Шлавей Сулам / 1990 г.

Причината за творението се явява желание на Твореца да наслади творенията. Но за откриване на съвършенството на своите действия, тоест, за да няма срам за получаващи наслаждения, е създадено скриване на Твореца: светлината на Твореца или наслаждение се чувства само при условие намерението на получаващия е да се наслади заради Твореца. Иначе има скриване на Твореца. 

И по тази причина дадена ни е Заповед да вярваме в това, че Творецът управлява своя свят само с добро. А с помощта на Заповедта на вярата в Твореца, изпълнявайки на основата на вярата в Него всички останали Заповеди, поправя се срамът. Но тъй като творенията са създадени с егоистично желание да се самонаслаждават, те не са в състояние да получат наслаждение заради себе си.

Затова желанието да се самонасладиш се нарича зло или лошото начало в човека, неговото използване се нарича грях, а подчиняващия му се нарича грешник. Егоизмът на човека се нарича зло, защото кара човека да изпълнява само това, което е за негова полза, което накрая довежда към зло за човека, защото с това отстранява възможността да получи истински вечни наслаждения, които Творецът желае да даде.

И това е защото на желанието за самонаслаждение има поправяне под формата на скриване на Твореца, защото това желание е обратно на свойството-желанието на Твореца да наслаждава. За да има подобие на свойствата на Твореца с човека при получаване на наслаждението, той е длъжен да се наслаждава не от полученото наслаждение, а затова, че неговото наслаждение желае Творецът.

Такова намерение при получаване на наслаждение съответства на действието, все едно човекът не получава, а дава наслаждение на Твореца. А тъй като в този случай техните свойства съвпадат, то това довежда до сливане на човека с Твореца, макар че в действия те се различават: Творецът дава, а човек получава, но намерението на човека променя неговото действие от получаващо на даващо. 

И такова действие на човека се нарича получаване заради Твореца. Но как можем да стигнем до такова противоестествено състояние на подобие на свойствата на човека и Твореца? Как можем да променим създаденото от Твореца желание да се самонасладим? Действително, невъзможно е да анулираш създаденото от Твореца желание да се насладим, но можем да го поправим, като променим намерението му, заради какво човекът се наслаждава.

Желанието да се наслади, ако човекът вижда от какво той може да се наслади, остава, защото това е единственото създадено творение, и след поправянето човек се наслаждава, но с друго намерение, което се нарича „наслаждава се заради услаждането на Твореца“. Но как може човек да промени своето намерение от намерение да се самонаслади на да се наслаждава заради Твореца?

В отговор на това може да бъде казаното в Тора изречение:“Аз създадох злото начало и Тора за поправянето му“. Тоест, с помощта на изпълняването на Тора и Заповедите човек може да достигне желанието да отдава, както Твореца.

И това единствено средство да достигнем желанието да отдаваме, както е казано, „Светлината на Тора възвръща към Източника“.А след достигане до алтруистично желание за отдаване, човекът получава наслаждение, което Творецът желае да даде на творенията. Тора се състои от 613 съвети (ейцот), изпълнявайки които човекът постепенно постига стъпалата на алтруистичното желание да отдава. 

След изпълняването на всеки от 613 съвети, човекът, в придобитото желание да отдава, получава съответната на съвета светлина. Тази, получавана в съответствие с духовното изпълнение на всяка заповед, светлина, се нарича влог (пикадон), защото той съответства на усвояването на всяко духовно стъпало. А всичките 613 съвети на всичките 613 стъпала се наричат Тора. 

Тоест, Тора е това наслаждение, което Творецът е замислил да ни даде. А поправените намерения на човека се наричат Исраел. Затова и се казва, че Тора е дадена на Исраел, където Тора – това е наслаждение (ор - светлина), а Исраел – това е желание (кли - съсъд), но при получаване на светлината в съсъда те действат като едно цяло, заради съвпадение по свойства.

Затова Тора и Исраел – това е едно и също. В началото Тора – това е инструкция за поправяне на злото, наричана 613 съвети по поправянето на 613 части на егоизма – тялото. А след поправянето, Тора това са порции на светлината на Твореца, съответстващи на всяка от 613 поправени органи на душата, изпълнените съвети. 

И тези порции напълват всяка от съответните части – органи на (тялото) душата. Светлината, получавана от душата, Тора, е наслаждението, замислено от Твореца за наслаждаване на човека. По този начин чувството на Твореца и Тора – това е едно и също. Наименования на Твореца човекът дава според своите чувства относно Него. 

Затова се казва, че цялата Тора – това са наименования, имена на Твореца. Тоест, Творецът и Тора – едно и също. Постигащите чувстват Твореца като източник на своето наслаждение, и затова наричат Твореца „добър и носещ добро“ (тов ве мейтив). 613 заповедите на Тора и 7 допълнителни заповеди на мъдреците това са 620 части на съсъда (кли) на цялата душа – духовно, напълно поправено желание, в което влиза пълна нейна светлина (ор), състояща от 5 светлини: нефеш, руах, нешама, хая, йехида (съкратено – наранха“й), наричани Тора.

А Творецът – това е безкрайна светлина, обличаща се в 620 части на светлините на Тора. Тоест Творецът – това е общата светлина на всички 620 съвети на Тора. Не виждайки възнаграждение, човекът не е в състояние да извърши най-незначителна работа. Ако той вижда възнаграждение, в следствие на своето усилие, това се нарича работа вътре, в разума. 

Но ако възнаграждението е скрито, както са скрити духовните наслаждения, трябва да вярваме във възможност за тяхното получаване, то не че за Твореца, но и за себе си практически е немислимо да работим, макар че това не е срещу нашата природа. А ако човекът се стреми да бъде подобен на Твореца, да действа алтруистично, без всякакво възнаграждение, то неговото тяло – егоизмът въстава с цялата си сила, и без помощта на Твореца е невъзможно да се излезе от егоистичното робство. 

Затова Тора – това е единствено средство за борба с егоизма, защото нейната светлина поправя, придава на човека алтруистични желания, в които след това влиза нейната светлина, с която Творецът е замислил да наслади.