Статия 8, 1984 г.

Въпрос: „Ако се занимаваме с Тора и заповедите, за да получим отплата, нашето сърце усеща ли го това, както са казали мъдреците „Създадох злото начало (йецер ра), и Аз създадох Тора за неговото поправяне, която очиства сърцето."" Може би, това се отнася само към спазването на Тора безкористно, независимо от получаването на отплата. Или може би, ако се занимаваме Тора и заповедите заради награда, това също очиства сърцето?

Отговорът се намира с „Предисловие към книгата Зоар" (п. 44), там е казано, че когато човек започва да се занимава с Тора и с изпълнение на заповедите без всякакво намерение, тоест без любов и страх, а именно така следва да се служи на Царя, даже „ло лишма" (не в името на Тора, не заради Твореца), все пак точката в сърцето „некуда-ше-ба-лев" на такъв човек започва да расте и да проявява своите действия.

Защото за спазването на заповедите не е нужно намерение, а изпълняването на действия може да очисти желанието за получаване, но на най-ниското, първото ниво, което се нарича „домем" (нежива природа). Когато човек е очистил нивото „домем" в своето желание за получаване, то той е построил 613 органи в своята точка, която е в сърцето, тоест придобил е „домем" в „нефеш" (най-ниското ниво на душата) на светостта (в душата, както и в тялото, има 613 органи). И така, виждаме, че занимаването с Тора и мицвот даже „ло лишма" очиства сърцето.

Въпрос: Само избрани единици ли са способни да съблюдават Тора и заповедите не заради отплата, или всички, които тръгнат по пътя на спазването на Тора и заповедите не заради отплатата, ще се удостоят със сливане с Твореца?

Отговор: Желанието да получава само заради себе си произтича от Идеята за Творението (махшевет а-брия), но с помощта на поправянето на „нешамот" (душите), хората ще превърнат желанието за получаване само заради себе си в желание за получаване заради отдаване. Това поправяне ще стане по пътя на спазването на Тора и мицвот.

И това се отнася до всички без изключение, защото тази възможност е дадена на всички, а не само на избрани. Но тъй като това е въпрос на избор, съществуват такива, които бързо вървят в тази посока, и такива, които вървят много бавно (виж книга 5, „Предисловие към книгата Зоар", п. 13,14), но в края на краищата всички ще достигнат тази цел.

Освен това, когато започват да се занимават с Тора и заповедите, започват „ло лишма" (не в Нейното Име), защото човекът е създаден с желанието за получаване, затова той няма да направи нищо, ако не знае, че това ще му донесе лична изгода.

Рамбам пише „Мъдреците са казали, човек винаги ще се занимава с Тора, даже „ло лишма", и от „ло лишма" ще премине към „лишма" (в Името на самата Тора). Затова когато обучават жени и деца и „амей а-арец" (обикновени, малко грамотни хора), ги учат да служат на Създателя заради страх пред Него и за да получат награда от Него, докато не се увеличи тяхното знание и докато не получат голяма мъдрост, само тогава постепенно им откриват тази тайна и го приучават към това внимателно, докато не постигнат и не признаят, че е нужно да служат на Всевишния заради любов към Него (Илхот „Тшува", ч. 10).

И така, съгласно Рамбам, виждаме, че всички трябва да достигнат до състоянието „лишма", разликата се заключава само във времето.

Въпрос: Ако човек вижда и чувства, че върви по пътя, който ще го доведе до състоянието „лишма", трябва ли да се старае да повлияе на другия, така че и той да тръгне по същия път, или не?

Отговор: Това е общ въпрос. Подобно на това, как религиозният човек гледа на нерелигиозния и искрено смята, че ще може да го върне към служене на Твореца, то той трябва да го направи, тъй като има заповед „Увещавай своя ближен".

Така и човек, вървящ по пътя към състоянието „лишма", може да каже на своя ближен, че си струва да върви по по-правилен път, но това е само, ако намерението му е в това, да изпълни тази заповед, но често виждаме, че един човек чете морал на друг, за да покаже своето превъзходство над другия, а не заради изпълнение на заповедта „Увещавай своя ближен".

От гореказаното се вижда, че всеки иска другия също да върви по пътя на Истината и това поражда спор между религиозните и светските, между литаите и хасидите, и между различните течения в хасидизма, и всеки от тях смята, че правдата е на неговата страна, и всеки иска да убеди другия да върви по правилния път.