2 юни 2005 г.

В предходните два урока учихме за напълването на малхут от света на Безкрайността (малхут де-Ейн-Соф) с помощта на последователността от петте парцуфа, които се наричат Галга́лта, АБ, САГ, МА и БОН.

Както казахме, съществува замисъл на творението за наслаждаване на създанията на Твореца. Този замисъл е коренът (шореш) на всичко. По отношение на нас  това е Творецът. Той е предшестван от Ацмуто, непостижимата същност на Твореца, която не можем да изследваме.

От замисъла на творението излиза светлината на коренния стадий, формира се съсъд (кли). Съсъдът иска да се уподоби на светлината и да извърши съответно действие, докато не достигне до желанието да получи всичко: и наслаждението, което идва от Твореца, и Неговото Величие. Кли иска да се наслаждава и от едното, и от другото.

Състоянието, в което кли чувства напълване във всички свои стадии се нарича «свят на безкрайността» (олам Ейн Соф). Това е безграничното състояние и напълването в него е максимално: 4/4 – далет де итлабшут, далет де авиют.

Тогава кли извършва Първото съкращение (Цимцу́м алеф – ЦА). То изгонва светлината, навлиза в състояние «свят на съкращението» (олам а цимцум) и остава празно.

След това кли може да постъпи правилно в получаване с намерение за отдаване. По своето съдържание това действие се равнява на чистото отдаване и се осъществява благодарение на силата на екрана (масах), против желанието на кли. Като резултат, кли извършва получаване заради отдаване, което е напълно идентично на отдаването. Разбира се, ако кли извърши това действие в пълния обем на своето желание, което се е разкрило в четвъртия стадий (бхина далет) в Света на безкрайността, това действие ще означава Край на Поправянето на желанието с помощта на намерението, на екрана, на отразената светлина (ор хозер). Отразената светлина е намерението, което променя получаването на отдаване.

И така, кли започва да проверява себе си, търсейки начин да извърши действие по получаване заради отдаване. В това състояние се съхраняват решимот от Света на Безкрайността на нива далет де итлабшут и далет де авиют (4/4). С други думи, в кли са останали впечатления от голямото желание с голямо напълване, което е било по-рано в него. На този фон кли започва да работи.

То се чувства съставено от пет части или стадии: шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3), далет (4) – това са степените на авиюта (мощта, дълбината) на желанието. Тогава кли пристъпва към опита да напълни себе си в цялото ниво на авиют, но при условие, че тези действия се извършват с намерение за отдаване. Съсъдът частично напълва себе си посредством решимот 4/4, след това 4/3, 3/2, 2/1 и 1/0. Става дума за пет «порции» напълване на малхут от света на Безкрайността, която се е опустошила чрез Първото съкращение. Най-общо тези «порции» се наричат «светове». Тъй като «свят» е състоянието на кли. С помощта на екрана, то  реализира всички намиращи се там решимот от получаване на отдаване и частично напълва себе си.

Нека направим линеен чертеж. Кли има намерение и сметка за това, как да извърши действие по отдаване.

В «главата» (рош) то приема светлината (ор яшар), чувства я и отначало напълно я отблъсква и прави разчет: колко светлина е способно да получи заради отдаване. Като изчислява тази част, то я приема вътре, а останалата част от светлината остава отвън под формата на обкръжаващата светлина (ор макиф). Частите на съсъда се наричат рош (глава), тох (вътрешна част) и соф (край). Екранът стои в частта, която се нарича пе (уста). Мястото на максималното спускане на екрана, което ограничава областта на напълване с вътрешна светлина (ор пними) се нарича табур (пъп). И накрая екранът, който завършва съсъда на Първото съкращаване се нарича сиюм (завършек). В бъдеще, когато се появят съсъди, желания, те не са снабдени с екран, т.е. неспособни са да удържат Първото съкращение и ще заемат мястото под сиюм.

Оттук може да бъде изведена следната формула:

Пряка светлина = вътрешна светлина + обкръжаваща светлина.

Обкръжаващата и вътрешната светлини заедно оказват натиск върху екрана, намиращ се в табур и го заставят да се изтъни.

Екранът изтънява, образува парцуф АБ, след това отново изтънява, образува парцуф САГ, след което по подобен начин се образуват следващите парцуфи МА и БОН. По такъв начин се формират пет парцуфа: Галга́лта (4/4), АБ (4/3), САГ (3/2), МА (2/1) и БОН (1/0). Те изчерпват възможността на малхут де-Ейн Соф, която работи с екрана, да получава заради отдаване. Повече екрани няма, т.е. намерението заради отдаване няма повече сили за получаване заради отдаване. В резултат, малхут на Безкрайността частично се  напълва.

Каква част тя е напълнила? На чертежа отдясно се вижда, че малхут е разделена на пет стадия. Коренния стадий (0) съответства на Галгалта, от първия стадий е излязъл парцуф АБ, от втория стадий  САГ, от третия МА, и от четвъртия БОН. В крайна сметка възниква кли, което получава напълване, а останалата част е кли, което не получава напълване. Такова е крайното състояние на малхут на Безкрайността след съкращаването.

И така, остава тази част от Галгалта, която се нарича соф. Тя трябва да бъде напълнена по пътя на получаване заради отдаване. Как да направи това?

* * *

Получавайки цялата светлина на Безкрайността в света на Безкрайността, малхут се оказва способна да се съкрати, ограждайки се от получаване, от наслаждение. След това тя решава да се наслаждава заради отдаване, т.е извършва действие, насочено против самата себе си. Те е имала толкова мощни сили от наслаждаването и усещането на Даващия, че е могла да работи в режим на противодействие. С това малхут е изчерпала себе си. Откъде още може да получи сили?

Тогава идва часът на парцуф САГ. Тъй като, по същество, именно той трябва да действа, а не малхут на Безкрайността. Защо? Защото когато този парцуф, който представлява бина, иска да се уподоби на Твореца, когато  чувства Даващия и иска да отдава, той подготвя за нас всички останали етапи на разпространение на светлината.

Творецът е дал на творението желание за наслаждение, а след това, проявявайки се в творението, му е съобщил за същото това желание за отдаване. Тези две желания идват от Твореца и желанието да отдава проявява след това своето действие в творението.

Ако не беше бхина бет, първият стадий би останал просто напълнен със светлина в характерната за нея степен. Но възниква вторият стадий, който поражда третия. Бхина гимел, в крайна сметка, е следствието на втория стадий и иска да се наслаждава заради отдаване.

След това се появява четвъртият стадий, която е всичко на всичко пряко следствие на втория. Всичко, което бхина бет е получила от първия и коренния стадий, цялото наслаждение, разкриващо се във втория стадий се превръща в отдаване. А в четвъртия стадий се превръща в получаване. Затова бхина бет се нарича «висше преодоляване» (гвура́ илаа́), а бхина далет в науката Кабала се нарича «нисше преодоляване» (гвура́ татаа́). Също така, в името АВАЯ вторият и четвъртият стадий са обозначени с една и съща буква «хей», доколкото в крайна сметка те са следствие на Даващия.

По такъв начин, именно бхина бет, т.е. бина, действа в цялата реалност по примера на втората от четирите стадии на разпространение на пряката светлина. И в света Адам Кадмон, когато кли, аналогично на предходния етап, реализира себе си по пътя на пет последователни действия, след коренния и първия стадий също възниква бхина бет,  която се нарича тук парцуф САГ. Именно този парцуф започва да работи.

При това той не продължава да образува следващи парцуфи. Не, този парцуф бина се тревожи за породената от него малхут, нея той иска да напълни чрез всички възможни поправяния и да я доведе до Края на Поправянето, към наслаждаване заради отдаване. Затова, изхождайки от своя стремеж към отдаване, САГ извършва особено действие.

До тук са се разпространили три парцуфа: Галгалта, АБ, САГ. Всеки нисш парцуф се разпространява от нивото пе на висшия до табур. По-нисшият стои на нивото на «гърдите» (хазе) на висшия. Доколкото САГ притежава съотношение на решимо 3/2 и е парцуф бина, в него има желание да отдава, подобно на втория от четирите стадии за разпространение на пряката светлина. По такъв начин САГ притежава свойството отдаване. Това го тласка към действие по отношение на тази част на малхут от табур до сиюм, която е все още пуста.

Можем да разделим парцуф Галгалта на сфирот. Като правило, ние правим това по следния начин. Кетер, хохма и бина се отнасят до рош. Хесед, гвура и тиферет остават в тох. А нецах, Од, есод и малхут се намират в соф. В парцуф САГ се разпространява вътрешната светлина чрез ударно съчетание (зиву́г де-акаа́) на решимо 4/3. Това означава, че в него има също решимо гимел де-итлабшут, т.е. малко от светлината хохма́. Затова със своята вътрешна светлина той не може да да напълни долната част на малхут – от табур до сиюм. Светлината хохма не трябва да се спуска под табур, тъй като там няма екран, който би позволил да получава заради отдаване.

Но след това парцуф САГ изтънява по обичайната схема, вследствие на сблъсъка на вътрешната и обкръжаващата светлина. В резултат, той придобива решимо бет де-итлабшут и бет де-авиют (2/2), което означава чиста бина. Тогава този парцуф се оказва способен да се разпространи както над табур, така и под него. Тъй като той целият се състои от светлината хасадим. Разпространявайки се под табур САГ, напълва съсъдите НЕХИ, принадлежащи на Галгалта със своята светлина, със светлината хасадим, параметрите на която са: бет де-итлабшут на бет де-авиют (2/2).

Хасадим е светлината на отдаването, наслаждението от отдаването, усещането за отдаване, напълващи съсъда НЕХИ де-Галгалта, който представлява желанието за наслаждение с параметри 4/3. Тъй като след изтъняването на Галгалта с такива параметрите се характеризират двете ѝ половини: и тази, която е над табур и тази, която е под него. Вследствие на това, че светлината хасадим напълва НЕХИ де-Галгалта, тя води до съединяване на двете части: съгласно уподобяването по светлините, НЕХИ, по-«грубата» част с параметър 4/3, се съединява с новия парцуф, който се е разпространил  под табур.

Една и съща светлина хасадим, идваща от бина се разпространява и в двата парцуфа, които са паралелни един на друг и ги сближава помежду им. Защо? Защото светлината, която се е разпространила  в съсъда го подтиска. Видимо остава не самото кли, а действието на светлината в него.

В резултат, част от парцуфа Галгалта под названието НеХИ и част от парцуфа САГ се съединяват помежду си и взаимодействат чрез своите авиюти. НеХИ (4/3) свързва с бина (2/2) своя авиют, своето желание. Тъй като в НеХИ се намира екрана на бхина далет, а в САГ е екрана на бхина бет, който е възникнал след изтъняването, след отслабването, по време на етапите Галгалта и парцуф АБ. И се получава така, че бина усеща авиют от четвърта степен. С други думи, тя чувства, че е неспособна да обезпечи четвъртия стадий с екран и да го напълни с това, което тя иска. И затова се получава, че бина усеща авиют от четвърта степен. С други думи, тя чувства, че не е способна да обезпечи четвъртия стадий с екрана и напълването, които тя желае. И затова бина се съкращава.

* * *

Коренният стадий е породил първия, получаващия стадий, а той от своя страна е породил втория стадий, който изхождайки от получаването, иска да отдава. Ние знаем, че бхина бет включва в себе си две категории. В горната ѝ част присъства желанието за отдаване, а в долната част тя взема решение  как да извърши отдаване. Тя разсъждава така: «В третия стадий аз ще извършвам получаване, което ще бъде равносилно на отдаване». Затова в долната част на втория стадий се появява намерението за наслаждаване, за да отдава. А третият стадий, Зеир Анпин вече произвежда действия по получаване заради отдаване.

И така, горната част на бхина бет идва до желанието да отдава, а долната ѝ част планира действие по отдаване. Горната част на бина се нарича ГАР (гимел ришонот) – трите горни сфирот, а долната част се нарича ЗАТ (заин тахтонот) – седем долни сфирот.

Как се е получило това? Много просто. Вече говорихме, че Зеир Анпин се състои от шест части (чертеж вляво): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход и есод. Заедно те образуват ВАК (вав кцаво́т) – «шест края». Под Зеир Анпин се разполага малхут, която води получаването. Над Зеир Анпин се намира бина, вторият стадий, който извършва отдаване към него. Бина формира Зеир Анпин и следващия след това малхут.

Излиза, че тази част от бина, която се грижи за по-долните, се състои от шест части Зеир Анпин и една част малхут – общо седем долни сфирот. Става дума за седемте долни сфирот на бина, за тази част от нисшия, която ѝ е нужна, за да може да извърши отдаване. Бина планира начин за получаване на светлина свише и да я предаде надолу, на седемте долни сфирот, които ще се разположат под нея, включвайки в себе си шест части от Зеир Анпин и една част от малхут.

А трите горни сфирот на бина  са кетер, хохма и бина (чертежа вдясно). За да достигне до разбирането за отдаване, бина трябва да включи в себе си коренния стадий, който съответства на кетер, първия стадий, който съответства на хохма, а също така и породения от него втори стадий, който е самата бина. Като цяло, тази част се нарича ГАР – три горни сфирот.

И така, бина се състои от три горни сфирот (ГАР) и седем долни (ЗАТ), съставящи тази част от нея, която се грижи за малхут. Но в духовното, ако някоя част има намерение да се грижи или да напълни нещо, изпълнявайки определена мисия или действие като такова, тя задължително се дели на десет сфирот. Може да бъде малък сегмент от голям парцуф, но ако той преднамерено въздейства върху нещо, то се подразделя на десет сфирот при реализиране на цялостното действие.

И затова седемте долни сфирот на бина също се подразделят на десет части – от кетер до малхут. Вече говорихме, че кетер, хохма и Бина са съсъди, които изобщо не се отнасят до бина. Те са формирани в нея единствено, за да може тя да пристъпи към работа над себе си. Хесед, гвура и тиферет, както учихме на първия урок, са съсъди, намиращи се в Зеир Анпин и също се отнасят до категорията на първите три сфирот. хесед е аналогична на кетер, гвура на хохма, тиферет на бина. 

Ако разделим тиферет, подобно на бина, на две части, то горната част на десетте нейни сфирот се отнасят до ГАР де-бина (към трите горни сфирот на бина), а долната част  към ЗАТ де-бина (към седемте долни сфирот на бина). Тази част от тиферет, която се отнася до бина е нейната ГАР, а ЗАТ де-тиферет се отнася до самия Зеир Анпин, разположен под бина.

Така че, кетер, хохма и бина като такива, а също и кетер, хохма и бина, принадлежащи на Зеир Анпин (Зеир де-ГАР), наричащи се хесед, гвура, тиферет, са части, които се отнасят изключително до отдаването. В кабала те се наричат Галгалта ве Ейнаим (чело и очи). Истинските кетер, хохма и бина са Галгалта, а хесед, гвура и тиферет са Ейнаим. Като цяло, тази част представлява ГАР.

По-нататък, ЗАТ де бина се нарича озен (ухо), нецах, ход и есод – са хотем, а малхут е пе (уста). Заедно те образуват АХАП. Така се дели тази част на бина, която се е спуснала надолу и се е смесила с НЕХИ де-Галгалта.

Когато влиянието на бхина далет, на голямото желание, авиюта от четвърта степен достига до бина (червената стрелка на чертежа), тя въздейства на АХАП, т.е. не на отдаващата, а на получаващата част от парцуфа. Тази част буквално се изолира и към нея се добавя желанието за наслаждение на бхина далет с авиют четвърта степен. По такъв начин, в АХАП, т.е. в НеХИМ де-бина се възцарява много голямо желание за наслаждение.

Но желанието на самата бина е снабдено с екран само за авиют от втора степен и затова става ясно, че малхут с нейното желание от четвърта степен е невъзможно да бъде обезпечена с каквато и да е светлина. Единственото, което може да направи,  е да вземе власт над парцуфа бина, над частта Галгалта, която се намира срещу ГАР (сфирот от кетер до тиферет). Вследствие на това, парцуф бина, който се намира долу, съкращава свето действие в долната си половина.

Самият този парцуф се нарича Некудот де-САГ. Защо? Вече говорихме, че вътрешната светлина, привлечена от «главата» и напълваща парцуфа, се нарича таамим (вкус). А светлината, излизаща от парцуфа се нарича некудот (точки), защото те разкриват малхут като черна точка, неспособна да получи каквото и да е. Малхут в парцуфа САГ се е  изтънила, сменяйки решимо 3/2 на 2/1. В течение на процеса, когато нейните параметри са били 2/2, тя се е разпространила надолу, запълвайки НеХИ де-Галгалта. Точно това е парцуфът Некудот де-САГ. И затова, в този парцуф присъства от една страна чистата бина, а от друга страна има влияние на четвъртата степен.

По-нататък става съкращаване на парцуфа Некудот де-САГ, т.е. парцуфа бина, в неговото действие по отношение на малхут. При това не се съкращава цялата бина, а само тази част, която е предназначена за грижата за малхут, за долната част. Тази част се съкращава, разбирайки, че  не е в състояние да обезпечи долните части нито с екран, нито с поправяне, нито със светлина. Това действие се нарича Второ съкращение (Цимцум бет – ЦБ). Малхут, вследствие на своята ограниченост, не може да се издигне до мястото, където завършват съсъдите за отдаване и нейният подем представлява самото Второ съкращение.

* * *

Парцуфът Галгалта олицетворява цялата малхут от света на Безкрайността. След това следва парцуф АБ, след това САГ, а след това следва изтъняване – парцуф некудот де-САГ, а след изтъняването, парцуф некудот де-САГ, който се е спуснал надолу. Горната му част представлява чиста бина, а долната част – седемте нисши сфирот на бина (ЗАТ де-бина). Тази част, която се грижи за малхут, се е съкратила в резултат на въздействието на преобладаващия авиют на Галгалта – авиют от четвърта степен.

Ако говорим за малхут от света на безкрайността, то коренният стадий въздейства върху първия, първият се превръща във втори, вторият поражда трети, а третият – четвърти, след което бхина далет оказва въздействие на бина, сякаш ѝ казва: «Не изпращай надолу своята светлина. Аз не съм в състояние да я получа с цел отдаване». Става дума за ответната реакция на малхут, която се грижи за бина, за връзката между нисшия и висшия, която възниква за първи път сега, когато малхут въздейства на бина.

Вече говорихме, че кетер, хохма и бина са висши и се наричат ГАР. От ЗАТ де-бина започва отдаването надолу, към творението. Те все още се наричат «Творец». Коренът е замисъла на творението. Хохма или бхина алеф е цялата светлина и целият съсъд, който Творецът иска да посвети на творението. На стадий бина Той съобщава на творението собственото си свойство, за да може творението да разбере кой е Той и благодарение на това да може да постигне съвършенство. А от бина и по-надолу се проявяват действията на Твореца по отношение на творението.

Виждаме, че творението, т.е. малхут прави съкращение на Твореца, защото не иска да се наслаждава заради получаване, а не е способно да се наслаждава заради отдаване. Творението съкращава действието на Твореца по отношение на себе си и казва: «Не искам, не прави това». Ето какво представлява Второто съкращение.

Става дума за много важно действие, тъй като то установява ответна връзка между творението и Твореца и прави творението подобно на Даващия. Призовавайки да не му изпраща светлина, творението всъщност извършва отдаване. То изразява своето желание да бъде подобно на Висшия. Това действие е решаващ момент в целия процес на развитие отгоре надолу. Тук за първи път възниква реакцията на творението към действията на Твореца. И действително, започвайки с Второто съкращение и по-нататък, може да се говори за действия, които ще доведат в крайна сметка до възникване на истинското творение.

И на този етап не се забелязва бина да дава на малхут такава светлина, благодарение на която тя би могла да се поправи. Тук, под табур, малхут може само да получава впечатление от отдаването на бина, но в крайна сметка, съединявайки се с бина, малхут е извършила върху нея съкращение. В резултат, между тях се образувала особена спойка и сега те могат да взаимодействат една с друга. Докато малхут въздейства върху бина от Второто съкращение, но след това, когато малхут придобие поправяне, тя ще задължи бина да ѝ даде тези светлини, които в дадения момент тя отказва да приеме.

По такъв начин, засега има място само действието на малхут по отношение на бина, нейната реакция на действието на бина. Но в бъдеще това ще доведе до многобройни съвместни действия на бина и малхут  до степен, при която малхут ще получи от бина поправяне и ще напълни себе си със светлина с намерение за отдаване. Тогава цялата система ще достигне до поправяне и малхут на Безкрайността, т.е. творението ще достигне до края на поправянето.

Както вече говорихме, парцуфът, който се е спуснал под общия табур с цел да се погрижи за намиращата се там малхут, се нарича некудот де-САГ. След като се е спуснал и смесил с малхут, той е получил от нея определено впечатление. Какви решимот и какви параметри възникват в резултат на това действие?

Могат да бъдат снети следните параметри от парцуфа бина, спуснал се под табур: това са решимот бет де-итлабшут и алеф де авиют (2/1), ограничени от Второто съкращение, а също така впечатление от малхут на 4/3. Такива решимот, такива данни остават след действието на бина над малхут и действието на малхут над бина, която се е съкратила, а решимо 4/3 говори за това, чрез какво тя се е съкратила, каква част се отнася към малхут.

И така, има решимот, които са останали все още нереализирани по пътя на съответните действия над тях. И затова тези решимот, както обикновено, искат от от желанията, в които са включени да реализират себе си. След описаните действия под табур те се издигат в пе де-рош де-САГ и искат напълване.

* * *

Какво прави пе де-рош де-САГ с тези решимот? Притежавайки съкратени решимот 2/1, той извършва съчетание (зивуг). Тези решимот казват следното: «Искаме да получаваме напълване в целия парцуф, но не трябва. Трябва да получим напълване само до това място, в което завършват нашите келим: кетер, хохма бина, хесед, гвура и част от теферет». Мястото на тяхното завършване се нарича «парса». Тъй като до това ниво, част от малхут и част от бина могат да се намират в определена степен на отдаване – малка, както е в ГАР, но все пак е отдаване.

Съгласно това, рош де-САГ извършва следното действие. Той извършва съчетаване не в пе, което би напълнило целия съсъд, а само в тази част, която ще позволи напълване на съсъдите Галгалта ве Ейнаим (ГЕ). Затова е нужно рош да се раздели на две части: ГЕ и АХАП. Кетер, хохма и горната част на бина стават Галгалта ве Ейнаим, а седемте нисши сфирот на бина, Зеир Анпин и малхут – АХАП.

След това трябва да се направи съчетание само на ГЕ де-рош и да се прокара светлина под табур. Тогава от съсъдите на Галгалта ве-Ейнаим, намиращи се в «главата», надолу ще се напълнят само съсъдите на Галгалта ве Ейнаим. Рош де-САГ постъпва точно така, тя извършва действие по съкръщаване на решимот 2/1. Парцуфът, който се е образувал се нарича Некудим, тъй като е произлязъл от Некудот де-САГ.

Той е много необичаен парцуф, защото има особен строеж. Състои се от три части: кетер, хома с бина (Х+Б) и ЗОН (Зеир Анпин и нуква) Това е нормално, макар самият парцуф да не е голям. Казахме вече, че всяка най-малка част, която се е родила или пристъпва към самостоятелно действие, се разделя на десет сфирот, не повече и не по-малко. Трябва също така да кажем, че хохма с бина се наричат Аба ве-Има (АБИ).

Какво е необичайното в този парцуф? Структурата му. Тъй като няма разделение по-малко от десет сфирот,  неговия кетер, хохма с бина и ЗОН също се делят на десет части. Но във всяка сфира и в тяхната съвкупност работят само тези части, които се отнасят до  Галгалта ве-Ейнаим. Всяка сфира се дели на десет, но действащи в нея са само кетер, хохма, бина, хесед, гвура и горната половина на теферет.

Ако вземем кетер и отделим в него частите, които работят от частите, които не работят, то се очертава следната картина (чертеж вдясно). Кетер е разделен на ГЕ и АХАП, при това действа само Галгалта ве-Ейнаим. Такава картина се наблюдава и в Аба ве-Има, където също работи само Галгалта ве-Ейнаим, а АХАП бездейства. ЗОН също се вмества в тази схема. Аз специално графично разделих общия парцуф на отделни части, за да покажа колко необичайно е устроен той: нисшата част на всеки висш парцуф се намира в горната част на нисшия парцуф.

Защо това е толкова важно? Проблемът е, че от тук води началото си връзката между парцуфите: тъй като всеки висш парцуф сега пребивава в нисшия. Такава връзка, такъв строеж продължава до този свят, до нас. В нас също се намира висшия працуф.

Ако вътре в себе си, в духовния съсъд разкривам Галгалта ве-Ейнаим и АХАП, то в своята Галгалта ве-Ейнаим аз откривам АХАП на висшия (АХАП де-елион). Това е много важен момент, тъй като в такъв случай евентуално мога да се захвана за АХАП на висшия и да се издигна, достигайки в крайна сметка до Безкрайността, т.е. до замисъла на творението да се насладят творенията от Твореца. Тъй като именно това иска Творецът от нас.

Оттук виждаме, че Второто съкращение, контакта на бина с малхут е всъщност спасение за малхут, което ѝ позволява постепенно да уреди връзките си с бина, с висшия парцуф и по такъв начин последователно да се издигне от своята Галгалта ве-Ейнаим в АХАП на висшия, след това в неговата Галгалта ве-Ейнаим, след това в още по-висш АХАП и т.н. С други думи, това се отнася до възходящите стъпала, по които можем да достигнем Безкрайността. Ето защо съм изобразил на чертежа всеки частен парцуф.

* * *

И така, светът Некудим се намира в малко състояние (катнут), в което бина е съкратена. Тогава се извършва още едно особено съчетание на решимо 4/3. Това е решимот от Галгалта, което говори: «Ние искаме да направим получаване заради отдаване в целия наш авиют» - т.е. на авиют от четвърта степен (далет). «Дай ни светлина» - искат те.

Тогава в парцуф САГ се извършва съчетание на решимот 4/3. Това съчетаване се извършва в целия парцуф САГ на ниво пе и вследствие на това светлината се разпространява (на чертежа е обозначено с червена стрелка) в кетер, от кетер – в Аба ве-Има, а от АБИ – в ЗОН. Тук, от Галгалта ве-Ейнаим де-ЗОН през парса преминава в АХАП де-ЗОН.

Когато светлината достига до парса, съсъдът започва да се разбива – с други думи, започва процесът на загуба на екран. Този процес се нарича «разбиване на съсъдите» (швира́т а-кели́м). Каква е причината?

От една страна, в тази област действа Второто съкращаване, което свидетелства за това, че тук няма сила за наслаждаване с цел отдаване. От друга страна, решимот на 4/3 искат това от бина, при това е известно, че бина е способна да обезпечи  тези сили, които се намират в долната част на малхут. Тъй като, в противен случай, не би имало дори и намек за целта на творението, принципът на който се състои в това, че цялата малхут, всички желания с намерение за получаване ще се наложи някога да получат намерение за отдаване.

По такъв начин, бина безусловно има желание да отдаде на малхут всички сили и да я напълни с всички светлини. Това произтича от замисъла на творението. Краят на действието е в първоначалния замисъл, а следователно, краят е неминуем и съсъдът малхут неизбежно ще получи силата на екрана за да се наслаждава, за да отдава. Разпространявайки се посредством зивуг и приемайки големите светлини на решимот 4/3 бина ги получава от света на Безкрайността чрез Галгалта и АБ. И затова, разбира се, тя чувства, че може и е длъжна да преведе тези светлини надолу, към малхут.

Но все още не е изпълнено условието, съгласно което малхут може да извърши получаване заради отдаване. Защо? Защото тя не се е смесила достатъчно с бина.

Малхут в края на Галгалта е ограничена от Първото съкращение. В нея има общо наслаждение заради отдаване, но тя не е способна на това. Бина е предала на малхут само подбуда за това, за да стане даваща, а самата тя е извършила Второ съкращаване. Сега в бина е останала малка отдаваща част, а в малхут – голяма част, желаеща да се наслади и е съкратена в надежда, че някога ще реализира себе си по пътя на действия заради отдаване.

Сега бина открива себе си и прави всичко възможно да обезпечи малхут със сила на екрана и сила на напълване, а също и с напълваща светлина. Но проблемът е, че силата на екрана още не може да премине под парса. Бина по отношение на малхут извършва две действия. Първото действие е светлината АБ-САГ, който дава нисшия екран. А второто действие е напълващата светлина, която на свой ред дава на нисшия вътрешна светлина (ор пними – ОП).

Проблемът е, че действието на светлината АБ_САГ, която трябва да даде на нисшия екран, се е извършило за първи път в историята и затова парцуфът още никога не е имал възможност да определи дали тази светлина въздейства върху всички негови части. Тъй като случващото се може да бъде проверено само чрез практичен опит. В потенциал, разбира се, всички келим имат желание за наслаждение от отдаване, но в действителност не е известно дали това желание има сили за получаване с цел отдаване. Тъй като Парса отделя съсъдите на седемте долни сфирот на бина, е невъзможно  напълно да се уверим в това. Появява се усещането, че това е възможно, тъй като съвместното желание на малхут и по време на съчетаването в рош де-САГ е насочено към наслаждаване заради отдаване.

Затова съсъдите, които се намират под парса не са знаели по-рано, че не са способни да се наслаждават заради отдаване. Тяхното намерение е било само заради отдаване, но практически то не се е реализирало, в резултат на което те са  изгубили екрана. Разбиване на съсъдите означава, че екранът, т.е. намерението се променя от «заради отдаване» в «заради получаване».

По такъв начин може да се отделят особени келим: кетер и Аба ве-Има, представляващи сами по себе си ГАР (трите горни сфирот), «глава». Те довели до разбиване на съсъдите, съставящи ЗАТ (седемте нисши сфирот), които са загубили екран. ЗАТ  е творението, а ГАР са свойства на Твореца. Сега творението се разбило, то е изгубило екран и иска да се наслаждава заради себе си.

Такова нещо никога не се е случвало с него. В четирите стадия на разпространение на пряката светлина, то е довело до получаване само в бхина алеф и това получаване е било вследствие на прякото въздействие на Твореца.

Когато творението е пожелало да се наслади в четвъртия стадий, още неуспяло да започне, то почувствало срам и направило съкращение. Преди това то не е правило разчет, че действително иска да получи наслаждение, което да го отдели от Твореца. За разлика от тогава, сега вече има данни за това, че творението се е отделило от Твореца, ставайки противоположно на Него. Тази диаметрална противоположност е отбелязаната на чертежа с математическия знак делта (Δ), обозначаващ разликата в потенциала. За творението не е важна полярната разлика между него и Твореца, сега то иска да се наслади за себе си и във всички съсъди присъства само това желание.

Но едновременно с това, води до забележителни резултати: във всички разбити съсъди бина и малхут (Б+М) са се съединили една с друга заедно така, че да бъде невъзможно да се разделят. Екранът е изчезнал, намерението заради отдаване е изчезнало, а затова и бина, и малхут, всичко, което се намира в долните части, пребивава в едно намерение, което е насочено в една посока, всичко се стреми да се наслаждава. Даденият фактор смесва съсъдите, сближава ги ги обединява, споява ги един с друг и това е добър резултат. Тъй като през цялото  време мислили: как малхут да се съедини с бина, как да получи сили за отдаване на бина, от природата на бина? Така че, сега най-малката бина се е спуснала в малхут и те се обединили помежду си благодарение на екрана.

Възникнало е съединение между малхут и бина, съединение, което е скверно, с намерение заради получаване. Опорочило се е дори немерението, т.е. отношението към Твореца също е станало потребителско. Творението не мисли как да получи идващите от Твореца наслаждения, то иска да се наслаждава именно от това, че го обслужва Творецът. Това именно се нарича «наслаждение заради себе си». В първия стадий малхут от Безкрайността се е наслаждавала от получаването на подаръка. Във втория стадий тя започнала да се наслаждава от усещането за Твореца, който ѝ дава този подарък. В третия стадий тя се е наслаждавала от  действието, което Той извършва за нея, изхождайки от аналогично действие от своя страна. Накрая, в четвъртия стадий, малхут иска да се наслаждава от всичко, но това е едва първото действие по разкриване и затова няма забрана. Забраната възниква тогава, когато сме опитали действието на вкус (таамим) и отново се връщаме към него.

И сега, самото намерение се разбило, то се е насочило към получаване. С други думи, творението иска Творецът да го обслужва, именно Творецът да му отдава, да се грижи за него и да го наслаждава.

* * *

Нека направим обобщение на всичко, което учихме до сега. От замисъла на творението (чертежът вляво) достигнахме до четири стадия (бхинот) на разпространение на пряката светлина: шореш (първи), бет (втори), гимел (трети) и далет (четвърти). Рисувам ги винаги подробно на чертежа, тъй като те са шаблон за това, което ще се случи по-нататък.

Четвъртият стадий (бхина далет) наричаме малхут на Безкрайността (малхут де-Ейн Соф). Той е довел до Първото съкращение (Цимцум алеф) и е възникнал светът на Съкращението (олам а-цимцум). След това той пристъпва към работа с екрана (масах) и довежда до възникването на света Адам Кадмон (АК) с неговите пет парцуфа. По този начин малхут на Безкрайността се напълва само в горната си част, до табур.

След това тя успява да се спусне под табур (чертежа вдясно), осветявайки определена негова част със свойството бина, а в останалите части, които са отделена от парса, става разбиване (швира́).

Какво следва от всичко това? Благодарение на петте парцуфа от света АК има напълване (милуй) в горната част. Благодарение на бина, която се спуска под табур има напълване и в долните части, лежащи между табур и парса. Недостига напълване само в тези съсъди, които са разбити. Но вследствие на тяхното разбиване малхут и бина се съединяват една с друга. Сега, ако по пътя на едни или други действия да доведе до това, че бина поправя своите първоначални свойства, а след това поправя и малхут, от намерение за получаване в намерение да отдава – тогава безусловно, можем да достигнем до напълване на останалата част на малхут. Така достигаме, в крайна сметка до край на поправянето (Гмар Тику́н), когато цялата малхут на Безкрайността изцяло придобива намерение заради отдаване.

Ето защо, описвайки ни тези етапи, които следват след разбиването на съсъдите, кабалистите говорят за света на Поправяне (олам Тикун). Необходимо е да се поправи и тази част, където бина се е съединила с малхут. По този начин ние ще осъществим замисъла на творението.