Статия 9, 1984 г.

Казал раби Йехуда от името на Рава: "Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да си купи обувки за краката" (Шабат). Трябва да разберем какво е "греди на своя дом" и за какво обувките са дотолкова важни, че заради тях си струва да се продадат гредите на дома.

Ще обясним това от гледна точка на духовната работа. Гредите на своя дом означават "случаи", т.е. всичко, което се случва с човека в неговия дом. Под думата "човек" разбираме, от една страна, неговите знания и разум, а от друга, неговите чувства - това, което той усеща в сърцето си: добро или зло. Тези случаи, които се случват на човека, пробуждат в него въпроси от ежедневието. Тези въпроси засяга взаимоотношенията между човека и Твореца и между човека и другите хора.

Човек предявява претенции към Създателя, защо Той не удовлетворява всичките му потребности, което означава, че той си мисли, че Творецът е длъжен да запълни това, което, по неговото мнение, не му достига. Понякога човек си мисли, че неговото състояние е много по-лошо в сравнение с другите; той смята, че другите се намират на много по-високо стъпало от него.

Получава се, че той е в положението на "съгледвач" (мераглим), говорещ за Висшето Управление, тъй като не чувства благо и удоволствие в живота си, и му е тежко да каже: "Нека само благо и милост ме съпровождат през всичките ми житейски дни" (Псалм 23).

За това са казали мъдреците (Брахот 54), че човек трябва да благославя, за злото, така както за добро. Тъй като юдаизмът се основава на вяра над знанието, т.е. да не се разчита на това, което разумът ни заставя да мислим, говорим и правим, а е нужно да вярваме във Висшето Управление, което може да прави само добро. Само този човек, който "оправдава" Висшето Управление, т.е. вижда и зад доброто, и зад злото, само добро, ще се удостои да постигне и почувства благодатта и удоволствието.

Баал а-Сулам разказал притча за човек, който имал претенции към Твореца, затова че Той не удовлетворявал неговите молби. Тази притча е подобна на историята за човека, който вървял с малкото си дете по улицата, а детето огорчено плачело и всички, които минавали и гледали към бащата, си мислели: "Какъв жесток човек. Как може спокойно да слуша плача на детето си без да му обръща внимание." Излиза, че у минувачите плачът на детето предизвиквал жалост, но не и у бащата.

В крайна сметка минувачите не издържали и попитали бащата: "Къде е милосърдието ти?" На което човекът отговорил: "А какво да направя, след като любимият ми син, който пазя като зеницата на окото си, ме моли за игла, за да си почеше окото. Нима поради това, че не изпълнявам неговата молба, можете да ме наречете жесток? Ако се смиля над него и му дам игла, то ще си изкара окото и ще ослепее."

Затова трябва да вярваме, че всичко, което Творецът ни причинява, е само за добро, и въпреки това, трябва да Го молим да премахне огорченията, които ни застигат. Но трябва да осъзнаваме, че молитвата ни е едно, а отговорът на молитвата е друго, т.е. ние сме направили това, което е трябвало - молили сме Твореца, но Той, както е казано в притчата, ще направи това, което е за наше благо.

По същия начин е и при взаимоотношенията между човек и неговите приятели. По-горе казахме, че "човек ще продаде гредите на своя дом и ще си купи обувки за краката". Тук се имат предвид всички случаи при взаимоотношенията между човек и неговите приятели. Да предположим, че човек полага големи усилия за своите приятели и не вижда реакция от тяхна страна - струва му се, че те не се държат както трябва, че те не се отнасят един към друг както би трябвало да е в групата, а са както обикновените хора.

Такъв човек започва да си мисли, че само той обича приятелите си, а другите нищо не правят за него. Това се нарича "съгледвач", т.е. той следи за приятелите си и гледа как те изпълняват заповедта "възлюби ближния". Нещо повече, на него дори му се струва, че те говорят неправилно.

Работата е там, че любовта му към приятелите се основава на любов към себе си. Ето защо той през цялото време проверява, а какво аз спечелих от любовта към другия?

А би трябвало да бъде така: аз се нуждая от любов към ближния, затова съм заинтересован от група, която да бъде създадена, за да мога да видя как всеки от нас полага усилия заради приятеля и виждайки това, моите мънички кълнове на любов към ближния постепенно, да пораснат и с времето, да мога да направя заради другите много повече, отколкото е по силите ми.

Сега виждам, че не съм спечелил нищо, защото аз виждам, че никой не прави това правилно, затова е по-добре, ако не бъда с тях и не придобивам техните качества.

Отговорът може да бъде само такъв: някой, неслучайно, е събрал в една група именно тези хора, които са подходящи за тази цел, т.е. във всеки от тях има някаква искра на любов към ближния, но тази искра сама не може да разпали пламъка на любовта, която би засияла, затова тези хора са съгласни да се обединят, за да се слеят в един голям пламък.

Веднъж Баал а-Сулам попитал какво означава да се сключи съюз между двама приятели. В Тора е казано: "И взел Авраам овце и говеда и ги дал на Авимелех, и сключили двамата съюз" (Ваира). Защото, ако двама се обичат, то, разбира се, си правят добро един на друг.

Ако няма любов между тях или по някаква причина любовта им отслабне, то те, разбира се, нищо добро не могат да направят един за друг. Така че какво може да им помогне сключването на съюза? Баал а-Сулам сам отговорил, че съюзът, който сега сключват, не е предназначен за момента, когато се обичат и когато, така или иначе, не им е необходим съюз, а за в бъдеще. Тъй като, след определено време, може да стане така, че да не могат да усещат любов един към друг, както сега, то тогава ще им потрябва сключения съюз.

Що се отнася до въпроса за групата, то, въпреки че сега не чувстваме любовта така както сме я чувствали при създаването на групата, всеки трябва да преодолява собственото си мнение и да действа с вяра над разума (лемала миадаат) и тогава всичко ще се поправи и всеки ще започне да вижда в приятелите само добро.

Сега можем да разберем казаното от мъдреците: "Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да си купи обувки за краката". Думата "миналав" (обувки) е родствена с думата "неилат" (затваряне). Човек следи приятелите си (следя - "ригул" от думата "регалим" - крака). Това означава, че става дума за всички случаи при взаимоотношенията му с приятелите, т.е. всичко, което "съгледвачите" са говорили с лошо за приятелите му, той го "продава", т.е. напълно се отказва от него.

Тоест, той излиза от ситуациите, в които са го довели "краката му" (реглав) и придобива "обувки" (миналав) за краката си. Това означава, че ще закрие краката си, ще направи така че "съгледвачите" повече да не се месят във взаимоотношенията му с приятелите, и всичките си претенции и въпроси той ще "затвори", и тогава всичко ще дойде на мястото си и ще настане мир.