Тезиси от представянето на 3-ия Всемирен Духовен Форум в Ароса (Швейцария)

Криза

Доказателство за кризата

Общата световна криза на човечеството е очевидна - депресия, наркотици, разпадане на семейството, терор, не управляемост на социалните системи, риск от употреба на ядрено оръжие, екологични проблеми и т.н. Например, според данни, публикувани от Европейската комисия в "Зелената книга" ("Gruenbuch") европейците страдат от най-силните депресивни състояния, явяващи се причина за 58.000 самоубийства годишно, а 30% от гражданите на ЕС страдат от психични разстройства.

Неизбежно се увеличава заплахата за съществуването на човечеството в резултат на използване на ядрено оръжие. Според водещи учени, на човечеството не е останало много време за опити да предотврати развитието на кризата в нежеланата посока - към състояние на световна термоядрена война или глобална екологична катастрофа.

Правилната диагноза - половината от лечението

Признаците за криза са очевидни, но поради явната невъзможност за излизане от нея, самото и съществуване и изостряне, като правило, са премълчавани от правителства и обществени организации, учени, социолози, психолози. Причината за съзнателно премълчаваната от тях всеобща криза е в това, че те не виждат средство за поправяне на днешното състояние. В резултат на тази щраусова политика само се задълбочава проблемът и се ускорява приближаването към катастрофата.

Както казват лекарите, правилната диагноза – това е половината от лечението. Премълчаването на болестта и подценяването на нейната сериозност е пряка заплаха за живота.

Въпреки, че основният проблем на цивилизацията е преодоляване на глобалната криза, за да се започне с неговото решаване, необходимо е да се реши и друг не по-малко сложен проблем: самото разясняване на кризисната ситуация в обществото. Все още твърде много хора търсят решение в научно-техническия, културен и социален прогрес, забравяйки, че уповаването на този прогрес ни е довело до кризисното състояние.

Как да се предотврати задълбочаването на кризата

За предотвратяването на по-нататъшно задълбочаване на кризата е необходимо:

- Признаване наличието на криза.
- Изясняване на причините за кризата.
- Осъзнаване съществуването на алтернативи и възможности за излизане от кризата.
- Създаване на план за излизане от кризата.
- Изпълнение на плана.

Произход и характер на кризата

В какво се състои причината за кризата? Всъщност, в днешно време, в криза е обхванат не само човекът, неговото здраве и формите на взаимоотношения в обществото. Към катастрофа заедно с човека се движи цялата природа. Следователно, за разбирането източниците на кризата, трябва да разгледаме основите на самата природа.

Егоизмът - цялата материя на света

Цялата материя сама по себе си представлява различни големини на желанието, което търси да се напълни със сила, живот, наслада. Степента на желанието за напълване поражда различните нива на природата: неживо, растително, животинско, човек, а също така определя всички процеси, протичащи в тях. Всяко по-високо ниво е проявление на по-голямо желание и включва в себе си всички предходни. От осъзнаването за еднаквост на материала в природа, става разбираемо явлението човек и неговото място в света.

Особености на човешкия егоизъм

Особеността на човека в сравнение с цялата останала част от природата, е не само в силата и характера на неговите желания, а още и в това, че желанията на човека непрекъснато се променят и развиват, предизвиквайки развитието на цивилизацията.

Цялата природа с изключение на човека използва само необходимото за съществуване. Човек желае повече от необходимото за съществуването си по отношение на храна, секс, физически комфорт и особено в желанията, присъщи само на него - в преследване на богатство, власт, почести, слава, знания.

Затова, желанието за притежаване само на необходимото за съществуване не се оценява като егоистично, единствено, егоизмът на човека е егоистичен. Човешкият егоизъм непрекъснато расте по хипербола. Неговият ръст стимулира и определя напредъка на човечеството, но и води до задънена улица - до глобална криза.
Излишният и развиващ се егоизъм на човека, говори за неговата незавършеност. Властвайки над човека, той го лишава от инстинктите, които гарантират оцеляването му.

Нарушаване на равновесието

Всички сили в природата, освен човешкото его се намират в равновесие. Всички те се явяват единна система от природни сили и само човекът нарушава тяхната хармония. Всичко в природата е взаимно свързано и се стреми към баланс в себе си и с другите. При нарушаване на подобието се нарушава равновесието зад границите на което започва разрушаване на тялото. Способността за възстановяване на равновесието се явява условие за живота.

Възникване на конфликта

Нито едно същество в природата, освен човека, не се отнася към окръжаващите го с намерение да им нанесе вреда, да ги използва, да ги експлоатира, не изпитва удоволствие от потискането на окръжаващите, наслаждение от мъката им. Само човек може да се наслаждава от страданията на друг човек.

Егоистичното, тоест с намерение за лично издигане над себеподобните използване на човешките желания, води до застрашаващо не равновесие с окръжаващия свят. Нашият егоизъм - това е единствената разрушителна сила в света. Затова светът не може да съществува, ако човекът не промени егоистичното си отношение към обществото.

Алтруизмът – принципът на живота

От друга страна, в природата съществува Алтруизмът, грижата за благополучието на другите.

Изследвайки феномена на алтруизма в природата, ние откриваме, че той е основата на всичко живо.

Жив се нарича този обект, който получава и отдава на обкръжаващата го среда. Всеки един жив организъм е съвкупност от клетки и органи, които работят заедно, допълвайки се взаимно. В този процес те са длъжни да отстъпват, въздействат и помагат един на друг. Законът за обединение на клетките и органите по алтруистичния принцип „един за всички, всички за един“, действа във всеки един жив организъм.

Егоизмът на една част води до смъртта на цялото

Ако клетка от живото тяло започне да действа егоистично спрямо останалите – тя се превръща в ракова – убива цялото тяло и, в резултат и самата себе си. Раковата клетка непрекъснато се размножава, изяждайки всички, които я обкръжават, без да поема никаква отговорност пред тях, и без да реагира на командите на организма. Точно така и егоизмът в природата, развивайки се сам по себе си довежда до смъртта на всичко, в това число и на самия себе си.

Алтруизмът – програмата на природата

Само чрез взаимодействието като едно цяло, клетките могат да съществуват, да се развиват и размножават. В противен случай самият общ закон на природата, в качеството си на обща система, ще им въздейства потискащо. Във всяко творение действа законът на алтруистичното взаимодействие. Освен при човека. На човека е дадена свобода на волята да осъзнае необходимостта от алтруизма и да изпълнява този общ закон на природата.

Цел на природата

Програмата за управление

Изследвайки обкръжаващия свят, ние разкриваме връзката между всички негови части, тяхното причинно-следствено развитие и целта на тяхното действие.

Развитието на човешкото общество, глобализацията са ни принудили да разглеждаме света като състоящ се от противоположности на едно общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи. Това се постига само чрез съвместното съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човекът строго изпълнява своето предназначение, то очевидната висша цел на цялата природа е в привеждането на човека до съвършенство, до свойството отдаване. В това се състои програмата на природното управление.

Природно развитие на желанието

Тъй като развитието на човека става съгласно програмата за природно управление, все повече хора достигат до усещането за липса на щастие, чувство на пустота, депресия, и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор. Кризата в семейството, възпитанието, науката , изкуството, заплахата от унищожаването на живота в следствие екологична или ядрена катастрофа също се явяват следствие от това състояние.

Докато човекът следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата природа целенасочено създава около него и цялото общество заплашваща го обстановка. В резултат човекът ще бъде принуден да осъзнае своето място в системата на природата, да осъзнае своя егоизъм като единствено зло. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни принуждава към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединяване с Природата.

Дълъг път и кратък път

Как човечеството ще осъзнае необходимостта от подобие с Природата? Как егоисти могат да достигнат до осъзнаване на злото? – От безизходица! От осъзнаване, че егоизмът е злото.

За осъзнаване на злото може да се върви по дългия път на страданията или по краткия път на поправянето. Но пътят на страданията - не е път, а единствено количество време, необходимо за осъзнаването на целия ужас от последствията на собствения инат и егоизъм. Веднага щом се натрупат достатъчно страдания, човек прави изчисление и достига до извода, че е по-изгодно да не страда, а да се поправя – и да полага усилия за уподобяване с природата.

Но има възможност за лек и кратък път на поправяне – ако човек получава знания за устройството на света, неговата причина и цел, той в себе си ускорява осъзнаването на злото, своето противопоставяне на света и не се нуждае от осъзнаване на егоизма като зло под въздействието на страдания.

Затова ние трябва във целият свят да ускорим процеса на осъзнаване на егоизма като зло, разпространявайки знания за кризата и нейната причина – нашата противоположност на природата.

Причина и цел

И така причината за голямата противоположност на човека спрямо Природата е в това – той да разбере замисъла и програмата на природата. Чрез осъзнаването на това, човекът придобива разум на по-високо ниво, отколкото този, с който е дошъл на този свят – разумът на абсолютния алтруизъм, такъв като на самата Природа. Именно от противоположното, егоистично свойство човек постига целият замисъл на природата.

Извод

- Мисията на човека е самостоятелно и осъзнато да стане равен на общия закон на природата – Абсолютният Алтруизъм. Затова човекът придобива нарастващ егоизъм, чието развитие е неподвластно за него;
- Програмата на природата създава в него и в обкръжението му обстоятелства, които му помагат постепенно да осъзнае егоизма като Зло;
- Според големината на това осъзнаване, човекът започва да търси пътища за избавяне от егоизма и открива за себе си висшият закон на природата, законът за Абсолютния Алтруизъм, осъзнато, с желание му се подчинява, получавайки от самата природа помощ за поправянето на егоизма.

Алтернатива на кризата

Свобода на волята

Тъй като цялата природа освен човекът изпълнява своето предназначение и единствено човекът е създаден противоположен на природата, свободата на волята, дадена на човека е само в едно – в свободното изразяване на всеки посредством алтруистични постъпки.

Условие за свобода

Дори на човек да му се струва, че той е свободен, че действа по собствено желание, той изпълнява указанието на гените и желанията на обкръжението, което му налага своите ценности и стандарти – колко е изгодно да бъде силен, властващ, преуспяващ… И човек през целия си недълъг живот се труди тежко само над това, за да може обществото да види, доколко той преуспява в изпълнението на установеното от обществото. Получава се, че той въобще не живее заради себе си, а се насилва, за да изглежда достойно в очите на обществото. Затова пътят към свободата започва с избавянето от диктата на обществените и изкуствени стандарти, а след това той продължава към свободния собствен избор – за път на равновесие с природата, по който достига до съвършенство и вечност. Затова създаването на условия за свобода на волята може да бъде само в създаване на ново общество, на нови обществени стандарти.

Алтруисти и егоисти в обществото

Алтруистите не изчезват

Изследване на учените показва, че 10% от човечеството е съставено от алтруисти. Този процент на алтруистите в обществото е постоянен, обусловен генетично, и не зависи от външни условия - влияние на семейството, възпитанието, обществото. Генът на алтруизма е скрит в човека и не е възможно да се унищожи, Винаги в човечеството, независимо от възпитанието и влиянието на обществото има до 10% “природни“ алтруисти.

Алтруизмът е изгоден

Въпреки че всяко общество е съставено от 90% егоисти, културата, науката, изкуството, религията, морала, правото, възпитанието, образованието изцяло се опират на концепцията на 10-те процента алтруисти, защото алтруистичното поведение е изгодно за всички. Алтруизмът властва в образованието - в училищата учат на алтруизъм: бъди честен, трудолюбив, уважавай, защитавай, дружи, обичай, - защото алтруизмът е изгоден за обществото.

Ако за алтруистите по рождение алтруистичните действия са естествени, за егоистите действието „отдаване за благополучието на обществото“ се оказва невъзможно. Но според законите за жизнените функции на живия организъм се вижда, как осъзнаването на организма, че собственото му съществуване зависи само от съвместната работа на всички негови клетки, води до алтруистично съществуване на клетките в него, всяка от които сама по себе си е егоистична.

Усещане за полза от алтруистично поведение съществува и в егоистичното човешко общество. Дори в настояще време никой в света не застава активно против алтруистичните постъпки. Напротив, всички организации и личности рекламират своето участие в алтруистични акции и се гордеят с това. Никой явно не се противи на разпространяването на алтруистични идеали в света. Затова, ако обединението на алтруистични организации може да разпространи в света знания за замисъла на природата, нейната програма и цел, то това ще измени пътя на цялото човечество към целта – от път на страданието, към път на знанието.

План за изход от кризата 

Цел

Целта на действие на алтруистичните сили се явява формиране на нови – алтруистични обществени и човешки ценности.

Единственото средство

За да измени своето поведение от егоистично на алтруистично, човек трябва да промени приоритетите, йерархията на ценности, да се убеди, че да отдаваш на обществото е много по-важно, изгодно, отколкото да получаваш от него. С други думи, човек трябва да усети много по-голямо удовлетворение от отдаването на обществото, отколкото от всякакви егоистични получавания.

За достигане на тази цел ние имаме само едно средство – общественото мнение. Няма нищо по-важно за човека, от мнението на обкръжаващите. Да заслужи одобрението на обществото – това е целта на живота.

Човек обикновено отрича, че е движен от желанието да получи одобрение за своите постъпки. Въпросът за мотивацията на тази или друга постъпка го поставя в изненада. Човек определя любознателността, дори и парите, но не признава, че неговия мотив е – общественото одобрение. Защото общественото одобрение за него е най-важното!

Човек е създаден от природата по такъв начин, че неговото обкръжение определя всички негови вкусове и ценности и той неволно и напълно се намира под властта на общественото мнение – защото обществото е способно да наложи на човека всякаква, дори отвлечена, ценност и всякакъв начин на поведение. Заради известността, славата, уважението, почитта човек е готов на всичко.

Обществото също формира в човека критерии за оценка на собственото достойнство и самоуважение. Затова човек е готов на всичко заради положителна самооценка, дори знаейки, че никой никога няма да узнае за неговата постъпка.
Такава е силата на единствения съществуващ в нас инструмент – общественото мнение.

Какво да правим

За да се подготвят и направят всевъзможни формирования на нови обществени и човешки ценности, алтруистите, съставящи 10% от човечеството, трябва да се обединят и чрез възможни държавни и обществени организации да окажат решително влияние на медиите, образователните и възпитателни организации.

Обществото трябва да получи знания за:

- същността на света, неговата цялост, цели, програма;
- природата на кризата – целевата криза, изначално програмирана в природата;
- причините за кризата – за егоистичната природа на човека;
- преодоляване на кризата само чрез промяна природата на човека.

Опасността от кризисна ситуация изисква в целия свят - по радио, телевизия, при раздаването на награди, в киното, възпитателните програми, културни мероприятия, на всички тържества, в програмата на новините и обявите – човечеството, поради страх от самоунищожение, с всички средства да превъзнася висшата ценност на алтруистичните действия.

Постоянното, целенасочено формиране на общественото мнение ще осигури на всеки човек обкръжение, което ще го задължава да отдава на обществото. В крайна сметка чрез постоянния социален натиск в човека ще се формира свойството отдаване.

Изменението на задачите, стоящи пред обществото ще изиска изменение в системата и плановете за възпитание, започвайки от детските години, с кардинални изменения в системата на образование, във всички области на културата: литературни произведения, кино, телевизия, вестници, трябва да осветляват събитията, произнасяйки се и оценявайки ги само по скалата на ползата за обществото.

Един критерий, една тема

Новото обществено мнение, използвайки всички Медии, средства за реклама, убеждения, възпитание трябва:
1. Открито и безпощадно да порицава егоистичните действия,
2. Да провъзгласява алтруистичните действия на човека като висша ценност.

Темата „Отдаване на обществото” трябва да звучи като единствена и висша ценност.

Желаният резултат

В резултат на целенасоченото обществено въздействие, всеки ще се стреми да получи от обществото само необходимото за съществуване, а всички свои сили ще обърне в полза на обществото.

Въпреки, че в началото всеки ще действа за благото на обществото принудително, под влияние на обкръжението, то поддръжката и одобрението на неговите действия от обществото дотолкова ще го изпълва с удовлетворение, че човек ще започне да цени само действията по отдаване на обществото, като най-висши, най-особени, дори без интерес за получаване на морално възнаграждение от обкръжението в конкретни случаи.

Естествена поддръжка

Тъй като дейността на алтруистичните сили в света ще го води към равновесие с природата, тази дейност ще получи естествена поддръжка под формата на отслабване всички проявления на кризата. Природата с отзивчивост ще реагира на алтруистичните промени в човека, тъй като те са в посока на уподобяването с нея. Все по-голямото подобие с природата ще доведе до изменения в обкръжаващата среда и обществото.

Реализация на плана

Преходът на човечеството от егоистична към алтруистична цивилизация произтича в два етапа:
1. обединение на алтруистичните сили на планетата;
2. присъединяване към тях на цялото човечество.

Обединяване на алтруистичните сили

Да се организира център за обединяване на алтруистичните сили, организации и личности в света.

Създаване на постоянно действащ център по разработка и производство на разяснителна информация във всички форми: печатна (брошури, диплянки, статии, книги), аудио (песни, беседи, радио, CD, Mp3, Mp4), видео (научно-популярни филми), интeрнет - да се превърне в инструмент за обединение и реклама на алтруистичните сили.

Алтруистите в обществото са 10%, от които също 10% се характеризират със силни алтруистични желания и са готови за незабавни алтруистични действия, а 90% имат по-слаби алтруистични желания, и затова не са готови да действат самостоятелно, а се ограничават с обсъждане на кризата и изхода от нея. Ние, отнасящите се към този 1% от човечеството, е необходимо да приемем план за действие и активно да го прилагаме в живота. Длъжни сме да осъзнаем, че само ние можем да осъществим този план. Това ни задължава да не се занимаваме с обсъждане, а да приемем такъв план и да започнем да го реализираме. Именно малката група от 1% алтруисти е способна да разработи и разпространи методиката на поправяне. Историческата практика показва, че прогресивните идеи винаги произлизат от малки групи. Нашият център естествено трябва да се състои от този 1%.

Също така, от числото на тези 1% алтруисти в света е необходимо, да се създадат в различни страни от света постоянно действащи центрове за координация, разработка и производство на разяснителна информация по обединяване на 10-те % алтруистични сили в света. Разпространението на идеите на „новото човечество” трябва да започне в средата на 10% -ната част от алтруистите, тъй като, те по своята природа са естествено готови за това, да се грижат за благото на човечеството. За това е необходимо да се влезе във всички алтруистични общества по света и да се способства за тяхното обединение на основа реализацията на този план.

- Обръщение към алтруистичните организации и отделни хора – с разясняване на нашия план и с предложение за обединяване на негова основа;
- Обединяване на алтруистичните организации по света в една международна организация – бъдещо световно правителство;
- Формиране на силно обществено мнение, одобряващо единствено алтруистичните действия.

Присъединяване на цялото човечество

Създаване на постоянно действащ център по работа с Медии, обществени и държавни егоистични организации, и с 90-те % от населението на света.

Според степента на обединяване и укрепване на алтруистичните сили да се предприеме началото на изявления в Медиите, към обществени и държавни организации, с цел формиране на силно обществено мнение за одобряване на алтруистичните действия.

Според степента на обединяване на алтруистичните сили в единна обществена сила ще стане възможно:
- оказване влияние върху медиите,
- включване в правителствата в качеството на решаваща сила,
- противопоставяне на анти–алтруистичните организации,
- влияние върху отделни личности и в цялост на 90% от егоистичната маса на човечеството.

Човечеството се развива постепенно, при което всеки етап от неговото развитие се изгражда върху отричането на предишния. А времето на съществуване на всяка обществена система се определя от достигането и на такъв стадий, при който ще се разкрият нейните недостатъци в необходимата за отричане степен. И според мярката на осъзнаване на отрицателното, се набелязва обратът за преминаването и в ново състояние, свободно от недостатъците на предишното. И тези, разкриващи се във всяка формация недостатъци, умъртвяващи я нея, всъщност са и причините за развитието на човечеството.

Този закон на постепенно развитие е обща за цялата природа и за всички нейни нива от горчивия и невзрачен плод, грозното патенце, безпомощното бебе, световните войни към съзрялото, устойчиво състояние. Да вземем за пример нашата планета. В първоначалното и състояние се появило газообразно кълбо, в което под въздействие на силите на притегляне станало уплътняване на атомите до тяхното възпламеняване. После чрез въздействието на позитивната и негативната сили се снизила температурата. Това довело до образуването на тънка, плътна обвивка.

Но с това борбата на тези сили не се прекратила и отново се възпламенил течният газ, и избухнал нагоре, взривявайки цялата обвивка, и се върнало състоянието и към първоначалното, докато в резултат на борбата на двете сили отново започнала да преобладава тенденцията към охлаждане, и отново се появила тънка обвивка, но вече повече прозрачна, способна да издържа на по-голямото налягане отвътре и в течение на по-дълъг период. Докато отново не се повторил процесът. И така се редували периодите, и всеки път се появявала все по-здрава обвивка в резултат на все по-голямото преобладаване на позитивната сила, което и привело системата към абсолютна хармония. И залели течностите вътрешната пустота на Земята, а обвивката се уплътнила дотолкова, че се появила възможност за зараждането на органичен живот. Но за разлика от всичко останало неорганическият, органическият и животинският светове, завършващи своето развитие автоматически, под въздействието на вътрешните материални сили, човекът е длъжен да премине допълнителен, постепенен път на развитие, на поетапно развитие на мисълта, а освен това, още и развитието на съвкупността от себеподобните си постепенното развитие на общественото мислене и обществото.

Както изяснихме по-рано, има два пътя за достигането на това съвършенство пътят на Тора и пътят на страданията. И затова Създателят ни е дал техника, докато не стигнахме до "създаването" на атомното и водородното оръжия за унищожаване. И ако все още е неразбираемо за света, какви ще са размерите на бъдещите глобални катастрофи, то в останалите живи жалки остатъци от човечеството вече няма да има друг път, освен да приемат в себе си закон, постановяващ, че личността и обществото като цяло са длъжни да работят за себе си само в обема, необходим за съществуването им.

А всички останали продукти на труда трябва да се насочват за благото на нуждаещите се. И ако с това се съгласят всички народи по света, то ще изчезнат войните, защото никой няма да се безпокои за себе си. И този закон за необходимостта от съвпадението на нашите свойства със свойствата на Твореца е и Тора. И именно за нея е казано, че последните дни на света ще дойдат всички народи в Сион, и Машиаха ще ги научи на тази Тора на работата над себе си, развитието на алтруизма за сливането с Твореца.

И ще докаже, че доброволно или под натиска на обстоятелствата, цялото човечество е длъжно да приеме тази Тора, бързият път на разумното избиране на пътя на Тора или чрез болезнени и дълги пътища на търсения, да се опита да избегне постоянно заплашващите войни.

Необходимо е да се разбере убедеността на Маркс и Енгелс в крайната победа на комунизма, когато всеки, работейки според способностите си, ще получи съгласно потребностите си и защо ние сме длъжни да приемем върху себе си такова необичайно тежко условие като "моето е твое, и твоето е твое", тоест абсолютният алтруизъм като единствено спасение от бъдещата световна катастрофа. Няма никаква надежда комунизма да пребъде, ако не се стигне до абсолютния алтруизъм.

По отношение на комунизма съществуват два противоположни подхода, два лагера:

А) ненавиждащите го и приписващи му всички съществуващи пороци;

Б) привържениците на тази идея считат този строй едва ли не за райски.

Необходимо е да се направи щателен анализ на аргументите и на двете страни. В резултат на анализа на положителните и отрицателните аспекти да се изясни по какъв начин е възможно поправянето  на недостатъците на комунизма, така че да се види  в истинския му вид на справедливо и щастливо братско съществуване. Заедно ще изясним защо съветският опит за създаването на комунистическо общество доведе до възникването на диктатура,  по-ужасна от буржоазния строй, и вместо очакваната от комунистите световна революция, която да помете буржоазните цивилизации се получи обратното, те се укрепват и прогресират.

Хора се делят на два вида: егоисти и алтруисти.

Егоистът това е човек, действащ само заради собственото си благо. Ако понякога правят нещо за друг, то е само срещу подходящо възнаграждение пари, почести и т.н.

Алтруистът това е човек,   който жертва цялото си време, силите си, а даже и живота си, за благото на другите, постоянно забравяйки за себе си.

Егоизмът е свойствен, т.е. заложен в природата, както в животното, така и в човека, докато алтруизмът е противен на природата на човека. И все пак той съществува в единици, наричани от нас идеалисти. Но всяка страна или общество в своето мнозинство се състои от прости обикновени членове, т.е. от егоисти. И малцинството - алтруистите са не повече от 10% от населението. И тъй като алтруистите са малцинство във всяка страна и във всеки народ през всички времена, то и първите комунисти (преди Маркс) не са могли да успеят където и да е да  установят на комунизма. Създавали са се колективни стопанства, но безуспешно, защото в такъв колектив всички са длъжни да бъдат комунисти-алтруисти, каквито са били основоположниците, организаторите на тези колективни стопанства.

А тъй като 90% от членовете на всяко общество даже и най-развитото са егоисти, то те не са могли да издържат на установените за тях от комунистите правила. Нали правилата за поведение са диктували съгласно своята природа, алтруистите. И така е било до появата на Карл Маркс, който намерил извънредно успешно решение за победата и разпространяването на идеите на комунизма: участие на угнетените, неудачниците, малко имащите в борбата на комунистите против буржоазния строй: "Аз се обръщам към пролетариата, тоест към угнетените, и към тези идеалисти, които са готови да отдадат живота си за своята идея, но не към преуспяващите, защото те са доволни от всеки порядък и даже в най-лошите условия, при всеки обществен строй и няма защо да се обръщат към промишлениците и търговците..." (Капитал, стр.128).  А тъй като угнетените са заинтересувани от победата на комунизма заради собственото си благо, т.е. от егоистични съображения, то приели веднага дадения път, и идеите на комунизма се разпространили сред малко имащите. А тъй като неудачниците са болшинство, то не е удивително, че комунизмът е обхванал вече една трета от земното кълбо.

УСТАНОВЯВАНЕ. Но сътрудничеството комунисти-алтруисти с пролетариите егоисти, макар и да било извънредно успешно в свалянето на буржоазния строй, ненавистен и за двете групи, все пак не могло да продължи по-нататък в построяването на колективното общество със справедливо разделяне на продукта на обществения труд. И това е, защото както вече се поясни, човекът не е в състояние  да извърши каквото и да е действие, ако не преследва определена цел, принуждаваща го да извърши даденото действие. Тази цел му служи за стимул, тласкаща сила, енергия за извършването на действия, както горивото служи като движеща сила при автомобила.

Човекът не желае да премести ръка си от едно място на друго, ако не е уверен, че на новото място на ръката ще и бъде по-удобно. И тази цел, изискваща новото, по-удобно място за ръката, е и стимула, тласкащ ръката от място на място. Още повече работникът, работил тежка работа през целият ден, се нуждае от енергия за своите движения. И  това е заплатата, която той получава за работата си. Тоест получаваното възнаграждение се явява стимулът, тласкащ го да работи тази  тежка работа. И ако той не получи възнаграждение в желания от него вид, той няма да може работи, както мотор не може да работи без гориво. И затова в идеалния комунистически строй, където всеки работник знае, че няма да получи надбавки за допълнителна работа, както няма да получи и по-малко в случай на неизпълнение на работата, съгласно лозунга "От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите", намираме, че за работника няма никаква награда за допълнителните усилия и няма страх от наказание за неизпълнена работа. Т.е. няма за него стимул, тласкащ го към работа. Производителността се снижава до минимално ниво, грозящо самото съществуване на строя. И никакво възпитание не е в състояние да измени природата на човека така, че той да работи без стимул, т.е. без възнаграждение.

Изключение правят само идеалистите-алтруисти по рождение, за които стимулът, възнаграждението им е грижата за другите. И този алтруистичен стимул им е съвършено достатъчен за работата в същата тази степен, както егоистичния стимул за другите хора. Но тъй като идеалистите са малцинство, то тяхното количество е съвършено недостатъчно за създаването на базата на обществото. И затова сътрудничеството идеалисти-алтруисти с егоистите, така успешно за свалянето на буржоазния строй, е съвършено неспособно да построи колективно общество от братски сътрудничещи си хора. Още по-лошо, това  сътрудничество поражда в последствие взаимна ненавист и е причина за рухването на обществото. По този начин, ние стигаме до извода, че истинският комунизъм и идеализма са едно и също нещо.

ДИКТАТУРА. Известно е, че съществуват методи на поощрения и принуждения над работещите за увеличаването на обема на труда. Това могат да бъдат същите тези методи, както и при буржоазния строй, където всеки получава съгласно производителността. Или това може да бъде страх пред тежките наказания за липса усърдие, въведени в съветското общество. Сталин, говореше, че целта оправдава средствата. Той продължи започнатото още от Ленин планомерно и хладнокръвно унищожаване на противниците на режима. И постигна много. Но да възпита в работниците качеството алтруизъм не успя. Работниците не пожелаха да работят за другите. Това е и причината той, да избере пътя на насилието. Това обаче е груба диктатура, и в никакъв случай комунизъм, за който си струва човек да си отдаде живота. И резултатът е строй (диктатура), която е по-ужасна от всеки буржоазен строй... И все пак, ако тази диктатура е била само необходим преходен период по пътя към идеалния комунизъм, то все още би било възможно да се приеме и изтърпи. Но и това не е така, защото никакво възпитание не може да измени природата на човека и не може да превърне егоизма в алтруизъм. И затова съветската диктатура е окончателна и неизменна по своята форма. Дори ако биха пожелали диктаторите да преминат към по-справедливия обществен строй, то тогава би изчезнал стимулът (страхът) у работещите и те не биха могли да работят, и биха поставили под заплаха съществуването на целия строй. Затова егоистите те са и антикомунисти.

И тъй като съветският строй се държи само на диктатурата на страха, то както и всички империи и диктатури, постепенно под натиска на мнозинството се самоанулира, Защото по никакъв начин и никога не ще могат 10% идеалисти да властват над 90% егоисти и антикомунисти, даже и вземайки властта и установявайки диктатура от съветски тип. И още повече даже ако пък групата идеалисти-комунисти би стояла на власт в социалистическите страни, то няма гаранция, че това положение ще се запази в следващите поколения, тъй като идеалите не се предават по наследство. И макар бащите да са идеалисти, то няма никаква гаранция, че техните деца ще ги последват. Не може да се очаква, че ръководството на следващото поколение ще остане в ръцете на комунистите-идеалисти. Ако на всеобщите избори бъде избирано ръководството, то тъй като болшинството са егоисти, то съвсем естествено е да изберат близки по дух представители. И вече, естествено, не противници.

На всички е известно, че сегашното ръководство в социалистическите страни въобще не се избира от мнозинството. А щом само егоистите се доберат до властта без съмнение ще се измени строят или ще го преобразят в национал-комунизъм. Никоя власт не признава сантименталностите. Но в обществото на свободните страни винаги има едно незначителното количество идеалисти алтруисти и част от тях се намират дори в правителството. Така прави всяка буржоазна власт излизайки от режим на диктатура.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Ако ние попитаме комунистите, истина ли е, че комунизъм е тъждествен с алтруизма, а егоизмът с антикомунизма, ако те, отрекат това, ще потвърдят, че са далече от сантименталности и изискват само справедливост, която не би позволявала да има подтискане на човек от човека, т.е. да се спазва закона "моето си е мое, твоето си е твое", което си е чисто егоистичен принцип.

Преди всичко изхождайки от представата за развитие на комунистическия строй, е видно, че обобщаващите определения от типа "буржоазия", "пролетариат" са неподходящи. По-вярно е разделянето на обществото на преуспяващи и неудачници, които при буржоазния строй се определят съответно като "капиталисти" и "средна класа" от една страна и "работници, създаващи всички обществени ценности", от друга.

В комунистическото общество преуспяващите се наричат "управляващи", "началници", "пазители", а неудачниците както и при капитализма "работници, създаващи всички обществени ценности".

Житейската практика показва, че по-голямата част от обществото са неудачници, а преуспяващите съставляват не повече от 20%. Преуспяващите съвсем естествено използват всички възможности за експлоатация на неудачниците-работници.

Няма разлика между преуспяващите-капиталисти в буржоазното общество и надзирателите-началници при комунизма. В края на краищата всичко е еднакво: енергичните-преуспяващи експлоатират неудачниците-работници максимално. Основните богатства на обществото остават в ръцете на преуспяващите, а жалките остатъци от обществения продукт остават на създалите го работници-неудачници.

И въпросът се свежда само в това, колко ще остане за неудачниците, какво е нивото на експлоатация и до колко широки са личните и обществените свободи, разрешени от експлоататорите. И само по "пакета" услуги, ценности, свободи, предоставяни от експлоататорите на работниците, може да се съди за обществения строй и да се определи разликата между двете системи и да се изясни коя е за предпочитане.

Както вече казахме, човек не е в състояние да работи без каквото и да било възнаграждение, изпълняващо ролята на работна енергия, както горивото в машината. И егоистично-комунистическото общество е длъжно да даде на работниците възнаграждение за работата и наказание за ленивост. А тъй като възнаграждението е минимално, то са необходими многобройни надзиратели от всички рангове, усърдно работещи по поддръжката на необходимия порядък. И затова даже прикрепените надзиратели и надзирателите над надзирателите до самия най-висок ранг, следящи един за друг всички те заедно не могат по никакъв начин да заставят работниците да работят производително, съгласно своето желание. И няма друг път, освен да увеличат възнаграждението на надзирателите до степента, съответстваща на тяхната тежка работа да им дадат заплата, в много пъти по-голяма от заплатата на работника. И затова ние виждаме, с какви блага и видове услуги са окръжени в Съветска Русия надзирателите от всички рангове.

И ако не им предоставят достатъчно възнаграждение, то и надзирателите ще занемарят своята работа, и ще рухне строят. А тъй като възнаграждението на надзирателите е в няколко пъти по-голямо от заплатата на работника, то с течение на времето в техните ръце се натрупва капитал, както у капиталистите. А след отминаването на няколко десетки години те се превръщат в милионери. Затова правилно е да се разделя всяко общество не на буржоазия и пролетариат, а на преуспяващи и неудачници.

Но тук на мен сигурно ще ми възразят, че това, е така да се каже, само необходим период към идеалния комунизъм, и че под влиянието на възпитанието и общественото мнение постепенно се възпитават милионите така, че всеки ще работи според способностите си, а ще получава според потребностите си. И няма да има нужда от надзиратели. Това е голяма грешка, защото като лозунг "от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" е чисто алтруистични. И работата на човека за благото на обществото без стимула-възнаграждение въобще е невъзможна. Това е възможно само при условие, че алтруизмът стане изведнъж естествен и самия той стане възнаграждение.

Това е и причината поради, която не си струва да се надяваме на каквото и да е подобрение в егоистично-комунистическия строй. И ако са възможни изменения, то те са само в посока към национал-комунизма, както това стана в Германия по времето на Хитлер, защото няма причини, която да спре надзирателите да не експлоатират собствения си народ, но и други народи, ако това се окаже в техните възможности.

СТИМУЛИ. Има хора, които вярват във възпитанието: те считат, че е възможно да изменят природата на масите да направят хората алтруисти. Това също е грешка, защото възпитанието не може да бъде по-действено, отколкото общественото мнение, което само за кратък период от време е способно да поддържа алтруизма и пренебрегва егоизма.

И докато общественото мнение възхвалява алтруизма, поставяйки го на почетно място в обществената система от ценности и с това принизява егоизма, то  възпитанието в това време действа. Но щом настъпи време някой преуспяващ егоист да поиска да измени общественото мнение, то без никакво съмнение той ще направи това.

Историческият опит доказа, че даже такъв развит народ като немският, беше превърнат в угодна за Хитлер маса от хора. С лекота се измени даже традиционното възпитание и столетните обществени привички на германците. И това стана така: изменя се общественото мнение, възпитанието няма на какво да се опре, тъй като то не е в състояние да съществува без обществена поддръжка. Изводът е, че масите нямат никаква възможност да изменят диктатурата независимо, каква е тя и тогава се вижда, че всички надежди да се стигне до истинския комунизъм, където всеки "се труди според способностите си, а получава според потребностите", са  безпочвени. Работниците вечно ще останат роби в строя на надзирателите. А последните ще експлоатират трудещите се със същите тези буржоазни методи. И още по-изтънчено. Нали при диктаторско-комунистическия строй няма даже права на изказвания, демонстрации, стачки, публикации и организация на групите трудещи се. А ако изчезнат постоянния страх от глад, заточенията, смъртта, то, несъмнено, ще се разруши обществото, тъй като ще изчезне "горивото" стимулът за работещия.

На основание на гореказаното може да се разбере и причината за появата на хитлеризма като едно от изключителните явления. Най-цивилизован народ изведнъж, за един ден, станал варварски, по-нисш от всички примитивни, някога съществували народи. И освен това, Хитлер бе избран с демократично болшинство. Това е станало, защото  масите не могат да имат мнение, и  с лекота е възможно да бъдат заблудени. Възможно е болшинството да е лошо, но  ръководството все още може да бъде добро. Но ако сред лидерите се появи низък човек, способен да изобличи пред масите обществените пороци и методите на експлоатация и представляващ група, която като че ли, е достойна да управлява, което прави Хитлер то не бива да се удивяваме от резултатите на изборите.

И в това е и изключителността на ситуацията никога още не се е случвало мнозинството да дойде на власт в някоя страна. Обикновено във властта е била група автократи с минимални нравствени принципи, или олигархия, или надути демократи, но никога болшинството от обикновения народ. И в дадения случай диктаторът съумял да внедри в съзнанието на масите чувство на превъзходство пред другите народи и да постави благото на обществото на тези маси по-високо от личните интереси на всекиго. И към това ще дойде и Русия... (тези редове са написани от рав Й.Ашлаг в началото на 30-те години).

СОБСТВЕНОСТ. Утвърждава се, че в комунистическото общество пролетариатът е длъжен да търпи всички тегла на режима, защото всички продукти на обществения труд се намират в неговите ръце, и никой страничен не може да се възползва от тях. Докато в буржоазното общество работникът с труда си доставя само хлябът насъщен, а всичките богатства се натрупват в капиталистите. Това е вярно само относно преуспяващите управляващи и надзирателите, в които попадат всички най-добри продукти на обществения труд, естествено, не за пролетариите.

За пример ще вземем макар и една наша израелска железопътна линия. Това - е държавно имущество, т.е. собственост на всеки от гражданите на страната. Чувства ли себе си обикновеният гражданин на страната  съвладетел на даденото предприятие? Изпитва ли той по-голямо чувство на удовлетворение, когато се ползва от държавната железопътна линия, отколкото, ако тя би била частна - капиталистическа? Или да вземем още един такъв пример, на ярко изразена собственост на пролетариата, като компанията "Солел Боне", намираща се под управлението на работниците. Нима има в работещите тук - в своето предприятие - по-голямо удоволствие и удовлетворение, отколкото при работещите в чуждото, капиталистическото?

Струва ни се, че работещите, за чуждия работодател се чувстват много по-уверени, отколкото работещите в "Солел Боне", макар че последните като че ли имат право над това предприятие. Цялото имущество, сила, и власт, принадлежи само на групата управляващи. А обикновения гражданин даже няма правото да попита, какво там се прави с неговата като че ли, собственост. И наистина, пролетариатът не чувства ни най-малко удовлетворение от държавното и общественото имущество, намиращо се във властта на преуспяващите управляващи, които експлоатират и угнетяват "неудачниците", не принадлежащи към техния клан.

Какво имат работниците при комунистическата власт, освен хляба насъщен? На пролетариата в страните с комунистическа диктатура няма на какво да се завижда. Той се намира под тежката ръка на властта, на надзирателите, които могат да постъпват с неудачниците - трудещите се както им се харесва - та нали всички средства за потискане, възпитание, печат се в ръцете на безжалостните управляващи. И няма никаква възможност да се обявяват против несправедливостта, защото всички се явяват затворници - роби на комунистическата диктатура.

С една дума, в егоистично-комунистическо общество е задължително наличието на два обществени статуса - статутът на преуспяващите управляващи, надзирателите, и статутът на работещите, неудачниците, производителите на ценности и богатства. Положението на преуспяващите ги задължава, съгласно законите на страната, към угнетяването и унижението на неудачниците без всякакво състрадание към последните. И угнетението е много пъти по-голямо, отколкото в съответното буржоазно общество, защото напълно отсъства всякаква защита на правата на трудещите се. Не съществува никакъв достъп за експлоатираните до широка информация, за да разкрият действията на експлоататорите, няма свобода и обмяна на информация, няма свободен печат. Те не могат да се радват на обществената собственост, създадена от техния труд.

Комунистическата диктатура от съветски тип не е в състояние да победи човешката природа и по този начин да покаже на целия свят цветущи плодове на икономическо и обществено процъфтяване, тя взима курс на насилственото разпространение на своето влияние.

БЕЗОПАСНОСТ. А днес главната задача на комунизма се състои в следното: не само икономически да поправи света, но и да даде на всекиго увереност в неговото съществуване, т.е. да предотврати войни между народите в наше време, когато те грозят съществуването на цялото човечество. За да се избегнат войните въобще няма възможност, ако всички народи не приемат идеалния комунистически строй, т.е. алтруистичния комунизъм. В една съвременна световна война би изчезнало цялото цивилизовано човечество. Комунизъм изграден на основите на егоизма не е в състояние да осигури мир и безопасност дори ако всички народи на света приемат подобен строй. Развитите, богатите нации не ще разделят своето богатство по равно със слабо развитите и бедни нации.

Например, богатият американски народ няма да пожелае да понижи своето жизнено ниво заради народите на Африка и Азия, или даже с народите от Европа. А ако у един народ има възможността да изравни жизненото ниво на богатото малцинство с пролетариата, то даже и това преразпределение на имуществото не може да послужи като пример за богатия народ, да раздели своите богатства с други, бедни народи.

Богатите страни са се запасили с достатъчни количества оръжия за своята защита. Няма смисъл и в установяването на комунизма в отделните страни, ако си остава завистта между народите, както при буржоазния строй? Справедливото разпределение вътре в един народ (ако такова нещо би било възможно) въобще не води до справедливо разделение на богатствата между народите.

БЕЗИЗХОДНОСТ. Всички нещастия в сегашния егоистично-комунистически режим се дължат на липсата на съответстващото възнаграждение, т.е. горивото, оживяващата сила, необходима за плодотворния труд на работниците. А тъй като е невъзможен успех без възнаграждения и наказания, е необходима огромна армия от надзиратели и управляващи, угнетяващи морално и физически трудещите се. Те  изкуствено създават глад, трудности и тежки изпитания. А за такава работа на управляващите е необходимо да им се предоставят особени блага. Не трябва да се надяваме, че този строй ще се промени някога, както разчитат оптимистите. Нито щикове, нито възпитание, нито обществено мнение са в състояние да изменят природата на човека и да го заставят да работи по собствено желание, без възнаграждение, изпълняващо ролята на горивото. И затова тази власт - е проклятие за това поколение. След унищожаването на подобна диктатура работещите веднага престават да създават обществения продукт, необходим за съществуването на държавата.

РЕШЕНИЕ. Изхода е един. Да се изгради в сърцето на всеки труженик вярата в духовното възнаграждение и наказание - отгоре, когато под влиянието на съответното възпитание това духовно възнаграждение или наказание ще изпълнява ролята на горивото, достатъчно за ефективен труд. И няма да са нужни вече надзиратели, а всеки ще започне с възторг да се труди за благото на обществото, за да може да се удостои с висшето духовно възнаграждение от Създателя.

Религията - това е единствената гаранция за това, че установеният от алтруистите-комунисти строй не ще се измени даже в случай на изкуственото религиозно възпитание. Та нали на всички е известен световния опит от насилственото разпространение на религията. И как после в течение на едно-две поколения са се превръщали народите в ревностни и даже фанатично вярващи. Разликата между вярващите във възнаграждението отгоре и идеалистите е в това, че последните нямат основа за действия, тъй като не са в състояние да обяснят някому, защо техният път е верен и какъв е мотивът им за действие за благото на другите и поради това са преследвани от Сталин и Хитлер. Вярващият пък ще отговори просто - има указание от Създателя и затова аз отдавам за това живота си. Желаещите идеално общество за потомците са длъжни, най-напред, да изградят в сърцата на синовете си вяра във Висшето Управление на света - възнаграждението и наказанието отгоре.

Основателите на обществата почти винаги са невярващи - вярата, че има Твореца в дадения случай се явява само средство за построяването на щастливо общество за бъдещите поколения. Религията е единствената основа за подема на общественото самосъзнание, когато всеки ще осъзнае, че животът на обществото за него е по-важен от собствения. И само на основата на принципа "възлюби ближния като самия себе си", независимо от типа религия, е възможен преходът на всеки отделен народ към комунизма.

МЕТОДИ НА РЕШАВАНЕ . Възможни са три основи за разпространяването на религията:

1) удовлетворяване на стремежите

2) доказателство

3) извисяване

Във всекиго, даже и съвършено невярващия, съществува усещането на неизвестното - основа за единението с Твореца. Когато се възбужда този стремеж да се узнае, да се съедини или да отхвърли Твореца, което е едно и също, ще се намери някой, който е готов да удовлетвори неговото желание  да слуша и да се замисля.

Доказателството се състои в осъзнаването от всеки, че друг път в нашето време няма. 

Извисяването е крайната цел -   „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите", т.е. алтруистичният комунизъм.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В СВЕТА. Необходимо е довеждането до съзнанието на всеки, че единственото избавление от глада и страданията - е в построяването на алтруистичния комунизъм. Осъзнавайки тази истина, всяка личност ще може да отиде на определени лишения и жертви.

Юдаизмът е длъжен по-широко да разкрие своето учение на всички народи, онова, което го няма в тяхното наследство - мъдростта на религията, справедливостта и мира. Ционизмът ще изчезне. На населяващия бедни ресурси Израел предстоят страдания. Много ще напуснат страната, а тези, които останат ще се разтворят в морето на арабското население. Спасението ни е в построяването на алтруистичния комунизъм - а след това и от всички народи - построяването на Храма, и сливането на цялото човечество със Създателя, както при самото възникване.

Гореизложеното представлява преразказ на записките на рав Й. Ашлаг направени в началото на 30-те години. Допълнителни материали може да се намерят в 13-та книга, в раздела "Последното поколение".

Всичко  написано по-горе се основава на същността на човека - егоизма му. Създателят изисква от нас съвпадение с Неговите желания и свойства. Желаем или не ние сме длъжни да приемем алтруизма като духовна цел на всеки от нас. Съгласно Кабала, всеобщият преход от егоизма към алтруизма ще придобие реално въплъщение само в дните на Машиаха (Месията), тогава ще стане материалното и духовното освобождение на човечеството...

Същността на заповедите на Създателя е любов, внимание и състрадание към всички членове на обществото, както към себе си.

Ако се опитаме сега да изследваме как изпълняваме тази заповед и приемем изводите на доверие или се опрем на практическия си опит ще видим следното. (Надявам се читателят да разбере моята антипатия към философията, тъй като тя се базира на измислени "закономерности" и въз основа на тях строи цели "здания".)

На нашето поколение са известни подобни философии, претворени в живота, когато теоретическите предпоставки се оказват практически несъстоятелни, но са взети за основа в човешките отношения и в последствие от тях са страдали и още страдат милиони хора. Такива теории неизбежно стигат до своя крах.

Можем ли, изучавайки света и неговите закони, на основата на практически данни, да стигнем до необходимостта да изпълняваме изискванията на Създателя?

Когато ние наблюдаваме съществуващия в природата ред, ние сме поразени от точността на управлението (както в микро, така и в макро световете). Да вземем за пример човека. Клетката на бащата, попадайки в надеждното, приготвено й място в майката се обезпечава там с всичко, което е необходимо за нейното развитие. До появяването й на света, докато тя не започне съществуването си, като отделен организъм, нищо странично не може да и навреди.

После, грижливата природа възбужда у родителите необходимите чувства на любов и загриженост, така че детето да бъде отгледано. И също, както при човека, така и при растителния и животинския светове съществува грижа за размножаването и след родовото развитие.

Прави впечатление обаче, рязкото противоречие между грижите на природата за появата на индивид в света и неговото самостоятелно битие. Борбата за съществуване, която новия индивид е принуден да води по-нататък е в поразително противоречие с управлението на света, съществуващо на всички нива в живота. Това несъответствие е занимавало умовете на хората още от древни времена и е довело до появата на редица теории.

Тези древни теории не считат за нужно да изгладят това противоречие. Според някои от тях Творецът е създал света и управлява всичко. Бидейки сам безчувствен и немислещ, Той е създал видовете в съответствие с физичните закони. Появявайки се и ставайки индивид, начинът му на развитие е в съответствие с еволюцията и жестоките закони за оцеляване. В подобни теории Създателят е наричан "Природа", подчертавайки с това неговата безчувственост.

Тъй като поразителната мъдрост на Природата многократно превишава човешките възможности, то е невъзможно да се предвидят и програмират бъдещите организми без съществуването на обратна връзка. Необходимо е също така Даващият (Природата) да има ум, памет и чувства. Невъзможно е да се твърди, че на всички нива в природата властва само случайността. И така създателите на подобни теории са дошли до извода за съществуването на две сили: положителна и отрицателна, притежаващи разум и чувства, които надаряват с всичко това сътвореното от тях. Развиването на тези теории е довело до създаването на още няколко теории:

МНОГОБОЖИЕ. От анализа на действието на природата и разделянето на силите й, според характера им са се появили религиите (от типа на древногръцката) с многото божества, всяко, от което управлява определена сила.

ОТСЪСТВИЕ на управление (не управляемост). В последно време, с появата на прецизни прибори и нови методи, изследователите са открили тясна връзка между всички, разнообразни части на света и за това са отхвърлили теорията за многото сили и се е появило мнение за свързващата и мъдро ръководеща единна сила в света, но тъй като ние сме нищожни в сравнение с тази сила сме оставени сами на себе си.

Въпреки наличието на многочислените теории за създаването и управлението на света, човечеството продължава да страда. Човекът не разбира, защо природата се е отнасяла така грижливо с него в утробата на майка му и в периода на развиването му, а е така безжалостна, когато той вече е пораснал, и се нуждае още повече от нейната закрила.

Възможно ли е ние самите да се явяваме причината за жестокостта на природата към живия свят?

Всички действия на природата са взаимосвързани и затова, нарушавайки един от нейните закони, ние привеждаме в действие цялата система към нарушаване на равновесието и е без значение, дали ние възприемаме природата, като Ръководител, който не притежава чувства и цели, или като Създател притежаващ план, цел и мъдрост.

Ние живеем в свят създаден по точни закони и когато ги нарушаваме, получаваме наказание под формата на лоша среда за самите нас, или за цялото общество. Имайки предвид, че законите на природата са взаимосвързани, нарушавайки един от тях ние получаваме /понякога неочакван/ жесток удар от друга страна. Природата или Създателят /което по принцип е едно и също/ ни въздейства посредством определени закони и ние сме длъжни да ги изпълняваме, като обективни и принуждаващи. (Съгласно Кабала, числовото значение на "Елоким" е равно на думата "Тева", това указва връзката на Създателя с нас посредством законите на природата).

За нас е важно да разберем законите на природата, тъй като тяхното неспазване е причина за всичките наши страдания. На всеки е ясно, че човек се нуждае от обществото на себеподобни и е невъзможно неговото съществуване без помощта на обкръжаващите го. Очевидно е, че ако изведнъж поиска да се изолира от обществото, ще се принуди да изживее много страдания, защото не би бил в състояние да обезпечи себе си с всичко необходимо.

Именно природата задължава човека да живее сред себеподобните му и общувайки с тях да изпълнява две операции "Да получава" необходимото от обществото и "да дава", "да обезпечава", на свой ред обществото с продуктите на своя труд. Нарушавайки едно от двете правила той нарушава равновесието и затова заслужава наказание от страна на обществото. В прекаленото "получаване" (например чрез кражба) от страна на обществото следва незабавно наказание. В другия случай - за отказ "да дава" своите услуги на обществото, като правило наказание не следва или не е в пряка връзка с нарушението. Затова условието за обезпечаване на обществото със своите услуги обикновено не се спазва.

Природата пък действа като квалифициран съдия и наказва човечеството в точно съответствие с неговото развитие. Съгласно Тора редуването на поколенията в света е само поява и изчезване на телата. Душата изпълваща тялото, главното "Аз" на човека не изчезва, а само сменя своя носител. Душата на човека са неговите желания, характер и мисли. Кръговрата е непрекъснат и в него участват определено количество души. Тяхното идване в нашия свят, обличането им в нови тела, представляват новите поколения от хора.

Говори се, че Кабала е тайно учение. Тази тайнственост създадена около Кабала е причината за множеството легенди, фалшификации, слухове, невежи разсъждения и изводи. Чак в края на 20 век е получено разрешение за разкриване на знанията за науката Кабала на всеки човек и даже разпространението и по целия свят.

По тази причина още в началото на тази книга аз съм принуден да направя това обръщение към читателя с цел да разруша вековните наслоения от митове от древността до днес за общочовешката наука Кабала.

Науката Кабала не е свързана с религията. Или ако е свързана то това е до толкова, до колкото са свързани да кажем физиката, химията, математиката, но не повече. Кабала не е религия и това не е трудно да се открие, имайки предвид факта, че никой от религиозните хора не се интересува от нея и не е я познава, те не разбират нито една дума от нея.
Най-важните и съкровени знания за творението, законите и методите за опознаване на света и целта, която си поставя Кабала са скривани преди всичко от религиозните маси. Трябвало е да дойде времето, когато човечеството ще бъде готово да приеме кабалистичните знания и правилно да ги използва. Кабала е наука за управление на съдбата, това е знание, което дадено на цялото човечество на всички народи живеещи на земята.

Кабала е наука за скритото от човешките очи, за скритото от нашите 5 сетива, тя оперира само с духовни понятия, т.е. с това, което е по-високо от нашия свят, и е неосезаемо за нашите 5 органи за осезание, това, което се намира във Висшия свят. Имената на обектите, силите и действията във висшия свят Кабала взима от нашия земен език. Това се налага от факта, че ние нямаме думи, с които да изразяваме неземни понятия.

От всеки обект във Висшия свят слиза сила в нашия свят и така се ражда обект в нашия свят. Кабалиста, който се намира едновременно в двата свята, вижда тази връзка и описва Висшия свят използвайки името на обекта от нашия свят.

За човека, който не е постигнал двата свята, описанията на кабалиста изглеждат, като описания на неща случващи се само в нашия свят. Използването на познатите думи - понятия води до създаване на неправилни представи и въображения. Поради тази причина в Кабала се забранява да се създават, каквито и да е връзки между обектите от нашия свят и духовния им корен.

Това е най-грубата грешка, която може да се направи в Кабала. Това е и основната причина, която е принудила кабалистите да забраняват Кабала толкова години почти до нашите дни: развитието на човека е било недостатъчно, за да може той да престане да си представя духове, вещици, ангели и глупости, там, където се говори за съвършено други неща.

От 90-те години на 20 век вече е разрешено и се препоръчва да се разпространява науката Кабала. Защо? Защото хората са се издигнали над примитивната представа за силите на природата, като за човекоподобни същества, русалки, кентаври и пр..Хората са готови да си представят висшия свят като свят на сили, полета и висша материя. Ето с този свят на сили и мисли оперира науката Кабала. Пожелавам Ви успех в разкриване на Висшия свят.

Михаил Лайтман.

С какво се занимава Кабала

Кабала се занимава с разкриване смисъла на човешкия живот. Всеки човек си задава въпроса в какво се състои смисъла на човешкия живот. Особено често хората си задават този въпрос в детската и юношеска възраст, а след това те като правило забравят за него. Какво да се прави - така е устроен живота: човек не може безкрайно да се травматизира с въпрос, на който не получава отговор.

Отговора на този въпрос се намира единствено в науката Кабала, която e била достъпна само за избрани в течение на много векове.

Идвали и са си отивали много поколения, но само на нас представителите на последните поколения е дадена възможност да получим изчерпателен отговор на най-главния въпрос.

Но и днес, когато Кабала от тайно учение става достъпна практически за всеки наш съвременник, тя е предназначена непосредствено за тези позастарели и не престанали да си задават детския въпрос - В какво се състои смисъла на живота ми, в какво се състои смисъла на живота на цялото човечество?.

Хората, които много остро усещат този въпрос стигат до Кабала. Те не чувстват пълно удовлетворение от ежедневието си. Те не страдат от мании и депресии - те просто не могат да постигнат в този си живот духовен комфорт. Защо? Кабала дава отговор на този въпрос.

Етапи на развитие на желанието

Развитието на човечеството е развитие и реализация на различни нива на неговите желания. Търсенето на способи за реализиране на желанията е мерило за нивото на развитието на цивилизацията и всичко това, което ние наричаме научен и технически прогрес.

Желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна движи човечеството напред.

В науката Кабала желанията на човека са разделени на пет нива:

• Първични желания - секс, храна, (казано е "Любовта и глада правят света");

• Втория етап на развитие на желанията - това е стремежът към богатство;

• Третия етап на развитие на желанията - стремеж към власт и слава;

• Четвъртия етап на развитие на желанията - стремеж към знания;

• Петия етап на развитие на желанията - стремеж, към духовното, към Твореца;

Необходимостта от секс и храна в Кабала се определят, като животински потребности, тъй като те се изпитват и от животните. Даже намирайки се напълно изолиран от други хора, човек изпитва глад и стремеж за продължаване на рода.

Желанията за богатство, власт и знания това са вече човешки желания. За да може да удовлетвори тези свой желания за човека е необходимо да се намира сред себеподобни - човешко общество.

Човека се ражда и започва процеса на развитие на животинските и човешки си желания. Идва момент, когато той разбира, че реализирайки тези желания, той не се чувства удовлетворен. Подсъзнателно той усеща, че трябва да се стреми, към нещо друго, но какво точно той не може да осъзнае веднага, защото то се намира извън границите на осезаемия от него свят.

Това желание човека получава "отгоре". Това желание не съществува в природата и не се развива под въздействие на обществото, както човешките желания.

В Кабала това ниво на желанията се нарича желание за духовна светлина или душа на човека.

Предмета на изследване на науката Кабала е общата душа наречена "Адам". Тази духовна конструкция се състои от 600 000 частички, като всяка от тях се дели на още много частици, в които съдържат в себе си земните желания.

Как възниква нов вид желание?

Съвкупността от всички земни желания се нарича човешко сърце. А частичката (желанието), поместена в него "отгоре" се нарича точка в сърцето.

Човекът е длъжен по време на своя биологичен земен живот да постигне цялостно изпълване с духовно желание. Докато това не стане той ще се връща многократно в нашия свят и това ще прави докато не достигне тази цел.

И така всяко наше поколение, което идва в нашия свят се състои винаги от едни същи души, изначално създадените 600 000 частички, но облечени в различни тела.

Всяка от тези частички се стреми към напълване с духовна светлина: тялото умира, а душата се премества в ново тяло, и отново работи за своето изпълване с духовна светлина и т.н., докато на определен етап от своето развитие не се изпълни изцяло.

Болшинството от хората имат желания, които те могат да удовлетворят в рамките на нашия свят. Тук влизат творческите, интелектуалните и културните стремежи на човека, а също така и необходимостта, която изпитва човека да изследва и разбере устройството на света в който живее.

Облечени в телата на тези хора души, не са достигнали до желанието за духовна светлина - петия етап в развитието на желанието. Този тип души не пораждат в телата в които се намират стремеж към това, което се намира зад границите на нашия свят

Но има души от друг тип (те са все още малко на брой), които влизайки в тялото на човека пораждат стремеж към висшето и вечното. Такъв човек се стреми, както и другите хора да се задоволи с това, което му предлага нашия свят, но при него това не се получава.

Той вижда, как другите хора се стремят да трупат и придобиват богатство и успехи, но на него всичко това му се струва, че е някаква игра.

Той участва в тези "игри" и често сполучливо, но това не го удовлетворява. Постепенно пробвайки себе си в нашия свят той напълно се разочарова и започва да усеща, че неговата душа изисква друго напълване.

Почувствал стремежа към духовното, този човек разбира, че вече не може да бъде удовлетворен от земните наслаждения и живота му става празен. Тогава той започва да търси източник, който да задоволи появилото се в него ново - духовно желание.

Търсенето и разочарованието са естествен спътник на човека в процеса на възникване на това ново желание, много характерно за нашето време.

След средата на XX век все повече хора получават "отгоре" желание за духовното, което предизвиква в тях противоречие. Защото то възниква в сърцето му, където се намират и другите му - земните му желания.

И така петия вид желание се спуска "отгоре" върху човека и създава в него вътрешен дискомфорт. Това му състояние го кара да търси как да напълни възникналото в него желание за Висше и го води Кабала.

Желанието за духовно се спуска в човека "отгоре" и поради това обектите от нашия свят не могат да бъдат обект на запълване на това желание. Кабала се занимава с това да показва на човека, как може да напълни това свое висше желание, когато то възникне.

Кабалистите, които са получили такова напълване на духовните си желания (думата "кабала" означава в превод от иврит на български език - "получаване") наричат това напълване със светлина или по-точно с Висша светлина.

Тази Висша светлина те наричат Творец, тъй като Той създава желанието и Самия той го изпълва. Но ако това желание не възникне в човека, то той продължава да живее, както другите хора.

Търсене на напълването и процеса на напълване

Животът на човека е процес на постоянно търсене. Той през целия си живот търси нещо, което би могло да удовлетвори, изпълни всичките му нови и нови желания: той търси храна, богатство, секс, власт, знания.

Всички тези желания постоянно възникват в него и се сменят едно с друго. През целия си живот той се стреми да ги напълни.

В цялата история на човечеството на доста хора се е отдало да напълнят и духовните си желания. За тези си постижения те разказват в своите книги, като описват как са търсили напълване и са описвали самия процес на напълване.

Техните обяснения и описания са систематизирани в цяла наука наречена Кабала. Себе си тези хора нарекли кабалисти.

Кабалистите ни обясняват, че човека, който се намира в нашия свят е длъжен да напълни душата си със светлина така, че тя да се издигне на това ниво, на което се е намирала преди да слезе в сърцето на човека т.е. в земните желания.

Задачата ни се състои в това да напълни точката в сърцето с висша светлина, независимо от това, че около нея съществуват земни желания, наречени сърце или тяло на човека.

Кабалистите казват, че изпълването на душата със светлина дава на човека усещането за висшия свят. На практика това означава, че човека ще може да живее (усеща), да се намира в двата свята едновременно. Така той ще обедини двата свята в себе си.

Състоянието, при което човек живеещ в нашия свят напълно поправя и напълва душата си на най-високо духовно ниво, се нарича "Край на поправянето на душата" или по-кратко "Край на поправянето".

Кабала дава възможност на човек от момента, в който той усети стремеж към духовното и благодарение на това за първи път да получи информация за Кабала, да овладее методиката за напълване на душата и я напълни. С това той ще постигне пълното наслаждение, ще усеща вечността, ще придобие абсолютното познание и съвършенство.

При това той получава тази възможност за реализация сега в този свят, в този живот, без да се връща отново и отново в този не "най-добър" свят изживявайки отново търсенето, страданието от раждането до смъртта.

Душите непрекъснато се променят, развиват се и се усъвършенстват и затова задачата на Кабала се явява създаването на подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение.

Тя се занимава с обучение по методиката за изпълване на душите със светлина и поради това се нарича "Кабала" - получаване.

Кабала учи човека, как да получи висшата светлина и с нея да изпълни изцяло душата си т.е. всичките си желания, както сърдечни така и духовни.

Това е възможно тъй като всички наши желания са създадени от самата светлина. Само непосредственото напълване със светлина е в състояние да ни удовлетвори.

Духовното желание - какво е това?

Ако първите четири вида желание (желанието на тялото за храна, социално обкръжение, секс; желание за богатство; желание за власт, почет; желание за знание) са ни напълно понятни и осезаеми, то ние нямаме никаква представа за това, какво е духовното желание.

 Докато човек не задоволи желанията си с обектите  от нашия свят, той  не може да разбере какво е "духовното". Когато човека осезава обектите в нашия свят, той много точно знае към какво се стреми. 

Но когато в него възникне желание към висшето, то тогава той не намира в нашия свят обекта, който би могъл да "напълни" това желание. Човек се оказва в състояние на разтревоженост: не усеща вкус за живота, нито с какво да го запълни. Просто му е лошо. Това желание го "дърпа" на някъде. Но накъде? Той не знае към кого да се обърне, тъй като не вижда източник на наслада. Появява се възможност да се потисне това желание, като за известно време човека се изолира от другите хора. Но след време това чувство отново го обхваща и то с по-голяма сила. 

 В детството си ние си задаваме въпроса: "За какво живеем?". Но в периода на израстване  хормоните на жлезите с вътрешна секреция подтискат желанието на човека да се намери смисъла и източника на живота. Нашите сексуални и интелектуални стремежи ни отвеждат от решението на тези въпроси. Идва обаче момент, когато тези въпроси изплуват наново и не ни дават мира и  настоятелно искат отговор. И тъй като не сме в състояние да запълним възникващата "празнота" с това, което ни предлага нашия свят, неизбежно стигаме до Кабала, по-скоро ни довеждат "отгоре": настъпва времето за напълване на човешката душа.

Духовното пространство.

Когато тялото на човек умира, душата се преселва в новородено тяло. От един живот в друг в душата постепенно се насъбира готовност за проявата и в човек. Много животи човек преживява без да усеща своята душа - стремежа към висшия свят. Не бъркайте това със земния "стремеж към висшето", под който обикновено се разбира творчеството, поезията, музиката, изкуството.

Човек усеща проявата на душата си, като ново желание, стремеж, празнота, която не знае с какво да запълни. От този момент започва пътя на търсенето, който обезателно ще го доведе до Кабала. Така са доведени до Кабала всички хора по света, защото Кабала е единствената методика за напълване на душата.

От момента, от който човек стига до Кабала, т.е. намира си Учител, книги, група започва периода, наричан "време за подготовка" (за влизането във висшия свят). Този период може да продължи няколко години (минимум 3 години). После човек навлиза в усещането на висшия свят, т.е. явното усещане на Твореца. Пред него се разкрива духовното пространство. На границата на това пространство се намира той, а в центъра на пространството е Твореца.

Духовното пространство това е пространство на свойства, подобно на физично поле, с максимална проява в центъра и отслабване от центъра към периферията, до пълното изчезване на това свойство на границата, от която нататък започва нашия свят. Изменяйки свойствата си относно Твореца, човек може да се предвижва в духовното пространство: различието на свойствата на човека и Твореца предизвиква взаимното им отделяне един от друг, а подобието на тези свойства води до сближаването им. Пълното съвпадение на свойствата води до сливането им.

 В изходното си състояние ние, сме противоположни по свойства на Твореца, затова се намираме извън това поле и не усещаме Твореца. След първоначалния етап на подготовка, човек получава първото най-минимално уподобяване на Твореца, което се усеща, като преминаване  на границата между нашия външен свят и духовния свят. Тази граница се нарича махсом. След тази граница започва духовния път, по който човек усеща явно Твореца и осезава разликата между  своите свойства и свойствата на Твореца и съзнателно се променя и така се сближава с Твореца.

Този път на постепенно сближаване с Твореца и уподобяване на свойствата му, се състои от последователно поправяне, замяна на всяко от 620 егоистични свойства на човека с алтруистични. В Кабала това се описва като подем (на собствените свойства) по 620 степени. Кабала описва тези степени, особеностите им, методите на поправяне на желанието на всяка от тези степени. В резултат човек всеки път постига ново усещане за Твореца.

Човек е длъжен намирайки се в земното си тяло и живеейки в този свят, да поправя в себе си всичките си 620 желания, т.е. да се изкачи на всичките 620 степени, след като човек завърши подема си по духовната стълба, той напълно се отъждествява с душата си. Така  "изчезва" необходимостта от възвръщане в материалния свят и "обличане" в земно тяло. Най-яркият пример - последователното въплъщение в нашия свят на великата душа на Авраам, която по-късно се явява в образа на Моше (Мойсей), Рашби, Ари, Баал Сулам.

Смъртта на човека - смърт на тялото или душата?

Човека не умира. Това се случва само с неговото биологично тяло. Първоначално всичко което усещаме е нашето тяло - телесните ни желания. Постепенно в нас възниква желание към висшето. Това не е земно желание, а начало на духовното - желание за Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той освен свойствата (желанията) на своето тяло, почва да усеща своята душа, като част от свойствата на Твореца в себе си.

Ако той се поправя така, че желанието за духовното подтиска желанието на тялото,   тогава тялото напълно се отъждествява с душата и човек усеща смъртта на тялото, като акт на отхвърляне на външната обвивка от душата. Умира тялото, но човек усеща себе си като отделен от тялото още при живота си в него. Ако ние живеем в желанията на нашия свят (секс, храна, богатство, власт, знания), то получаваме задоволяването им чрез нашето тяло, т.е. чрез петте телесни органа на усещане.

Ние можем да дразним мозъка си с електрически импулси, пращайки сигнал като му допираме електроди и да усещаме удоволствие като че ли са получени чрез петте си сетивни органа. В този случай ние пряко въздействаме на центровете на удоволствието, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто те получават от рецепторите на нашите пет органа. Това е пример за въздействие не чрез органите на чувствата, а непосредствено чрез центровете на удоволствие, в който постъпват всички сигнали.

Душа, екран и наслаждение

Ние получаваме духовното желание непосредствено "отгоре" - то не се осезава от нашето тяло. За да може да бъде задоволено това желание е необходим орган за усещане (възприемане). Този орган се нарича екран (масах). Когато този орган на усещане се появи у човек, той започва да усеща чрез него наслада. Тази наслада се нарича висша светлина. Чрез екрана светлината влиза в нашето желание, за да се насладим. Самото това желание да се насладиш на висшата светлина се нарича душа.

Светлината, като източник на наслада се усеща само ако човек притежава допълнителен орган за усещане, способен да улавя тази висша светлина. Всички компоненти: светлина (наслада), екран (приемник) и душа (получател) - по никакъв начин не са свързани със земното ни тяло. Затова няма значение, дали човек е в земното си тяло или не.

След като възникне в човек връзката с висшата светлина, той влиза в контакт с нея, поправяйки се, за да приеме светлината. Постепенното поправяне от висшата светлина и съответстващото изпълване - се нарича духовен подем. В този процес  обхващащ целия човек - на тялото се гледа само като средство за духовно извисяване.  

Кабалистът се намира в нашия свят и получава две наслади - малката наслада от нашия свят и огромната от духовния свят. Малката наслада в сравнение с голямата въобще не се чувства - тя се подтиска от голямата и затова е прието да се казва, че той вече живее  във висшия свят. Тъй като неговия свят не се усеща от нас, всичките му усещания за нас си остават скрити, тайни, намиращи се от другата страна (т.е. намиращи се от другата страна на махсом).

Кабалистът се отъждествява с душата си , а не със земното си тяло и смъртта на тялото си той  възприема , като смяна на дреха. Усещанията, които той е придобил в този свят не се променят, а света, в който той е живял, остава с него и след смъртта на земното тяло. Всеки  е длъжен да завърши живота си на Земята, това е  замисълът на Твореца.

На какви данни се основава Кабала

Кабала взема под внимание само точни, проверени по опитен път данни. Никакви теории и предположения не се вземат предвид. Всичко, на което  се основава Кабала, като наука  ние сме научили от хората, които чрез точката си  в сърцето, чрез душата си лично са постигнали т.е. са ги осъзнали, проверили, измерили и описали. Съвкупността от техните изследвания образуват "Науката Кабала". Кабала, както всяка наука има точен изследователски апарат: математичен, физичен, графичен (схеми и таблици).

Кабалистите оперират с вектори, сили на привличане и сили на подтискане: тяхното съотношение се измерва числено, а желанията и техните напълвания се определят с мерки, вместо с чувства и преживявания.

В нашия свят ние сме лишени от възможността да измерваме, както вътрешните усилия, така и субективните усещания на човек, а още повече точно да сравним усещанията, възприятията и впечатленията на двама различни човеци. Можем само да почувстваме безпомощността на психолози и психиатри, напълно лишени от възможността точно да оперират с душевните параметри на човек.

История и език на Кабала

Всичко, което ни е известно за висшия свят преди сами да сме го достигнали, знаем от хора, които лично са го постигнали. Те са описали своя път, усещания, своите изводи и препоръки, за да можем да преминем и ние по този път. Описанията на пътешествията им във висшия свят се наричат кабалистични книги, започвайки още от времената на Авраам.

Авраам е бил първия кабалист. Той е започнал да си задава въпроса за смисъла на живота и това го е довело до необходимостта от разкриване на Висшата сила. Своите впечатления от разкритията на Твореца - той е изложил в "Книга на създанието" (Сефер Ецира). Това е било преди 3700 години. Авраам е използвал в своята книга кабалистичен език. Тази книга и сега се изучава от кабалистите.

Следващият велик кабалист е Моше (Мойсей), който достига Твореца и описва своите постижения в книга наречена от него "Тора" - "Петокнижие". За описване на своите духовни възприятия той е използвал езика на Кабала - наречен „език на клоните", базирайки се на аналогията между нашия свят и  корените му във висшия свят. Тъй като всичко в нашия свят се ражда от сили, изходящи от висшия свят - имащи своите "корени" в него, то всички обекти, действия, явления са подобни на "клони", растящи в нашия свят. Моше е взел названията на обектите и действията от нашия свят, за да може да опише обектите и действията, източници ("корени") във висшия свят.

Външно неговото описание изглежда като разказ за нашия свят, но зад думите от нашия свят се намира описание на висшето. И само този, който усеща висшия свят е способен да разбира правилно разказа на Моше. Вавилонският Талмуд  е книга, описваща законите на висшия свят под формата на юридическите закони действащи  в нашия свят. Законите описвани в Талмуд, както външно ни се струва говорят за поведение на човека в нашия свят, но това е само външния вид на текста. Кабалистите виждат в текста на Талмуда детайлно описание на висшия свят .

За описване на висшия свят се използват също езиците на сказанията и пророчествата. За кабалиста не е важно, на какъв език е написана книгата за Висшето - за Твореца. Във всеки случай, четейки   той усеща описаното от авторите, така както музиканта, четейки ноти - чува музика.

Земни и духовен органи на усещане

Ние се раждаме с пет органа на усещане: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Чрез тях ние получаваме в себе си, като в черна кутия някаква информация отвън. Информацията, влизайки в мозъка ни се обработва и ни се представя като обобщена картина на обкръжаващия ни свят. Тези усещания се наричат "Този свят" или "Моя свят". Ако говорим точно, то аз не знам какво съществува извън мен . Аз само определям своята реакция на някакво външно въздействие .

Нашия орган за слух е устроен, така че мембрана отделя външната среда от вътрешната. Тя може да бъде повече или по-малко чувствителна, здрава или болна. В зависимост от това ние определяме звука като слаб, висок, нисък или може напълно да отсъства. Какъв звук аз чувам, не зависи от това, какъв е отвън, а от устройството на моя орган на възприятие, т.е. зависи от моите качества.

Аз усещам реакцията на моя сензор, а не външните колебания. Аз възприемам нещо вътре в себе си и го наричам външен звук. Това се отнася за всичките ни усещания. В края на краищата се оказва, че ние сме абсолютно затворена система: всеки от нас усеща своите вътрешни реакции на външно неизвестно ни въздействие. Ние никога не можем да усетим обективно, ставащото извън нас. Ние сме затворени в себе си.

Какво ми дава допълнителния, съзнателно придобит орган на чувство - екрана (душата)? Той ми позволява да получа информация не чрез моите пет органи на чувства, моите егоистични желания (да разбирам ставащото с изгода само за мен, т.е. не обективно), а непосредствено и обективно. По този начин аз достигам до истинското, неповредено от моите сметки, постигане на абсолютното, обективно мироздание.  

Именно това ни дава науката Кабала. Тя действа на напълно научна основа, с повторяемост на опита, фиксирани данни, възпроизвеждане и т.н., както всяка наука. Аз говоря като преминал научна школа и достигнал до Кабала. Тя е наука и няма никакво отношение  към религията. Може да запитате кой й да е религиозен за това - запознат ли с Кабала. Вие ще видите, как той се притеснява и се бои от нея. Именно това определя отношението на човек към света, живота, съществуването. Отношението на самите религиозни към кабалистите съвършено ясно ги разделя.

Гематрия на душата

Ако двама кабалисти прочетат едно и също описание на висшия свят, то ще усетят някаква негова картина. Но как те ще могат да съпоставят своите усещания ? Нали те са вътре в душата на всеки от тях, съответно във вътрешните й свойства (на душата).

Ако един кабалист притежава по-голям  по размер екран от другия, то тогава по духовната височина на постиженията си, откриващите му се картини и дълбочината на произтичащото, разбира се, ще се различават. Това е подобно на примера: аз уча в 5-и клас, а Вие в 10-ти. Тогава Вие, естествено, разбирате повече за всичко ставащо.

Качеството на душата - това е съвкупността от свойствата й. В нашия свят в характера на всеки човек има набор от свойства: алчност, ревност, милосърдие, подозрителност и т.н., но у всеки те се намират в различни пропорции. Изучавайки Кабала може точно да се узнае конструкцията на душата, набора й от желания, точно да се опише и формулира структурата й.

Творецът е създал едно желание, една конструкция - душа, наречена „Адам". Но в нея могат да се отделят 600 000 части - фиксирани структури, частни души. Във всяка душа (както в общата, така и в частната) съществуват 620 вътрешни части - частни желания. Взаимното им съчетаване определя структурата на душата. Всяка определена душевна структура получава свое название по своето основно, характерно само за нея качество. То се изразява числено.

Цифровото значение на душата се нарича нейна гематрия. Гематрията на набор от свойства се обозначава с букви, т.е. вместо набор от числа се произнасят букви: вместо да се наричат душите по техните номера, се наричат по имената им, тъй като първоначално в иврит (еврейски език) няма цифри (те се пишат с букви).

И тогава постижението става абсолютно

В резултат на своето поправяне всички души се съединяват в една обща душа. И тогава между тях възниква пълна взаимовръзка като в единна система. Тази конструкция на общата душа напълно свързва всички души по такъв начин, че преди сливането в една душа, всяка от тях усеща това, което всички усещат заедно. И тогава постижението става абсолютно. Това състояние се нарича окончателното поправяне. След това душата получаваща светлина отгоре, се повдига до Първоизточника - Твореца, ставайки му равна.

Степените, намиращи се над Окончателното поправяне, се наричат "тайни на Тора". Тях ги   няма в нито една книга, никъде не са обяснени и никъде не са обсъждани. Тези състояния ще се появят, когато целия свят се повдигне до съответното ниво след изтичане на 6 000 години от появяването на Адам. От сега до края на 6 000 г. остават малко над 230 г. Но нашите усилия могат да съкратят многократно този срок.

Защо Кабала е наука за получаване на наслада

Под наслада в кабала се разбира напълването във всичките му прояви: материална, морална, интелектуална, физическа. Освен това се има предвид, че, насладата (напълване) е абсолютна, непреходна, вечна, съвършена и пълна. Насладата се усеща само при наличието на много силно желание - когато е ясно какво желаеш и желаното отсъства напълно. Получаваната наслада незабавно намаля желанието, което на свой ред намаля и насладата.

Максималната наслада се усеща при първия контакт на желаното с желаещия, както първото парченце храна се усеща в устата. Но после гладът изчезва, желанието се намалява и започва насищане и вече от всяко късче храна не се усеща тази наслада, която е била в началото на обеда. Затова чревоугодниците оставят за края на обяда най-апетитните ястия, за да напълнят намаленото желание с по-голяма наслада. Ако почнем да изследваме нашите наслади от знание, власт, богатство, секс и храна, ще видим, че всички те намаляват при получаване на желаното. Нерядко човек работи десетки години, за да придобие желаното и придобивайки го загубва усета за наслада.

Именно изчезването на усета за наслада предизвиква у нас порив към търсене на нови наслади. Рекламата, модата и т.н. ни предоставят нови желания, гонитбата за достигането им ни обхваща изцяло, защото предчувстваме насладата. След получаване на желаното ние отново се нуждаем в търсенето на нови наслади. И този процес е безкраен. Ето защо човек никога не е напълно удовлетворен: той се намира в постоянно търсене.

Кабала обучава човек за получаване на неизчезващите наслади: вечни, абсолютни, съвършени, разкриващи се във вид на постоянна наслада и покой. Затова този метод й се нарича "хохмат Кабала" (наука да получиш). Тази техника ни е дадена от Твореца, за да почувстваме огромни желания и в момента на насищането им, отново да желаем и пак да получаваме желаното. И така постоянно. Тогава, тъй като няма да има прекъсване между желанието и получаването ние бихме се намирали в постоянен покой и наслада. По-силното желание ще идва с по-голяма наслада.

Как да създадем такова желание? Такова желание в нашия свят няма. Ето защо душата е противоположна на целия наш свят. Тя му е противоположна по своето свойство - алтруизъм , който в Кабала се нарича екран. Процесът на придобиване на екрана се явява предмет на изучаване от Кабала. Става въпрос за строг практически подход, усвояване на особена техника. Това става в процеса на изучаване на определени кабалистични книги.

Например в основния учебник на Кабала - "Талмуд (учение) за десетте сфирот", в начало се използва „Книга за живота" на великия кабалист Ари (16 в.), следва коментар от друг велик кабалист, вече наш съвременник, Юда Ашлаг (20 в.). следва частта "вътрешно съзерцание", която обяснява изложеното в първата част на друг език и по-подробно. Следва частта "смисъл на думите" - въпроси за смисъла на думите, които са използвани в учебника. В края са - "въпроси и отговори": въпроси за духовните явления и техните отговори.

Кабалистичните книги са построени изначално по академична система. Макар, че писалите ги не са се обучавали в никакви учебни заведения и не са познавали съвременните методи за преподаване, са изхождали от своите познания за човешката природа. Това, че представянето на материала съответства на нашите научни книги още един път подчертава, че Кабала е наука.

Какво е съотношението на насладите в нашият и в духовния свят

Това е несъпоставимо. Най-ниската първа степен на висшия свят ни дава постоянна наслада в милиарди пъти повече, отколкото общата наслада изпитан от всички хора за всички времена от съществуването на човечеството до наши дни и в бъдеще. Такава е природата на духовните степени: висшата е милиарди пъти повече от нисшата.

- Как да се повдигнем във висшия свят?

Съществува само едно средство за преминаване във висшия свят през махсом - да получиш духовна сила - екран. Човек, който не е привлякъл към себе си обкръжаващата светлина чрез изучаване на кабалистични книги, се намира само в усещанията на нашия свят и въобще не чувства духовния свят. В нашия свят не съществува сила, която да ни снабди с екран. Затова кабалистите са написали своите книги. Кабалистът се намира в духовния свят. В своята книга той описва това, което усеща там. Четейки неговата книга аз не мога да си представя това, което той описва, но аз много желая да разбера, да усетя, това, което усеща той. Затова по време на четене на текста за духовния свят, аз предизвиквам въздействие върху себе си на светлина от това място, от което е описано.

Тя ми свети от далеч - поправя ме и ме повдига. Друго отношение към кабалистичните книги, освен за поправяне и възвисяване е забранено. За да предизвикаме светенето на окръжаващата светлина, достатъчно за повдигането във висшия свят, е необходимо голямо желание. Обикновено у човека желанието за това е недостатъчно.

Има особени личности с голямо желание, които могат самостоятелно да влязат във висшия свят. Но те са единици. Затова кабалистите ни съветват да използваме ефекта на групата, обединението на душите, на желанието. Смисълът е в това, че на ниво "Окончателно поправяне" всички наши души се сливат в една обща душа наречена "Адам". Ако се обединим в група, изучаваме заедно, въздействаме си положително един друг, предизвиквайки по този начин във всеки от нас увеличение на желанието към висшето и ще получим от всеки съвкупно желание за поправяне.

Ако човек получи желание от 10 свои другари, то това желание в него вече е достатъчно за привличане върху себе си на мощна окръжаваща светлина, която ще го промени в съответствие с първата духовна степен. Кабалистите преди много години са ни изложели методиката - как да организираме група, какви трябва да са взаимоотношенията между учениците, как трябва да са свързани те помежду си. Получава се, че усвояването на духовния свят е жив и динамичен процес - включващ съвместни трапези, пикници, празници, съботи, излети. Всичко трябва да е подчинено на една цел - максимално свързване в една група, за да е правилно предвижването.

Ако аз не усещам стремеж за духовно развитие?

Ако човек не желае духовното, той има две възможности: или оставя и забравя всичко това, или все пак решава да ходи на занятия и да слуша за Кабала. Той се надява, че това желание ще се събуди в него. Това е подобно на начина, по който ни въздействат рекламата, модата и т.н. Защо трябва да постъпи така? Защото в този случай той предварително тръгва към целта. Освен това, преди човек да направи много безсмислици в живота си, той ще избегне страданията, които така или иначе ще го подтикнат към Кабала: той просто не желае повече да се възвръща в този свят и да започва всичко отначало. Но този, който не усеща никакво желание да узнае целта, смисъла на живота, трябва много да слуша, за да се проникне от необходимостта от изучаване на Кабала.

Ние чакаме хора задаващи си въпроси за смисъла на живота и нямащи покой без този отговор. Това са тези хора в които се заражда духовната точка. Идват и си тръгват много, остават единици: тези, които са готови на всичко, за да достигнат целта на живота. С всяка година тези единици стават все повече. През всичките векове кабалистите са писали, че от 1995 г. масите ще започнат достигането на Кабала, защото започва времето на масовото поправяне и извисяване до това ниво, от където произхожда душата на всеки. За тези, които не са физически с нас сме създали Интернет сайт на 22 езика http://www.kabbalah.info/.

Там ние поместваме всички материали за Кабала и методиката за усвояването й. Освен това по време на директните ни занятия ние превеждаме синхронно на английски, руски, немски и др. езици. Всичко зависи само от желанието на човека. Пожелавам Ви да изпитате това, което ви е подготвил Твореца.

Въпроси от Московския кръг учени

Понятие за свобода: доколко то може да бъде неограничено в творението, тъй като абсолютната свобода предполага такава в това число и от Твореца?

Стремежът към Твореца - това е закон на природата, човек не е свободен в това, природата ще го принуди чрез страдание да се устреми към Твореца.

Свободата се състои в това, че без да чака страданията, човек сам доброволно да избере този единствен път. И докато той доброволно не приеме този път, природата в зависимост от степента на съпротивата му, ще го принуждава да преразглежда своето отношение към свободата на избора за сближаване с Твореца.

Защо Твореца желае да даде наслаждение на творението - това недостатък на Твореца ли е?

Желанието за наслада в творението произлиза не от недостатък в Твореца, а именно от неговата вечност и съвършенство. Само в съвършеното възниква мисъл за отдаване и то в безкрайна степен, какъвто е и Той самия.

Науката Кабала не разглежда процеси и явления от нашия свят, тя описва структура на висшите светове. Как тогава е възможно използването на кабалистични знания в нашия свят?

Науката кабала описва последователните изменения, които стават с човека в нашия свят, намиращ се под влияние на общия закон на мирозданието - имащ за единствена цел да доведе човека до подобие с Твореца. Действието на този закон върху човека в зависимост от нивото на развитие на последния се нарича "свят". Тъй като в желанието на човека съществуват 5 нива, то съответно и въздействието върху човека от общия закон от нивото на безкрай се дели на 5 нива на въздействие, образуващи петте свята.

Изучаването на постижението на световете - това е изучаване на съответствието на нивото на желание, неговата промяна и въздействие върху него от общия закон. Всичко има 5 свята, 5 нива и 5 поднива - всичко 125 степени.

Описанието на съотношението на човека и закона (Твореца) на всяко ниво се явява и предмета на изучаване на науката Кабала. Практическо приложение в нашия свят кабала няма. Невъзможно е с помощта на знанията й да променим каквото и да било в нашия свят. Но човек въоръжен със знанията на Кабала правилно и полезно се отнася към себе си, обществото, света. Действията му са ефективни. Мислите му влияят благотворно върху обкръжаващите го.

Той се явява положителен духовен заряд за обществото, защото привлича в нашия свят висшата светлина, носеща изобилие, благо, покой.

Къде е връзката на нашия свят и висшите светове, къде е мястото на Кабала в тази структура?

Човек възприема окръжаващото го чрез своите 5 сетивни органа. Възприятията се сумират, сравняват се с вече съществуващите в паметта и рисуват в съзнанието картина на света. Всичко което се намира извън органите на осезание не се възприема. Ако човек би имал други органи на осезание, той би възприемал света около себе си по друг начин.

Можем чрез сигнали в мозъка на човек да създадем всякаква картина, която той ще възприеме като действителност. Несъмнено другите организми възприемат света по друг начин. Какъв е света извън нас? Отговорът може да бъде само относно конкретно възприемащия. Свят, неусещан от никой, се нарича "той е сам за себе си" (Ацмуто). Друго име няма, тъй като е невъзприемлив. Развивайки шестия орган на чувство, човек усеща висшата информация, причините за всичко ставащо в нашия свят. Затова той нарича разкритието на причините за ставащото - "Висш свят". Намирайки се едновременно и в усещането и на двата свята, можем да изследваме връзката между световете, как и по какъв начин висшия свят управлява нашия, как се получават сигналите на управление. Изучаването на тези зависимости и връзки - представлява предмета на изучаване на науката Кабала.

Защо човек е егоистичен? Защо думата "егоизъм" исторически носи негативен оттенък?

Цялата природа - това е желание за поглъщане, наслада, напълване на своето желание, усещане на празнота и недостатък. Творението, чийто нива на развитие на желанията се характеризират, като неживо, растително и животинско - желаят да напълнят само своя собствен недостатък. Нивото на развитие на желание "човек" - съдържа качествено различие: в него има не само желание да напълни себе си, както при животинското ниво, но има и усещане за себеподобния.

По силата на това човек усеща насладата и страданието на другите, т.е. може да разшири своите желания за сметка на завист, стремеж към почит и избягване на страдания. Той желае да запълни себе си не с това, което желае, а с това, на което се наслаждават другите. Той страда от това, че другия има, без да прецени дали това, което има другия, го има и той. Затова животинското ниво на желание за напълване не се нарича егоистично, а нивото на желание "човек" е егоистично. И то е негативно, защото човек сравнявайки себе си с другите - желае да бъде по-напълнен. По всякакви начини той е длъжен да компенсира това усещане (в това число за сметка на другите). Неговият стремеж се явява корен за всички стълкновения и конфликти и затова се счита за негативен.

Кое може да считаме за егоизъм на висше ниво?

Егоизмът на най-висше ниво се намира в човека. Защото освен желанието да се напълни на животинско ниво, като качество на настройка на това желание е дадено и чувство към ближния. Това чувство към ближния човек използва, завиждайки му и по този начин увеличава своите желания. Но колкото повече са желанията, толкова повече се усеща недостатък. При това независимо дали човек има възможността да ги запълни от обкръжаващите желания. Защото желанието никога не може да бъде напълнено: в момента на напълването, насладата влиза в желанието, самото желание се намаля до изчезването му, което води до изчезване на усещането за наслада. Накрая човек остава празен, все едно не е получил нищо. Това предизвиква разочарование и подбуда да опита да се напълни отново и отново.

Благодарение на рекламата, развитието на комуникациите и тясното общуване на цялото човечество, в наше време човек бързо се убеждава, че всички нови желания не водят до напълването му. Възниква опустошеност, депресия - болестта на века. Това е егоизъм от най-висше ниво, когато човек разбира, че е безсилен да напълни себе си. В края на краищата човек продължава да търси способи за своето напълване:

- Или намаля желанието, от което страданията и усещането за празнота се намаляват и това е еквивалентно на определено напълване;

- Или намира метод за напълване, при който насладата не гаси желанието, а напротив - те биха съществували съвместно, биха се поддържали и развивали един друг.

Този метод се нарича "Кабалистичен", защото е основан не на намаляване на егоизма, а обратно - на неговото увеличение. Почвайки да прилага върху себе си кабалистичен метод за напълване, желанията на човека стремително започват да растат - до големината на цялото мироздание, до готовността да погълнат всички наслаждения във всички светове. Но човек едновременно с ръста на желанията ги напълва и така те могат постоянно да се развиват до величината на самия Творец. Затова най-големият егоизъм възниква в човека, въздигащ се по степените на духовните светове, но човек тутакси го поправя и напълва.

Може ли да считаме науката Кабала, единствения инструмент за постигане на духовните светове от хората, намиращи се в нисшите светове?

Несъмнено, защото тя използва ръста на желанието - т.е. развитие на инструмента на мирозданието. Ръст на желание на ниво "животинско", после ръст на желание на ниво "човек" и накрая до ниво, когато човек започва да усеща висшия свят. И по-нататък, методиката Кабала развива неговото желание до нивото "Творец". Желанието според нивото на своя ръст се напълва, напълването се анализира - което й представлява усещането и постигането на това състояние, на този свят - степен, на която се намира човек.

Цялото постижение е съвършено аналогично на постижението на нашия свят чрез петте органа на чувство, с разлика в това, че постиганото се постига в съзнателно развивания допълнителен орган на чувства - шестия орган наричан "Душа".  

До колко е допустимо преподаване на Кабала на хора неподготвени за възприемани на дадения материал. Има се в предвид курс лекции във ВУЗовете, в рамките на учебния процес. Или присъствието на подобни лекции може да бъде свободно?

Кабалистите считат, че Кабала може да се изучава от 9 годишна възраст. Тъй като именно в тази възраст човек си задава въпроси за себе си, за света, за смисъла на живота. А Кабала се занимава именно с това, че разкрива на човек отговора на тези въпроси. За разкриване на тези въпроси се ражда човек в този свят и докато не ги разкрие така, че чрез разкритието да напълни душата си - ще е принуден повторно да се явява в този свят, защото разкритието на въпроса за смисъла на живота, т.е. разкритието на Твореца, е длъжно да стане в цялата височина на мироздание, от най-нисшия наш свят до най-висшия свят на безкрая, т.е. до безграничното разкриване на Твореца.

За изучаването на Кабала няма никакви ограничения. Тя може да се изучава във всякакви условия, без всякаква предварителна подготовка, независимо от пол, възраст, произход и образование. Вече се практикува преподаване на науката Кабала, като допълнителен факултативен или официален предмет в някои вузове. В някои университети в Израел има факултет по Кабала.  

В науката Кабала се говори, че ние не можем да работим със своите животински желания, тогава с помощта на какво можем да работим за предвижване към духовното?

Нашите естествени телесни желания могат да приемат информация само от нашите пет органа на чувство. Използвайки ги, ние малко се отличаваме от животните: само в малко по-голяма степен усещаме този свят - в  еднакъв за нас и животните обем на мироздание. Затова петте органа на чувство намиращи се и у нас и у животните се наричат - "животински". Качествена разлика, т.е. подем на следваща степен на усещане на мирозданието, Твореца, започва с придобиване на шестия орган на чувство. Информацията, получавана в този орган, се нарича духовна.

Именно развивайки този приемник за висше усещане, се придвижваме във висшия свят. Разликата му от петте естествени органи е в това, че макар и да се явяват желания за напълване, както и в петте първични, това желание е за напълване, за усещане на Твореца, висша наслада. Най-важното за развиването на това желание и напълването му става при условие на подобие с Твореца, т.е. под форма на отдаване.

В края използвайки желание да се наслади на Твореца, с намерение "заради Твореца", човек става качествено равен на Твореца, напълно постига цялото мироздание, възвисява се на най-висшата степен на своето съществуване - т.е. не просто познава външната природа, използвайки своите естествени 5 органа на чувство и науките от този свят, а сам се преобразува - става най-висша част, като Твореца.

Ако разглеждаме принципа на пирамидата: човек натрупва основни знания за предвижване в науката. Длъжен ли е той напълно да ги отхвърли (да се анулира) или те могат да му помогнат (принцип на целостта)? Науките от този свят като цяло помагат на човек в развиването на допълнителен орган на чувство и правилното му използване. Постигайки новия свят в новия орган на усещане, човек сравнява своите нови постижения с тези от този свят и проследява аналогията между получените данни до степен да вижда, че и двата постигани от него светове са паралелни и разликата им е само в материала, а всичко намиращо се във висшия свят слиза в нисшия свят, като следствие - клон от своя корен.

Можем ли да кажем, че в сегашния момент в науката Кабала се провежда дълъг експеримент и ние сме част от него?

Самата наука не провежда експерименти. Експериментите в науката се провеждат от учените. В Кабала, кабалиста провежда експерименти, но те се провеждат лично от него и само върху него, защото той не може да съизмерва вътрешните си усещания с тези на останалите творения. Кабала е наука за вътрешното, индивидуално постижение от човека на истинското обкръжаващо ни мироздание, на общия закон на Твореца. Цялото човечество се движи от този единен закон към набелязаната от Твореца изначално цел - да доведе човека до най-висшето ниво по пътя на предоставянето на възможност за свободно, самостоятелно развитие: в противоположност на сегашното ни развитие във всичко останало - неосъзнато, исторически неуправляемо, по скрит от нас път.

И това е, защото в нашето земно развитие ние нямаме никаква свобода на волята и общия закон въздейства върху нас, без да ни пита. А ние, мислейки се за висши същества на мирозданието, сме принудени унизително съзнавайки своята нищожност пред него да приемаме върху себе си последователните му форми. Съвсем друго е развитието на човека при постигане на висшето - напълно осъзнато, разкрито, самостоятелно, определяно от самия човек на всеки етап от развитието му. До там, че човек сякаш сам се създава. И такова участие в развитието на самия себе си е длъжен да постигне всеки жител на земята в някой от своите животи.

Не бива да наричаме ставащото в нашия свят, във вселената, човешки експеримент, защото от страна на Висшата, Управляваща сила, няма в нашето поведение нищо неизвестно предварително. От наша страна ние сме длъжни със своите опити и усилия да добием своето духовно ниво, иначе ние не ще усвоим в действия   шестия орган на чувство и няма да усетим в пълна мярка вечността и съвършенството, които ще ни донесе неговото напълване.

Длъжен ли е човек, който се занимава с Кабала да се развива само в това направление? Понятието кариера и професионализъм на заден план ли отиват? Или това е някакъв „универсум", който може ограничено да съчетае в себе си всички елементи на социума, като при това да бъде висок духовен субект - "човек на успеха" в най-дълбокия смисъл на тази дума. Възможно ли е човек успешен в този свят да е изгубен за Кабала.

Всяко занимание на човек в този свят се оценя по полезността за човечеството от резултата му. Тъй като всички действия на човек са егоистично предизвикани, в тях няма нищо полезно, освен, че в резултата им човек ще разкрие безполезността им и ще дойде до решението до поправянето им. Оказва се, че кабалиста е единственият полезен човек в нашия свят, защото чрез своите действия, поправяния, той привлича в нашия свят висшата светлина, носеща благо и изобилие. Кабала изисква от човек в рамките на нашия свят да изпълнява гражданският си дълг, да работи, да има семейство, да служи на обществото. Но основния й стремеж и цел са духовното извисяване до целта на творението, до причините за появяването ни в този свят, до изчезване на необходимостта човека да слиза в нашия свят.

Усилването на егоизма, разширяване сферата на желание на занимаващите се с Кабала: къде се намира регулиращата, задържащият фактор? Без тези регулатори човек може да се превърне в аморален субект и социално зло.

Егоизмът може да се усилва безкрайно, но тъй като колкото по-голям е,   толкова по-ясно се разкрива и възможността за удовлетворението му. Настъпва критическа точка в неговото развитие, когато самите владетели на егоизма разбират, че той е вреден. Започвайки от този момент нататък развитието на егоизма става проблемно: човек започва да се замисля как да го видоизмени, така че да получи възможност да го запълни поне в някаква степен. А после настъпва и пълното разочарование от егоизма, като средство за усещане на напълването и търсенето излиза извън границите на неговия предел. Но докато неосъществимостта на егоистичното напълване не е разкрита, са възможни опасни и аморални постъпки на егоистите, народите, държавите.

Какво е това морал и норма от гледната точка на кабалиста?

Тъй като всички наши действия в този живот са принудителни, а свободата на волята се реализира само за влизането във висшия свят, то в чист вид морални норми не съществуват и човечеството постепенно разкрива това. Кабала изисква от всеки член на обществото да бъде оптимално полезен, честен с околните, изпълняващ държавните закони и гражданския си дълг. Ако разглеждаме принципа "вярата над знанието", то възниква въпроса: този принцип започва да действа на човек намиращ се на висока духовна степенен на развитие или на всеки?

Ако разглеждаме втория случай то понятието наука се принизява до нивото на религията с нейните догматични норми? Къде е мястото на експеримента?

Вярата над знанието - има се в, предвид когато се разкрива на човек, висшата степен с нейните алтруистични условия, противоположни на сегашните му свойства, той може да се повдигне до тази степен само ако придобие сила против своя егоизъм - вярата над знанието. Вярата - силата за подем нагоре. Знанието - силата на егоистичната сметка. Експеримента и свободата на избора остават извън човека. За него остава свободата да търси силите за духовно възвисяване.

Какво е станало с Ева, когато Адам се развива? ( женски въпрос)

Адам и Ева: Адам - деветте първи сфирот, наподобяващи нашите 5 телесни органа на чувства. Ева - желанието, десетата сфира получаваща от Адам, подобно на нашето желание, получаващо напълване от 5-те ни органа на чувства. Адам и Ева са двете съставни части на едно творение, на една душа. В първоначално създаденото си състояние са се намирали в подобие на Твореца, в отдаване, но са изгубили това свойство и са паднали в свойство "получаване за себе си". Освен това те са се разбили на множество части, всяка, от които е подобна в своя строеж на някакъв прототип. Във всеки от хората се намира част от общата душа и всеки е длъжен да поправи своята част. Поправянето се свежда до съединяване на всички части заедно в тяхното общо желание и намерение.

Тъй като съединението става срещу желанието, то направените усилия увеличават усещането за подобие с Твореца, от точката до нивото на Твореца. Т.е. възстановените Адам и Ева стават по величина и свойство равни на Твореца, който ги е създал.

Съгласно Кабала: раждането на душата в творението става в процеса на придобиване на нови свойства. Във връзка с това как може да се охарактеризира структурата на творението до "своето раждане"? Какво представлява човек, това е някакъв бездушен механизъм, машина със зададена програма?

До обличането на желанията на земното ниво, в земното тяло, душата представлява точка в Твореца. Слизайки в земните желания точката получава възможност да израсне до размерите на Твореца. Увеличаването на желанието става за сметка на присъединяване към точката на желанията на околните. Това е възможно само ако има любов към тях. По такъв начин едновременно придобиваме и желанията и намеренията  за получаване на висш живот. Освен тази точка, всичко останало в човека е механизъм, действащ по зададени параметри без свобода на волята.

Поддава ли се на някаква промяна влиянието на първите фактори върху творението, както ген и законите, по които се развива този ген при определено влияние на външните фактори?

От четирите фактора на нашето развитие само влиянието на външната среда е под наша власт. Във всяко творение съществуват 4 определящи го фактора:

Основа - това е първичния материал на дадено създание, от който то възниква. Зърното изгнива - външната форма напълно изчезва подобно на това, както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава нов живот, подобно на това, както нашата душа предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него. Непроменливите свойства на основата. Основата никога няма да приеме формата на други хлебни видове, например овес, а само предшестващата я форма т.е. формата на пшеницата. Възможни са определени промени в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата я природа, от почвата, подобренията, влагата, слънцето, но основата на формата - пшеницата не претърпява никакво изменение.

Свойствата променящи се под въздействие на външните сили. Под въздействие на външните фактори качествено се изменя обвивката на същността - зърното си остава зърно, но неговата външна форма се изменя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори са се присъединили към същността и заедно с нея са дали ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат - слънце земя , влага , дъжд , подобрения - относно зърното или общество , групата , книгите , Учителя - относно човека.

Изменение на външните сили. На човек е необходимо обкръжение, което развивайки се   постоянно влияе на развитието му. А човек развивайки се влияе на обкръжението , подбуждайки го към ръст , което на свой ред отново повдига човек. По този начин човек и средата му постоянно паралелно растат. Тези 4 фактора определят всички състояния на всяко творение.

Своята същност - аз не мога да променя.

Законите, по които се променя моята същност - аз не мога да променя.

Законите за промяната на моите вътрешни свойства в зависимост от външните въздействия - аз не мога да променя.

Обкръжаващата среда, от която съм напълно зависим - аз мога да променя. Ако аз мога в настоящето да влияя на обкръжаващата ме среда, то така аз определям своето бъдещо състояние. Единственото, на което може да повлияе обкръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на пътя, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, страх, страдание, хилядолетни кръвопролитни войни или ще го премине спокойно, комфортно стремейки се към целта.

Състоянието на напълване се предшества от състояние на опустошение. Как в състояние на опустошение "да не се пречупим", „да не се отклоним" от висшата цел, т.е. състоянието, когато „в мен няма нищо"да стигна до „аз нищо не желая да получа", това е невъзможно от гледна точка на егоизма?

Да продължиш своя духовен стремеж в състояние на опустошение, усещане за безизходица може само при помощта на:

Създаване в себе си на навици, който ще изискват действия, защото ще станат твоя втора природа;

Създаване на подходящо обкръжение, което би те държало в състояние на духовно вдъхновение и стремеж към целта;

Системни занимания, който трябва да се посещават и т.н.

Имат ли значение при движение към духовното определени свойства на човешката душа, т.е. възможно ли е да "втъкнем" в себе си свойства от другите души, без да имаме предишен духовен опит и духовно предимство, сякаш "взимайки" това от другите души?

Както в нашия свят, заболявайки, човек използва познанията на лекар и готови лекарства, а не започва сам да изучава медицина, за да лекува болестта си, така и в духовното си придвижване, той може да използва опита и съветите на вече постигнали целта, към която се стреми. Затова кабалистите пишат книги, разкриващи скритите пластове на мирозданието, сравнявайки своите усещания със записите на великите, учейки се да анализират усещанията си.

Понятието "завист" и "групови конфликти". Трябва ли изкуствено да създаваме дадено взаимодействие с цел да открием недостатъците си? Ако ти виждаш само проява на добро относно себе си, не се ли явява това регрес в духовен смисъл?

Нищо изкуствено не трябва да се създава, защото по мярката на ръст на желанието, всички недостатъци се проявяват и нищо не може да ги удържи в скрито състояние - нито възпитанието, нито срама. Развитието на новите желания разголва човек и пред него и пред обкръжаващите. 

Конфликтите в световен мащаб. Явяват ли се войните в нашия свят отглас на висши духовни процеси?

Целия наш свят се движи от един закон на мирозданието, определен да доведе човечеството до подобие с Твореца, и всичко ставащо се явява действия към тази цел. Ако човечеството беше в поправено, в подобно на Твореца състояние, нямаше да има никакви изменения в природата и всичко би протичало в постоянен оптимален режим. А докато, човечеството не достигне това състояние, законът автоматично ще действа на всеки от нас лично и на всички заедно, в зависимост от развитието на всеки, за да предизвика във всеки и във всички осъзнаването на необходимостта от достигане на целта.

Човек усеща "нашия свят" с помощта на 5 сетивни органи. Явява ли се преимущество или недостатък отсъствието на някой от органите на усещането, например слух, зрение? Какво представляват тези хора?

Никакви телесни органи на усещане не пречат и не помагат на човек в реализацията на предназначението му, защото всяка особеност на състоянието на човек, неговите органи на усещане са включени в общото условие за достигане на целта.  

Мислите като проява на Твореца в теб и като следствие на смяна на състоянията: има ли тук място за свобода в проявите на творението или това е прерогатив на Твореца?

Мислите, желанията, действията - всички те са предопределени от нашите вътрешни свойства, реализиращи във всяко състояние духовния ген (решимо) и външните условия. Свободата на волята е само в промяната на обкръжението. На него човек е подчинен напълно, т.е. след избора на обкръжението, той става негов роб.