"Отворете сърцето си, и аз ще ви разкрия света"
(книгата "Зоар")

Кой съм аз и защо съществувам?

Откъде идваме и къде отиваме и за какво сме се появили тук?

Възможно ли е ние да сме били вече в този свят?

Можем ли да опознаем себе си и вселената?

От какво са страданията в света и има ли възможност да ги избегнем?

Как да намерим покой, удовлетворение и щастие?

Хората от поколение на поколение се опитват да си обяснят тези болезнено преследващи ги въпроси, a факта, че това става във всяко поколение ни говори, че ние не сме получили изчерпателни отговори до сега. Изучавайки природата, космоса ние откриваме, че всичко, обкръжаващо ни, съществува и действа в съответствие с точни, целенасочени закони. 

Гледайки пък на себе си като на връх на творението на природата, ние откриваме, че човечеството като че ли е извън тази система. Например, виждайки, по какъв мъдър и логичен начин ни е създала природата: частите на нашия организъм, всяка жива клетка; виждайки точната целенасоченост във функционирането на всяка телесна клетка, ние не сме в състояние да отговорим на въпроса: защо съществува целият този наш организъм?

Всичко, което ни обкръжава е пронизано от причинно следствената връзка: нищо не се създава безцелно, в света на физическите тела съществуват точните закони на движението, преобразуването, кръговрата. Същата логика съществува в растителния и животинския свят. Но основният въпрос за какво съществува всичко това, тоест не само ние, а и целият обкръжаващ ни свят, остава без отговор. Съществува ли в света човек, който поне веднъж в живота си да не си е задавал този въпрос?

Съществуващите научни теории утвърждават, че светът се управлява от неизменни физични закони, на които ние не сме в състояние да влияем. Нашата задача е само, мъдро използвайки ги, добре да изживеем своите 70-120 години, и да подготвим почва, в буквалния и преносния смисъл за бъдещите поколения. Но за какво?

Развило ли се е човечеството от най-простите видове по пътя на еволюцията, или животът е донесен от други небесни тела, това не променя същността, има две дати: раждане и смърт, а онова, което е между тях е неповторимо и затова скъпо или напротив: животът е нищо, ако има край, тъмнина, прекъсване. Къде е мъдрата, всичко предвиждаща, логична, нищо не сътворяваща напразно природа? Или съществуват още неоткрити от нас закони и цели?

Нашето изследване на света се свежда до изучаването на неговите реакции на нашите въздействия, които ние улавяме с 5-те органи на чувствата: осезание, обоняние, зрение, слух, вкус; или с прибори, които само разширяват техния диапазон.

Всичко, което не е подвластно на нашите изследвания, просто не се възприема от нас като че ли то не съществува за нас. И при това, ние сме лишени от чувството за липса на други сетивни органи, както никога човек не изпитва нужда от 6-ти пръст на ръката си, както е невъзможно да се обясни на слепия по рождение, какво е това зрение, така изследването с достъпните за човека методи, никога няма да открие скритите форми на природата.

Съгласно Кабала, съществува духовен, тоест неосезаем от органите на чувствата ни свят, в центъра, на който се намира нашата Вселена, а нашата планета е една малка нейна част и се намира в центъра на този духовен свят. Този свят на информации, мисли и чувства ни въздейства посредством законите на материалната (усещана) природа и ни поставя в определени условия, в които ние сме принудени да действаме. Не зависи от нас, къде и какви ще се родим, с кого ще се срещнем в живота, и какви последствия ще има от нашите постъпки.

Съгласно Кабала има четири вида Знания, които може и е длъжен да постигне човек:

1. Творението: Изучаване на създаването и развиването на световете в обем, постижим за човека, а именно: по какъв начин Творецът по пътя на последователни съкращения е създал световете и съществата, които ги населяват. Законите на взаимодействията на духовния и материалния светове и техните следствия. Целта на сътворяването на човека (съчетаването на душите и телата, създаване по пътя на висшето управление чрез природата и факторът случайност с помощта на двете взаимно уравновесени системи на светлите и тъмните сили) създаване на системи с илюзията за свободна воля.

2.Функциониране: Изучаване същността на човека, неговите взаимовръзки и взаимодействия с духовния свят. Идването на човека в този свят и излизането му от него. Каква реакция от страна на висшите светове върху нашия свят и лично върху всекиго от нас предизвикват действията на човека.

Личният път на всеки от нас от времето на създаването на световете до постигането на Висшата цел. От връзката на тялото на човека с неговия характер и съдбата е възникнала така наречената практическа Кабала, кабалистичната астрология, медицина и прочее. За пример може да се посочи главата "Итро" от книгата " Зоар ", където се дават определения на вътрешните, скрити свойства на човека по неговите външни признаци.

3. Кръговратът на душите: Изучаване същността на всяка душа и нейния кръговрат. Действията на човека в този живот и техните последствия в следващите негови животи от началото и до края на света. По какъв начин, по каква причина се спуска душата в тялото и в зависимост от какво определено тяло приема определена душа. Тайната на Случайността и изследване на историята на човешкия род като следствие на определения порядък и преместването на душите. Проследяване на този път в течение на 6000 години. Връзката на душата с общото управление на системите на световете и нейния кръговрат, цикли на живот и смърт от какво зависят всички наши пътища в този свят.

4. Управление: Изучаването на нашия свят на неживата, растителната и животинската природи, тяхната същност, роля и управлението им от духовния свят. Управлението отгоре и нашето възприемане на Природата, Времето и Пространството. Изследване на висшите сили, движещи материалните тела, и по какъв начин единната вътрешна сила тласка всичко живо и мъртво към набелязаната цел.

Може ли да се разреши фундаменталната загадка на човешкия живот, без да се докосваме до въпроса за нейния източник?

Този въпрос засяга всеки човек. Търсенето на целта и смисъла на съществуването на индивида и цялото човечество са централни въпроси в духовния живот на човека.

През втората половина на двадесетия век, ние наблюдаваме възраждане на религиозното направление сред човечеството. Техническият прогрес и световните катаклизми породиха всевъзможни философии, но не донесоха на човека духовно удовлетворение.

Както се обяснява в Кабала, от всички съществуващи наслаждения в нашия свят му бе доставена само една малка искрица, така наречената "Нер дакик". Нейното присъствие в материалните предмети ни дава удоволствие. С други думи, всички приятни чувства, които човек изпитва в различните ситуации и от различни вещи, се обяснява само с наличието на тези искрици в тях. Затова в течение на живота си човек е принуден постоянно да търси нови и нови обекти, надявайки се да получи по-големи и по-големи удоволствия, не подозирайки, че всичко това са само обвивки, а същността "Нер дакик" си остава една и съща.

В света съществуват два пътя, по които човекът стига до абсолютно удовлетворяване - път на осъзнаването от необходимостта от възвишаването на духа над материята:

1. Пътят на Тора.

2. Пътят на страданията.

Първият път е традиционният път на юдаизма: пътят на възпитаване на човека от млади години в духа на Тора, осъзнаването на необходимостта от постепенното изкореняване на егоизма.

Вторият път е обичайният път "хозрей бетшува": на нерелигиозния човек, добре устроен, спокоен, изведнъж започва да чувства остра неудовлетвореност поради липса на искрицата "Нер дакик" в неговите обичайни занимания няма радост и вкус за живот. По подобен начин в Тора е прокълната змията: да има храна в изобилие, но тя да има вкус на земя. Така и в нашето поколение започва да се чувства духовен глад и то при материално изобилие. И човек започва да търси източници на удовлетворения, понякога по трънливи и дълги пътища. Между тези два пътя се намира свободната воля. Може само да пожелаем на хората навреме "да изберат живота", както съветва Тора, а не да чакат пътят на страданието, по който ние сме преминали в миналото по същата тази причина.

Затова аз се заех в достъпна форма да запозная читателя със сърцевината на философията на юдаизма въз основа на трудовете на известния кабалист раби Ашлаг. На неговата светла памет посвещавам тази книга.

Раби Юда Лев Алеви Ашлаг се е родил в 1885 година във Варшава. В 1921 година е пристигнал в Ерец Израел. Умрял е на Йом-Кипур** през 1955 г. Още в Полша е започнал изучаването на Кабала с таен кабалист, чието име съм длъжен да не разкривам.

В продължение на много години е заемал длъжността равин в Йерусалим. Неговата дейност се продължава от по-големият му син рав  Барух Шалом Алеви Ашлаг***.

Раби Ашлаг ни е оставил:

1. Коментарии към книгата "Ец хаим" -в два тома.

2. "Талмуд есер аСфирот" - монументален труд върху цялата Кабала, повече от 2000 страници.

3. Книгата "Бейт шаар акаванот".

4. "Сулам" - 21 тома коментар на книгата "Зоар", основата на Кабала.

5. "Сефер аИлан" - албум с графики за съчетанията на световете във всички техни възможни състояния.

6. "Сефер Акдамот" - сборник от статии, написани специално за популяризиране и привличане към Кабала на широк кръг от хора.

7. "Матан Тора" - сборник от статии за начинаещи.

На читателя владеещ иврит се препоръчват двете последни книги, в които е описана Кабала, като най-достъпни.

* Руската алия - руските евреи, емигранти в Израел
** Йом Кипур - еврейски празник
*** Рав Барух Шалом - роден през 1906 година, почива през 1991 год. Неговата дейност се продължава от ръководител на кабалистичната школа "Бней Барух" рав Михаил Лайтман.