Kabbalah.info - Kabbalah Education and Research Institute

Рав Барух Шалом аЛеви Ашлаг (Рабаш)

Писмо 16

Писмо 16.

21 декември 1955 г. от Тел-Авив

Нека се излекува отслабналият и нека чуе, че се издигам аз над посланиците

Получих писмото ти и да освети Твореца, че пътят ни е верен път, и да укрепим спомените си до паметния ден, когато ще се удостоим с „мохин" памет, в чиято природа е да пречиства материалния въздух, и тогава ще дишаме въздуха на светостта, а той е живот истински и вечен.

И добавям към това, което пишеш: „Сигурен съм, че дори ако срещна най-големия неверник и т.н..."

Известен е законът, действащ в целия свят за това, че е лошо когато специалист в своята работа попада в обкръжение на непрофесионалисти и се учи от тях. Тоест, ако той е истински специалист, например, ако обущар отиде да се учи при непрофесионални обущари, а те му дават да разбере, че не си струва да прави качествени обувки, а нека да ги прави, както се получат, че не си струва да прави удобни и красиви обувки.

Или да вземем шивач, професионалист в своята работа, когато той попадне в група на непрофесионални шивачи и те му дават да разбере, че не си струва да се напряга и да полага усилия, за да шие облеклата чисто и красиво, за да се харесат на купувача, то той трябва да се пази и да страни от тях.

Докато, ако строител попадне в групата на шивачите, той не може да се научи от тях на нищо лошо, тъй като между тях няма връзка. Но в една и съща професия всеки трябва да се грижи да има работа само с хора, които са с чисто сърце.

И в съответствие с казаното, относно всеки, когото считаш за работник на Твореца, трябва да внимаваш: „Истински професионалист ли е той?", тоест стреми ли се работата му да бъде чиста и свята, заради Твореца.

И всеки път, когато вижда, че нещо не знае, че не е добър работник, той трябва да търси начини, които му помагат да стане професионалист, а не да работи просто така и само заради възнаграждение. А за добър професионалист се счита този работник, който не гледа възнаграждението, а се наслаждава от самата работа. Например, когато специалист шивач вижда, че дрехата отговаря по всички параметри на клиента, от това неговото духовно наслаждение е по-голямо, отколкото от получаваните пари.

Тогава, ако хората не са от твоята професия, не е страшно да бъдеш заедно с тях, защото ти си строител, а те се занимават с обработване на животински кожи. И е достатъчно за разбиращия.

Обаче, ако хората се занимават с Тора и заповедите, но не се интересуват от това дрехата да е подходяща за Поръчителя, това означава, че те имат само разум, който е против Тора, /защото не позволява тя да я изучават само за знание / и е обратен на нея/. И тук трябва да си нащрек през цялото време... и

Що се отнася до обикновените хора или религиозните ционисти (така наречените „плетени кипа"), ако нямаш връзка с тях, то и не трябва да се пазиш твърде много. От ортодоксалните евреи, обаче, трябва да се пазиш. А от хасидите трябва да страниш още повече. А хората, които са били близки до баща ми Баал Сулам, вече трябва да гледаш особено внимателно „с четири очи".

Но всъщност има още един допълнителен смисъл във всичко това, специално отбелязан от светия Ари и разяснен от Баал Сулам в книгата „Талмуд Есер Сфирот" : Защо в света Некудим царят, мелех а-даат, който е бил на нивото кетер, и е бил първия разбит парцуф по време на разбиването на келим, е паднал по-ниско от всички царе, които са се разбили след него? Защото този, който е по-егоистичен, е с по-добри качества тогава, когато има екран. Но заедно с това, когато екранът му изчезва, той става по-лош от всички. И затова е пада по-ниско от всички царе - парцуфим.

И това може да се обясни така, в тези, които вървят по пътя на Твореца, желанието за получаване е удвоено както по отношение на материалното, така и по отношение на духовното, както е казано от нашите учители.

Затова онези, които бяха близо до Баал Сулам по времето, когато се опираха на Баал Сулам, тогава имаха и екран, и егоизъм. А когато нямаха на кого да се подчиняват и нямаше нищо, което да ги усмирява и те нямат никакъв интерес да изградят, какъвто и да е екран, а цялата им работа се състои само в това, как да изглеждат добри евреи или да станат големи равини, тук получаваме егоизъм без екран. И от само себе си се оказва, че от тях е изчезнало всичко, което са имали. Но те предизвикват в мен подозрение във всичко, и няма кой да ги хване за ръка. И достатъчно за това.

Приключих с това набързо, защото не искам да те да бъдат в мислите ми. Тъй като знаеш правилото: „Там, където са мислите на човека, там е самият той!". Но тъй като те познавам като човек, който обича да знае истината, бях длъжен да издигна в моите мисли авиют без екрани, който се отнасят до разбиването на келим и не са се издигнали още на пътя, който позволява да се избират и да се изясняват. Да се смили Твореца.

И за да бъде по-ясно ще ти дам кратък пример. Известно е, че между всеки две степени има междинна степен, включваща двете заедно. Както между неживото и растителното има междинна степен, наречена „корали", а между растителното и животинското има „полеви камъни", които са живи същества, които прилепят своя пъп към земята и смучат от нея. А между животните и човека е маймуната.

И затова трябва да попитаме: кое е междинното ниво между истината и лъжата? И каква е точката, която включва тези две качества заедно?

Преди да го обясня, ще добавя едно правило: известно е, че малкото нещо не може да се види. Докато по-голямото нещо е по-лесно да се види. Затова, когато човек се намира в малка лъжа, не е в състояние да види истината за това, че върви по лъжлив път, а казва, че върви по пътя на истината. И няма по-голяма заблуда от тази.

И всичко е защото лъжата не е достатъчно голяма, за да може той да види своето истинско състояние. Но когато човек придобива вече много лъжи се оказва, че степента на лъжата в него расте и ако иска да я види, вече може да я види. И се оказва че сега, тоест когато вижда тази лъжа и разбира, че върви по измамен път, тогава вижда истинското си състояние.

Т.е., вижда истината в душата си, как да се издигне на правилния път. Оказва се, че тази точка, точката на истината, че той върви по пътя на лъжата е мястото между истината и лъжата. Това е мостът, точката на истината, свързваща истината и лъжата. Тази точка е крайната точка на лъжата и от нея нататък започва пътя на истината.

По такъв начин става ясно, какво е написал моя баща и учител, че за да бъде удостоен с лишма (заради твореца), първо трябва да се подготви голямо ло лишма (заради себе си), а след това можем да стигнем до лишма.

И може да се разясни, както е обяснено по-горе, че ло лишма се нарича лъжата, а лишма се нарича истината. И докато лъжата е малка, тоест когато са малки заповедите и добрите дела, т.е. у човека намерението ло лишма е малко и затова не може да види истината. Затова тогава той казва, че върви по добър и истински път, тоест смята, че се занимава лишма.

И когато ден и нощ се занимава с Тора и заповедите ло лишма, той може да види истината, защото чрез умножаване на заблудата, неговата лъжа става огромна. И тогава успява да види истината, че върви по лъжлив път и тогава започва да поправя действията си.

Тоест тогава той чувства, че всичко, което прави е само заради себе си, ло лишма, и от тази точка преминава на пътя на истината, тоест към лишма. И само тук, в тази точка се осъществява принципа, че от ло лишма преминават в лишма. Но не и преди това, когато човек претендира, че се заминава лишма, защото тогава е невъзможно да се промени неговото състояние и път.

Затова, ако човек е мързелив в работата, не може да види истината за това, как потъва в лъжи. А само с увеличаване на усилията в Тора и заповедите, за да достави радост на Твореца, само тогава може да види истината – как върви по лъжливия път, наречен ло лишма. И това е междинната точка между истината и лъжата.

Ето защо трябва да се укрепим на пътя към Твореца, както ни заръча моя баща и учител, да се укрепим с твърда увереност, и всеки ден да го правим отново и отново. И трябва непрестанно да обновяваме нашите основи, и с помощта на това ще се удостоим с трайна устойчива основа, която никога няма да се срути и ще вървим напред.

Твой приятел Барух Шалом Алеви Ашлаг

 

Задължението да се жениш за дъщеря на мъдрец

Статия 14, 1984 г.

„Човек винаги ще продава всичко, което има, и ще се жени за дъщерята на талмид-хахам (ученик на мъдреца)“ (Псалм 49). Това означава, че цялото имущество, което е придобил с усилия, той ще продаде всичко, ще се откаже от всичко и вместо това ще вземе дъщерята на талмид-хахам.

Смисълът е в това, че ако не вземе дъщерята на талмид-хахам, то във всичките му усилия в Тора и заповедите няма да има цялост. И само ако се ожени за дъщерята на ученика на мъдреца, само тогава той ще има цялост, завършеност. И затова мъдреците са казали, че той ще продаде всичко, което има, заради дъщерята на ученика на мъдреца. Затова трябва да разберем, коя е дъщерята на талмид-хахам.

Баал а-Сулам, да е благословена паметта на праведника, е казал, че талмид-хахам – това е ученикът на мъдреца, тоест този, който се учи от мъдреца и затова се нарича ученик. А мъдрецът е Творецът, за когото е присъщо само да отдава (леашпиа), и този, който се учи от него „леашпиа“ (да отдава), се нарича ученик на мъдреца (талмид-хахам).

И сега можем да разберем, какво са имали предвид мъдреците, когато са говорили, че човек винаги ще продава всичко, което има, и ще се жени за дъщерята на талмид-хахам. Това означава, че човек ще прилага всички усилия за съблюдаване на Тора и духовната работа и в замяна ще получи заплата във формата на придобиване на желание за отдаване (ашпаа). Тоест той ще може да пребори своята природа, която е заложена в сърцето му и се явява егоизъм, и в замяна ще придобие втора природа, която се явява желанието за отдаване.

И всичките мисли, слова и действия на такъв човек ще бъдат насочени само на отдаване. И това се явява това ново, към което човек трябва да се стреми, тоест човек трябва да постигне именно такова степен. Защото сме длъжни да създаваме само съсъди, за разлика от светлината, която се явява напълване на тези съсъди, и именно нея ни дава Творецът. В Талмуд (Псахим) е казано, че повече отколкото телето иска да сучи, кравата иска да го нахрани, затова, за да получим светлината не ни достига само желание за отдаване.

И сега може да коментираме това, което е казано в книгата Зоар (Пинхас): „Ако Израел се удостои, ще се спусне като огнен лъв и ще погълне жертвата, а ако не се удостои, ще се спусне като огнен пес“. Известно е, че думата лъв намеква на сфира хесед – свойството на „дясната страна“ на Меркава.

На иврит думата „заху“ (удостоили се) и „зах“ (да бъде чист) се пишат подобно и в дадения случай намекват на желанието за отдаване и оказват на правилото „мида кенегед мида“, тоест „каквото сме направили, това сме получили“, „мяра за мяра“, тоест когато сме се удостоили, е дошъл „лъв“, тоест хесед (милост), разпространил се е на „нижните“ (тоест на нас), и получаваме много светлина. А ако не сме се удостоили, тоест нямаме желание за отдаване, а имаме само егоизъм, то свише спускат пес.

Какво означава пес? В Зоар има откъс, в който се казва, че две девойки лаят като кучета: „Дай ни цялото богатство на този свят и ни дай цялото богатство на бъдещия свят“. На арамит думата „гав“ означава „дай“, тоест получава се, че тези две девойки казвали „гав, гав“ (Дай! Дай!). Това означава, че са искали богатство заради желанието за получаване, без каквото и да е желание за отдаване. Свише ни показват, че не могат да ни дадат светлина, докато искаме заради удовлетворението на желанието за получаване (Гав! Гав!). И това се нарича „мида кенегед мида“, тоест както вие се държите, така ще се отнасят с вас.

Съгласно това се получава, че главното в нашата духовна работа е да се удостоим със съсъди, в които бихме могли да получим светлината, тоест съсъди, съответстващи на желанието за отдаване. Затова човек трябва да напрегне всичките си сили за достигането на тази цел. И това ще бъде единствената му награда, която той иска да получи за изучаването на Тора и спазването на заповедите, и с помощта на това той ще постигне сливане с Твореца.

В книгата Зоар е казано за другите народи, че всякакви добри постъпки те правят не за да отдават на ближния, а за да получат някаква отплата за това. А ако чувстват, че не могат да получат нищо в замяна, то нищо не правят.

В отличие от другите народи Исраел могат да правят действия, свързани с желанието за отдаване. Следва да се разбере, каква е причината за тази способност на евреите. Трябва още да се разберат думите на хора, които по-рано са били светски, а после са станали религиозни, за това, че когато са били светски им е било по-лесно да отдават.

И за да разберем тези две неща, трябва да си спомним, че човек е творение само защото в него има желание за получаване, и това творение се нарича „еш ми аин“, тоест създадено е от нищото. И такова творение по своята природа не може да прави никакви постъпки, за да отдава, ако в замяна не получи отплата.

Не е задължително тази отплата да е някакъв овеществен предмет, тя може да бъде и някакво успокоение. Например, на човек му станало жалко за друг и му се е появило желание да му помогне, и докато не го направи, съвестта няма да му даде покой. А когато човек помогне на нещастния, за когото му е жалко, то ще се успокои. И така това успокоение се явява отплата за оказаната помощ. Но просто да прави нещо, за да достави удоволствие на друг, човек все пак няма да може. Той сам си казва „А каква полза ще мога да извлека от това?“.

При евреите всичко стои по друг начин. Те могат с помощта на Тора и заповедите да получат втора природа. Това означава, че те могат да получат вместо желание за получаване само за себе си, което се явява тяхна природа, заложена от момента на раждане, втора природа, тоест желание за отдаване. И това става благодарение на Тора и заповедите, които им дават искри на желанието за отдаване. Без Тора и заповедите човек не може да излезе изпод властта на егоизма.

Сега настана време да разберем думите на хора, които стават религиозни, че когато са били светски им е било по-лесно да действат в името на другите. В книгата Зоар е казано: „От момента на раждане има само желание за получаване на материалното. Затова въпреки че до 13 години е получил голямо желание за получаване, все пак това желание за получаване още не е придобило окончателен размер.

Главната част на желанието за получаване – това е желанието да получи духовното. До 13 години човек може да получи желание само да погълне всички богатства, почести и удоволствия на материалния свят, тоест преходния свят. А когато човек получава желание да получи духовното, тогава иска да погълне и да се наслади на всички блага на бъдещия свят, който е вечен.“

Оттук следва, че у хората, преди да станат религиозни, желанието за получаване се ограничавало само в рамките на материалното, а това желание не е толкова голямо, затова са имали повече сили и възможност да правят нещо за благото на другите. А когато са станали религиозни, в тях се е появило желание да получат духовното и им станало тежко да се борят с много увеличилото се желание.

Затова преди да са станали религиозни, са имали някакви сили да правят действия за благото на другите. А когато са станали религиозни и са получили желание за духовното, им станало много по-трудно да го правят. Но не може да се каже, изхождайки от този факт, че са станали по-лоши, и не може да се каже, че религиозните са по-лоши от светските, изхождайки от това, че им е по-тежко да правят постъпки в името на другите, тъй като тяхното желание за получаване е много по-голямо и е по-тежко да се борят с него.

Но не може да се каже, че те вървят назад. Всичко е обратното, просто сега трябва да положат усилия, за да победят получените сили на злото. Единственото средство за достигане на тази цел се явява Тора и заповедите.

Получава се, че човек, който върви напред, получава допълнително зло за последващото му поправяне. Но както се казва, всяко начало е трудно, затова на човек му се струва, че е станал по-лош. Но трябва да знае, че всеки път ще му дават все повече и повече такива свойства за последващото им поправяне, докато не поправи всичко.

 

Каква степен трябва да достигне човек?

Статия 10, 1984 г.

Въпрос: Каква степен трябва да достигне човек, така че, да не му се налага да се преражда отново?

В книгата „Врата на кръгооборотите“ (стр. 10, втора колонка) е казано, че „всички синове на Исраел се задължени да се прераждат, докато не се изпълнят всички (светлини) НАРАНХАЙ. Но повечето хора нямат всички пет части, наречени НАРАНХАЙ, а имат само нефеш, от света Асия“.

Оттук следва, че всеки трябва да поправи само своята част и корена на своята душа и не повече. По този начин се допълва неговата категория– това, което той трябва да поправи.

Работата е в това, че следва да се знае: всички души произхождат от душата на Адам Ришон, тъй като след като е извършил греха на Дървото на познанието, душата му се разделила на шест хиляди души. С други думи, това, което за Адам Ришон било една светлина, наричана на езика на светия Зоар „висше светене“, което е имал в Райската градина едновременно- се разделя на многочислени части.

Виж в книгата  „Паним масбирот“ (стр. 56), където е казано: „След като се смесили доброто и злото (тоест след греха), възникнала голяма конструкция в клипот, и са имали сила да се държат за Светостта. И за да се предпази от тях, светлината се разделила на седем дни на творението, на много малки части, от които клипот не могат да се хранят заради това, че са малки.

По примера на царя, който пожелал да изпрати голяма сума златни динари на своя син в чужда страна. Всички жители на неговата страна са крадци и измамници, и той няма верни посланици. Какво е направил? Разменил динарите на малки монети и ги изпратил с многочислени посланици, така че да няма смисъл да се насладят от кражбата и така да нарушат царското достойнство.“

По същия начин, разпределяйки времето между многочислени души, е възможно посредством светенето на дните да се проявят всички святи искри, които клипот са ограбили вследствие на  греха на Дървото на познанието.

Тайната на многочислените души е разделение на вътрешни светлини, а категорията на многочислени дни – разделяне на външни светлини. Грош след грош се добавя към сумата на голямата светлина, с която съгрешил Адам Ришон - и тогава ще настъпи края на поправянето.

Оттук следва, че всеки се ражда само с малка част от неговата част от душата на Адам Ришон. И когато поправи своята част, вече не трябва да се преражда отново. Затова човек може да поправи само това, което се отнася към неговата част, и затова е казано в книгата на Ари „Дървото на живота“: „Нито един ден не е подобен на друг, нито един миг не е подобен на друг, нито един човек не е подобен на друг, и халванът  ще поправи това, което тамянът не поправи. Но всеки трябва да поправи това, което се отнася към неговата част.“

Но следва да се знае, че всеки, родил се човек, има работа над избора. Тъй като човек не се ражда праведник, както са казали мъдреците (трактат „Нида“, 16:2): „Казал раби Ханания Бар Папа: ангелът на име Нощ, който отговаря за бременността, взема капка семе, представя я на Твореца и пита: „Владетел на света, какво ще излезе от тази капка: герой или слабак, мъдрец или глупак, богаташ или бедняк?“. А дали ще е грешник или праведник – не пита“.

Оттук следва, че човек не се ражда праведник, тъй като „дали ще е праведник или грешник – не пита“, а това е оставено на избора на човека. Всеки съгласно усилията си в Тора и заповедите се удостоява на очисти сърцето си и да поправи своята категория – това, което му е възложено съгласно корена на душата му. И тогава той ще постигне съвършенство.

Първата степен, на която се ражда човек

В книгата Зоар „Мишпатим“ (стр. 4, п. 11 в коментарите „Сулам“) е казано: „Гледай: когато се ражда човек, му дават душа (нефеш) от страната на животното, от страната на чистотата, от страната на тези, които се наричат колела на светостта, тоест от света Асия. Ако се удостои с повече – му дават дух (руах) от страна на животно от светостта, тоест от страна на света Ецира. Ако се удостои с повече – му дават душа (нешама) от страна на престола, тоест от света Брия. Ако се удостои с повече – дават му душа (нефеш) от Ацилут.  Ако се удостои с повече - дават му дух (руах) на Ацилут от страна на средния стълб и той се нарича син на Твореца, както е казано: „Вие сте синове на Господа Бога ваш“. Ако се удостои с повече – му дават душа (нешама) от страна на Абе ве-Има, които представляват Бина, за която е казано „Всяка душа да възхвали Твореца“. И се изпълва АВАЯ в тях.“

Съвършенството на душата е когато в човек има НАРАН от световете БЕА и НАРАН от Ацилут. Това съвършенство е било в първия човек (Адам Ришон) до греха. И едва след греха той е слязъл от своята степен, и неговата душа (нешама) се разделила на шестстотин хиляди души.

Затова духовният свят на човека се нарича нешама, даже тогава, когато той има само нефеш де-нефеш. Тъй като съществува правилото: за каквото и да става дума, винаги се говори за нейното най-висше свойство. А понеже най-висшето свойство на човек е степента нешама, като цяло в духовния свят човекът винаги се нарича с името нешама.

И макар всеки човек да се ражда на най-ниската степен, заедно с това е казано (виж. „Врата на преражданията“, стр. 11): „Всеки човек може да стане като Моше, ако поиска да очисти своите деяния. Защото той може да си вземе друг дух (раух), по-висок, до висотите на света Ецира, а също и душа (нешама) от висотите на света Брия“. Така ще разбереш и известното изказване на мъдреците „Духът на праведника или душата му идват и се включват в човека с тайната на зараждането му, за да му помагат в служенето на Твореца.“

Освен това, в коментарите „Сулам“ („Предисловие към книгата Зоар“, стр. 93) е казано „Пастира на магарета – това е помощ на душите на праведниците, изпращана им свише, за да ги издига от степен на степен. Защото без тази помощ, която Творецът изпраща на праведниците, те не биха могли да слязат от своята степен и да се издигнат по-високо. Затова Творецът изпраща на всеки праведник висока душа  свише – на всеки според неговите достойнства и степен – душа, която му помага на пътя. Това се нарича включване на душите на праведниците и разкриване на душата на праведника.“

Оттук произлизат известните думи: няма поколение, в което да няма подобни на Авраам, Ицхак и Яаков. Това не означава, че те са се родили такива и че нямат избор. А хора, които се стараят да вървят по пътя на истината и прилагат усилията, които трябва да прилагат, винаги получават помощ свише посредством включването на душата на праведника, тоест получават сила, за да се издигат по висшите степени.

По такъв начин, всичко, което дават свише, идва като помощ, но не въобще без никаква работа и избор. И мирът се обезпечава благодарение на тези праведници, които привличат изобилието свише, посредством което има обезпечение горе.

 

Ханукалната свещ отляво

Човекът, както е казано в Тора, това е малък свят, включващ в себе си всичко, което има в творението: у човека има свойства от желания, наречени 70 народи на света, включващи в себе си всички отрицателни свойства, противоположни на 7 положителни духовни свойства, затова как Творецът е създал всичко едно против друго, 70 народи на света властват над Израел.

Когато това става, такова състояние за Израел се нарича галут-изгнание от властта на Твореца, под властта на народите на света и няма никаква възможност у Израел да работи за Твореца, а само заради себе си и само по указание на ума си и разбирането на разума, и невъзможно е даже да си представи, как може да се освободи от народите на света в нас, защото самият човек вижда в себе си, че всичките му усилия са безплодни, и даже напротив, колкото повече се стреми да излезе из под властта на егоистичните сили, толкова повече се убеждава, че това е невъзможно.

Но както е казано :”Аз съм твоят Творец, извеждащ те от Египет, за да бъда твоят Творец” – Творецът извежда човека от духовното робство, наречено Египет, за да се яви пред човека като негов Творец, вместо егоистичния властител Фараона. Всекиго от нас само Творецът може да изведе от робството на нашия егоизъм, властта на съставящите го 70 желания, , наречени 70 народа, и да стане наш властелин вместо Фараона-егоизма.

Човекът не трябва да утвърждава, че тези, които са се удостоили да излязат из под властта на своя егоизъм, са били по-малко егоистични, отколкото той, и затова Творецът може да им помогне, давайки им сила да преодолеят природата си. Защото когато човекът започне да осъзнава истинската си нищожност и безсилие да противостои на природата си, той влиза в състояние на бездействие и отчаяние, а от време на време и на подтиснатост, граничещи с депресия, усещайки се като най-лошия в света, че не може да бъде по-лошо, а затова тези, които са се удостоили да излязат от егоизма, очевидно са били по-добри от него.

В такъв случай трябва да се вярва на казаното от АР”И, че пред изхода от Египет народът на Израел е бил на 49-то нечисто стъпало – максималния егоизъм, и само тогава им се е разкрил Творецът и ги е извел от Египет. Затова, макар човекът да вижда, че се намира в най-ниското духовно състояние, не трябва да си позволи да излезе от ежедневната си работа над себе си, а да вярва, че Творецът ще го освободи от властта на егоистичните желания.

От казаното виждаме, че основа за придвижването напред – това е вяра във възможността за духовно освобождение, въпреки доводите на разума, макар разумът на човека да е главното, което има у него, цялото негово „Аз”, и оценявали човека именно по неговия разум, ако разумът на човека му позволява да види истинското си състояние, дава му възможност да върви над разума, да види, че над разума човекът не може да върви без помощта на Твореца.

Защото, ако той види от страна на разума, че може да върви напред, то не се нуждае от помощта на Твореца. Главното, което се изисква от човека – е да достигне своето съвършенство, да постигне НАРАНХА”Й на душата си. То се постига с това, че човекът се нуждае от Твореца, както е казано „На приходящия да се поправи му помагат с неговата чиста душа”, с това, че постепенно му дават все нови порции светлина.

Затова наистина неоценимо е състоянието, ако човекът се нуждае от Твореца, от Неговата помощ, защото спасението се заключава в това, че човекът получава все по-големи сили свише, силите на неговата душа, докато не получи цялата светлина НАРАНХА”Й, съответстваща на корена на неговата душа.

Затова чудото се заключава в осъзнаване на това, че човекът не е в състояние самостоятелно да постигне нищо духовно, а се нуждае от помощ свише. Само в такъв вид се нарича чудо.

Затова, ако човекът идва до състояние, че в него вече има осъзнаване на злото му, че вече осъзнава, че не е по силите му нещо да извърши, да излезе от егоистичните желания, властващи в него, че неговото стремление към духовното, към Твореца се намират в изгнание под властта на егоизма, задължен е да вярва, че Творецът ще изведе всеки, един по един от духовното робство, всеки, който върви по пътя на Твореца.

И това е действително чудо – възможност да излезе от властта на егоистичната природа на любов само към себе си и да се загрижи само за благото на Твореца. И когато човекът достига такова състояние, се счита, че той е постигнал своята душа , т.е., достигнал е вярата в Твореца и вече той има сили да работи само заради Твореца, и това се нарича душа.

Това се нарича също така дясна линия, защото човекът се занимава с търсенето на пътища „да отдава” на Твореца, щото всичко, което прави, да бъде заради Твореца, да направи да е приятно на Твореца. Но е необходимо да знае, че това, което човекът желае да прави за Твореца, се нарича поправяне на творението, а не цел на творението, доколкото целта на творението е - да получи човекът наслаждение в желанията си да се наслади (келим де кабала), само на тези желания трябва да добави някакво поправяне, наречено „заради Твореца” (аль минат леашпиа) .

Наслаждението от получаване на целта на творението се нарича светлина на Твореца, или светлина на Мъдростта (ор хохма), или светлина на живота (ор хаим),защото оживява творението, човека.

Тази светлина се нарича лява, защото я получават в желанията за получаване, които изискват поправяне, и затова се наричат леви, както лявата ръка е по-слаба от дясната и затова търси помощ.

Поправянето, необходимо за получаването на ор хохма, се нарича „отдаване” (хасадим) и се нарича дясна линия, т.е., след това, като се удостои с целта на творението, на наслаждението, наречено ор хохма, е необходимо още веднъж да дойде до ор хасадим, когато наслаждението се получава в желанието за отдаване, затова като ни е дадена работа в Тора и Заповедите, във вид на изпълнение (наасе) и във вид на усещане на резултата (нишма): от това, че изпълняват в действие Тора и заповедите (наасе), се удостояват да дойдат до състояние на усещане (нишма): т.е., човекът в началото е задължен да изпълнява Тора и Заповедите чрез сила, и няма необходимост да дочака докато у него се появи желание за това, като само тогава той ще изпълнява, но човекът е задължен да изпълнява против желанията си, само в действието, а самите действия ще го приведат към състояние на усещане на важността на Тора и заповедите, т.е., достигне усещания на наслаждения, намиращи се в Тора и заповедите.

Затова дясната линия се нарича занятия по „отдаване”, желания за отдаване, затова че се гарантира действията на човека да бъдат заради Твореца. Ще видим, че действието влияе на намерението, и ако човекът получава свише светлината „ор хохма”, то действието трябва да измени намерението и то да стане като действие: действието „да получава” заставя да се мисли за „получаване” и създава намерение „заради получаване”.

Ако е така, то даже по време на „получаване заради отдаване” ор хохма, все едно е задължена да получи наслаждение от действието. Затова е необходима увереност за правилното получаване на ор хохма, необходимо е „обличане на ор хохма”. В това обличане също така има правило „наасе ве нишма”, действие (наасэ) - „отдаване” ражда съответстващо намерение за „отдаване”.

И това представлява гаранция за това, че желанието да получи наслаждение, при получаване на „ор хохма”, ще може да се задържи в намерението „заради отдаване” по време на усещане на наслаждение, и общото действие ще бъде „получаване заради отдаване”. Застраховането на правилността на действията се нарича дясна линия, хесед, работа с желания за отдаване, милосърдие, отдаване, действия, не нуждаещи се от поправяне. Тогава както хохма, лявата линия, работата с желанието да получава наслаждение се нуждае от сдържаност и поправяне.

Работата на човека започва от дясната линия, алтруистичните желания, отдаването, съвършенството на своите действия, а след това постепенно присъединяват лявата линия, за да бъде и тя „заради отдаване”. Работата започва от дясната линия, съвършенството, което означава колко работи човекът в нея, той благодари на Твореца, че му е дал макар и малко желание да работи в духовното, от което той има малко връзки с Тора и Заповедите в действие.

В такъв случай той не мисли за своите намерения, доколкото намеренията са два вида:

а) намерение „кой ме задължава да се занимавам с Тора и Заповедите, обкръжаващото общество, тъй като всички обкръжаващи са заети с това, молят се, изпълняват и изучават или аз изпълнявам Тора и Заповедите само заради това, че Творецът е заповядал да ги изпълнявам, и аз вярвам в мъдреците, предаващи ми това от Твореца, и затова изпълнявам.

б) намерение за възнаграждение, което желае да получи от изпълнение на Тора и Заповедите.

Както казва Зоар, има 3 причини за занятие с Тора и Заповедите:

  1. 1.получаване на възнаграждение в този свят,
  2. 2.получаване на възнаграждение в бъдещия свят,
  3. 3.да не получава възнаграждение от величието на Твореца, тъй като Той е велик и всемогъщ.

Човекът започва своята работа в Тора и Заповедите заради възнаграждение. В началото човекът още няма сила на вярата, за да работи заради Твореца, че ще получи възнаграждение от Него, затова как подсъзнателно не му достига вяра, за да извършва нужните действия, но изпълнява указанията, тъй като не желае да пада в очите на обкръжаващите го и, разбира се, счита това за крайно падение, че обкръжаващите го заставят да работи, а не Творецът.

Но и за такава възможност да бъде във връзка с Тора и Заповедите човекът трябва да благодари на Твореца за това, че Творецът е дал сила на обкръжението на човека да го заставят да изпълнява действия по тяхна воля.

И това се нарича, че Творецът управлява човека в скриване от него, че Творецът скрива Себе си като се облича в обкръжението на човека, заставя го да изпълнява нужното, а човекът изпълнява Тора и Заповедите не разбирайки, че изпълнява желания на Твореца, а не на обкръжаващите, макар във всеки случай винаги изпълнява волята на Твореца, но ако би знаел, че изпълнява волята на Твореца, не би изпълнявал, защото мисли, че изпълнява само желанията на обкръжаващите.

Такъв метод на принуждаване на човека се нарича неосъзнат (ло ми даато), скриването на Твореца се нарича скриване на лика (астарат паним). Но ако човекът благодари на Твореца за това, че Творецът скрито му помага, давайки на човека възможност за избор, възможността да каже, че работи по принуждение на обкръжаващите, а с Твореца няма никакъв контакт, или да вярва, че Творецът скрива себе си, обличайки се в обкръжаващите, благодарение на което човекът принудително се занимава с Тора и Заповедите, то човекът избира за себе си пътя да утвърждава, че само Творецът му помага да извършва нужните действия с това, че се облича в обкръжаващите и благодари на Твореца за това, че това го привежда към духовен подем, удостоява се с откриването лика на Твореца, т.е., Творецът му дава мисли и желания да изпълнява Неговите желания, затова как човекът получава малко усещане на светлината на Твореца, с това че е вървял с вяра над разума, и затова Творецът му е помогнал с помощта на скриването да се удостои с разкриването на Твореца, с осъзнато изпълнение (ми даато).

 

Същност на изгнанието

„Когато Исраел е в изгнание, Шхина е с него“. Това означава, че ако човек стига до падение, то за него духовното се намира в падение. Но нали има правило – „заповедта води след себе си заповед“. Защо той стига до падение? Отговор: свише му се дава падение, за да почувства, че се намира в изгнание и за да моли за милосърдие, и тогава ще го измъкнат от изгнанието, което и означава спасение. Но не е възможно да има спасение, ако преди това няма изгнание.

Какво е изгнание? Изгнание е, когато човек се намира под властта на егоистичната любов и не може да работи заради Твореца. А кога любовта към себе си се нарича изгнание? Само, когато човекът иска да се измъкне от тази власт и страда, че не може да направи нищо заради Твореца.

Излиза, че в началото на работата трябва да има някакво наслаждение и възнаграждение, за да се съгласи тялото да работи. А след това му се дава да види такова понятие, като „заради Небесата“. И доколкото заповедта води след себе си заповед, то трябва да моли да бъде измъкнат от изгнанието и тогава той бяга от изгнанието.

По какъв начин бяга от изгнанието? Той казва, че няма да успее. В такъв случай, какво прави? „Завършва живота си със самоубийство“, т.е. оставя тази работа и се връща към материалния живот, което означава „грешниците и приживе се смятат за мъртви“.

Излиза, че е било необходимо да моли за спасение от изгнанието, и тогава бяга от изгнанието и „завършва живота си със самоубийство“.  Казано е: „Прави са пътищата на Твореца, праведниците ще вървят по тях, а грешниците ще претърпят неуспех.“ Трябва да се върви над разума. Духовно падение не означава, че сега в него няма вяра, сега трябва усилено да работи, а вярата от предишното стъпало се проверява с падението (именно) в тази работа.

 
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Kabbalah Library

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели