне и само в нея са действени.
Това, което се намира в по-висшите системи на Поправянето е неосезаемо за нас и затова не може да бъде изказано на човешкия език, вмъкнато в нашите координати, определения и представи.
"В началото Твореца създал небето и земята...", две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство "небе" се поправя егоистичното свойство "земя" - душите. Всички тези поправки стават в следствие на седемте действия на Твореца наричани "седемте дни на сътворението".
Тези условни наименования, естествено, нямат никакво отношение към земните ни дни. Говори се за духовни състояния, за духовни усещания на човека, за тези етапи на поправяне, за системата, в която се поправя душата, намираща се засега на ниво "земя".
Необходимото издигане на душата от нивото на сфира Малхут до ниво на сфира Бина, т.е. егоистичното свойство Малхут да се превърне в алтруистичното свойство Бина, се постига със седем последователни поправки, наричащи се "седем дни на седмицата".
В Тора се обяснява, какво трябва да прави човек "всеки ден" със своята душа.
Първи ден
1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безформена и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
"И отделил Бог светлината от тъмнината". Какво означава това? Човека трябва да следва действията на Твореца в своето поправяне и това е първата заповед, която човекът трябва да изпълнява. Така той разделя мислите и желанията в себе си, за да види кои от тях са светли - "небе" и кои са тъмни - "земя".
Този процес се нарича "акарат ара"- осъзнаването на злото. При изучаването на Кабалистичната книги и приобщаването към групата на кабалистите, човек започва да анализира, кои от неговите свойства се отнасят към духовните и кои към телесните.
Противопоставянето на тези свойства едно с друго, разделянето им едно от друго представлява първата крачка към поправянето. Това е първия ден на създаване Човека в себе си.
Втори ден.
6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана
8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
След като човек раздели егоистичните и алтруистичните свойства в себе си, той трябва да започне да ги поправя.
Това става с помощта на особения свят на Твореца. От Твореца произлизат два вида светлина: Хохма и Хасадим. Използвайки свойствата на светлината Хасадим (милосърдие), наричано "вода", човека придобива свойството да отдава, алтруизъм.
Егоистичното свойство "земя", поглъща всичко в себе си, това е нашата изначална природа. "Водата" това е свойството отдаване, тя напоява земята. С това си действие "водата" дава възможност на "земята" в нея да се зароди живот.
Свойството отдаване изменя егоизма в човека и това му позволява да усеща Висшия свят, Твореца, да вижда своя минал и бъдещ живот, душата, която е вечна и преминава от тяло в тяло. Това свойство отдаване, дава възможност на човека да види всички свои кръговрати. Душа, която не е поправена не може да види нищо друго освен нашия свят.
Третия ден.
9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13. Биде вечер, биде утро - ден трети.
Събира се вода под небето и се разкрива сушата. Част от първо създадената Земя се появява изпод водата. След въздействието от страна на "водата", "земята" става пригодна на нея да се зароди живот, защото в нея има едновременно свойствата на водата и свойствата на земята.
Водата сама по себе си е пагубна за живота, както и сухата земя. Да си спомним, как Ной пуснал гълъба, за да намери земя.
Правилното свързване на алтруистичните и егоистичните свойства "небе" и "земя" в душата на човека позволява поправянето на творението.
Това действие се нарича "кав емцаи" - „средна линия". Нашата естествена егоистична природа се нарича земна, „лява линия". "Дясната линия" е свойството на Твореца, свойството на водата, свойството на алтруизма, отдаването.
"Средната линия" е линията на човека. Той трябва "да избере живота", т.е. взема толкова "вода" и да я съчетае със "земята" така, че да порасте от земята живот." Дървото на Живота" - това е духовният човек, който усещащ вечността и отъждествяващ себе си с вечната душа, а не с временно то си тяло. Духовният човек усеща тяло си като временно съпътстваща го обвивка. Този преход на идентифициране на себе си с душата вместо с тялото е психологически и показва, до колко са овладени от Малхут свойствата на Бина.
Четвърти ден.
14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.
15. Да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17. И ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
В четвъртия ден се появили небесните светила, определящи смяната на дните и нощите, месеците, годините. Поправянето става във всяка дори най-малка част от вселената, като под думата Вселена се разбира Адам (душа), а нейните съставни части отделните души се наричат "Бней Адам"- синовете на Адам. Всяка отделна душа преминава периода на поправяне, както общата душа Адам.
Петия ден.
20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23. Биде вечер, биде утро - ден пети.
В "Книгата Зоар" се описва всеки ден от създаването, като построяване "Ейхалот" - на небесен чертог, имащ вид на "празнота" (желание), което се изпълва от Висшия свят в степента на променилите се егоистичните свойства на душата в алтруистични. Преминалите през клинична смърт хора от части усещат този Висш свят и после разказва за обзелото ги особено неземно чувство на покой и радост.
Постепенното запълване на "празнотата" (желанието) води всичките души към състояние на поправяне и усъвършенстване. Във Висшия свят няма време, защото всички състояния са съвършени. Така например в разказите на Тора няма време и всички повествования са причинно-следствено свързани.
Ще видим например, че човекът е бил създаден в шестия ден, и е просъществувал само няколко часа, съгрешил е и е попаднал в материалния свят, а заедно с него и целия свят.
Шестия ден.
"Да направим човек по наш образ и подобие, и да го оставим да властва над рибите в морето, над птиците в небето и над добитъка..."
Какво значи да създадеш по образ и подобие? По образ и подобие в Тора е казано: "Бе Целем Елоким бара...".
"Целем" означава тази част от Бина, която се спуска в Малхут и придава свойствата на Твореца. Казано с други думи този парцуф на Бина е апарат на Висшето управление, което управлява всички души и реда на поправянето им. Малхут е сбора на всички души, които трябва да се поправят. Всяка промяна в нас става чрез Бина. За тази цел от Бина излиза особено устройство, което влиза в Малхут, за да го промени.
Този апарат влиза във всяка душа и се нарича "целем" - „образ". Това е набор от свойства присъщи само на Твореца.
Ние нямаме информация за това как е създадено творението и не усещаме, какво е това Вселената т.е. без усещането на духовния свят ние не можем да знаем, как да постъпваме, когато правим следващата си стъпка в нашия свят. Това е и причината ние да не разбираме какво се изисква от нас.
За да има в човека всички свойства необходими му за предвижването му напред Бина е длъжна да ни научи и покаже как и какво да правим.
Това е задачата на нашия "Целем" - спуснатото ни от Бина спомагателно устройство. То се вселява в нашата душа и осъществява в нея всички необходими поправки. Казано просто с помощта на Целем от нас се създава Човек.
Седмия ден.
"И били завършени небето и земята, и в седмия ден се прекратила всяка работа".
Работата върху човека приключва с придобиването на свойствата на Бина.
Шест пъти той правил тези поправки в себе си: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. Тези шест последователни поправки се наричат шест дни, или шест хилядолетия на създаване. Малхут не е в състояние да се поправи сама, но след поглъщането на шестте предходни свойства тя може да получи от тях техните свойства. Седмия ден завършва с това, че всичко създадено за шест дни влиза в Малхут.
Събота е особен ден, защото тогава завършената душа възлиза във Висшия свят. Единственото условие в този ден e "да няма никаква намеса" в този процес на възлизане, това символично изобразява съботния закон.