Статия 10, 1984 г.

Въпрос: Каква степен трябва да достигне човек, така че, да не му се налага да се преражда отново?

В книгата „Врата на кръгооборотите“ (стр. 10, втора колонка) е казано, че „всички синове на Исраел се задължени да се прераждат, докато не се изпълнят всички (светлини) НАРАНХАЙ. Но повечето хора нямат всички пет части, наречени НАРАНХАЙ, а имат само нефеш, от света Асия“.

Оттук следва, че всеки трябва да поправи само своята част и корена на своята душа и не повече. По този начин се допълва неговата категория– това, което той трябва да поправи.

Работата е в това, че следва да се знае: всички души произхождат от душата на Адам Ришон, тъй като след като е извършил греха на Дървото на познанието, душата му се разделила на шест хиляди души. С други думи, това, което за Адам Ришон било една светлина, наричана на езика на светия Зоар „висше светене“, което е имал в Райската градина едновременно- се разделя на многочислени части.

Виж в книгата  „Паним масбирот“ (стр. 56), където е казано: „След като се смесили доброто и злото (тоест след греха), възникнала голяма конструкция в клипот, и са имали сила да се държат за Светостта. И за да се предпази от тях, светлината се разделила на седем дни на творението, на много малки части, от които клипот не могат да се хранят заради това, че са малки.

По примера на царя, който пожелал да изпрати голяма сума златни динари на своя син в чужда страна. Всички жители на неговата страна са крадци и измамници, и той няма верни посланици. Какво е направил? Разменил динарите на малки монети и ги изпратил с многочислени посланици, така че да няма смисъл да се насладят от кражбата и така да нарушат царското достойнство.“

По същия начин, разпределяйки времето между многочислени души, е възможно посредством светенето на дните да се проявят всички святи искри, които клипот са ограбили вследствие на  греха на Дървото на познанието.

Тайната на многочислените души е разделение на вътрешни светлини, а категорията на многочислени дни – разделяне на външни светлини. Грош след грош се добавя към сумата на голямата светлина, с която съгрешил Адам Ришон - и тогава ще настъпи края на поправянето.

Оттук следва, че всеки се ражда само с малка част от неговата част от душата на Адам Ришон. И когато поправи своята част, вече не трябва да се преражда отново. Затова човек може да поправи само това, което се отнася към неговата част, и затова е казано в книгата на Ари „Дървото на живота“: „Нито един ден не е подобен на друг, нито един миг не е подобен на друг, нито един човек не е подобен на друг, и халванът  ще поправи това, което тамянът не поправи. Но всеки трябва да поправи това, което се отнася към неговата част.“

Но следва да се знае, че всеки, родил се човек, има работа над избора. Тъй като човек не се ражда праведник, както са казали мъдреците (трактат „Нида“, 16:2): „Казал раби Ханания Бар Папа: ангелът на име Нощ, който отговаря за бременността, взема капка семе, представя я на Твореца и пита: „Владетел на света, какво ще излезе от тази капка: герой или слабак, мъдрец или глупак, богаташ или бедняк?“. А дали ще е грешник или праведник – не пита“.

Оттук следва, че човек не се ражда праведник, тъй като „дали ще е праведник или грешник – не пита“, а това е оставено на избора на човека. Всеки съгласно усилията си в Тора и заповедите се удостоява на очисти сърцето си и да поправи своята категория – това, което му е възложено съгласно корена на душата му. И тогава той ще постигне съвършенство.

Първата степен, на която се ражда човек

В книгата Зоар „Мишпатим“ (стр. 4, п. 11 в коментарите „Сулам“) е казано: „Гледай: когато се ражда човек, му дават душа (нефеш) от страната на животното, от страната на чистотата, от страната на тези, които се наричат колела на светостта, тоест от света Асия. Ако се удостои с повече – му дават дух (руах) от страна на животно от светостта, тоест от страна на света Ецира. Ако се удостои с повече – му дават душа (нешама) от страна на престола, тоест от света Брия. Ако се удостои с повече – дават му душа (нефеш) от Ацилут.  Ако се удостои с повече - дават му дух (руах) на Ацилут от страна на средния стълб и той се нарича син на Твореца, както е казано: „Вие сте синове на Господа Бога ваш“. Ако се удостои с повече – му дават душа (нешама) от страна на Абе ве-Има, които представляват Бина, за която е казано „Всяка душа да възхвали Твореца“. И се изпълва АВАЯ в тях.“

Съвършенството на душата е когато в човек има НАРАН от световете БЕА и НАРАН от Ацилут. Това съвършенство е било в първия човек (Адам Ришон) до греха. И едва след греха той е слязъл от своята степен, и неговата душа (нешама) се разделила на шестстотин хиляди души.

Затова духовният свят на човека се нарича нешама, даже тогава, когато той има само нефеш де-нефеш. Тъй като съществува правилото: за каквото и да става дума, винаги се говори за нейното най-висше свойство. А понеже най-висшето свойство на човек е степента нешама, като цяло в духовния свят човекът винаги се нарича с името нешама.

И макар всеки човек да се ражда на най-ниската степен, заедно с това е казано (виж. „Врата на преражданията“, стр. 11): „Всеки човек може да стане като Моше, ако поиска да очисти своите деяния. Защото той може да си вземе друг дух (раух), по-висок, до висотите на света Ецира, а също и душа (нешама) от висотите на света Брия“. Така ще разбереш и известното изказване на мъдреците „Духът на праведника или душата му идват и се включват в човека с тайната на зараждането му, за да му помагат в служенето на Твореца.“

Освен това, в коментарите „Сулам“ („Предисловие към книгата Зоар“, стр. 93) е казано „Пастира на магарета – това е помощ на душите на праведниците, изпращана им свише, за да ги издига от степен на степен. Защото без тази помощ, която Творецът изпраща на праведниците, те не биха могли да слязат от своята степен и да се издигнат по-високо. Затова Творецът изпраща на всеки праведник висока душа  свише – на всеки според неговите достойнства и степен – душа, която му помага на пътя. Това се нарича включване на душите на праведниците и разкриване на душата на праведника.“

Оттук произлизат известните думи: няма поколение, в което да няма подобни на Авраам, Ицхак и Яаков. Това не означава, че те са се родили такива и че нямат избор. А хора, които се стараят да вървят по пътя на истината и прилагат усилията, които трябва да прилагат, винаги получават помощ свише посредством включването на душата на праведника, тоест получават сила, за да се издигат по висшите степени.

По такъв начин, всичко, което дават свише, идва като помощ, но не въобще без никаква работа и избор. И мирът се обезпечава благодарение на тези праведници, които привличат изобилието свише, посредством което има обезпечение горе.