Човечеството се развива постепенно, при което всеки етап от неговото развитие се изгражда върху отричането на предишния. А времето на съществуване на всяка обществена система се определя от достигането и на такъв стадий, при който ще се разкрият нейните недостатъци в необходимата за отричане степен. И според мярката на осъзнаване на отрицателното, се набелязва обратът за преминаването и в ново състояние, свободно от недостатъците на предишното. И тези, разкриващи се във всяка формация недостатъци, умъртвяващи я нея, всъщност са и причините за развитието на човечеството.

Този закон на постепенно развитие е обща за цялата природа и за всички нейни нива от горчивия и невзрачен плод, грозното патенце, безпомощното бебе, световните войни към съзрялото, устойчиво състояние. Да вземем за пример нашата планета. В първоначалното и състояние се появило газообразно кълбо, в което под въздействие на силите на притегляне станало уплътняване на атомите до тяхното възпламеняване. После чрез въздействието на позитивната и негативната сили се снизила температурата. Това довело до образуването на тънка, плътна обвивка.

Но с това борбата на тези сили не се прекратила и отново се възпламенил течният газ, и избухнал нагоре, взривявайки цялата обвивка, и се върнало състоянието и към първоначалното, докато в резултат на борбата на двете сили отново започнала да преобладава тенденцията към охлаждане, и отново се появила тънка обвивка, но вече повече прозрачна, способна да издържа на по-голямото налягане отвътре и в течение на по-дълъг период. Докато отново не се повторил процесът. И така се редували периодите, и всеки път се появявала все по-здрава обвивка в резултат на все по-голямото преобладаване на позитивната сила, което и привело системата към абсолютна хармония. И залели течностите вътрешната пустота на Земята, а обвивката се уплътнила дотолкова, че се появила възможност за зараждането на органичен живот. Но за разлика от всичко останало неорганическият, органическият и животинският светове, завършващи своето развитие автоматически, под въздействието на вътрешните материални сили, човекът е длъжен да премине допълнителен, постепенен път на развитие, на поетапно развитие на мисълта, а освен това, още и развитието на съвкупността от себеподобните си постепенното развитие на общественото мислене и обществото.

Както изяснихме по-рано, има два пътя за достигането на това съвършенство пътят на Тора и пътят на страданията. И затова Създателят ни е дал техника, докато не стигнахме до "създаването" на атомното и водородното оръжия за унищожаване. И ако все още е неразбираемо за света, какви ще са размерите на бъдещите глобални катастрофи, то в останалите живи жалки остатъци от човечеството вече няма да има друг път, освен да приемат в себе си закон, постановяващ, че личността и обществото като цяло са длъжни да работят за себе си само в обема, необходим за съществуването им.

А всички останали продукти на труда трябва да се насочват за благото на нуждаещите се. И ако с това се съгласят всички народи по света, то ще изчезнат войните, защото никой няма да се безпокои за себе си. И този закон за необходимостта от съвпадението на нашите свойства със свойствата на Твореца е и Тора. И именно за нея е казано, че последните дни на света ще дойдат всички народи в Сион, и Машиаха ще ги научи на тази Тора на работата над себе си, развитието на алтруизма за сливането с Твореца.

И ще докаже, че доброволно или под натиска на обстоятелствата, цялото човечество е длъжно да приеме тази Тора, бързият път на разумното избиране на пътя на Тора или чрез болезнени и дълги пътища на търсения, да се опита да избегне постоянно заплашващите войни.

Необходимо е да се разбере убедеността на Маркс и Енгелс в крайната победа на комунизма, когато всеки, работейки според способностите си, ще получи съгласно потребностите си и защо ние сме длъжни да приемем върху себе си такова необичайно тежко условие като "моето е твое, и твоето е твое", тоест абсолютният алтруизъм като единствено спасение от бъдещата световна катастрофа. Няма никаква надежда комунизма да пребъде, ако не се стигне до абсолютния алтруизъм.

По отношение на комунизма съществуват два противоположни подхода, два лагера:

А) ненавиждащите го и приписващи му всички съществуващи пороци;

Б) привържениците на тази идея считат този строй едва ли не за райски.

Необходимо е да се направи щателен анализ на аргументите и на двете страни. В резултат на анализа на положителните и отрицателните аспекти да се изясни по какъв начин е възможно поправянето  на недостатъците на комунизма, така че да се види  в истинския му вид на справедливо и щастливо братско съществуване. Заедно ще изясним защо съветският опит за създаването на комунистическо общество доведе до възникването на диктатура,  по-ужасна от буржоазния строй, и вместо очакваната от комунистите световна революция, която да помете буржоазните цивилизации се получи обратното, те се укрепват и прогресират.

Хора се делят на два вида: егоисти и алтруисти.

Егоистът това е човек, действащ само заради собственото си благо. Ако понякога правят нещо за друг, то е само срещу подходящо възнаграждение пари, почести и т.н.

Алтруистът това е човек,   който жертва цялото си време, силите си, а даже и живота си, за благото на другите, постоянно забравяйки за себе си.

Егоизмът е свойствен, т.е. заложен в природата, както в животното, така и в човека, докато алтруизмът е противен на природата на човека. И все пак той съществува в единици, наричани от нас идеалисти. Но всяка страна или общество в своето мнозинство се състои от прости обикновени членове, т.е. от егоисти. И малцинството - алтруистите са не повече от 10% от населението. И тъй като алтруистите са малцинство във всяка страна и във всеки народ през всички времена, то и първите комунисти (преди Маркс) не са могли да успеят където и да е да  установят на комунизма. Създавали са се колективни стопанства, но безуспешно, защото в такъв колектив всички са длъжни да бъдат комунисти-алтруисти, каквито са били основоположниците, организаторите на тези колективни стопанства.

А тъй като 90% от членовете на всяко общество даже и най-развитото са егоисти, то те не са могли да издържат на установените за тях от комунистите правила. Нали правилата за поведение са диктували съгласно своята природа, алтруистите. И така е било до появата на Карл Маркс, който намерил извънредно успешно решение за победата и разпространяването на идеите на комунизма: участие на угнетените, неудачниците, малко имащите в борбата на комунистите против буржоазния строй: "Аз се обръщам към пролетариата, тоест към угнетените, и към тези идеалисти, които са готови да отдадат живота си за своята идея, но не към преуспяващите, защото те са доволни от всеки порядък и даже в най-лошите условия, при всеки обществен строй и няма защо да се обръщат към промишлениците и търговците..." (Капитал, стр.128).  А тъй като угнетените са заинтересувани от победата на комунизма заради собственото си благо, т.е. от егоистични съображения, то приели веднага дадения път, и идеите на комунизма се разпространили сред малко имащите. А тъй като неудачниците са болшинство, то не е удивително, че комунизмът е обхванал вече една трета от земното кълбо.

УСТАНОВЯВАНЕ. Но сътрудничеството комунисти-алтруисти с пролетариите егоисти, макар и да било извънредно успешно в свалянето на буржоазния строй, ненавистен и за двете групи, все пак не могло да продължи по-нататък в построяването на колективното общество със справедливо разделяне на продукта на обществения труд. И това е, защото както вече се поясни, човекът не е в състояние  да извърши каквото и да е действие, ако не преследва определена цел, принуждаваща го да извърши даденото действие. Тази цел му служи за стимул, тласкаща сила, енергия за извършването на действия, както горивото служи като движеща сила при автомобила.

Човекът не желае да премести ръка си от едно място на друго, ако не е уверен, че на новото място на ръката ще и бъде по-удобно. И тази цел, изискваща новото, по-удобно място за ръката, е и стимула, тласкащ ръката от място на място. Още повече работникът, работил тежка работа през целият ден, се нуждае от енергия за своите движения. И  това е заплатата, която той получава за работата си. Тоест получаваното възнаграждение се явява стимулът, тласкащ го да работи тази  тежка работа. И ако той не получи възнаграждение в желания от него вид, той няма да може работи, както мотор не може да работи без гориво. И затова в идеалния комунистически строй, където всеки работник знае, че няма да получи надбавки за допълнителна работа, както няма да получи и по-малко в случай на неизпълнение на работата, съгласно лозунга "От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите", намираме, че за работника няма никаква награда за допълнителните усилия и няма страх от наказание за неизпълнена работа. Т.е. няма за него стимул, тласкащ го към работа. Производителността се снижава до минимално ниво, грозящо самото съществуване на строя. И никакво възпитание не е в състояние да измени природата на човека така, че той да работи без стимул, т.е. без възнаграждение.

Изключение правят само идеалистите-алтруисти по рождение, за които стимулът, възнаграждението им е грижата за другите. И този алтруистичен стимул им е съвършено достатъчен за работата в същата тази степен, както егоистичния стимул за другите хора. Но тъй като идеалистите са малцинство, то тяхното количество е съвършено недостатъчно за създаването на базата на обществото. И затова сътрудничеството идеалисти-алтруисти с егоистите, така успешно за свалянето на буржоазния строй, е съвършено неспособно да построи колективно общество от братски сътрудничещи си хора. Още по-лошо, това  сътрудничество поражда в последствие взаимна ненавист и е причина за рухването на обществото. По този начин, ние стигаме до извода, че истинският комунизъм и идеализма са едно и също нещо.

ДИКТАТУРА. Известно е, че съществуват методи на поощрения и принуждения над работещите за увеличаването на обема на труда. Това могат да бъдат същите тези методи, както и при буржоазния строй, където всеки получава съгласно производителността. Или това може да бъде страх пред тежките наказания за липса усърдие, въведени в съветското общество. Сталин, говореше, че целта оправдава средствата. Той продължи започнатото още от Ленин планомерно и хладнокръвно унищожаване на противниците на режима. И постигна много. Но да възпита в работниците качеството алтруизъм не успя. Работниците не пожелаха да работят за другите. Това е и причината той, да избере пътя на насилието. Това обаче е груба диктатура, и в никакъв случай комунизъм, за който си струва човек да си отдаде живота. И резултатът е строй (диктатура), която е по-ужасна от всеки буржоазен строй... И все пак, ако тази диктатура е била само необходим преходен период по пътя към идеалния комунизъм, то все още би било възможно да се приеме и изтърпи. Но и това не е така, защото никакво възпитание не може да измени природата на човека и не може да превърне егоизма в алтруизъм. И затова съветската диктатура е окончателна и неизменна по своята форма. Дори ако биха пожелали диктаторите да преминат към по-справедливия обществен строй, то тогава би изчезнал стимулът (страхът) у работещите и те не биха могли да работят, и биха поставили под заплаха съществуването на целия строй. Затова егоистите те са и антикомунисти.

И тъй като съветският строй се държи само на диктатурата на страха, то както и всички империи и диктатури, постепенно под натиска на мнозинството се самоанулира, Защото по никакъв начин и никога не ще могат 10% идеалисти да властват над 90% егоисти и антикомунисти, даже и вземайки властта и установявайки диктатура от съветски тип. И още повече даже ако пък групата идеалисти-комунисти би стояла на власт в социалистическите страни, то няма гаранция, че това положение ще се запази в следващите поколения, тъй като идеалите не се предават по наследство. И макар бащите да са идеалисти, то няма никаква гаранция, че техните деца ще ги последват. Не може да се очаква, че ръководството на следващото поколение ще остане в ръцете на комунистите-идеалисти. Ако на всеобщите избори бъде избирано ръководството, то тъй като болшинството са егоисти, то съвсем естествено е да изберат близки по дух представители. И вече, естествено, не противници.

На всички е известно, че сегашното ръководство в социалистическите страни въобще не се избира от мнозинството. А щом само егоистите се доберат до властта без съмнение ще се измени строят или ще го преобразят в национал-комунизъм. Никоя власт не признава сантименталностите. Но в обществото на свободните страни винаги има едно незначителното количество идеалисти алтруисти и част от тях се намират дори в правителството. Така прави всяка буржоазна власт излизайки от режим на диктатура.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Ако ние попитаме комунистите, истина ли е, че комунизъм е тъждествен с алтруизма, а егоизмът с антикомунизма, ако те, отрекат това, ще потвърдят, че са далече от сантименталности и изискват само справедливост, която не би позволявала да има подтискане на човек от човека, т.е. да се спазва закона "моето си е мое, твоето си е твое", което си е чисто егоистичен принцип.

Преди всичко изхождайки от представата за развитие на комунистическия строй, е видно, че обобщаващите определения от типа "буржоазия", "пролетариат" са неподходящи. По-вярно е разделянето на обществото на преуспяващи и неудачници, които при буржоазния строй се определят съответно като "капиталисти" и "средна класа" от една страна и "работници, създаващи всички обществени ценности", от друга.

В комунистическото общество преуспяващите се наричат "управляващи", "началници", "пазители", а неудачниците както и при капитализма "работници, създаващи всички обществени ценности".

Житейската практика показва, че по-голямата част от обществото са неудачници, а преуспяващите съставляват не повече от 20%. Преуспяващите съвсем естествено използват всички възможности за експлоатация на неудачниците-работници.

Няма разлика между преуспяващите-капиталисти в буржоазното общество и надзирателите-началници при комунизма. В края на краищата всичко е еднакво: енергичните-преуспяващи експлоатират неудачниците-работници максимално. Основните богатства на обществото остават в ръцете на преуспяващите, а жалките остатъци от обществения продукт остават на създалите го работници-неудачници.

И въпросът се свежда само в това, колко ще остане за неудачниците, какво е нивото на експлоатация и до колко широки са личните и обществените свободи, разрешени от експлоататорите. И само по "пакета" услуги, ценности, свободи, предоставяни от експлоататорите на работниците, може да се съди за обществения строй и да се определи разликата между двете системи и да се изясни коя е за предпочитане.

Както вече казахме, човек не е в състояние да работи без каквото и да било възнаграждение, изпълняващо ролята на работна енергия, както горивото в машината. И егоистично-комунистическото общество е длъжно да даде на работниците възнаграждение за работата и наказание за ленивост. А тъй като възнаграждението е минимално, то са необходими многобройни надзиратели от всички рангове, усърдно работещи по поддръжката на необходимия порядък. И затова даже прикрепените надзиратели и надзирателите над надзирателите до самия най-висок ранг, следящи един за друг всички те заедно не могат по никакъв начин да заставят работниците да работят производително, съгласно своето желание. И няма друг път, освен да увеличат възнаграждението на надзирателите до степента, съответстваща на тяхната тежка работа да им дадат заплата, в много пъти по-голяма от заплатата на работника. И затова ние виждаме, с какви блага и видове услуги са окръжени в Съветска Русия надзирателите от всички рангове.

И ако не им предоставят достатъчно възнаграждение, то и надзирателите ще занемарят своята работа, и ще рухне строят. А тъй като възнаграждението на надзирателите е в няколко пъти по-голямо от заплатата на работника, то с течение на времето в техните ръце се натрупва капитал, както у капиталистите. А след отминаването на няколко десетки години те се превръщат в милионери. Затова правилно е да се разделя всяко общество не на буржоазия и пролетариат, а на преуспяващи и неудачници.

Но тук на мен сигурно ще ми възразят, че това, е така да се каже, само необходим период към идеалния комунизъм, и че под влиянието на възпитанието и общественото мнение постепенно се възпитават милионите така, че всеки ще работи според способностите си, а ще получава според потребностите си. И няма да има нужда от надзиратели. Това е голяма грешка, защото като лозунг "от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" е чисто алтруистични. И работата на човека за благото на обществото без стимула-възнаграждение въобще е невъзможна. Това е възможно само при условие, че алтруизмът стане изведнъж естествен и самия той стане възнаграждение.

Това е и причината поради, която не си струва да се надяваме на каквото и да е подобрение в егоистично-комунистическия строй. И ако са възможни изменения, то те са само в посока към национал-комунизма, както това стана в Германия по времето на Хитлер, защото няма причини, която да спре надзирателите да не експлоатират собствения си народ, но и други народи, ако това се окаже в техните възможности.

СТИМУЛИ. Има хора, които вярват във възпитанието: те считат, че е възможно да изменят природата на масите да направят хората алтруисти. Това също е грешка, защото възпитанието не може да бъде по-действено, отколкото общественото мнение, което само за кратък период от време е способно да поддържа алтруизма и пренебрегва егоизма.

И докато общественото мнение възхвалява алтруизма, поставяйки го на почетно място в обществената система от ценности и с това принизява егоизма, то  възпитанието в това време действа. Но щом настъпи време някой преуспяващ егоист да поиска да измени общественото мнение, то без никакво съмнение той ще направи това.

Историческият опит доказа, че даже такъв развит народ като немският, беше превърнат в угодна за Хитлер маса от хора. С лекота се измени даже традиционното възпитание и столетните обществени привички на германците. И това стана така: изменя се общественото мнение, възпитанието няма на какво да се опре, тъй като то не е в състояние да съществува без обществена поддръжка. Изводът е, че масите нямат никаква възможност да изменят диктатурата независимо, каква е тя и тогава се вижда, че всички надежди да се стигне до истинския комунизъм, където всеки "се труди според способностите си, а получава според потребностите", са  безпочвени. Работниците вечно ще останат роби в строя на надзирателите. А последните ще експлоатират трудещите се със същите тези буржоазни методи. И още по-изтънчено. Нали при диктаторско-комунистическия строй няма даже права на изказвания, демонстрации, стачки, публикации и организация на групите трудещи се. А ако изчезнат постоянния страх от глад, заточенията, смъртта, то, несъмнено, ще се разруши обществото, тъй като ще изчезне "горивото" стимулът за работещия.

На основание на гореказаното може да се разбере и причината за появата на хитлеризма като едно от изключителните явления. Най-цивилизован народ изведнъж, за един ден, станал варварски, по-нисш от всички примитивни, някога съществували народи. И освен това, Хитлер бе избран с демократично болшинство. Това е станало, защото  масите не могат да имат мнение, и  с лекота е възможно да бъдат заблудени. Възможно е болшинството да е лошо, но  ръководството все още може да бъде добро. Но ако сред лидерите се появи низък човек, способен да изобличи пред масите обществените пороци и методите на експлоатация и представляващ група, която като че ли, е достойна да управлява, което прави Хитлер то не бива да се удивяваме от резултатите на изборите.

И в това е и изключителността на ситуацията никога още не се е случвало мнозинството да дойде на власт в някоя страна. Обикновено във властта е била група автократи с минимални нравствени принципи, или олигархия, или надути демократи, но никога болшинството от обикновения народ. И в дадения случай диктаторът съумял да внедри в съзнанието на масите чувство на превъзходство пред другите народи и да постави благото на обществото на тези маси по-високо от личните интереси на всекиго. И към това ще дойде и Русия... (тези редове са написани от рав Й.Ашлаг в началото на 30-те години).

СОБСТВЕНОСТ. Утвърждава се, че в комунистическото общество пролетариатът е длъжен да търпи всички тегла на режима, защото всички продукти на обществения труд се намират в неговите ръце, и никой страничен не може да се възползва от тях. Докато в буржоазното общество работникът с труда си доставя само хлябът насъщен, а всичките богатства се натрупват в капиталистите. Това е вярно само относно преуспяващите управляващи и надзирателите, в които попадат всички най-добри продукти на обществения труд, естествено, не за пролетариите.

За пример ще вземем макар и една наша израелска железопътна линия. Това - е държавно имущество, т.е. собственост на всеки от гражданите на страната. Чувства ли себе си обикновеният гражданин на страната  съвладетел на даденото предприятие? Изпитва ли той по-голямо чувство на удовлетворение, когато се ползва от държавната железопътна линия, отколкото, ако тя би била частна - капиталистическа? Или да вземем още един такъв пример, на ярко изразена собственост на пролетариата, като компанията "Солел Боне", намираща се под управлението на работниците. Нима има в работещите тук - в своето предприятие - по-голямо удоволствие и удовлетворение, отколкото при работещите в чуждото, капиталистическото?

Струва ни се, че работещите, за чуждия работодател се чувстват много по-уверени, отколкото работещите в "Солел Боне", макар че последните като че ли имат право над това предприятие. Цялото имущество, сила, и власт, принадлежи само на групата управляващи. А обикновения гражданин даже няма правото да попита, какво там се прави с неговата като че ли, собственост. И наистина, пролетариатът не чувства ни най-малко удовлетворение от държавното и общественото имущество, намиращо се във властта на преуспяващите управляващи, които експлоатират и угнетяват "неудачниците", не принадлежащи към техния клан.

Какво имат работниците при комунистическата власт, освен хляба насъщен? На пролетариата в страните с комунистическа диктатура няма на какво да се завижда. Той се намира под тежката ръка на властта, на надзирателите, които могат да постъпват с неудачниците - трудещите се както им се харесва - та нали всички средства за потискане, възпитание, печат се в ръцете на безжалостните управляващи. И няма никаква възможност да се обявяват против несправедливостта, защото всички се явяват затворници - роби на комунистическата диктатура.

С една дума, в егоистично-комунистическо общество е задължително наличието на два обществени статуса - статутът на преуспяващите управляващи, надзирателите, и статутът на работещите, неудачниците, производителите на ценности и богатства. Положението на преуспяващите ги задължава, съгласно законите на страната, към угнетяването и унижението на неудачниците без всякакво състрадание към последните. И угнетението е много пъти по-голямо, отколкото в съответното буржоазно общество, защото напълно отсъства всякаква защита на правата на трудещите се. Не съществува никакъв достъп за експлоатираните до широка информация, за да разкрият действията на експлоататорите, няма свобода и обмяна на информация, няма свободен печат. Те не могат да се радват на обществената собственост, създадена от техния труд.

Комунистическата диктатура от съветски тип не е в състояние да победи човешката природа и по този начин да покаже на целия свят цветущи плодове на икономическо и обществено процъфтяване, тя взима курс на насилственото разпространение на своето влияние.

БЕЗОПАСНОСТ. А днес главната задача на комунизма се състои в следното: не само икономически да поправи света, но и да даде на всекиго увереност в неговото съществуване, т.е. да предотврати войни между народите в наше време, когато те грозят съществуването на цялото човечество. За да се избегнат войните въобще няма възможност, ако всички народи не приемат идеалния комунистически строй, т.е. алтруистичния комунизъм. В една съвременна световна война би изчезнало цялото цивилизовано човечество. Комунизъм изграден на основите на егоизма не е в състояние да осигури мир и безопасност дори ако всички народи на света приемат подобен строй. Развитите, богатите нации не ще разделят своето богатство по равно със слабо развитите и бедни нации.

Например, богатият американски народ няма да пожелае да понижи своето жизнено ниво заради народите на Африка и Азия, или даже с народите от Европа. А ако у един народ има възможността да изравни жизненото ниво на богатото малцинство с пролетариата, то даже и това преразпределение на имуществото не може да послужи като пример за богатия народ, да раздели своите богатства с други, бедни народи.

Богатите страни са се запасили с достатъчни количества оръжия за своята защита. Няма смисъл и в установяването на комунизма в отделните страни, ако си остава завистта между народите, както при буржоазния строй? Справедливото разпределение вътре в един народ (ако такова нещо би било възможно) въобще не води до справедливо разделение на богатствата между народите.

БЕЗИЗХОДНОСТ. Всички нещастия в сегашния егоистично-комунистически режим се дължат на липсата на съответстващото възнаграждение, т.е. горивото, оживяващата сила, необходима за плодотворния труд на работниците. А тъй като е невъзможен успех без възнаграждения и наказания, е необходима огромна армия от надзиратели и управляващи, угнетяващи морално и физически трудещите се. Те  изкуствено създават глад, трудности и тежки изпитания. А за такава работа на управляващите е необходимо да им се предоставят особени блага. Не трябва да се надяваме, че този строй ще се промени някога, както разчитат оптимистите. Нито щикове, нито възпитание, нито обществено мнение са в състояние да изменят природата на човека и да го заставят да работи по собствено желание, без възнаграждение, изпълняващо ролята на горивото. И затова тази власт - е проклятие за това поколение. След унищожаването на подобна диктатура работещите веднага престават да създават обществения продукт, необходим за съществуването на държавата.

РЕШЕНИЕ. Изхода е един. Да се изгради в сърцето на всеки труженик вярата в духовното възнаграждение и наказание - отгоре, когато под влиянието на съответното възпитание това духовно възнаграждение или наказание ще изпълнява ролята на горивото, достатъчно за ефективен труд. И няма да са нужни вече надзиратели, а всеки ще започне с възторг да се труди за благото на обществото, за да може да се удостои с висшето духовно възнаграждение от Създателя.

Религията - това е единствената гаранция за това, че установеният от алтруистите-комунисти строй не ще се измени даже в случай на изкуственото религиозно възпитание. Та нали на всички е известен световния опит от насилственото разпространение на религията. И как после в течение на едно-две поколения са се превръщали народите в ревностни и даже фанатично вярващи. Разликата между вярващите във възнаграждението отгоре и идеалистите е в това, че последните нямат основа за действия, тъй като не са в състояние да обяснят някому, защо техният път е верен и какъв е мотивът им за действие за благото на другите и поради това са преследвани от Сталин и Хитлер. Вярващият пък ще отговори просто - има указание от Създателя и затова аз отдавам за това живота си. Желаещите идеално общество за потомците са длъжни, най-напред, да изградят в сърцата на синовете си вяра във Висшето Управление на света - възнаграждението и наказанието отгоре.

Основателите на обществата почти винаги са невярващи - вярата, че има Твореца в дадения случай се явява само средство за построяването на щастливо общество за бъдещите поколения. Религията е единствената основа за подема на общественото самосъзнание, когато всеки ще осъзнае, че животът на обществото за него е по-важен от собствения. И само на основата на принципа "възлюби ближния като самия себе си", независимо от типа религия, е възможен преходът на всеки отделен народ към комунизма.

МЕТОДИ НА РЕШАВАНЕ . Възможни са три основи за разпространяването на религията:

1) удовлетворяване на стремежите

2) доказателство

3) извисяване

Във всекиго, даже и съвършено невярващия, съществува усещането на неизвестното - основа за единението с Твореца. Когато се възбужда този стремеж да се узнае, да се съедини или да отхвърли Твореца, което е едно и също, ще се намери някой, който е готов да удовлетвори неговото желание  да слуша и да се замисля.

Доказателството се състои в осъзнаването от всеки, че друг път в нашето време няма. 

Извисяването е крайната цел -   „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите", т.е. алтруистичният комунизъм.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В СВЕТА. Необходимо е довеждането до съзнанието на всеки, че единственото избавление от глада и страданията - е в построяването на алтруистичния комунизъм. Осъзнавайки тази истина, всяка личност ще може да отиде на определени лишения и жертви.

Юдаизмът е длъжен по-широко да разкрие своето учение на всички народи, онова, което го няма в тяхното наследство - мъдростта на религията, справедливостта и мира. Ционизмът ще изчезне. На населяващия бедни ресурси Израел предстоят страдания. Много ще напуснат страната, а тези, които останат ще се разтворят в морето на арабското население. Спасението ни е в построяването на алтруистичния комунизъм - а след това и от всички народи - построяването на Храма, и сливането на цялото човечество със Създателя, както при самото възникване.

Гореизложеното представлява преразказ на записките на рав Й. Ашлаг направени в началото на 30-те години. Допълнителни материали може да се намерят в 13-та книга, в раздела "Последното поколение".

Всичко  написано по-горе се основава на същността на човека - егоизма му. Създателят изисква от нас съвпадение с Неговите желания и свойства. Желаем или не ние сме длъжни да приемем алтруизма като духовна цел на всеки от нас. Съгласно Кабала, всеобщият преход от егоизма към алтруизма ще придобие реално въплъщение само в дните на Машиаха (Месията), тогава ще стане материалното и духовното освобождение на човечеството...