1 юни 2005 г

В науката Кабала, когато говорим за състояния на творенията , ние се нуждаем от мерки, от цифри, определения, за да измерим тези състояния, да ги запишем, както във всяка наука, да ги предадем на другите  в истинската им форма , за да може той да получи тези определения, в съответствие с които, в точност да си представи в себе си това състояние, което ние искаме да му предадем. Затова сме длъжни да знаем няколко признака, които характеризират състоянията на творенията, без знанието и разбирането на които, е невъзможно да се говори за развитие.

Ние говорихме за това, че всяко състояние включва в себе си творение, което се нарича кли или желание, и напълване- светлина, може да се нарече Творец, който се възприема като желание, като наслаждение. Всяко състояние на реалността включва в себе си два параметъра: желание и наслаждение. Може  да съществуват много желания, както говорихме, че от коренния стадии произлизат четири стадия и всеки стадий има свое напълване.

Говорихме за това, че тези степени са под формата на окръжност. Защо именно окръжности? Що за форма е окръжността? Тази форма ни казва, че вътре в кръга няма различия между горе и долу, между голям и малък. Един кръг- това е  един стадий, а другия кръг – друг стадий. Но когато аз рисувам първия и втория стадий, срещу първия и втория кръг, искам да подчертая не това, че единият е по-висш от другия, а че единият предшества другия.

Рис. 1

Отначало възникнало първото състояние- първо кли или първия стадии, и след това второто състояние. Но в тези състояния няма висше и нисше, и аз подчертавам това, като ги изобразявам във вид на окръжности. Съществува равенство между всяка точка от окръжността и нейния център. И ако аз говоря за окръжности, аз мога да изразя отношение между стадиите, като отношение между причина и следствие, а не между това кое е висше и кое нисше. Ако аз поискам да подчертая , кое се намира високо, кое ниско, аз трябва ги нарисувам едно под друго, или едно след  друго.

Ако във всяко състояние има два параметъра, как да ги запиша? Напълването, се намира в кли, във вид на  желание за наслаждение, то е онова чувстващо светлината желание, като наслаждение.

 

Рис. 2

Въпреки факта, че това е малко желание, и то не е предшествало светлината, а е родено от светлината, но , въпреки това светлината се усеща като наслаждение от полученото. Тази светлина се нарича светлина хохма,а желанието се нарича желание за наслаждение- това е първият стадии. Заради това, можем да говорим за два параметъра: за светлина в първия стадии и  за кли в първия стадии-1/1.

 

Рис. 3

Това обозначение се нарича решимо, от думата рошем - впечатление, доколкото то ни предоставя информация за това, какво се случва с творението. За това ние можем да говорим за  коренен стадии, а след това за първи, втори, трети и четвърти.

Въпреки , че във втория стадии е друго желание- желание за отдаване, ние можем да запишем неговото състояние, като 2/2. В третия стадии ще запишем 3/3, и състоянието на четвъртия стадий ние обозначаваме като 4/4. Горната цифра обозначава светлина, а долната - кли на едно и също състояние.

Защо според желанието? Защото изначално съществува закон, идващ от Твореца, за не насилие в духовното. И ако Творецът желае да наслади творението, той е длъжен да създаде в творението огромно, особено желание към тези блага, които Той иска да му даде.

Следва, че Творецът се грижи само за желанието на творението, а самите блага в него са изначални. Колкото повече бива желанието, толкова повече то (творението) чувства наслаждение и Даващия това наслаждение.

Състоянията, които творението е преминало, тези състояния, когато от коренен стадий то идва до първия стадий, от първия към втория, третия и четвъртия. И ние говорихме, за това че всяко състояние включва в себе си предходното. По такъв начин, може да се каже, че  от коренния стадии се е родил първия стадии, след това втория,третия и четвъртия, и всички тези стадии съществуват, и всеки следващ усеща предходния.

Първия стадий, който се получава от коренния стадий , усеща, че коренния стадий желае да го наслади. А втория стадий, усеща първия и предхождащия го коренен стадий. Така и третия стадий усеща замисъла на творението, който е преминал от коренния стадий към първия, втория и третия.

 

Рис. 4

Четвъртият стадий усеща всички предходни и при това усеща, че те са включени в него. За да достигне собствено желание, той възприема всички по-ранни  желания и то както те взаимодействат със светлината, със Замисъла на творението.

Затова може да се каже, че самият четвърти стадий се състои от пет части: коренен стадий, първи, втори, трети и четвърти.

Когато говорим за това, как се развиват желанията, ние говорим за четвъртия стадий, намиращ се във всеки от стадиите. Третият стадий получава, за да наслади Твореца, на основата на желания за наслаждение, които той унаследява от първия стадий и желание да отдава, което му се предава от втория стадий. Когато казвам, че четвъртият стадий усеща в своите последни части, че той иска да се наслади, от това че той получава  от състояние, което съществува в третия стадий, това значи, че четвъртият стадий желае да се наслади на състояние, което е възникнало в третия стадий.

И как той се наслаждава? Той се възвръща към всички тези състояния, присъщи на третия стадий, и добавя към него ново желание - което се явява четвърти стадий. Получава се така, че  новото желание- на този четвърти стадий е четвъртия стадий. А всички по-ранни състояния се намират в него вследствие на включените в него предходни стадии.

Какво се случва с четвъртия стадий по нататък?  Той усеща , че получава наслаждение от Твореца по два параметъра: от това, че получава наслаждение, и от това, че го получава от Твореца. Това може да се изобрази така; четвъртият стадий усеща наслаждение от Твореца, намерение заради отдаване и желае да наслади с това и другите.

Затова,на фона на това желание за наслаждение, той започва да усеща, че той е противоположен на Даващия. Той постига във всички свои свойства  свойството на Даващия, свойството на корена и усеща, че Той е противоположен на него. То е подобно на това, което произтича с него във втория стадий или в края на първия стадий, когато той е получил наслаждение и заедно с тези наслаждения чувства, че неговото състояние е противоположно на корена.

Колкото корена е по-възвишен, той усеща нищожността на своето състояние и пожелава да измени своето желание и да стане подобен на корена. И тогава в него възниква желание да отдава, което се нарича втори стадий.

Но в първия стадий това не е било реакция на неговото собствено желание, така както в първия стадий съществува желание, дошло свисше. Отначало възникнало желанието, а след него напълването - така е създаден първия стадий. И , доколкото нито желанието, нито напълването се явяват  собствени, той с лекота заменя едното с другото и усеща че той иска да бъде подобен на корена.

А четвъртият стадий усеща това като негово собствено желание, възникващо отдолу, породено от него. От всички стадии първо е възникнало самостоятелното желание. Вследствие на това, че третият стадий представил себе си подобен на Твореца, той решил да приеме всички състояния на Твореца , като наслаждение. Доколкото той усеща, че това е негово желание и то е противоположно на Твореца, той не желае да го замени, както във втория стадий, но усеща своето състояние, като второкачествено в сравнение с Твореца. И това усещане на неговото отношение към Твореца, и това противоречие между него и Твореца, се нарича буша- срам. Желанието в четвъртия стадий - е негово собствено, и в противовес на това желание, той усеща, доколко  е противоположен на Твореца.

Затова той не може просто да предпочете едно желание пред  друго. Има особено действие, възникващо в четвъртия стадий спонтанно, във връзка с това , че той не желае да бъде във власт на това ново желание, което изначално се е появило в него във вид на желание на творението да получи наслаждение. Той иска да се избави от него, но не може, тъй като  желанието е негово рождено.

Ако във втория стадии той действително желае да се уподоби с Твореца и затова с лекота  уподобява себе си на Него, така както усеща Неговото желание и се слива с него, постига го, предпочита го - желанието за получаване , което е свойствено на първия стадий, то тук той не може да направи това. Докато в четвъртия стадий неговото желание - това е желание възникващо в самия него, от неговите предишни действия, затова всичко, което той може да направи, е да не се съгласи с него. Той не иска да усеща, не иска да се намира в своето желание. И това е отношение към самия себе си, към собственото си желание, и се нарича Цимцум -съкращение.

И доколкото това се случва първо, то се нарича Първо съкращение- ЦА(Цимцум Алеф). Това състояние не е просто да се обясни, като желание възникващо у творението, това е естествено желание. Това желание, което се е родило в него, и се усеща от него като негова собствена природа и от него е невъзможно да се избави. Не бива да се заменя с каквото и да било друго, може само да не желае да поиска това , към което природата го задължава.

Ако говорим за желания , ние не можем да кажем, че някакво желание идва заедно с  четвъртия стадий. Можем да кажем, че на фона на четвъртия стадии се ражда друго отношение към това желание, което му е присъщо. Но само друго отношение! У нас винаги има желание за получаване, в което творението усеща, че то иска да получи удоволствия от  наслажденията , произхождащи от Твореца и от присъствието на самия Творец, което то усеща. Творението иска да се наслади на това състояние - то е негова»природа», негова същност. И след това в него се проявява някакво отношение към неговата природа - съгласява ли се то с нея или не, както желае да я използва. Но желанието за наслаждение от това, че се разкрива в третия стадий (самото отдаване и Твореца)-това е постоянен фактор.

Ние говорихме, че в духовното няма насилие, и Творецът, желаещ да наслади творението,никога няма да го потиска, а само по косвен път може да способства за развитие на желанието. Вследствие на това ,  творението не иска да използва своите желания, и става изчезване на светлината от всичките тези четири стадия.

Рис. 5

И всички тези четири стадия остават пусти. Ако преди, в състояние на напълване, ние нарекохме тези четири стадия свят на Безкрайността, така както неговото напълване е било неограничено, то същите тези четири стадия, но без напълване ние наричаме свят на Съкращаването.

Рис. 6

По този начин, в нашата причинно- следствена верига има замисъл на творението- коренен стадий, от който изхождат първи, втори, трети и четвърти стадии. Пълният четвърти стадий се нарича свят на Безкрайността. След това той прави в себе си ЦА - първото съкращение, и като следствие на това, състоянието съкратено в четвъртия стадии се нарича свят на Съкращаването

И както говорихме, състоянието в четвъртия стадий в света на Безкрайността ние обозначаваме 4/4 (далет, която е в далет). Горната цифра се отнася  към светлината, или се нарича решимо де-итлабшут, а долната цифра обозначава състоянието кли, което се нарича решимо де-авиют.

Кли се измерва по своята дълбочина (авиют), и съгласно това , светлината , която измерваме в съответствие с неговата мощност, зависи от авиюта кли.

По този начин, в света на Съкращаването в нас също съществува съотношение между светлината и кли 4/4, но това са само решимот (впечатления) от светлина и кли, намиращи се в света на Безкрайността.

Ние казваме, че светлината отсъства, в него е останало само предишното решимо, а за кли ние може да кажем, че това желание не използва собствено желание.

Това е ответствена реакция на състояние, в което четвъртия стадий е бил напълнен в света на Безкрайността. И това е особена реакция , не такава, каквато е била при прехода от първия стадий към втория, защото в четвъртия стадий – това е неговото собствено желание, а във втория стадий първия стадий с лекота е заменил самото желание.

И след това, когато четвъртият стадий е съкратил себе си и не иска да използва своето желание, той действително иска да се уподоби на корена. Така, както вторият стадий желае да се уподоби на корена, така и четвъртият иска това.

Но ако първият стадий, преминаващ във втория, действително се превръща в свойство на отдаване, то четвъртия стадий (доколкото това е негово собствено желание, което не може да изчезне или да се превърне в желание за отдаване), сам иска да бъде подобен на отдаващия. По естествен начин то е неспособно да изчезне. И затова впечатлението от коренния стадий се определя от него като намерение да се уподоби на отдаващия.

С други думи ,първият стадий усетил желание да се наслади, после усетил Даващия и поискал да измени своето желание в желание за отдаване.

Четвъртият стадий , вследствие на своето желание да се наслади от самото наслаждение и Даващия това наслаждение, започва да усеща, че преди всичко, той не иска да използва своето желание и тогава става ЦА. Затова, след съкращаването  той усетил, че във всеки случай иска да стане отдаващ .

Как да стане отдаващ? За това в него съществува пример от втория стадий. По какъв начин той е станал отдаващ? Той е преминал в третия стадий, който получава и така става подобен на отдаващия. Защо? Защото той използва любовта на Даващия към него и  знае, че ако той получава - Даващия ще получи наслаждение. Затова той работи със своите желания. Желанията от първия и втория стадий са естествени желания, в действителност са дадени свисше, а в четвъртия стадий вече има самостоятелно желание отдолу.

И така съкращаването  - ЦА е възникнало, защото това е негово самостоятелно желание, така както и реакцията на желанието да бъде отдаващо - е особена. Четвъртият стадий не може да се избави от своето желание и да създаде ново желание, както това се е случило в третия стадий, у него остават предишни желания - желания да се наслади и се добавя само намерение - намерение да бъде отдаващ , да се уподоби на корена.

Той не може да измени желанието. Желанието може да се измени само в  първия, втория и третия стадий. Четвъртият стадий не е способен на това, той само добавя намерение към желанието.

«Как да стана отдаващ?»,-това е въпросът, който той задава. Какво може да се направи? Само да се добави желание към намерението. Той използва това така, както третия стадий, който  произхожда от втория.

- Доколкото Творецът ме обича и всичко произлиза от него, от коренния стадий, то аз мога да използвам неговата любов. От него идва светлина (наслаждение), но аз няма да получа това наслаждение.

- В мен съществува желание , което ме изгаря, желаейки да получа това наслаждение, но аз ще го преустановя, изпълнявайки действие на съкращаване, а после ще работя със своите желания и ще получа това наслаждение, само защото Творецът иска да ми го даде, Той се наслаждава от това действие. По този начин, аз - получаващия, с това , в същността си,  ставам даващ.

Баал а Сулам дава пример  с госта и хазяина, който е характерен за цялото творение. Той казва така: ако хазяинът желае да достави наслаждение на госта, а гостът се отказва от наслаждението и не желае да получи, с това той огорчава хазяина.

В нашия случай Хазяинът е създал творение,за да му даде наслаждение, напълване , а творението безцеремонно отблъсква това напълване.

Доколкото желанието на Хазяина е - да наслаждава, в него има  неудовлетворено желание, и ако творението не получи цялото това благо, Хазяинът ще страда. Творението използва любовта на хазяина и неговото желание да го наслади. Как то го използва? То (творението) преустановява наслаждението .То не може да спре наслаждението, идващо от хазяина, но наслаждението зависи от желанието.

Гостът вижда своето желание, а след това го съкращава . Т.е. той изпълнява действие, вследствие на което неговото желание, независимо от това, че желае да се наслади, не иска да изпълни това действие. Не пожелава да се наслади на наслаждението, поднесено от Хазяина, колкото и да вижда Неговото величие, Неговото свойство на отдаване (като втори стадий спрямо първия, в който се разкрива Хазяинът). По такъв начин, без да обръща внимание, на това че по силата на природата гостът желае да се наслади, той не пожелава да използва своята природа.

А след това той пожелава да отдава на хазяина. Как? С това, че получава .Но това получаване ще бъде в желание с намерение .

Т.е. в началото в него съществува естествено състояние, след което той съкращава това желание, и достига до осъзнаване, че може да използва желанието за отдаване.

И така, гостът използва това желание, което Хазяинът е създал в него в предходните три стадия, и този, който той е създал самостоятелно в четвъртия стадий. Той използва  усещането на Хазяина- даващия, и всички наслаждения, идващи от Него. Той използва всички подробности за творението, които се отнасят към неговата същност и това , че той възприема от висшия. И към това няма никакво допълнение към действията на Твореца, освен едно - отношението на сътвореното към творението. Творението се отнася към сътворението, както към целенасочено действие с цел да се уподоби на Твореца.

 

Рис.7

Такова получаване с  намерение за отдаване на Твореца се нарича получаване заради отдаване. Към това следва развитието на четвъртия стадии в действия, които се разкриват в него след това, когато той  неограничено е напълнил себе си в състояние на Безкрайност, съкратил е себе си, останал е празен и се е открила възможност да работи в рамките на своята природа, на своето придобито желание, усещането на Хазяина, чувството за наслаждение и желание да стане подобен на Твореца.

Творението вече  възнамерява да реализира своето намерение в действия. Както вече говорихме, от всяко състояние в нас остава впечатление, затова четвъртият стадий усеща  своето решение във вид на параметри 4/4. Горната четворка – това е неговото намерение да отблъсне прииждащата към него светлина, това се нарича далет де-итлабшут, и далет де- авиют- долната четворка, това е усещането, че с всички свои желания той иска да работи във форма на отдаване.

Когато в четвъртия стадий идва светлината, той я отблъсква  и с това изразява своето желание да не получава светлина, както до съкращаването, не използва желанието да се наслади. И затова той го получава с намерение заради отдаване.

Рис. 8

И тук възниква проблем. Той е длъжен да провери и измери, колко намерение има в него, за да бъде подобен на Твореца, да бъде Отдаващ? Той усеща , че намерението да бъде подобен с Твореца, е възможно в съществуващите в него коренен, първи, втори и трети стадий. Но в самия четвърти стадий той не усеща, че е способен да получи заради отдаване, така както това е негово самостоятелно желание. Но, въпреки това, всички предходни стадии – това са желанията, които съществуват в него, и на тях той прави разчет.

И сега четвъртият стадий с всички предходни стадии се обозначава във форма на линия,а не на окръжност, така както той сега разбира, така че колкото по-голямо е неговото желание, толкова повече той отдава. Сега той разделя себе си според  желанието на коренен, първи втори и трети стадии. Всяко желание , с помощта на което той желае да отдава повече, се намира по-висше и по-близко до Твореца. И обратно, всяко желание, от което той е принуден да отдава по-малко или въобще не може да отдава на Твореца, не може да достигне подобие по свойства, ще се намира отдалечено от Твореца.

Т.е. Творецът, е мярка за отдаване, намира се горе, а желанието на творението - мярка за получаване - намира се долу. И в тази мярка, в която творението може да стане подобно на Твореца, то се намира на определено ниво по стъпалата между природата на творението и природата на Твореца. Така творението оценява себе си. Ако намерението му е да отдава , да бъде подобен на Твореца, то творението възприема себе си по-близо до Твореца, т.е. по-високо, доколкото свойството му на отдаване се оценява като възвишено. Ако не, то творението усеща себе си по-отдалечено от Него, презряно и малко.

Какво е следващото действие, което изпълнява четвъртият стадии? Така както проблемът се заключава в това, да се измери намерението, да се направи съкращение, да се притегли с точност, доколко той може да бъде в състояние на отдаване, и доколко не може, то преди началното действие се появява състояние, което се нарича рош(глава).

Четвъртия стадии прави разчет, той е длъжен да знае, колко светлина идва към него, той отблъсква тази светлина, още не получава- това също е действие, което се случва в рош.

Идващата светлина се нарича“пряка“светлина, доколкото това- е наслаждение , което в Замисъла на творението е създало непосредствено желание в първия стадии и го напълва. Светлината, която усеща първия стадии- това е пряката светлина. А когато се отказва от нея, не я желае, отблъсква я от себе си, тя се нарича»отразена»светлина.

А долу на границата с тази част, в която правим всички разчети, която се нарича рош, вече се намира желанието. Рош- това е намерение, разчет.

След това, когато творението е отблъснало цялата светлина, то е длъжно да изясни, доколко то е способно да получи, така че полученото да стане отдаване. То се проверява съгласно решимот далет де итлабшут (впечатление от наслажденията, които то е получило в света на Безкрайността) и далет де авиют (впечатление от желанията за наслаждение, което е било в него в света на Безкрайността)- 4/4. В процеса на проверката творението усеща,че освен четвъртия стадии, отнасящия се към четвъртия стадий (далет,която е в далет) , то може да получи заради отдаване в трите предходни стадия.

И то получава желания в коренния, първия, втория и третия стадий. А желанието в четвъртия стадий остава пусто. Мястото, в което четвъртият стадий получава наслаждение, се нарича тох (вътрешна част), а мястото в нея желание, в което тя не може да получи наслаждение (така решава, че получава на основата на подобия по свойства), нарича се соф (край) . Завършването на четвъртия стадии се нарича сиюм (завършване). Тох и соф заедно , т.е. всички желания, се наричат гуф. А частта, която не е била преди, но в която започва желанието, се нарича пе (уста), а мястото в което завършва получаването, се нарича табур (пъп).

Сега ние използваме тези названия и не ни е ясно от къде произхождат. Ние ще изучаваме света, състоянията , които се случват в четвъртия стадии, за да можем изцяло да се изпълним заради отдаване, т.е. за да се уподобим напълно с Твореца. От неговите усилия, състояния, които фактически се явяват корените на нашето тяло. И от тук кабалистите приемат тези названия: пе, табур,сиюм раглин (крайната част на крака) , хазе (гръд) и други части, които се наричат в съответствие с частите на нашето физическо тяло.

Защо това е така? В науката Кабала, когато ние започваме да разкриваме висшия свят, ние усещаме сила. Ние изучаваме желанията и съществуващите вътре в желанията видове  напълване. Но ние не знаем, как да назовем тези части, процеси на развитие, впечатления, действия, взаимовръзки между състоянията. Това е абстрактно, голо усещане без какъвто и да е външен признак, само желание, неговото напълване и вида на това напълване, и в нас няма название за него. Ние използваме названия на основата на това, че тези състояния се проектират в нашия свят, в нашето състояние.

При все, че намиращото се в нашия свят , съществува и в духовния свят, когато аз достигна висшия свят, започна да го изследвам, и искам да нарека някакво действие, състояние, с някакво име , да му дам определение, да го измеря , аз взимам това духовно състояние и измервам материалното състояние, като следствие от духовното. В материалния свят у нас винаги има имена и названия за определени състояния и действия, аз взимам имена на състояния или действия и назовавам духовните състояния или действия с едни и същи материални имена. По този начин намирам за себе си, как именно да назова определено състояние, действие, явление или връзка в духовното.

Така както кабалистът постига духовния свят чрез този свят, за него тези два свята се обличат един в друг. Може да си  представим това, като един прозрачен чертеж на този свят и втори чертеж- на духовния, висшия свят. Те се обличат един в друг, само обектите изглеждат и се усещат различно, от гледна точка на кабалиста , те - световете точно съвпадат един с друг и затова чрез този прозрачен чертеж с цифри и названия той точно усеща явленията в духовния свят.

А може, даже ще бъде по- правилно, да се каже иначе. На основата на явления от този свят през прозрачния чертеж , кабалистът вижда духовните корени, които произтичат в този свят. Т.е. съществува готов език за обозначаване на всяко понятие в духовния свят с наименования от този свят. Затова този език се нарича, език на клоните, така както, фактически , тази дума е от нашия речник. Разбира се има допълнителни технически названия, добавени от кабалистите, такива като названията сфирот, светове и особени духовни действия. Във всеки отрасъл на науката добавяме такива названия. Във всяка наука има допълнение към обичайния език. Така е също и в науката Кабала, тя използва езика на клоните, така както всяка друга наука използва нашия език.

Това, което прави Малхут в света на Безкрайността, след съкращението тя е решила да изпълни това особено действие, получаване заради отдаване толкова, колкото успее, и така, по този начин тя се строи- това се нарича парцуф.

Парцуфът включва в себе си , както говорихме, рош и гуф. Гуф се дели на тох и соф. Тох – това е част на парцуфа от пе до табура, а соф – част на парцуфа от табура до сиюма. Светлината , която идва  към парцуфа и се натъква на екрана в пе, се нарича пряка светлина, парцуфа отблъсква цялата светлина – това се нарича отразена светлина. След което той прави разчет, колко е способен да получи заради отдаване, доколкото той може да е в отдаване- тази светлина също ще се нарича отразена светлина.

Ние после ще учим, че има много видове пряка и отразена светлина, и това не трябва да  създава у нас затруднения, но има много различни видове. След направения разчет, парцуфът получава вътре идваща пряка светлина, т.е. наслаждение, обличане в отразената светлина – в намерение заради отдаване.

И тези две светлини заедно се наричат вътрешна светлина, която се разпространява вътре в парцуфа- в тох на парцуфа (вътре).

Тази част от парцуфа (неговия четвърти стадии) , която не е способна да получи светлина, се нарича соф на парцуфа и остава пуста.

Изчисленията, които били направени, това са изчисленията на далет де-итлабшут, далет де-авиют (4/4), които са останали  в нас от Малхут в света на Безкрайността.

Да допуснем, че парцуфът е изчислил и може да получи само 20% от прииждащата пряка светлина.т.е.след това, когато в него е влязла цялата светлина и напълнила  това място до табура, което е било решено да напълни, извън остават още 80% светлина, която ще се нарича ор макиф - обкръжаващата светлина.

Защо обкръжаваща? Защото тя не може да влезе вътре, но тя се отблъсква от парцуфима, т.е. парцуфът е усетил светлината, разпределя я и я отблъсква. По- този начин, светлината  не просто идва към парцуфа и остава извън, отхвърлен от светлината, която сега се нарича обкръжаваща светлина , има отношение към творението- желания. Творението отблъсква светлината, и то разбира, че тези 80% противостоят на неговия четвъртия стадий, който  тя (светлината) не може да напълни. Затова в тази обкръжаваща светлина e заключена работа, усилие, отражение - всичко , което творението му приписва. Творението разбира, че това огромно наслаждение, то е определило, усетило ги е, и решило, че не е способно да ги получи- те са твърде велики, за да ги получи заради отдаване.

И има още едно неголямо допълнение. Четвъртата степен не остава пуста от това, че тя отблъсква тези 80% обкръжаваща светлина. Доколкото тя отблъсква светлината вследствие на това, че иска да се уподоби с Твореца, дотолкова е  нейното действие на отдаване. Тя не е способна да получи , за да се уподоби с Него, но и не може и да работи за получаване за себе си, бидейки противоположна на Твореца. Затова нейното отблъскване, това в същност е форма на отдаване, желание да бъде в състояние на отдаване. Нейната максимална възможност да е  в състояние на отдаване – е да се откаже. Затова тя не просто остава пуста, както Малхут в света на Безкрайността, която се е освободила от цялото напълване, не! Четвъртият стадий ,благодарение на това, че желае да се уподоби с Твореца, остава пуст, усеща вътре в себе си определено напълване, което се нарича светлината хасадим.

Това по нещо е подобно на втория стадий, който отблъсва светлината, която го напълва във втория стадий, и остава в наслаждение от това, че той по нещо е подобен на Твореца. В какво? В своето желание да бъде отдаващ. Той още не отдава, но иска да бъде подобен на Него. Наслаждение, удовлетворение от това, че аз искам да бъда такъв, като Твореца, да се уподобя  на него, се нарича ор хасадим.

Затова от пе до табура се разпространява светлината хохма и по-ниско в табура, вследствие на отражението, следва желанието за сливане със свойството на отдаване и се разпространява светлината хасадим. А това, че тук е написано пуст, означава че е пуст от светлината хохма.

И има още няколко аспекта, които сме длъжни да добавим. Преди всичко, когато парцуфът или творението изпълняват някакво действие, това е действие на неговия четвърти стадий, а не предходните първи, втори, трети или всички заедно. Не е възможно да се изпълни действие, ако няма желание. Затова, какво означава , че от пе до табура ние работим само в първите три стадии, а не в четвъртия? Има се пред вид ,че от пе до табура ние работим в четвъртия стадий, в такава мяра, в която той е способен да работи с коренен, първи, втори и трети стадий.

И по- долу в табура  – до колкото той е способен да работи с коренния, първи, втори, трети и четвърти стадий. т.е.ние винаги работим с четвъртия стадии. Въпросът е в това, дали се включва четвъртият стадии в първи, втори и трети стадий?

Ако четвъртият стадий се присъединява към стадия на отдаване, отнасящ се към Твореца, съкращава се  и не работи със своите големи желания, а работи само за поддържане на предходните стадии - това се нарича включване на  четвъртия стадий в трите предходни - по този начин в нас се образува парцуфа тох. А ако четвъртият стадий работи с трите предходни стадия и със самия себе си, той не е способен да получи  и това се нарича парцуф соф.

Затова и в рош, и в тох, и в соф в нас има десет сфирот.

И винаги нашите разчети се отнасят към желанието, което се явява десетата сфира, последния стадий. И само тя усеща, че желанието е нейно собствено, и тя решава, работи, и е самостоятелна и, че тя е – творението.

Затова,какво е това парцуф? Това е тази Малхут в света на Безкрайността , която работи със всички свои желания, претегля , до каква степен тя може да работи с тях заради отдаване- тази част се нарича рош. Кои от всички нейни желания могат да получат заради отдаване- това се нарича тох, и колко желания в нея са останали, които не могат да работят заради отдаване в действия, но се присъединяват към това във вид на съкращения. Такова присъединение и пасивно участие се нарича соф.

Структура от 30 такива сфирот- рош, тох, соф – се нарича парцуф. Не може да бъде друга структура , ако само в главата не е прието решението, че кли е способно да получи заради отдаване всичките 100% и тогава всичко ще бъде прието в тох , а соф се отменя.

Рис. 9

Ако такова състояние някога стане възможно, то ще се нарича Края на Поправянето. Цялото несъвършенство, което е произлязло вследствие на ЦА ще изчезне, и Малхут в света на Безкрайността  ще стане напълнена, за да получава заради отдаване, както до ЦА.

Тогава към парцуфа Малхут в света на Съкращението (малхут де-ЦА) се добавя рош и  тази Малхут де-ЦА ще получи всичко заради отдаване в своя тох, и тя цялата ще се отнася към тох.

И сега да погледнем, как четвъртият стадий със своите намерения за отдаване, работи във форма на последователни, причинно- следствени състояния.

След ЦА четвъртият стадий решава, че когато към него идва светлина, той я отблъсква, след това проверява,колко тя може да получи заради отдаване, и получава тази част.. И тази част, в която той не може да получи, остава празна, в нея той отблъсква светлината.

Това действие , на отблъскване на светлината става посредством част , която се нарича масах. Какво е това масах? Целият парцуф гуф - това е желание. В нас желанието се изразява  в действие на придърпване, то придърпва наслаждение и светлина към себе си.

А масах, който се намира между желанието и наслаждението, задържа наслаждението и не му позволява да се разпространи в желания в пряка форма, както това е ставало до съкращението. Когато се спуска пряка светлина, масах я отблъсква и проверява, колко той може да получи заради отдаване – това се нарича отразена светлина .След това той обгръща пряката светлина в отразена светлина. Допускаме че 20% пряка светлина, облечена в отразена светлина, се разпространява вътре, във вид на вътрешна светлина, от пе до табура, а 80% не приета пряка светлина остава навън и се нарича обкръжаваща светлина.

Вътрешната светлина се разпространява вътре в десетте сфирот или петте части на гуф постепенно. Тази част от гуф, в която ние получаваме светлина - тох, ние делим на кетер, хохма ,бина ,Зеир Анпин и Малхут. Частта , която се нарича соф , ние също делим на кетер, хохма, бина, Зеир Земпин и Малхут. И, естествено, рош, която е длъжна да направи разчет, ние също делим на пет части – кетер, хохма, бина, ЗА и Малхут. Трийсет сфирот на парцуфа.

Светлината ,която се разпространява вътре в парцуфа, в качество на вътрешна светлина, ние наричаме нефеш, руах, нешама, хая, ехида. След това, когато парцуфът е напълнил себе си до определена граница, която се нарича табур, той знае , че  повече не е способен да получи и си остава в това състояние, оставяйки навън обкръжаващата светлина да дойде и да окаже натиск на тази граница, която се нарича табур.

Рис. 10

Какво означава това? Хазяинът - Творецът би желал творението да получи наслаждение без всякакви ограничения. В това се заключава Замисълът на творението да наслади сътворението – в пряка форма да напълни четвъртия стадии с наслаждения. А реакцията на творението е възникнала от непрякото въздействие на Твореца. Творецът «зад кулисите» дава усещане на творението, какво означава да си хазяин, да си отдаващ и вследствие на това творението реагира противоположно, не непосредствено като получаващо, а така, че желае да се уподоби с Твореца. Но в пряка форма светлината иска да напълни кли.

Затова обкръжаващата светлина, от която парцуфът се е отказал, го притиска и желае да влезе в него. И на този натиск  парцуфът не е готов. Защо? Парцуфът е решил, че ще получава заради отдаване тези 20%, получил е вътрешна светлина и е готов да се справи с нея. Той може да се справи с пряката светлина, част от която получава в рош, за да получи заради отдаване, но излишъка, натиска, който се оказва върху него сега, той не може да търпи.

Това може да се обясни чрез примера за госта и хазяина. Гостът стои пред хазяина и казва, че той не е гладен и нищо не иска, а хазяина настоява:»Защо не искаш нищо? Аз така се старах за теб! Направи ми услуга, приеми нещо от мен».Гостът много иска да получи от хазяина всички угощения.

Допускаме , че у хазяина има пет вида угощения, подобно на това, както срещу петте келим на нашето желание: кетер, хохма, бина, ЗА и Малхут- има пет вида светлина: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Гостът усеща, че е готов да получи от хазяина всички тези светлини, за да напълни своето кли. Той очаква това. Но от срам, във връзка с това, че той усеща същността на хазяина – на даващия, той прави в себе си съкращение, така както усеща, че има Даващ, а той – е получаващ.

Рис. 11

Той не може да издържи на различието между него и даващия и затова прави съкращение, създава масах и казва:»Аз нищо не получавам».

Хазяинът умолява, настоява, и в резултат на този натиск, в Хазяина се образува хисарон – потребност, недостатъчност. Хазяинът страда от това, че гостът не се наслаждава. Тогава гостът усеща, че е по- значим от хазяина, че по някакъв начин го владее, и определя неговото състояние. Ако гостът почувства, че хазяинът страда, и усети това страдание като болка, ако той усети това , което при нас се нарича страданието Шхина, то той може да започне да получава, и това ще бъде получаване за утешение, за да зарадва и достави удоволствие на хазяина.

Кли приготвя  този разчет и, както ние изяснихме, получава 20% наслаждение, а 80% все пак отблъсква.т.е. на 20% той доставя удоволствие на хазяина, уподобен с него. Тези 20% кли се връщат към хазяина, като наслаждение, а 80%- не. Тези 20% - това е получаване за наслаждение, затова, когато кли получава тези наслаждения, то е напълнило част от желанията. Какво означава част от желанията? Означава , че тези желания са се напълнили на 20%.

Рис. 12

В резултат на това желанието отслабва, така както те вече знаят, какво значи наслаждение само по себе си, какво е това наслаждение от отдаването на хазяина и какви огромни наслаждения се разкриват в желанието за наслаждение. Когато след  полученото наслаждение, тези 80%, обкръжаваща светлина продължава да притиска табура,независимо ,че 80%, а не 100%, както това е било в рош, но това се изтърпява трудно.

За какво »говори»обкръжаващата светлина? Тя говори, за това, че творението не изпълнява Замисъла на творението, че Хазяинът страда, че кли усеща какво е това наслаждение вътре и  е длъжна да продължи да получава. И кли, масах който се е установил на нивото на табура, след частичното получаване стои пред дилема,- може ли да продължи или не? И усеща, че не може. Ако то получи повече под натиска на обкръжаващата светлина - това ще бъде получаване за себе си. И с това кли не е съгласно. Кли в никакъв случай не може да наруши ЦА- първото съкращение.То може да направи само едно: да излезе от това състояние, да се откъсне от светлината (както в състояние ЦА,когато в парцуфа от пе до табура се е намирал целия НаРаНХаЙ), да остане пуст и да се върне към предишното състояние, когато в него е била рош, а целият гуф е бил пуст, така както това е било преди кли да реши колко то да получи заради отдаване и е получило.

Т.е. кли се връща в предишното състояние, това, което е било до действието на получаване.

И така както светлината постепенно е влязла вътре в кли, в тох, така също постепенно светлината излиза. Получаването на светлина от пе до табур ,т.е. светлината влизаща в гуф ,се нарича таамим(вкус). А светлината,излизаща от гуф, се нарича некудот(точки), колкото те, оставяйки гуф, разкриват тъмнина,черна точка.

Всеки вид светлина оставя впечатление, че тя е била ,а сега нея я няма. И това е допълнително незапълнено желание, което усеща в себе си гуф. Той усеща цялостния недостатък, цялото желание, което никога не изчезва, а така също допълнение на желанието:»Когато в мен имаше наслаждение,аз можех да бъда отдаващ, а сега аз не мога бъда в това състояние».В допълнение към пряката, отразената, вътрешната и обкръжаващата светлина в нас има светлина, която се нарича таамим и светлина, която се нарича некудот.

Светлината, която се разпространява в гуф при получаване, се нарича таамим, а светлината, която излиза от тялото вследствие на ограничение, се нарича некудот.

Това действие, което ние изпълняваме в пе де рош, се нароча зивуг де акаа (ударно сливане).

Масах възвръща прииждащата светлина обратно, отблъсква я , а след това прави разчет, колко е способен да приеме вътре. Не гледайки на стълкновението на светлината и масаха, след това  все пак се случва зивуг- връзка между тях , когато пряката светлина се облича в отразената светлина и те се приемат вътре в парцуфа. Затова се нарича зивуг де- акаа. Зивуг – единение,връзка,,сливане,произхождащи по пътя на стълкновението. Действието на съприкосновение на обкръжаващата светлина с масаха, който стои в табура на парцуфа се нарича битуш(стълкновение, съударение) на обкръжаващата светлина с вътрешната. Т.е. тези две светлини- вътрешната и обкръжаващата натискат върху табура и искат да се разпространят по-нататък, до края на парцуфа.

Рис. 13

Как работи напълването на светлината вътре в парцуфа? Светлината, която е дошла към парцуфа и е била отделена от масаха, и после , по пътя на разчета била приета вътре, се разпространява,както говорихме, постепенно.

Рис. 14

В пе де-рош има масах , който стои и по всяко време възвръща светлината, за да не получава за себе си, съблюдавайки условието ЦА. И има масах, който получава заради отдаване. В този масах, който решава и получа светлина заради отдаване, се спуска от пе надолу:

- до коренен стадий или сфира кетер,

- до първия стадий или сфира хохма,

- до втория стадий или сфира бина,

- до третия стадий или сфира Зеир Анпин

- и до четвъртия стадий или сфира Малхут.

Масах се е спуснал и дошъл до табура, и във всичките тези сфирот в нас има светлината нефеш, руах, нешама, хая, ехида.

Съвкупността от тези светлини се нарича вътрешна светлина, впечатление от получаването. Идва обкръжаващата светлина и натиска на масаха, стоящ в пе де-табур, т.е. получаващия масах, който отпадна от пе до табура и постепенно, по етапно, последователно дава на светлината да влезе в парцуфа тох. А сега този масах, посредством»битуш пним макиф»- стълкновенията във вътрешната и обкръжаващата светлина, произхождаща  в парцуфа, изчезва от парцуфа.

По същия начин парцуфът се освобождава от светлината, масахът се издига отново обратно в пе де- рош и избутва цялата светлина. И тези два масаха заедно се съединяват. Масахът, който следи в пе де-рош и не дава на светлината да влезе в гуф заради получаване, и масахът, който прави разчета и дава на светлината да влезе в гуф, която може да получи заради отдаване .Тези два масаха сега са се върнали в пе де-рош.

Светлината, която се спуска от горе на долу, се нарича вътрешна светлина или таамим, а светлината, която излиза от гуф, се нарича некудот.

Рис. 15

Парцуфът, освободен от светлината, масахът се е повдигнал .Ако преди това кли се е намирало в състояние далет де- итлабуш и далет де- авиют (4/4), и масаха е искал да работи със всички кли далет де- авиют (четвърта степен на авиюта), така както неговото намерение се е разпространявало в целия четвърти стадии в тази мярка, в каквато то е могло да работи заради отдаване, сега, когато този масах се е върнал в пе де- рош, той мисли така:»Аз чувствам , че не съм в състояние да работя с целия четвърти стадии. Аз ще работя с друг стадий, по- малък от него. И тогава, вместо четвъртия стадий на авиюта масах, се появява бхина далет де- итлабшут и бхина гимел де- авиют (4/3).

Т.е. масах помни светлината, която е била в предишния парцуф, решимото от светлина остава същото, но решимото от кли се е смалило. Той чувства, че не е способен да остане в същото положение, а в положение по- малко от предходното, което ние обозначаваме като гимел де- авиют (трета степен на авиюта).

Иначе казано, ако Малхут в света на Безкрайността, стояща след коренен, първи, втори и трети стадий, е искала да работи със всички свои авиюти, с всички, които идват към нея, то сега тя не работи с всички авиюти, достигащи до нея от предходния стадий, а с половината или четвъртина и така нататък. Така както Малхут в света на Безкрайността получава своя авиют, своето желание в предишните стадии (третия, втория, първия и коренен), затова сега когато тя се е освободила от максималния стадий далет, тя приема върху себе си работа на трети стадий. Т.е. нейното впечатление от работата в предишните стадии, от светлината, идваща към нея, съответства на третия стадий, а не четвъртия. И ето това е, което се случва тук в първия парцуф, който е завършил всичко: получил е толкова, колкото е успял да получи заради отдаване, прекратил е своите действия и се е върнал в предишното си състояние.

Този първи парцуф ние ще изобразим в завършен вид – рош, тох, соф. Вследствие на ударното сливане той е получил таамим, след това тези таамим изчезват и той се  е върнал в предишното състояние, в което в него има и рош и тох, а соф вече не действа.

Рис. 16

Всички тези действия на влизане на светлина в парцуфа и изчезването на светлината от парцуфа, работа с решимот 4/4 и достигане на състояния 4/3, целият този процес , произхождащ тук, пет парцуфа на влизане на светлината, пет парцуфа на освобождаване на светлината, със всичките произхождащи вътрешно процеси, се наричат с един парцуф – Галгалта. Галгалта - от думата гулголет (череп ) кетер, корен ,начало, най- висшия стадий.

Това е първият стадии, първото действие заради отдаване, което Малхут е изпълнила в света на Безкрайността след ЦА (съкращението) решението за уподобяване с Твореца.

След това парцуфът Галгалта, който е завършил своето действие  и в което се разкрива решимо 4/3, решава, че вече е способен да работи с решимо 4/3 и да ги реализира. И той започва да изпълнява това.

По такъв начин се образуват пет парцуфима, колкото възможности съществуват  за работа с всички стадии на Малхуд в света на Безкрайността: с целия четвърти стадий(Малхут), с половината на третия стадий, с по-малка част от втория, още по-малка – от първия, и още по-малка – от коренния. Общо в Малхут в света на Безкрайността има пет решимот, с които тя работи.

На рисунката ние ще изобразим това в следния вид.

Рис. 17

Това е - Малхут в света на Безкрайността, която в парцуфа Галгалта, е получила светлина заради отдаване до ниво табур. Под табура до сиума се намира парцуфа соф. Мястото, където се взимат решенията, се нарича пе. Тох-  мястото, където се получава вътрешна светлина. С помощта на »битуш пним и макиф» - стълкновения на вътрешната и обкръжаващата светлини, получава се изтръгване на светлината и възвръщане в пе де-рош Галгалта.Това се получава при решимо 4/4.

Въз основа на решимо 4/3 ние вече сме длъжни да изобразим друго състояние на следващия парцуф. Получаването на светлината Малхут в света на Безкрайността не с четирите, а с трите стадия ще бъде на нивото хазе от предходния парцуф, на едно ниво по- ниско от пе.

И тук отново от идващата пряка светлина се получава стълкновение на вътрешната и обкръжаващата светлина, но тази пряка светлина идва чрез парцуфа Галгалта. Масах, стоящ на ново ниво на пе, прави зивуг де- акаа и получава светлина заради отдаване. И всичко това става  в решимо 4/3.

След това отново възниква стълкновение на вътрешната и обкръжаващата светлина и в резултат на това изтръгване, изгонване на светлината до нивото на пе и решение да работи с решимот, по-малко от преди. Тези решимот се наричат 3/2.

Защо от първия парцуф към втория идва едно и също решимо- далет де- итлабуш, а от втория парцуф  към третия- вече друго решимо?

Защото светлината , която се разпространява от света на Безкрайността вътре в Галгалта, това е една и съща светлина. И тази светлина идва в своето решимо към втория парцуф, който се нарича АБ(после ние ще изясним произхода  на това име, те се наричат гематрия на парцуфа- неговото числово значение).

Затова, когато парцуфът АБ използва третия стадий на авиюта, светлина, която той притегля вътре, това вече е нова светлина в съответствие с новото желание, колкото светлината  винаги идва в съответното желание. Затова в парцуфа АБ се разпространява светлина не такава , каквато в Галгалта, а светлина на парцуфа АБ, светлина от третия стадий. И затова светлината във втория парцуф е по-малко, отколкото в Галгалта, и в третия парцуф е още по-малка, така както е работил със светлината, която е била в парцуфа АБ. Светлината, която идва към него чрез парцуфа Галгалта и чрез парцуфа АБ, това, разбира се, е по-малко светлината- гимел де- итлабшут. А бет де- авиют- това е,което е останало у него от АБ.

Малхут вече работи с коренен, първи и втори стадий. И този парцуф се разпространява също в тох от пе, който се намира на нивото хазе де- САГ(това е неговата гематрия- числовото значение на парцуфа). В него може да възникне стълкновение на вътрешната и обкръжаваща светлина, и той също се освобождава от светлина и достига до решението , че той ще намали нивото на получената светлина и ще получава заради отдаване, но на основа на решимот, които са останали след парцуфа САГ- 2/1.

С тези решимот и с тези решения той се разпространява и този парцуф се нарича МА - това е неговата гематрия. Неговото пе се намира на нивото хазе де- САГ, отново се получава битуш и  изчезване на светлината.

В процеса на избутване на светлината, пе парцуфа Ма се спуска до нивото хазе на своя парцуф и там ражда последния парцуф, който се нарича БОН коренен стадий, последния стадии на авиюта.

Този Малхут в света на Безкрайността  е завършил своята работа с всички предходни нива. В тези пет парцуфим: Галгалта, АВ, САГ, МА, БОН, в тези пет порции , в които тя е получила светлина , заради отдаване или за да се уподоби с Твореца, да му достави удоволствие, да се сравни с Него, Малхут е реализирала себе си напълно. Затова всички тези пет порции,  които са изпълнили всички възможни действия Малхут в света на Безкрайността, се наричат Адам Кадмон.

Защо Адам Кадмон(пра- човека)? Защото в последствие системата Адам (която също се явява духовна система, но в света Ацилут), ще бъде построена в съответствие с тази структура , с тази форма, в която е построен света Адам Кадмон.

От тук ние виждаме, че само част от Малхут в света на Безкрайността от пе де – Галгалта и до неговия табур е получил 100% напълване. Допускаме, че тя се е напълнила на 20% в парцуфа Галгалта, след това в АБ, САГ, МА и БОН и, в резултат, тази част се е напълнила на 100%.

Но част от соф, т.е. самата малхут, е останала съвсем пуста, с изключение на намиращата се там светлина хасадим, която донася слабо удовлетворение от това, че Малхут не използва свое желание, а желае да се уподоби на Твореца. Освен това, малко удовлетворение от това, че аз все пак в нещо съвсем малко съм подобен или поне не противоположен на Твореца ,там нищо не е имало.

Всъщност тази част, която се явява самата Малхут – това е основното получаване на светлина, възможност в отговор на Твореца, основната възможност се намира в подобие по свойствата, достигната в началото на тази прилика, която се нарича сливане.

Тази прилика се достига благодарение на това, че тази част ще успее да получи заради отдаване и да бъде в състояние на отдаване. И ние виждаме, че в тази част още няма масах за получаване заради отдаване. Има само масах, за да отблъсне светлината, не  й давайки да проникне в този четвърти стадий. Този масах или стои в пе де- рош, или се спуска в табур, но той следи за това, за да не даде на светлината да влезе в четвъртия стадий, в парцуфа соф.

Ние виждаме, че само Галгалта е успяла да напълни този четвърти стадий със светлината хасадим. И следващите парцуфим, т.е. доста по-слаби порции на отдаване, даже не са се докоснали към този четвърти стадий, за да работят с него и да го напълнят.

Може да се каже и иначе. В Галгалта, в първата порция, част от Малхут е работила със всички предходни стадии и със  самата себе си. И след получаването на първата порция, след Галгалта, тя работи само с предишните стадии, но не със самата себе си. И по такъв начин, соф на Галгалта, който символизира всичко оставащо пустота в Малхут в света на Безкрайността, е останал без действия на отдаване.

Рис. 18

Как да се достигне от пусто състояние –в състояние на напълване, което ще се нарича Краят на Поправянето на всички Малхут в Света на Безкрайността, за да стане подобна на Твореца, за това ще поговорим следващия път.

31 май 2005 г.

Днес ще говорим за общия строеж  на реалността, като започнем от нейното зараждане, което е предмет на изучаване в науката Кабала.

Тази древна мъдрост са донесли до нас тези, които са постигнали духовната природа благодарение на свойствата, инструментите и методиките, които те са разработили за себе си.

Това, което те са постигнали, почувствали и разбрали от дълбокото проникване в структурата на реалността,  ни предават чрез тази наука.

Ние съществуваме в определена част от реалността и я изследваме посредством нашите пет сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и усещане.

Благодарение на тези изследвания ние  развиваме науките за света, в който живеем, науките, които се отнасят към областта на естество знанието.

Обаче има друга част от реалността, която е скрита от нас, тоест тази, която не възприемамe в нашите пет сетива. Ние можем да я изучим в случай, че развием допълнителен сетивен орган, нови свойства.

Ето защо Кабала се нарича „тайна наука“, тя ни обяснява това, което е скрито от нас по естествен начин.

Защо реалността е частично скрита и частично разкрита за нашето възприятие? Защото  винаги всичко  ние възприемаме съгласно уподобяването на свойствата.

В съответствие със свойствата, които имаме, ние разкриваме обкръжаващия ни свят. Обаче не ни достигат някои свойства, които ако развием, ще открием различните им проявления извън себе си.

Например, моите зрение и слух са настроени на вълни с определена мощност и честота. Ако такива вълни присъстват извън мен,  аз ги улавям. Вълните могат да ми донесат усещане за миризми, като дразнят обонятелните ми нерви, те могат да попадат в зениците ми  или в тъпанчетата на ушите ми и така нататък.

Всички сигнали се създават от вълни и в съответствие с това, доколко моят вътрешен механизъм е способен да ги улавя съгласно закона на уподобяването на свойствата, аз възприемам съвкупността от обкръжаващите ме вълни.

Това и изгражда картината на моята реалност, усещането на действителността.

И така, методиката на Кабала, преди всичко, помага на човека да сформира ново вътрешно свойство, нов сензор, датчик, който улавя тази честота, която по-рано не е усещал.

Тази добавка ще разшири картината на нашата реалност и новата картина ще се нарича „Висш свят“. Защо „Висш свят“? Защото ние ще открием скритата досега от нас част от действителността, която сега се  разкрива благодарение на вътрешните промени и която се  е добавила към предишната картина на света.

Ние ще видим, че в нея се зараждат всичките тези сили, които в последствие се усещат  във всички възможни форми в нашите естествени сетива.   

Тези сили ще ни се виждат като нещо, което се подготвя над нашите природни усещания, а после оттам се спуска в моите сетива, създавайки в мен картината на обновяващия се свят и течението на времето.

Ето затова тази реалност се нарича „висша“: тя предшества това, което аз усещам в моите естествени сетива. Кабалистите /от думата „лекабел“ – получаване/ затова се наричат така, защото имат способността да получават, да приемат тази картина на реалността, която предшества естествената картина, която се възприема от всички нас в природните ни сетива.

При това, разкривайки тази коренова висша реалност, по пътя на изследването, ние може да стигнем до разбирането на това, откъде произтича самата тя. Като резултат ние достигаме  до особена сила, която обхваща всички детайли на картината, както на висшия, така и на този свят. Тази сила ние и наричаме „Творец“.

Защо? Защото откриваме, че Той е първи. Той е породил цялата реалност – висша и нисша, неживо, растително, животинско и говорещо ниво на общата реалност.

Той контролира, управлява и властва над всичките детайли като единна сила, единна мисъл и с една цел. Ето това разкриват кабалистите  в процеса на изучаването на висшата реалност.

* * *

Какво именно им се разкрива? Разкрива им се природата на тази Висша Сила относно цялата реалност, тоест природата на всички усещания, които ние можем да развием, в които ние се раждаме и чувстваме въздействието на единната Сила.

Ние осъзнаваме, че тази Сила е Добра и Творяща добро и нейната началната точка е любовта. Такова е нашето възприятие. Изхождайки от любовта, от това, което в Кабала се нарича „желанието да твориш добро“, Творецът е пожелал да създаде цялата реалност на неживо, растително, животинско и говорещо ниво, да я създаде, за да й донесе благо.

По какъв начин да донесе благо? Тъй като тази Сила не е ограничена от нищо и е съвършена, тъй  като нейното желание да отдава, да твори благо, произхожда не от недостига, а от любовта и отдаването, от изобилието, което се усеща в нейното съвършенство, затова Творецът иска да доведе творенията до същото състояние, в което пребивава Самият Той.

С други думи, Той иска да доведе творението до съвършенство, като го направи подобно на Себе си. Но какво означава това: да доведе творенията, тоест някой извън Себе си, до съвършенство, като ги направи подобни на Себе си? Не се ли крие тук противоречие?

Защото ако Творецът, Висшата Сила пребивава в съвършено състояние, по какъв начин в същото съвършено състояние може да пребивава някой друг? В този случай, той трябва точно да съвпада с тази Сила, да бъде същият, както и тя. Или е достатъчно той да пребивава в същото свойство, като нейното?

Тук ние се сблъскваме с първите кабалистични понятия. Какво означава да бъдеш същият, като  някой друг?“ Да бъдеш както някой, или както казват кабалистите да пребиваваш с някой в подобие на свойствата, да бъдеш подобен на него означава следното.

Има два обекта, две тела, две желания, две творения, Творецът и творението, естествената форма на които остава неизменна, в същото време техните свойства, техните намерения са идентични.

Творецът се намира във форма на отдаване. Ние не говорим за Неговия материал или същност – тях не ги усещаме. Същността на Твореца се казва „Ацмуто“ и разговори за нея са съвършено безпочвени, тъй като ние възприемаме само това, което идва от Него към нас. От Него идва при нас формата на отдаване. Доброто, ето това ние усещаме.

Рис.1

Неговото свойство, отнесено към нас е свойството на отдаването. И не е важно, каква е нашата природа – ако ние, тоест творението, достигнем същата степен на отдаване на Твореца, която е свойствена на Него самия, то ще се окажем с Него в уподобяване по форма, или казано по друг начин, по външно свойство, по желание, по намерение. Така ние ще станем подобни, равни на Него.

Защо? Защото Неговото отдаване към нас е единственото нещо, което разбирам, усещам и възприемам. За мен това е Неговата природа. За мен е достатъчно да достигна същото самоизразяване по отношение на Него, и тогава ние ще станем равни.

Творението ще стане равно на Твореца. Целта на творенията от страната на Твореца се състои в това, да сътвори създанията и да ги доведе до състояние на подобие на Себе си. Защото Неговото състояние е съвършенството. А нас Творецът е създал така, че да се стремим към това съвършенство и чувството на неговият недостиг се нарича хисарон.

В нашата природа е заложен непрекъснатият порив към  достигане на съвършенството на Твореца. Това произтича от Неговата мисъл по отношение на нас, която се нарича „замисъл на творението за наслаждаване на Неговите създания“.

Творението има множество свойства и всяко от тях трябва да се доведе до формата на отдаването. Оттук ние може да разберем, че уподобяването по свойствата е частично ипълно. Например, ако част от свойствата на творенията са в отдаване относно Твореца, а друга част  не са, в този случай творението и Творецът са близки един до друг /виж рисунката вдясно/.

Рис.2

И така, Кабала казва следното. Ако творението с нито една своя част не се намира в състояние на отдаване, което е присъщо на Твореца, то те са полярно противоположни един от друг. „подобно на изток и запад“. Няма по-голяма противоположност от тази, която се намира между тях /виж рисунката вляво/.

Рис.3

Защото Творецът извършва отдаването , а творението – не. Ако едно от свойствата на творението става подобно на Твореца, в същата степен творението влиза в контакт с Него. Ако няколко части от творението придобиват подобие на Твореца,  в същата степен творението и Творецът са съединени помежду си /виж рисунката отдясно/.

Рис.4

Ние възприемаме от Твореца само Неговото свойство на отдаване и освен него нищо не усещаме, нищо не можем да разкрием. Останалото се отнася към непостижимата от нас същност на Твореца – Ацмуто. Именно затова ние Го усещаме изключително в свойството на отдаване.

По този начин детето чувства, че майка му  цялата е  обърната към него в стремежа си да го обслужи, да го обгрижи. При това той не чувства нейната същност, пропуска факта, че тя, освен друго, е жена, която има  съпруг, работа и грижи в този свят.

Детето не знае това. На него му е известно само едно: „Това е моята мама и тя е длъжна да се грижи за мен.“ То възприема само нейното отношение лично към него и в съответствие с това я нарича „мама“. Така и ние възприемаме Твореца. Нашият материал остава непроменен /за него ще говорим по-късно/, но придобивайки същото като Неговото свойство на отдаване, ние се уподобяваме на Него по външна форма и в същата степен се изравняваме с Него.

С други думи, ние чувстваме, че се намираме заедно. Тогава творението влиза в състоянието на Твореца, което се определя като добро и в съответствие със замисъла на творението се приближава към съвършенството.

Рис.5

Обаче, ако всичките свойства на творението се окажат в състояние на подобие на Твореца, тогава Творецът и творението стават едно цяло. Това състояние се нарича „единство“, „съвършенство“. В Кабала то също се нарича „Край на поправянето“, тъй като творението е поправило всички свои качества, които не съответстват на Твореца. Това състояние още се нарича сливане, тъй като Творецът и творението се сливат един с друг, като две подобни свойства. Това състояние, всъщност, е и целта на творението от страна на Твореца и крайната цел на развитието от страна на природата, от страната на самото творение.

Ето това ни разказват кабалистите.

* * *

Творецът се разделя за нас на две части: Ацмуто (1 – първо) и самиятТворец (2 - второ), който е създал нас (3 - трето) чрез свойството на отдаване и е предопределил ние да станем подобни на Него. След нашето раждане Той проявява към нас отдаване, за да Го достигнем и наистина да станем подобни на Него (4=2 – четвърто е равно на второ).    

Рис.6

Неговия замисъл за нас се нарича „замисъл на творението“, който се състои в даване на наслаждение на Неговите създания. А кога този замисъл се усеща в този вид? След като творението достига подобие на Твореца. Тогава  то и  усеща добро.

В процеса на само поправянето творението извършва работа по уподобяване по свойствата. Такъв е пътят за неговото развитие. По този път то може да не усеща добро, тъй като още не е достигнало нужното крайно състояние.

Кабалистите обясняват причините, заради които ние постигаме науката Кабала и изобщо разбираме, че с нас става нещо, усещайки и откривайки света, в който живеем. Защо това е дадено именно на нас, за разлика от останалите части на реалността, които пребивават на неживо, растително и животинско равнище? Защото по време на прехода от третата фаза към четвъртата ние се намираме в състояние на избор,  с други думи, в това състояние ние се движим само чрез свободния си избор.

Тук от нас се изисква вътрешно усилие, старание, разбиране, порив. Само благодарение на тях ние напредваме, а не заради нещо друго. Затова предназначението на науката Кабала е да ни обясни какво усилие трябва да извършим на този етап, за да достигнем от състоянието на раждане (3 - трето) до финалното състояние (4 - четвърто). Кабала ни обяснява какви действия трябва да извършим върху себе си съзнателно и по собствена воля, за да достигнем от противоположната форма до състоянието на съвършенство, до края на Поправянето, на съединението и сливането.

Кабалистите казват, че част от този път ние минаваме, като не осъзнаваме къде се намираме и какво трябва да правим. Ние просто съществуваме: раждаме се, живеем и умираме, за да се родим отново. Затова на следващия етап ние идваме в съзнание, започваме да се интересуваме и съответно, да разбираме къде се намираме: в какъв свят, в каква реалност. Ние осъзнаваме какво трябва да правим, за да потечем  в един поток със замисъла на Твореца да наслади Неговите създания.

Замисълът на творението, който задейства цялата реалност, оказва влияние върху нас, за да се движим от третото състояние към четвъртото. И затова кабалистите казват, че причината за всички злини, страдания и нещастия, от малки до големи, причината на всички лоши усещания и всички неосъществени желания  е същият замисъл на творението за наслаждение на Неговите създания.

Ние искаме всички блага на Твореца, обаче замисълът на творението ни тласка към това, да приемем уподобяване на свойствата. Ето защо този натиск се усеща от нас в толкова негативен вид. Всички лоши, негативни усещания: страдания и затруднения на различни нива, произтичат всъщност от липсата на подобие по свойствата.

Състоянието, в което ние пребиваваме заедно с Твореца , се усеща от нас като добро, и докато ние не Го достигнем, ще ни преследват лоши усещания. Злото се усеща в съответствие с нивото на развитието на творението, в степента на това, доколко замисълът на творенията ни задължава към напредък, към ускоряване на темповете на развитие и така нататък. Всичко това изучаваме в науката Кабала.

И така, Кабала изучава кой е Творецът. Защото „Творец“ (Боре) означава: „ела и виж“ (бо у-ре). Ние можем да Го разкриваме, да Го доближаваме, да Го разбираме и в съответствие  с това разбираме, как може да се променяме според Него.

Освен това, науката Кабала се занимава с цялата реалност на неживо, растително, животинско и говорещо ниво, както с висшата реалност, която се усеща от нас само чрез допълнителния орган на чувствата, така и с нисшата, която ние, раждайки се с петте си сетива, възприемаме в качеството на неживо, растително и животинско ниво на нашия свят.

Също така, науката Кабала изучава целия процес на развитие: защо и чрез какво се развиваме, какви са формите на нашето развитие, защо светът е направен именно така, каква форма на развитие е присъща на всяка душа, на всеки човек, на всеки елемент от реалността, на какво се дължи структурата на реалността, как са свързани всички нейни части.

В резултат на това ние, като най-висши и всеобхватни творения на реалността, трябва да я доведем до онова състояние на единство, съвършенство, крайно Поправяне и сливане.

И така, нашият път започва от състоятието на полярна отдалеченост от Твореца и завършва с уподобяването с Него по форма, по външно свойство: как Той извършва отдаването, като какъв Го усещаме, откриваме и постигаме, така ние трябва да поправим себе си във външната ни проява относно Него.

Защо започваме нашия път от противоположностите? Защото, както казват кабалистите, Творецът ни е създал противоположни на Себе си. В третото състояние ние сме диаметрално противоположни на Твореца, а в четвъртото състояние сме абсолютно подобни на Него и нашият път се нарича „път на поправянето“, което се осъществява посредством избор.

Защо тогава трябва да преминаваме през всичко това? По думите на кабалистите, за да усетим състоянието на сливане, е необходимо да изпитаме състоянието на недостиг от него. Защото всяко състояние се усеща от творението  от неговата противоположност. Казано е: “преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. Това ни е  познато и от жизнения ни опит в нашия свят. Ако аз искам нещо, то трябва да познавам обекта на своето желание във всичките му детайли, като го съпоставям с всички останали свойства, предмети, сили и състояния.

В такъв случай, аз имам по отношение на него знание, разбиране, възприятие. Аз никога не възприемам нещо само по себе си, моето възприятие винаги е основано на противопоставянето, на контраста, на съотношението на два фактора. Аз винаги извършвам сравнителни измервания и върху това се базира моят опит.

Затова ние трябва да преминем през несъвършеното състояние, отсъствието на сливането  и поправянето, трябва да разберем и да го усетим, да го преживеем и да го почувстваме. Тогава, благодарение на открития недостиг, ние ще достигнем до това, да станем съвършени като Твореца. Ние още ще говорим за необходимостта от такива състояния и за техните корени. Постепенно, в хода на обучението, картината ще се изяснява.

Рис.7

* * *

Сега ще говорим как се изучава науката Кабала. Първият, който е формирал систематичен подход към Кабала е бил Авраам. Преди него също е имало кабалисти, обаче той за първи път е писал за това и ни е оставил някои свои трудове. Постигайки висшата реалност и изобщо цялата реалност, включвайки нашата – висшите корени и тяхното следствие в нашата действителност – кабалистите са усещали всичко като едно цяло и ни разказват  за своите усещания.

Ние започваме от слабо усещане на корените на реалността, която се намира извън пределите на това, какво ние възприемаме тук като себе си и обкръжаващият ни свят. От минимално усещане ние стигаме до много дълбоко усещане, което обхваща всичко съществуващо,  всичко, което е излязло от Твореца и се нарича „творение“. Това усещане включва в себе си и висшите светове, и нашия свят, и творенията във всички светове, включвайки и нашия, начина на управление, придвижванията, поправянето и развитието, до самия край на всички състояния.

Обаче, към усещането на всички тези състояние, на цялата реалност, ние стигаме постепенно. Процесът започва от състоянието на обикновения  човек, същия като  нас. Той възприема само това, което вижда наоколо и по същия начин съди за своето местонахождение, ако изобщо се замисля над подобни въпроси, което също не е лесно. Затова, през картината на видимия свят той започва да прониква навътре, към тези сили, които има зад нея. Тогава човек открива какво точно са те.

Когато  навлиза навътре, в реалността, човекът достига до такова състояние, когато я вижда цялата, като я възприема като някакъв механизъм на единна система, която се нарича „действителност“. Кабалистите обикновено не разказват за извървяния  път, за това, по какъв начин постигат и изследват реалността, достигайки до едни или други резултати.

Същото се отнася и към учените от нашия свят: ако един от тях е открил някакво лекарство или нещо друго полезно, какво ме интересува, че той е правил изследвания в продължение на десетки години, как се е лутал и правил грешки по своя нелек път. Накрая той ми обяснява какво е постигнал, с какво разполага сега и какво може да сподели с мен, като ми направи услуга.

Така е и с кабалистите. Като изключим един отделен раздел на Кабала, те обикновено ни обясняват  крайната картина на своето постижение, която възприемат отгоре, когато вече виждат цялата реалност. Защото в крайна сметка, те достигат до познанието на Твореца, свойството на отдаване, те разбират кой е Творецът.

И затова своя разказ за това „приключение“, за този си път за разкриването на реалността, те започват не от процеса, който идва отдолу нагоре, не от себе си, не от историята на собственото им развитие от началните етапи  до придобиването на всеобхватния поглед над мирозданието. Не, те започват именно от Твореца, от тази Сила, Която е решила да създаде реалността. На първо място, те ни разказват как от замисълът на творенията, Творецът преминава към действия за неговата реализация.

По същия начин ще правим и нашите занятия. За това се говори в книгата на Ари „Дървото на живота“, във “Въведение в науката Кабала“ на Баал Сулам, в ТЕС и в други книги. Има много книги, и ако те се придържат към систематичния подход, то започват, всъщност, от Твореца.  Ние трябва да изучим своите корени: как се е зародило творението, от какво желание, с какво намерение.

Краят на действието е заложен в началния замисъл, крайната форма от самото начало се явява цел и именно тя определя резултатите от всеки етап на развитието. Ако ние добре проучим началото, това ще ни помогне да разберем целия си живот, с всичките му обстоятелства и да не грешим, използвайки всяко състояние, отчитайки замисъла на творението. Ние ще виждаме тези състояния така, както ги вижда Творецът, и ще се движим, изхождайки всеки път от състоянието на недостиг към добро и съвършено състояние.

* * *

Нека да започнем от замисълът на творението. Замисълът на творението  е мисълта на Твореца за създаване на творение с цел да му донесе благо. Замисълът на творението също така наричаме и „светлина“ или „коренов стадий“ /бхинат шореш/, тъй като той се явява  корен на цялата реалност.

Замисълът на творението, както казват кабалистите, се предшества от понятието Ацмуто. В същото време това понятие не се поддава на осъзнаване, ние не можем да го постигнем. То е затворено и е недостъпно за нашето разбиране, с изключение на факта на неговото съществуване. Ще говорим още за възможността толкова високи състояния в бъдеще, когато понятието Ацмуто, да  ни станат по-близки, като се превърнат в нещо познато и постигаемо.

А засега, в процеса на прехода от трето състояние към четвърто, ние минаваме през пътя на поправянето, докато не се изравним със замисълът на творението. Точно на него ние трябва да се уподобим, а не на равнището, което е над него. Целта е да се уподобим на замисъла на творението и за нищо по-голямо не говорим.

Светлината, или замисълът на творението за носене на благо на създанията на Твореца, създава желание за наслаждение, желание за получаване, потребност, която се нарича „първи стадий“ /бхина алеф/. Защо? Защото, ако светлината или Творецът искат някой да се наслаждава, Той е длъжен да създаде нещо, което желае да получава наслаждение от Него. По този начин, първият стадий е желанието за наслаждение, потребност, това вече е началото на творението. Ако в кореновия стадий творението съществува само като замисъл, който още принадлежи на Твореца, то в  първия стадий  вече е творение като такова.

Рис.8

Но то още не е развито, тъй като неговото желание идва от Твореца. То още не чувства, че иска да се наслади от светлината, да се слее със светлината, че не му достига нещо. Нека да дадем на тази потребност име „неживо“ равнище /домем/. То изобщо не задължава творението към нищо, тъй като идва отвън.

Целият материал на творението, тоест неговото желание, не е излязло от творението. Не можем да кажем, че творението съществува в качеството си на истинско творение, което пребивава извън Твореца. Защото всичко, което има в него е дошло директно от Творецът, от светлината. Затова то е задължено да се намира под абсолютния контрол на светлината и неговото желание още не е излязло от замисъла на творения.

Обаче това желание започва да изпитва усещания. Светлината, която влиза в желанието, му позволява да почувства замисълът на творението за наслаждение на създанията от Твореца. По такъв начин светлината носи на желанието две усещания.

Рис.9

Първо, тя носи напълване, тоест усещане за самия него. Обаче творението почти не усеща, че това е благо, тъй като предварително не е имало съответната потребност. То не чувства, че сега му е добре в сравнение с предишното не напълнено състояние, защото предишно състояние не е имало.

И второ, светлината, която се разпространява в творението, му носи усещането за Даващия. Оказва се, че има Творец, Който е Даващ и му изпраща благо. И ако самото благо, тоест светлината, идва пряко от Твореца, то усещането за Даващия идва към първия стадий не пряко – то е облечено в светлина /червеното запълване вътре в стрелката/.

Например, когато нещо ми подаряват, аз първо виждам само подаръка, а след това обръщам внимание дали той ми съответства и дали ми подхожда. Тогава аз започвам да разбирам: „Човекът, който ми е подарил това, ме познава. Той е искал да ми достави удоволствие, той ме обича, той ме разбира, той е за мен.“ От подаръка аз започвам да постигам подаряващия, не него самия, а неговото отношение към мен. Той ме разбира и ме обича, той иска да ми донесе добро – точно така той е постъпил.

Още в първото действие на творението е заложено постигането на Твореца и то довежда творението до развитие. От тук можем да констатираме само едно: всеки елемент, всяко състояние на творението, променящо се  в своето развитие, означава допълнително постижение на Твореца. Дори в нашия свят, в текущото състояние, когато ние не знаем, къде точно се намираме и в каква посока се  развиваме,  въпреки това, всеки етап от развитието все повече ни доближава до постигането на Твореца.

Това произтича от първото действие в началото на сътворението. Какво представлява първата стъпка? Това е общото желание за наслаждение, което се нарича „материал“. Бхина алеф се състои от две части. Първата част  е усещането за подарък, а втората част е усещането за Даващия подаръка. Разликата е в това, че първата част е състоянието, а втората част е постигането на причината за даденото състояние.

Във втората част на първия стадий творението постига, че съществува коренов стадий, който го поражда и го формира. И това вече го довежда до развитие. Започвайки да различава в себе си две части, бхина алеф разпознава тази от тях, която е за предпочитане. А за предпочитане, разбира се, е втората част, тъй като в сравнение с първата част в нея се усеща категорията, детайлът на възприятието, по-възвишеното свойство – Даващият, Височайшият, Пораждащият, Първичният. Затова първия стадий иска да стане такъв, какъвто е Той.

Обърнете внимание: първото желание на творението, което изхожда от него самия  е желанието да бъде като Твореца, желанието да се уподоби на Него по свойствата. Замисълът на творението тук вече се реализира в действие. В края на първия стадий желанието е било в потенциала, а желанието на втория стадий /бхина бет/ от самото начало е насочено на това, че да се уподоби на корена на практика, да стане отдаващо. По какъв начин то може да стане отдаващо? Благодарение на какво във втория стадий може да се превърне в отдаващо?

Рис.10

Вторият стадий е следващият етап на развитието след първия, той произтича от първоначалното желание за наслаждение. Това желание е целият материал на творението. Творецът, Когото то след това е усетило  не е нищо друго, освен добавка. Желанието да Му се уподоби е добавката към материалът на творението, към това, което е създал Творецът, към желанието, към потребността. Всички потребности, всички етапи на развитието, всички допълнения към първоначалния материал на желанията произтичат от осъзнаването на Твореца, от желанието да се развият и да станат подобни на Него. Благодарение на това материалът се развива. Всички добавки към първичния материал произтичат само от запознаването с Твореца, в резултат на което материалът започва да се разраства, да „набъбва“.

Рис.11

Вторият стадий е противоположен на първия, защото той целият желае да отдава, в същото време първият стадий в началото на своето развитие е искал да получава наслаждение. И въпреки това, вторият стадий  е добавка към първия, това е същият този материал, който се е облякъл в свойството за отдаване. Вътре в него се намира коренов стадий, върху него е облечен първия стадий, а върху него – втория. Става дума за развиващи се форми, които се наслояват една върху друга.

Имайки желание за отдаване подобно на Твореца, вторият стадий започва да мисли: „По какъв начин аз мога да извърша отдаването по примера на Твореца? На кой и какво мога да дам?“ Развивайки се, той отива надълбоко, като се опитва да разбере своята същност и да намери възможност вътре в себе си как да стане като Твореца. Тогава той открива, че включва в себе си и първия стадий, а също и кореновия. Но как да се уподоби на корена? Защото самият той, по своята същност, е желание за наслаждение, а такова желание е способно само да се наслаждава. То може да иска да отдава, но не може да отдава подобно на Твореца. Защото самият Творец се явява като Даващ. А какво може да даде творението?

Рис.12

Тогава творението започва да разбира следното: „Тъй като Творецът ме обича, още в замисълът на творението е помислил да ми донесе благо, сега аз мога  да се възползвам от този замисъл. Аз мога да се наслаждавам само защото Той иска да ми дава, само защото  Той иска да ме наслаждава.“ По такъв начин, във втората част на бхина бет желанието за отдаване поражда идеята за отдаване на Твореца чрез получаване – именно чрез получаване на светлина от Твореца. Ето какво  иска да направи вторият стадий.

Сега творението получава от Твореца светлина по същия начин, както и в първия стадий. Защото то знае: „Творецът е създал първия стадий за да ме наслади.“ И желанието, и светлината са същите, както и в първия стадий, но творението получава тази светлина, защото, подобно на втория стадий, иска да бъде като Твореца. То усеща, че с това наистина и действително се уподобява на Твореца. Със своето получаване творението, всъщност, извършва реално отдаване на Твореца. И тогава то чувства себе си като отдаващ, като Твореца, тоест усеща състоянието на даващия.

 

Рис.13

Творението стига до осъзнаване къде се намира. Става дума за третия стадий /бхина гимел/. То отново си задава въпроса за своята същност: „Кой съм аз? Аз съм желание. Какво желание? Някога имах желание за получаване на  наслаждение, което е изначалната ми природа. След това при него дойде добавка под формата на желание за отдаване. Сега, според тази добавка, аз извършвам отдаване.

Желанието за  наслаждение идва от Твореца, желанието за отдаване също идва от усещането на Твореца. Излиза, че всичко, направено от мен досега,  идва директно от Твореца. Аз съм манипулиран“. Науката Кабала така и нарича това: „сила, действаща върху обекта на своето влияние“.

И тогава творението започва да мисли, какво представлява то и къде се намира неговото „аз“. „В първия стадий  е получавал наслаждение – и това не съм аз. Той е почувствал, че иска да се уподоби на Даващия – и това също не съм аз, Творецът е създал в мен това желание. Във втория стадий е действал с цел да се уподоби на Него – и това пак не съм аз. Къде е тогава това моето „аз“?“

Рис.14

И тогава творението започва да разбира: кой е „азът“ – този, който усеща същото, което и Твореца. Това разбиране е първотоусещане, което идва не от Твореца, то трябва да произтича от самото творение. Това чувство започва да се формира в третия стадий. Говорим за желанието за наслаждение от статута на Твореца, на самия Творец – желанието,  което се появява в последния, четвъртия стадий на развитието /бхина далет/, която иска да получава всичко, което идва от Твореца. На нея вече не ѝ е нужна светлината на първия стадий, от която се е родила – тя иска да получава наслаждение от състоянието, което е открила. Защото тя е разкрила за себе си състоянието, което е присъщо на Твореца, състоянието, в което може да отдава като Твореца.  И затова  желанието ѝ е да се наслаждава на отдаването.

Рис.15

Това желание на творението е неговото първо желание. Всички предишни желания са били привнесени и са идвали директно или индиректно от Твореца. От творението идва само последното желание. То  е започнало да  кристализира и да се разкрива на творението в края на третия стадий, а в четвъртия стадий се е сформирало окончателно. Може да се каже, че бхина далет е независима, за разлика от всички предишни стадии. И затова именно тя се нарича „творение“,  а не другите стадии. Това е наистина специален етап на развитието.

Рис.16

Концентричните кръгове би могло да се нарисуват и по друг начин. Да си представим, че Творецът се намира извън нас, а развитието на творението става отвън навътре. Тогава кореновия стадий става външен по отношение на останалите, а последният стадий отвътре е бхина далет. Така кабалистите показват развитието на тези четири етапа, макар,  че по принцип, можем да ги рисуваме по двата начина.

И така, с цел достигане до собствените потребности, също така и  до усещане на собственото си желание и собственото си съществуване в него, творението е длъжно да се развива по четирите стадия, започвайки от замисъла на творението, от Твореца, докато стигне до четвъртия стадий.

Понякога казваме, че кореновият стадий не се отнася до творението, тъй като той е неговият замисъл, който се появява от страна на Твореца по отношение на създанията. Затова ние смятаме, че има четири стадия на развитието на творението, които се определят от Твореца:  първи, втори, трети и четвърти.

Може да се изразим и по друг начин: в кореновия, първия, втория и третия стадии Творецът развива желанието за наслаждение, за да го доведе до независима форма на съществуване, която се нарича „творение“.

Рис.17

По този начин от общия ред ние открояваме или кореновия стадий, или четвъртия. Коренът е Творецът, четвъртият стадий  е творението, а по средата се намират етапите на развитие, които също се отнасят към действията на Твореца и не се отнасят към творението. Обаче, в желанието си да постигне Твореца, творението постига пътя на собственото си развитие, разбирайки как Творецът го е създал и развил. По този начин, чрез опознаване на действията на Твореца, творението стига до опознаване на самия Творец. Казано е: „по Твоите действия ще Те познаем“. Така кабалистите изучават реалността и стигат до разбирането на Твореца.

Рис.18

Четвъртият стадий получава наслаждение от два вида напълване: от светлината, която идва от замисъла на творението, и от статута на даващия, защото той е разбрал какво означава да бъдеш като Твореца. Това изцяло напълва четвъртия стадий: и неговото желание за наслаждение, и неговото желание за отдаване, и неговото желание да достигне до равнището на даващия, за да се наслаждава на неговия статут.

Всъщност, желанието като такова е устремено не към отдаване, а към наслаждение. Става дума за желанието за получаване на наслаждение. Това е продължението на желанието за  наслаждение от първия стадий, което е стигнало до такова състояние, когато вече знае от какво иска да се наслаждава.  То иска да се наслаждава от статута на даващия, от самия Даващ. Може да се направи аналогия с детето, което се наслаждава и от това, което получава от майка си, и от това, какво получава точно от нея, че точно тя се грижи за него. То не се нуждае от подаяния, то иска именно майка му да го обслужва и да го напълва.

Творението открива, че именно Творецът е Даващият, то усеща любовта Му към него – не само подаръка, но и любовта. Тогава творението иска да се наслаждава именно от любовта, тъй като това наслаждение е много по-силно от удоволствието от подаръка. Подаръкът можеш да усетиш в много малка степен. В първият стадий е невъзможно да изпиташ нещо повече от това. Затова всички добавки на наслаждения са от осъзнаването на Даващия, когато творението разбира Кой му дава тези блага и чувства важността на Твореца.

В степента, в която Творецът се разкрива пред мен като велик, важен, вечен и съвършен, аз получавам добавка към наслаждението. Затова четвъртият стадий на желанието за наслаждение, който е израснал над първия стадий, е добавката, която произтича от осъзнаването на свойствата на Твореца, от осъзнаването на разликата между равнището на творението в първия стадий и равнището на Твореца в кореновия стадий.

От тук ние виждаме също, че ако някъде в мирозданието съществува нещо, което се нарича „творение“, или някаква негова част, някакво желание, същност,  то непременно съдържа в себе си четирите етапа на развитието, които се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина“. Тази пряка светлина, замисълът на творението, развива заложеното в него желание. Желанието присъства в него като точка, като първичен материал, или, както казват кабалисти, като „нещо от нищото“.  Именно тази точка претърпява развитие.

Ако в творението възниква някаква мисъл, потребност, желание, развитие, което се усеща като проявление на неговото собствено „аз“,  не трябва да забравяме, че това е резултат от  развитието на четирите стадия, които предшестват даденото  желание. Тези стадии идват свише, от Твореца, а не възникват в творението сами по себе си, като го карат да усеща едно или друго желание. Всяка моя мисъл е следствие на предишните етапи от развитието и произтичат от светлината, от Твореца.

Рис.19

И затова винаги можем да кажем, че творението включва в себе си пет  стъпала на развитието /виж рисунката отляво/: коренов стадий /шореш/, първи, втори, трети и четвърти /алеф, бет, гимел, далет – по първите букви на еврейската азбука/. Също така ние ги обозначаваме с букви: йуд-кей-вав-кей, от които се получава името АВАЯ /вместо „хей“ ние казваме „кей“, за да не акцентираме  на точното произнасяне на буквите, които обозначават едни или други духовни сили/. Кореновият стадий съответства на върха на буквата йуд.

Защо кабалистите прибягват до обозначения на основата на букви от азбуката? Когато продължим изучаването на развитието на реалността, ние ще разберем следното /виж рисунката отдясно/.

Рис.20

Буквата йуд означава наслаждението, което напълва съсъда и се усеща в първоначалното желание. Буквата хей обозначава свойството на отдаване. Буквата вав  символизира действието по отдаване в третия стадий от страната на втория стадий, тоест развива отдаването /стрелката надолу/. И накрая, последната хей, която съответства на четвъртия стадий и е подобна на първата буква хей, която символизира Бина, говори за това, че като резултат четвъртия стадий приема формата на втория и чрез това  достига до уподобяването по свойства с Даващия.

Състоянието на четвъртия стадий, който е абсолютно напълнен и съвършен във всичките си желания, се нарича „Безкрайност“ /Ейн Соф/ или „свят на Безкрайността“.  „Свят“ – това е състояние, усещане вътре в желанието. Когато четвъртият стадий е безгранично и безкрайно напълнен във всичките си желания, така и се казва: „Безкрайност“.

Рис.21

* * *

Петте стадия на разпространението на пряката светлина се наричат също по имената на сфирот.  Думата „сфира“ произхожда от дума „сапир“ – „светещ“. Ако желанието е напълнено със светлина, то свети. Сфирот се казват така: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин /ЗА/ и Малхут. С какво се различава всяко от тези наименования?

Рис.22

Кетер произхожда от думата „котерет“ – венец, начало, замисъл на творението, който увенчава и включва цялата реалност действайки и властвайки в нея от началото и до края.

Хохма /“мъдрост“/ се нарича така защото тук, в първия стадий, ние виждаме цялата светлина и цялото кли, които Творецът определя за творението. Това, което след това зрее и се разкрива във втория, третия и четвъртия стадий е развитието на бхина алеф. От върха на буквата йуд се развива първата сфира, първия стадий, в която е заложено всичко – целият съсъд и цялата светлина, които произтичат от кореновия стадий – само че в първоначалния му вид.

Вие можете да възразите: защото след това, във втория стадий, възниква усещането за Твореца и Неговите свойства, в резултат на което кли иска да се уподоби на Него, да стане като Него. Да, така е, обаче целият този потенциал е заложен в първия стадий. Бхина алеф  е същността на всичко, което идва от Твореца към творението. Ето защо това състояние се нарича „Хохма“. Това наименование се разшифрова различно, то съдържа в себе си голяма дълбочина, обаче ние ще се спрем върху това негово отличие.

Бина идва от думата „разбиране“ /авана/. Тук творението вече усеща и започва да разбира по малко Кой е създал всичко, каква е природата Му и какво иска Той. В Бина за първи път се е разкрил замисълът на творението и като следствие, то е пожелало да отдава. Защото сега то опознава и разбира Твореца. Същото е и при нас: ако ние искаме да достигнем свойството на отдаване, това ще стане възможно, само ако ние разберем какво е то и доколко е по-величествено от нашето желание, подобно на желанието за наслаждения на стадий Хохма.

Зеир Анпин  е „малко лице“. „Зеир“ – „малко“, „Анпин“ – „лице“. Под „лице“ се подразбира идващата от Твореца светлина хохма – това, което Той проявява към нас, Неговото благо. „Малко лице“ означава усилията на творението да се уподоби на Твореца. Също както дете се старае да прилича на баща си, изпълнявайки същото действие.

Малхут /“царство“/ се нарича така, защото царства над своите желания. Тя за първи път придобива самостоятелножелание, напълва го и усеща, че именно тя самата извършва получаването, наслаждавайки се както от подаръка, така и от Даващия този подарък.

И така, ние виждаме, че има само пет категории или пет сфирот. Обаче в контекста на някои състояния ние подчертаваме наличието не на пет, а на десет сфирот. Защо? Откъде идват още пет? Те са включени в Зеир Анпин, който съдържа допълнителни характерни свойства: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход и Йесод. С други думи, Зеир Анпин се премахва и неговото място заемат шестте присъстващи в него категории.

Но защо в Зеир Анпин се намират още цели шест сфирот? Каква е причината? Защото ние го нарекохме „малко лице“, посочвайки, че той е малък и означава усилията на творението да стане подобно на Твореца. Той с нещо прилича на Кетер: защото Кетер извършва отдаването към по-ниски категории, така и Зеир Анпин, подобно на Кетер, също иска да отдава, действайки отдолу нагоре по отношение на Твореца. В него се проявява именно това старание да извърши отдаване на Твореца.

Рис.23

В резултат Хесед в него е аналогичен на Кетер, Гвура е аналогична на Хохма, а Тиферет – на Бина. Зеир Анпин трябва да включва в себе си тези свойства, за да изгради механизъм, който действа противоположно на Твореца, за Твореца. Нецах  е действието на Бина, тоест Зеир Анпин като такъв. Ход е Малхут, тоест желанието на Зеир Анпин да изпълни дадено действие. А Йесод е сумата на всички действия от Хесед до Ход, съвкупността на петте категории, които са аналогични на петте общи стадии и събиращи се в крайното действие по отношение на Твореца.

И така, макар че Зеир Анпин е малък, той съдържа пет части и по този начин извършва действие по отдаване от себе си към Твореца.

А разкривайки категорията на отдаването, той открива, какво означава да бъдеш даващ, какво наслаждение носи това, какви хоризонти се разкриват в този случай. Тогава творението иска да се наслади от статута и тогава възниква Малхут, четвъртия стадий.

Желанията, които са присъщи на тези пет стадия реагират върху напълването си, което се нарича „светлина“. Каква светлина ги напълва?

В Кетер се намира светлината като такава. Ние не знаем какво представлява тя. Това е просто светлина, която идва от Твореца. В сфира Хохма се намира светлината, която така и се нарича – хохма. В Бина – светлината, която се нарича бина. В Зеир Анпин се намират и двете светлини заедно: и хохма, и Бина. Защото Зеир Анпин, третият стадий, е резултат от действията на първия и втория стадий и затова в него има малко от светлината хохма малко от светлината бина. Накрая, в Малхут има всичко за само наслаждение, бина също се е превърнала там в хохма. Четвъртият стадий иска да се наслаждава истински.

Рис.24

Освен това, ние наричаме тези светлини по имената им в съответствие с тяхната сила: нефеш, руах, нешама, хая и йехида  или съкратено НаРаНХаЙ. Нефеш означава състояние на неподвижност, покой /нефиша/, в което още нищо не се усеща. Руах /“дух“, „полъх“/ говори за незначителна промяна, но не за собствена сметка. Състоянието е като вятъра, идва и си отива. Аз не му влияя, само усещам някакво движение, не повече от това. Нешама /“душа“/ се нарича така, защото  посочва нещо вътре в мен, което се е родило от Висшия, от първата връзка на творението с Твореца, което е предизвикано от подобието на вътрешното свойство. Това става на стадия Бина. Хая /“жизнена сила“/ означава, че творението започва да действа и само извършва движения. Накрая, йехида /“единна част“/ означава, че творението възприема и усеща кой е Творецът. То иска или да се наслади на статута Му, или, както ще видим по-късно, да се съедини с Него.

Тези названия включват в себе си множество състояния. Говори се не за някакво едно състояние в един от световете, не за някакъв отделен случай. Науката Кабала постоянно използва тези наименования, като ни съобщава общите понятия за това, какво става с петте стадия на пряката светлина в тяхното развитие.

Рис.25

* * *

Разглеждайки обозначенията на петте стадии – йуд-кей-вав-кей – ние говорихме, че всеки стадий с нещо се различава от другите и затова се обозначава по свой начин. По какво се различават тези пет категории? По своето желание. Обаче, ако се различават желанията, то се различават и видовете напълване. Защото напълването зависи от желанието.

От Твореца изхожда пряката светлина, която формира петте стадия. Тези стадии се развиват, в резултат на което всеки, съобразно своето желание, усеща различно напълване от една и съща светлина. Идващата светлина е абстрактна – това е просто светлина. Тя се нарича „всеобхватна“ или „пряка“. Обаче във всеки от сформирания от нея стадий се съдържа своя светлина: светлината хохма – в категорията Хохма, светлината бина – в категорията Бина, хохма заедно с бина  в третия стадий и голямата светлина хохма  в четвъртия.

Рис.26

Съсъдът има две основни свойства, защото кли  е желанието да получаване на наслаждение или желанието за отдаване. И затова има два вида наслаждения. На рисунката ние ще обозначим не наслаждението, което се разпространява в съсъда, а направлението на неговото действие. И така, наслаждението от получаването се нарича „светлина хохма“, а наслаждение от отдаването се нарича „светлина хасадим“. Когато съсъдът се наслаждава от получаването, наслаждението се нарича „светлина хохма“. Когато съсъдът отдава, неговото отдаване се изразява в получаване с цел доставяне на удоволствие на Даващия  и вътре в кли това удоволствие се нарича „светлина хасадим“.

Рис.27

Вторият, третия и четвъртият стадии имат усещане за Даващия и Неговото отдаване, а също така и усещане за получаване и предизвиканото от него действие от своя страна. Как изобщо кли може да отдава? Ние вече говорихме, че то не може да отдава.

То може:

• Или да се наслаждава, както в първия стадий;

• Или не да не се наслаждава, защото има желание да отдава, както във втория стадий.

Рис.28

Вторият стадий иска да извършва отдаване, но не отдава. За да отдава, той трябва да извършва получаване, подобно на бхина алеф, но с намерението да доставя удоволствие на Даващия, подобно на бхина бет. Затова в третия стадий има и светлина хохма, и светлина бина.

По такъв начин, действието по отдаване от страната на кли, от страната на творението, е в това, че то извършва получаване, което се съпровожда от намерение. В крайна сметка, действието по получаване с намерение за отдаване се нарича „отдаване“. Именно по този начин творението е способно да отдава, макар че от самото начало е било създадено изключително с желание да получава, да се наслаждава, да поглъща, да напълва себе си.

В четвъртия стадий творението се наслаждава в пълен обем, съобразно със своето желание да отдава и желанието да се наслаждава. Затова бхина далет се казва Малхут /“царство“/ - тя царува, като желае да има всички състояния, които ще се разкрият пред нея и иска да им се наслаждава без всякакви ограничения. От тук идва названието „свят на Безкрайността“. „Свят“ е състоянието на безкрайно, неограничено получаване на наслаждение и на изобилие.

* * *

Темата на днешния урок бяха четирите стадия за разпространение на пряката светлина. Цялата реалност, която ние ще изучаваме по-нататък, е резултат от следните фази: връх на буквата йуд – самата йуд – първата хей – вав – и последната хей. С други думи, става дума за десетте сфирот: Кетер /К/, Хохма /Х/, Бина /Б/, Зеир Анпин /ЗА/ и Малхут /М/. Разделянето на светлината вътре в тези сфирот е следното: нефеш – руах – нешама – хая – йехида.

След това, подробно изучавайки всеки стадий и сфира, ние ще видим там цели светове. И наистина, това ще бъдат пет свята, със всички творения, създания, същества и прочее  във всяка една от съставните им категории. Развитието на процеса довежда до образуването на светът Адам Кадмон /АК/, а също така и на световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Всички тези състояния са произтекли от Малхут от света на Безкрайността.

Рис.29

От световете, от своя страна, са произлезли душите на всички творения. Творенията са разделени на пет нива: корен, неживо, растително, животинско и човек. Само на човека е възложено задължение да извърши поправяне по подобие на свойствата. Състоянието на подобие на свойствата се нарича „Край на Поправянето“. С други думи, Малхут, чрез всички светове, през всички творения, идва към поправянето посредством човека, който предизвиква подем на предхождащите го нива – животинското, растителното, неживото  и в своя корена достига до Твореца.

В цялата реалност няма нищо освен тези стадии: йуд-кей-вав-кей или Катер – Хохма – Бина – Зеир Анпин – Малхут. Всичко, което ще изучаваме, разбираме и разкриваме, е заложено в тези пет характерни свойства, и особено в последното желание, в Малхут, включваща всички предхождащи .

Това желание сме ние. По-късно ще стане ясно, че само то се нуждае от поправяне. Изучавайки структурата на реалността, в която ние пребиваваме, осъзнавайки задължението си да достигнем до Края на Поправянето и  на необходимите за това средства, ние ще можем да реализираме целта на творението и да достигнем до състоянието на съвършенство, вечност и подобие по свойства с Твореца. Такова всъщност е съдържанието на науката Кабала: цялата реалност, както висшата, така и нисшата, включвайки творенията, проявлението на Твореца по отношение към тях и път им към равновесие в своите взаимоотношения с Твореца.