Писмо 16.

21 декември 1955 г. от Тел-Авив

Нека се излекува отслабналият и нека чуе, че се издигам аз над посланиците

Получих писмото ти и да освети Твореца, че пътят ни е верен път, и да укрепим спомените си до паметния ден, когато ще се удостоим с „мохин" памет, в чиято природа е да пречиства материалния въздух, и тогава ще дишаме въздуха на светостта, а той е живот истински и вечен.

И добавям към това, което пишеш: „Сигурен съм, че дори ако срещна най-големия неверник и т.н..."

Известен е законът, действащ в целия свят за това, че е лошо когато специалист в своята работа попада в обкръжение на непрофесионалисти и се учи от тях. Тоест, ако той е истински специалист, например, ако обущар отиде да се учи при непрофесионални обущари, а те му дават да разбере, че не си струва да прави качествени обувки, а нека да ги прави, както се получат, че не си струва да прави удобни и красиви обувки.

Или да вземем шивач, професионалист в своята работа, когато той попадне в група на непрофесионални шивачи и те му дават да разбере, че не си струва да се напряга и да полага усилия, за да шие облеклата чисто и красиво, за да се харесат на купувача, то той трябва да се пази и да страни от тях.

Докато, ако строител попадне в групата на шивачите, той не може да се научи от тях на нищо лошо, тъй като между тях няма връзка. Но в една и съща професия всеки трябва да се грижи да има работа само с хора, които са с чисто сърце.

И в съответствие с казаното, относно всеки, когото считаш за работник на Твореца, трябва да внимаваш: „Истински професионалист ли е той?", тоест стреми ли се работата му да бъде чиста и свята, заради Твореца.

И всеки път, когато вижда, че нещо не знае, че не е добър работник, той трябва да търси начини, които му помагат да стане професионалист, а не да работи просто така и само заради възнаграждение. А за добър професионалист се счита този работник, който не гледа възнаграждението, а се наслаждава от самата работа. Например, когато специалист шивач вижда, че дрехата отговаря по всички параметри на клиента, от това неговото духовно наслаждение е по-голямо, отколкото от получаваните пари.

Тогава, ако хората не са от твоята професия, не е страшно да бъдеш заедно с тях, защото ти си строител, а те се занимават с обработване на животински кожи. И е достатъчно за разбиращия.

Обаче, ако хората се занимават с Тора и заповедите, но не се интересуват от това дрехата да е подходяща за Поръчителя, това означава, че те имат само разум, който е против Тора, /защото не позволява тя да я изучават само за знание / и е обратен на нея/. И тук трябва да си нащрек през цялото време... и

Що се отнася до обикновените хора или религиозните ционисти (така наречените „плетени кипа"), ако нямаш връзка с тях, то и не трябва да се пазиш твърде много. От ортодоксалните евреи, обаче, трябва да се пазиш. А от хасидите трябва да страниш още повече. А хората, които са били близки до баща ми Баал Сулам, вече трябва да гледаш особено внимателно „с четири очи".

Но всъщност има още един допълнителен смисъл във всичко това, специално отбелязан от светия Ари и разяснен от Баал Сулам в книгата „Талмуд Есер Сфирот" : Защо в света Некудим царят, мелех а-даат, който е бил на нивото кетер, и е бил първия разбит парцуф по време на разбиването на келим, е паднал по-ниско от всички царе, които са се разбили след него? Защото този, който е по-егоистичен, е с по-добри качества тогава, когато има екран. Но заедно с това, когато екранът му изчезва, той става по-лош от всички. И затова е пада по-ниско от всички царе - парцуфим.

И това може да се обясни така, в тези, които вървят по пътя на Твореца, желанието за получаване е удвоено както по отношение на материалното, така и по отношение на духовното, както е казано от нашите учители.

Затова онези, които бяха близо до Баал Сулам по времето, когато се опираха на Баал Сулам, тогава имаха и екран, и егоизъм. А когато нямаха на кого да се подчиняват и нямаше нищо, което да ги усмирява и те нямат никакъв интерес да изградят, какъвто и да е екран, а цялата им работа се състои само в това, как да изглеждат добри евреи или да станат големи равини, тук получаваме егоизъм без екран. И от само себе си се оказва, че от тях е изчезнало всичко, което са имали. Но те предизвикват в мен подозрение във всичко, и няма кой да ги хване за ръка. И достатъчно за това.

Приключих с това набързо, защото не искам да те да бъдат в мислите ми. Тъй като знаеш правилото: „Там, където са мислите на човека, там е самият той!". Но тъй като те познавам като човек, който обича да знае истината, бях длъжен да издигна в моите мисли авиют без екрани, който се отнасят до разбиването на келим и не са се издигнали още на пътя, който позволява да се избират и да се изясняват. Да се смили Твореца.

И за да бъде по-ясно ще ти дам кратък пример. Известно е, че между всеки две степени има междинна степен, включваща двете заедно. Както между неживото и растителното има междинна степен, наречена „корали", а между растителното и животинското има „полеви камъни", които са живи същества, които прилепят своя пъп към земята и смучат от нея. А между животните и човека е маймуната.

И затова трябва да попитаме: кое е междинното ниво между истината и лъжата? И каква е точката, която включва тези две качества заедно?

Преди да го обясня, ще добавя едно правило: известно е, че малкото нещо не може да се види. Докато по-голямото нещо е по-лесно да се види. Затова, когато човек се намира в малка лъжа, не е в състояние да види истината за това, че върви по лъжлив път, а казва, че върви по пътя на истината. И няма по-голяма заблуда от тази.

И всичко е защото лъжата не е достатъчно голяма, за да може той да види своето истинско състояние. Но когато човек придобива вече много лъжи се оказва, че степента на лъжата в него расте и ако иска да я види, вече може да я види. И се оказва че сега, тоест когато вижда тази лъжа и разбира, че върви по измамен път, тогава вижда истинското си състояние.

Т.е., вижда истината в душата си, как да се издигне на правилния път. Оказва се, че тази точка, точката на истината, че той върви по пътя на лъжата е мястото между истината и лъжата. Това е мостът, точката на истината, свързваща истината и лъжата. Тази точка е крайната точка на лъжата и от нея нататък започва пътя на истината.

По такъв начин става ясно, какво е написал моя баща и учител, че за да бъде удостоен с лишма (заради твореца), първо трябва да се подготви голямо ло лишма (заради себе си), а след това можем да стигнем до лишма.

И може да се разясни, както е обяснено по-горе, че ло лишма се нарича лъжата, а лишма се нарича истината. И докато лъжата е малка, тоест когато са малки заповедите и добрите дела, т.е. у човека намерението ло лишма е малко и затова не може да види истината. Затова тогава той казва, че върви по добър и истински път, тоест смята, че се занимава лишма.

И когато ден и нощ се занимава с Тора и заповедите ло лишма, той може да види истината, защото чрез умножаване на заблудата, неговата лъжа става огромна. И тогава успява да види истината, че върви по лъжлив път и тогава започва да поправя действията си.

Тоест тогава той чувства, че всичко, което прави е само заради себе си, ло лишма, и от тази точка преминава на пътя на истината, тоест към лишма. И само тук, в тази точка се осъществява принципа, че от ло лишма преминават в лишма. Но не и преди това, когато човек претендира, че се заминава лишма, защото тогава е невъзможно да се промени неговото състояние и път.

Затова, ако човек е мързелив в работата, не може да види истината за това, как потъва в лъжи. А само с увеличаване на усилията в Тора и заповедите, за да достави радост на Твореца, само тогава може да види истината – как върви по лъжливия път, наречен ло лишма. И това е междинната точка между истината и лъжата.

Ето защо трябва да се укрепим на пътя към Твореца, както ни заръча моя баща и учител, да се укрепим с твърда увереност, и всеки ден да го правим отново и отново. И трябва непрестанно да обновяваме нашите основи, и с помощта на това ще се удостоим с трайна устойчива основа, която никога няма да се срути и ще вървим напред.

Твой приятел Барух Шалом Алеви Ашлаг