31 май 2005 г.

Днес ще говорим за общия строеж  на реалността, като започнем от нейното зараждане, което е предмет на изучаване в науката Кабала.

Тази древна мъдрост са донесли до нас тези, които са постигнали духовната природа благодарение на свойствата, инструментите и методиките, които те са разработили за себе си.

Това, което те са постигнали, почувствали и разбрали от дълбокото проникване в структурата на реалността,  ни предават чрез тази наука.

Ние съществуваме в определена част от реалността и я изследваме посредством нашите пет сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и усещане.

Благодарение на тези изследвания ние  развиваме науките за света, в който живеем, науките, които се отнасят към областта на естество знанието.

Обаче има друга част от реалността, която е скрита от нас, тоест тази, която не възприемамe в нашите пет сетива. Ние можем да я изучим в случай, че развием допълнителен сетивен орган, нови свойства.

Ето защо Кабала се нарича „тайна наука“, тя ни обяснява това, което е скрито от нас по естествен начин.

Защо реалността е частично скрита и частично разкрита за нашето възприятие? Защото  винаги всичко  ние възприемаме съгласно уподобяването на свойствата.

В съответствие със свойствата, които имаме, ние разкриваме обкръжаващия ни свят. Обаче не ни достигат някои свойства, които ако развием, ще открием различните им проявления извън себе си.

Например, моите зрение и слух са настроени на вълни с определена мощност и честота. Ако такива вълни присъстват извън мен,  аз ги улавям. Вълните могат да ми донесат усещане за миризми, като дразнят обонятелните ми нерви, те могат да попадат в зениците ми  или в тъпанчетата на ушите ми и така нататък.

Всички сигнали се създават от вълни и в съответствие с това, доколко моят вътрешен механизъм е способен да ги улавя съгласно закона на уподобяването на свойствата, аз възприемам съвкупността от обкръжаващите ме вълни.

Това и изгражда картината на моята реалност, усещането на действителността.

И така, методиката на Кабала, преди всичко, помага на човека да сформира ново вътрешно свойство, нов сензор, датчик, който улавя тази честота, която по-рано не е усещал.

Тази добавка ще разшири картината на нашата реалност и новата картина ще се нарича „Висш свят“. Защо „Висш свят“? Защото ние ще открием скритата досега от нас част от действителността, която сега се  разкрива благодарение на вътрешните промени и която се  е добавила към предишната картина на света.

Ние ще видим, че в нея се зараждат всичките тези сили, които в последствие се усещат  във всички възможни форми в нашите естествени сетива.   

Тези сили ще ни се виждат като нещо, което се подготвя над нашите природни усещания, а после оттам се спуска в моите сетива, създавайки в мен картината на обновяващия се свят и течението на времето.

Ето затова тази реалност се нарича „висша“: тя предшества това, което аз усещам в моите естествени сетива. Кабалистите /от думата „лекабел“ – получаване/ затова се наричат така, защото имат способността да получават, да приемат тази картина на реалността, която предшества естествената картина, която се възприема от всички нас в природните ни сетива.

При това, разкривайки тази коренова висша реалност, по пътя на изследването, ние може да стигнем до разбирането на това, откъде произтича самата тя. Като резултат ние достигаме  до особена сила, която обхваща всички детайли на картината, както на висшия, така и на този свят. Тази сила ние и наричаме „Творец“.

Защо? Защото откриваме, че Той е първи. Той е породил цялата реалност – висша и нисша, неживо, растително, животинско и говорещо ниво на общата реалност.

Той контролира, управлява и властва над всичките детайли като единна сила, единна мисъл и с една цел. Ето това разкриват кабалистите  в процеса на изучаването на висшата реалност.

* * *

Какво именно им се разкрива? Разкрива им се природата на тази Висша Сила относно цялата реалност, тоест природата на всички усещания, които ние можем да развием, в които ние се раждаме и чувстваме въздействието на единната Сила.

Ние осъзнаваме, че тази Сила е Добра и Творяща добро и нейната началната точка е любовта. Такова е нашето възприятие. Изхождайки от любовта, от това, което в Кабала се нарича „желанието да твориш добро“, Творецът е пожелал да създаде цялата реалност на неживо, растително, животинско и говорещо ниво, да я създаде, за да й донесе благо.

По какъв начин да донесе благо? Тъй като тази Сила не е ограничена от нищо и е съвършена, тъй  като нейното желание да отдава, да твори благо, произхожда не от недостига, а от любовта и отдаването, от изобилието, което се усеща в нейното съвършенство, затова Творецът иска да доведе творенията до същото състояние, в което пребивава Самият Той.

С други думи, Той иска да доведе творението до съвършенство, като го направи подобно на Себе си. Но какво означава това: да доведе творенията, тоест някой извън Себе си, до съвършенство, като ги направи подобни на Себе си? Не се ли крие тук противоречие?

Защото ако Творецът, Висшата Сила пребивава в съвършено състояние, по какъв начин в същото съвършено състояние може да пребивава някой друг? В този случай, той трябва точно да съвпада с тази Сила, да бъде същият, както и тя. Или е достатъчно той да пребивава в същото свойство, като нейното?

Тук ние се сблъскваме с първите кабалистични понятия. Какво означава да бъдеш същият, като  някой друг?“ Да бъдеш както някой, или както казват кабалистите да пребиваваш с някой в подобие на свойствата, да бъдеш подобен на него означава следното.

Има два обекта, две тела, две желания, две творения, Творецът и творението, естествената форма на които остава неизменна, в същото време техните свойства, техните намерения са идентични.

Творецът се намира във форма на отдаване. Ние не говорим за Неговия материал или същност – тях не ги усещаме. Същността на Твореца се казва „Ацмуто“ и разговори за нея са съвършено безпочвени, тъй като ние възприемаме само това, което идва от Него към нас. От Него идва при нас формата на отдаване. Доброто, ето това ние усещаме.

Рис.1

Неговото свойство, отнесено към нас е свойството на отдаването. И не е важно, каква е нашата природа – ако ние, тоест творението, достигнем същата степен на отдаване на Твореца, която е свойствена на Него самия, то ще се окажем с Него в уподобяване по форма, или казано по друг начин, по външно свойство, по желание, по намерение. Така ние ще станем подобни, равни на Него.

Защо? Защото Неговото отдаване към нас е единственото нещо, което разбирам, усещам и възприемам. За мен това е Неговата природа. За мен е достатъчно да достигна същото самоизразяване по отношение на Него, и тогава ние ще станем равни.

Творението ще стане равно на Твореца. Целта на творенията от страната на Твореца се състои в това, да сътвори създанията и да ги доведе до състояние на подобие на Себе си. Защото Неговото състояние е съвършенството. А нас Творецът е създал така, че да се стремим към това съвършенство и чувството на неговият недостиг се нарича хисарон.

В нашата природа е заложен непрекъснатият порив към  достигане на съвършенството на Твореца. Това произтича от Неговата мисъл по отношение на нас, която се нарича „замисъл на творението за наслаждаване на Неговите създания“.

Творението има множество свойства и всяко от тях трябва да се доведе до формата на отдаването. Оттук ние може да разберем, че уподобяването по свойствата е частично ипълно. Например, ако част от свойствата на творенията са в отдаване относно Твореца, а друга част  не са, в този случай творението и Творецът са близки един до друг /виж рисунката вдясно/.

Рис.2

И така, Кабала казва следното. Ако творението с нито една своя част не се намира в състояние на отдаване, което е присъщо на Твореца, то те са полярно противоположни един от друг. „подобно на изток и запад“. Няма по-голяма противоположност от тази, която се намира между тях /виж рисунката вляво/.

Рис.3

Защото Творецът извършва отдаването , а творението – не. Ако едно от свойствата на творението става подобно на Твореца, в същата степен творението влиза в контакт с Него. Ако няколко части от творението придобиват подобие на Твореца,  в същата степен творението и Творецът са съединени помежду си /виж рисунката отдясно/.

Рис.4

Ние възприемаме от Твореца само Неговото свойство на отдаване и освен него нищо не усещаме, нищо не можем да разкрием. Останалото се отнася към непостижимата от нас същност на Твореца – Ацмуто. Именно затова ние Го усещаме изключително в свойството на отдаване.

По този начин детето чувства, че майка му  цялата е  обърната към него в стремежа си да го обслужи, да го обгрижи. При това той не чувства нейната същност, пропуска факта, че тя, освен друго, е жена, която има  съпруг, работа и грижи в този свят.

Детето не знае това. На него му е известно само едно: „Това е моята мама и тя е длъжна да се грижи за мен.“ То възприема само нейното отношение лично към него и в съответствие с това я нарича „мама“. Така и ние възприемаме Твореца. Нашият материал остава непроменен /за него ще говорим по-късно/, но придобивайки същото като Неговото свойство на отдаване, ние се уподобяваме на Него по външна форма и в същата степен се изравняваме с Него.

С други думи, ние чувстваме, че се намираме заедно. Тогава творението влиза в състоянието на Твореца, което се определя като добро и в съответствие със замисъла на творението се приближава към съвършенството.

Рис.5

Обаче, ако всичките свойства на творението се окажат в състояние на подобие на Твореца, тогава Творецът и творението стават едно цяло. Това състояние се нарича „единство“, „съвършенство“. В Кабала то също се нарича „Край на поправянето“, тъй като творението е поправило всички свои качества, които не съответстват на Твореца. Това състояние още се нарича сливане, тъй като Творецът и творението се сливат един с друг, като две подобни свойства. Това състояние, всъщност, е и целта на творението от страна на Твореца и крайната цел на развитието от страна на природата, от страната на самото творение.

Ето това ни разказват кабалистите.

* * *

Творецът се разделя за нас на две части: Ацмуто (1 – първо) и самиятТворец (2 - второ), който е създал нас (3 - трето) чрез свойството на отдаване и е предопределил ние да станем подобни на Него. След нашето раждане Той проявява към нас отдаване, за да Го достигнем и наистина да станем подобни на Него (4=2 – четвърто е равно на второ).    

Рис.6

Неговия замисъл за нас се нарича „замисъл на творението“, който се състои в даване на наслаждение на Неговите създания. А кога този замисъл се усеща в този вид? След като творението достига подобие на Твореца. Тогава  то и  усеща добро.

В процеса на само поправянето творението извършва работа по уподобяване по свойствата. Такъв е пътят за неговото развитие. По този път то може да не усеща добро, тъй като още не е достигнало нужното крайно състояние.

Кабалистите обясняват причините, заради които ние постигаме науката Кабала и изобщо разбираме, че с нас става нещо, усещайки и откривайки света, в който живеем. Защо това е дадено именно на нас, за разлика от останалите части на реалността, които пребивават на неживо, растително и животинско равнище? Защото по време на прехода от третата фаза към четвъртата ние се намираме в състояние на избор,  с други думи, в това състояние ние се движим само чрез свободния си избор.

Тук от нас се изисква вътрешно усилие, старание, разбиране, порив. Само благодарение на тях ние напредваме, а не заради нещо друго. Затова предназначението на науката Кабала е да ни обясни какво усилие трябва да извършим на този етап, за да достигнем от състоянието на раждане (3 - трето) до финалното състояние (4 - четвърто). Кабала ни обяснява какви действия трябва да извършим върху себе си съзнателно и по собствена воля, за да достигнем от противоположната форма до състоянието на съвършенство, до края на Поправянето, на съединението и сливането.

Кабалистите казват, че част от този път ние минаваме, като не осъзнаваме къде се намираме и какво трябва да правим. Ние просто съществуваме: раждаме се, живеем и умираме, за да се родим отново. Затова на следващия етап ние идваме в съзнание, започваме да се интересуваме и съответно, да разбираме къде се намираме: в какъв свят, в каква реалност. Ние осъзнаваме какво трябва да правим, за да потечем  в един поток със замисъла на Твореца да наслади Неговите създания.

Замисълът на творението, който задейства цялата реалност, оказва влияние върху нас, за да се движим от третото състояние към четвъртото. И затова кабалистите казват, че причината за всички злини, страдания и нещастия, от малки до големи, причината на всички лоши усещания и всички неосъществени желания  е същият замисъл на творението за наслаждение на Неговите създания.

Ние искаме всички блага на Твореца, обаче замисълът на творението ни тласка към това, да приемем уподобяване на свойствата. Ето защо този натиск се усеща от нас в толкова негативен вид. Всички лоши, негативни усещания: страдания и затруднения на различни нива, произтичат всъщност от липсата на подобие по свойствата.

Състоянието, в което ние пребиваваме заедно с Твореца , се усеща от нас като добро, и докато ние не Го достигнем, ще ни преследват лоши усещания. Злото се усеща в съответствие с нивото на развитието на творението, в степента на това, доколко замисълът на творенията ни задължава към напредък, към ускоряване на темповете на развитие и така нататък. Всичко това изучаваме в науката Кабала.

И така, Кабала изучава кой е Творецът. Защото „Творец“ (Боре) означава: „ела и виж“ (бо у-ре). Ние можем да Го разкриваме, да Го доближаваме, да Го разбираме и в съответствие  с това разбираме, как може да се променяме според Него.

Освен това, науката Кабала се занимава с цялата реалност на неживо, растително, животинско и говорещо ниво, както с висшата реалност, която се усеща от нас само чрез допълнителния орган на чувствата, така и с нисшата, която ние, раждайки се с петте си сетива, възприемаме в качеството на неживо, растително и животинско ниво на нашия свят.

Също така, науката Кабала изучава целия процес на развитие: защо и чрез какво се развиваме, какви са формите на нашето развитие, защо светът е направен именно така, каква форма на развитие е присъща на всяка душа, на всеки човек, на всеки елемент от реалността, на какво се дължи структурата на реалността, как са свързани всички нейни части.

В резултат на това ние, като най-висши и всеобхватни творения на реалността, трябва да я доведем до онова състояние на единство, съвършенство, крайно Поправяне и сливане.

И така, нашият път започва от състоятието на полярна отдалеченост от Твореца и завършва с уподобяването с Него по форма, по външно свойство: как Той извършва отдаването, като какъв Го усещаме, откриваме и постигаме, така ние трябва да поправим себе си във външната ни проява относно Него.

Защо започваме нашия път от противоположностите? Защото, както казват кабалистите, Творецът ни е създал противоположни на Себе си. В третото състояние ние сме диаметрално противоположни на Твореца, а в четвъртото състояние сме абсолютно подобни на Него и нашият път се нарича „път на поправянето“, което се осъществява посредством избор.

Защо тогава трябва да преминаваме през всичко това? По думите на кабалистите, за да усетим състоянието на сливане, е необходимо да изпитаме състоянието на недостиг от него. Защото всяко състояние се усеща от творението  от неговата противоположност. Казано е: “преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. Това ни е  познато и от жизнения ни опит в нашия свят. Ако аз искам нещо, то трябва да познавам обекта на своето желание във всичките му детайли, като го съпоставям с всички останали свойства, предмети, сили и състояния.

В такъв случай, аз имам по отношение на него знание, разбиране, възприятие. Аз никога не възприемам нещо само по себе си, моето възприятие винаги е основано на противопоставянето, на контраста, на съотношението на два фактора. Аз винаги извършвам сравнителни измервания и върху това се базира моят опит.

Затова ние трябва да преминем през несъвършеното състояние, отсъствието на сливането  и поправянето, трябва да разберем и да го усетим, да го преживеем и да го почувстваме. Тогава, благодарение на открития недостиг, ние ще достигнем до това, да станем съвършени като Твореца. Ние още ще говорим за необходимостта от такива състояния и за техните корени. Постепенно, в хода на обучението, картината ще се изяснява.

Рис.7

* * *

Сега ще говорим как се изучава науката Кабала. Първият, който е формирал систематичен подход към Кабала е бил Авраам. Преди него също е имало кабалисти, обаче той за първи път е писал за това и ни е оставил някои свои трудове. Постигайки висшата реалност и изобщо цялата реалност, включвайки нашата – висшите корени и тяхното следствие в нашата действителност – кабалистите са усещали всичко като едно цяло и ни разказват  за своите усещания.

Ние започваме от слабо усещане на корените на реалността, която се намира извън пределите на това, какво ние възприемаме тук като себе си и обкръжаващият ни свят. От минимално усещане ние стигаме до много дълбоко усещане, което обхваща всичко съществуващо,  всичко, което е излязло от Твореца и се нарича „творение“. Това усещане включва в себе си и висшите светове, и нашия свят, и творенията във всички светове, включвайки и нашия, начина на управление, придвижванията, поправянето и развитието, до самия край на всички състояния.

Обаче, към усещането на всички тези състояние, на цялата реалност, ние стигаме постепенно. Процесът започва от състоянието на обикновения  човек, същия като  нас. Той възприема само това, което вижда наоколо и по същия начин съди за своето местонахождение, ако изобщо се замисля над подобни въпроси, което също не е лесно. Затова, през картината на видимия свят той започва да прониква навътре, към тези сили, които има зад нея. Тогава човек открива какво точно са те.

Когато  навлиза навътре, в реалността, човекът достига до такова състояние, когато я вижда цялата, като я възприема като някакъв механизъм на единна система, която се нарича „действителност“. Кабалистите обикновено не разказват за извървяния  път, за това, по какъв начин постигат и изследват реалността, достигайки до едни или други резултати.

Същото се отнася и към учените от нашия свят: ако един от тях е открил някакво лекарство или нещо друго полезно, какво ме интересува, че той е правил изследвания в продължение на десетки години, как се е лутал и правил грешки по своя нелек път. Накрая той ми обяснява какво е постигнал, с какво разполага сега и какво може да сподели с мен, като ми направи услуга.

Така е и с кабалистите. Като изключим един отделен раздел на Кабала, те обикновено ни обясняват  крайната картина на своето постижение, която възприемат отгоре, когато вече виждат цялата реалност. Защото в крайна сметка, те достигат до познанието на Твореца, свойството на отдаване, те разбират кой е Творецът.

И затова своя разказ за това „приключение“, за този си път за разкриването на реалността, те започват не от процеса, който идва отдолу нагоре, не от себе си, не от историята на собственото им развитие от началните етапи  до придобиването на всеобхватния поглед над мирозданието. Не, те започват именно от Твореца, от тази Сила, Която е решила да създаде реалността. На първо място, те ни разказват как от замисълът на творенията, Творецът преминава към действия за неговата реализация.

По същия начин ще правим и нашите занятия. За това се говори в книгата на Ари „Дървото на живота“, във “Въведение в науката Кабала“ на Баал Сулам, в ТЕС и в други книги. Има много книги, и ако те се придържат към систематичния подход, то започват, всъщност, от Твореца.  Ние трябва да изучим своите корени: как се е зародило творението, от какво желание, с какво намерение.

Краят на действието е заложен в началния замисъл, крайната форма от самото начало се явява цел и именно тя определя резултатите от всеки етап на развитието. Ако ние добре проучим началото, това ще ни помогне да разберем целия си живот, с всичките му обстоятелства и да не грешим, използвайки всяко състояние, отчитайки замисъла на творението. Ние ще виждаме тези състояния така, както ги вижда Творецът, и ще се движим, изхождайки всеки път от състоянието на недостиг към добро и съвършено състояние.

* * *

Нека да започнем от замисълът на творението. Замисълът на творението  е мисълта на Твореца за създаване на творение с цел да му донесе благо. Замисълът на творението също така наричаме и „светлина“ или „коренов стадий“ /бхинат шореш/, тъй като той се явява  корен на цялата реалност.

Замисълът на творението, както казват кабалистите, се предшества от понятието Ацмуто. В същото време това понятие не се поддава на осъзнаване, ние не можем да го постигнем. То е затворено и е недостъпно за нашето разбиране, с изключение на факта на неговото съществуване. Ще говорим още за възможността толкова високи състояния в бъдеще, когато понятието Ацмуто, да  ни станат по-близки, като се превърнат в нещо познато и постигаемо.

А засега, в процеса на прехода от трето състояние към четвърто, ние минаваме през пътя на поправянето, докато не се изравним със замисълът на творението. Точно на него ние трябва да се уподобим, а не на равнището, което е над него. Целта е да се уподобим на замисъла на творението и за нищо по-голямо не говорим.

Светлината, или замисълът на творението за носене на благо на създанията на Твореца, създава желание за наслаждение, желание за получаване, потребност, която се нарича „първи стадий“ /бхина алеф/. Защо? Защото, ако светлината или Творецът искат някой да се наслаждава, Той е длъжен да създаде нещо, което желае да получава наслаждение от Него. По този начин, първият стадий е желанието за наслаждение, потребност, това вече е началото на творението. Ако в кореновия стадий творението съществува само като замисъл, който още принадлежи на Твореца, то в  първия стадий  вече е творение като такова.

Рис.8

Но то още не е развито, тъй като неговото желание идва от Твореца. То още не чувства, че иска да се наслади от светлината, да се слее със светлината, че не му достига нещо. Нека да дадем на тази потребност име „неживо“ равнище /домем/. То изобщо не задължава творението към нищо, тъй като идва отвън.

Целият материал на творението, тоест неговото желание, не е излязло от творението. Не можем да кажем, че творението съществува в качеството си на истинско творение, което пребивава извън Твореца. Защото всичко, което има в него е дошло директно от Творецът, от светлината. Затова то е задължено да се намира под абсолютния контрол на светлината и неговото желание още не е излязло от замисъла на творения.

Обаче това желание започва да изпитва усещания. Светлината, която влиза в желанието, му позволява да почувства замисълът на творението за наслаждение на създанията от Твореца. По такъв начин светлината носи на желанието две усещания.

Рис.9

Първо, тя носи напълване, тоест усещане за самия него. Обаче творението почти не усеща, че това е благо, тъй като предварително не е имало съответната потребност. То не чувства, че сега му е добре в сравнение с предишното не напълнено състояние, защото предишно състояние не е имало.

И второ, светлината, която се разпространява в творението, му носи усещането за Даващия. Оказва се, че има Творец, Който е Даващ и му изпраща благо. И ако самото благо, тоест светлината, идва пряко от Твореца, то усещането за Даващия идва към първия стадий не пряко – то е облечено в светлина /червеното запълване вътре в стрелката/.

Например, когато нещо ми подаряват, аз първо виждам само подаръка, а след това обръщам внимание дали той ми съответства и дали ми подхожда. Тогава аз започвам да разбирам: „Човекът, който ми е подарил това, ме познава. Той е искал да ми достави удоволствие, той ме обича, той ме разбира, той е за мен.“ От подаръка аз започвам да постигам подаряващия, не него самия, а неговото отношение към мен. Той ме разбира и ме обича, той иска да ми донесе добро – точно така той е постъпил.

Още в първото действие на творението е заложено постигането на Твореца и то довежда творението до развитие. От тук можем да констатираме само едно: всеки елемент, всяко състояние на творението, променящо се  в своето развитие, означава допълнително постижение на Твореца. Дори в нашия свят, в текущото състояние, когато ние не знаем, къде точно се намираме и в каква посока се  развиваме,  въпреки това, всеки етап от развитието все повече ни доближава до постигането на Твореца.

Това произтича от първото действие в началото на сътворението. Какво представлява първата стъпка? Това е общото желание за наслаждение, което се нарича „материал“. Бхина алеф се състои от две части. Първата част  е усещането за подарък, а втората част е усещането за Даващия подаръка. Разликата е в това, че първата част е състоянието, а втората част е постигането на причината за даденото състояние.

Във втората част на първия стадий творението постига, че съществува коренов стадий, който го поражда и го формира. И това вече го довежда до развитие. Започвайки да различава в себе си две части, бхина алеф разпознава тази от тях, която е за предпочитане. А за предпочитане, разбира се, е втората част, тъй като в сравнение с първата част в нея се усеща категорията, детайлът на възприятието, по-възвишеното свойство – Даващият, Височайшият, Пораждащият, Първичният. Затова първия стадий иска да стане такъв, какъвто е Той.

Обърнете внимание: първото желание на творението, което изхожда от него самия  е желанието да бъде като Твореца, желанието да се уподоби на Него по свойствата. Замисълът на творението тук вече се реализира в действие. В края на първия стадий желанието е било в потенциала, а желанието на втория стадий /бхина бет/ от самото начало е насочено на това, че да се уподоби на корена на практика, да стане отдаващо. По какъв начин то може да стане отдаващо? Благодарение на какво във втория стадий може да се превърне в отдаващо?

Рис.10

Вторият стадий е следващият етап на развитието след първия, той произтича от първоначалното желание за наслаждение. Това желание е целият материал на творението. Творецът, Когото то след това е усетило  не е нищо друго, освен добавка. Желанието да Му се уподоби е добавката към материалът на творението, към това, което е създал Творецът, към желанието, към потребността. Всички потребности, всички етапи на развитието, всички допълнения към първоначалния материал на желанията произтичат от осъзнаването на Твореца, от желанието да се развият и да станат подобни на Него. Благодарение на това материалът се развива. Всички добавки към първичния материал произтичат само от запознаването с Твореца, в резултат на което материалът започва да се разраства, да „набъбва“.

Рис.11

Вторият стадий е противоположен на първия, защото той целият желае да отдава, в същото време първият стадий в началото на своето развитие е искал да получава наслаждение. И въпреки това, вторият стадий  е добавка към първия, това е същият този материал, който се е облякъл в свойството за отдаване. Вътре в него се намира коренов стадий, върху него е облечен първия стадий, а върху него – втория. Става дума за развиващи се форми, които се наслояват една върху друга.

Имайки желание за отдаване подобно на Твореца, вторият стадий започва да мисли: „По какъв начин аз мога да извърша отдаването по примера на Твореца? На кой и какво мога да дам?“ Развивайки се, той отива надълбоко, като се опитва да разбере своята същност и да намери възможност вътре в себе си как да стане като Твореца. Тогава той открива, че включва в себе си и първия стадий, а също и кореновия. Но как да се уподоби на корена? Защото самият той, по своята същност, е желание за наслаждение, а такова желание е способно само да се наслаждава. То може да иска да отдава, но не може да отдава подобно на Твореца. Защото самият Творец се явява като Даващ. А какво може да даде творението?

Рис.12

Тогава творението започва да разбира следното: „Тъй като Творецът ме обича, още в замисълът на творението е помислил да ми донесе благо, сега аз мога  да се възползвам от този замисъл. Аз мога да се наслаждавам само защото Той иска да ми дава, само защото  Той иска да ме наслаждава.“ По такъв начин, във втората част на бхина бет желанието за отдаване поражда идеята за отдаване на Твореца чрез получаване – именно чрез получаване на светлина от Твореца. Ето какво  иска да направи вторият стадий.

Сега творението получава от Твореца светлина по същия начин, както и в първия стадий. Защото то знае: „Творецът е създал първия стадий за да ме наслади.“ И желанието, и светлината са същите, както и в първия стадий, но творението получава тази светлина, защото, подобно на втория стадий, иска да бъде като Твореца. То усеща, че с това наистина и действително се уподобява на Твореца. Със своето получаване творението, всъщност, извършва реално отдаване на Твореца. И тогава то чувства себе си като отдаващ, като Твореца, тоест усеща състоянието на даващия.

 

Рис.13

Творението стига до осъзнаване къде се намира. Става дума за третия стадий /бхина гимел/. То отново си задава въпроса за своята същност: „Кой съм аз? Аз съм желание. Какво желание? Някога имах желание за получаване на  наслаждение, което е изначалната ми природа. След това при него дойде добавка под формата на желание за отдаване. Сега, според тази добавка, аз извършвам отдаване.

Желанието за  наслаждение идва от Твореца, желанието за отдаване също идва от усещането на Твореца. Излиза, че всичко, направено от мен досега,  идва директно от Твореца. Аз съм манипулиран“. Науката Кабала така и нарича това: „сила, действаща върху обекта на своето влияние“.

И тогава творението започва да мисли, какво представлява то и къде се намира неговото „аз“. „В първия стадий  е получавал наслаждение – и това не съм аз. Той е почувствал, че иска да се уподоби на Даващия – и това също не съм аз, Творецът е създал в мен това желание. Във втория стадий е действал с цел да се уподоби на Него – и това пак не съм аз. Къде е тогава това моето „аз“?“

Рис.14

И тогава творението започва да разбира: кой е „азът“ – този, който усеща същото, което и Твореца. Това разбиране е първотоусещане, което идва не от Твореца, то трябва да произтича от самото творение. Това чувство започва да се формира в третия стадий. Говорим за желанието за наслаждение от статута на Твореца, на самия Творец – желанието,  което се появява в последния, четвъртия стадий на развитието /бхина далет/, която иска да получава всичко, което идва от Твореца. На нея вече не ѝ е нужна светлината на първия стадий, от която се е родила – тя иска да получава наслаждение от състоянието, което е открила. Защото тя е разкрила за себе си състоянието, което е присъщо на Твореца, състоянието, в което може да отдава като Твореца.  И затова  желанието ѝ е да се наслаждава на отдаването.

Рис.15

Това желание на творението е неговото първо желание. Всички предишни желания са били привнесени и са идвали директно или индиректно от Твореца. От творението идва само последното желание. То  е започнало да  кристализира и да се разкрива на творението в края на третия стадий, а в четвъртия стадий се е сформирало окончателно. Може да се каже, че бхина далет е независима, за разлика от всички предишни стадии. И затова именно тя се нарича „творение“,  а не другите стадии. Това е наистина специален етап на развитието.

Рис.16

Концентричните кръгове би могло да се нарисуват и по друг начин. Да си представим, че Творецът се намира извън нас, а развитието на творението става отвън навътре. Тогава кореновия стадий става външен по отношение на останалите, а последният стадий отвътре е бхина далет. Така кабалистите показват развитието на тези четири етапа, макар,  че по принцип, можем да ги рисуваме по двата начина.

И така, с цел достигане до собствените потребности, също така и  до усещане на собственото си желание и собственото си съществуване в него, творението е длъжно да се развива по четирите стадия, започвайки от замисъла на творението, от Твореца, докато стигне до четвъртия стадий.

Понякога казваме, че кореновият стадий не се отнася до творението, тъй като той е неговият замисъл, който се появява от страна на Твореца по отношение на създанията. Затова ние смятаме, че има четири стадия на развитието на творението, които се определят от Твореца:  първи, втори, трети и четвърти.

Може да се изразим и по друг начин: в кореновия, първия, втория и третия стадии Творецът развива желанието за наслаждение, за да го доведе до независима форма на съществуване, която се нарича „творение“.

Рис.17

По този начин от общия ред ние открояваме или кореновия стадий, или четвъртия. Коренът е Творецът, четвъртият стадий  е творението, а по средата се намират етапите на развитие, които също се отнасят към действията на Твореца и не се отнасят към творението. Обаче, в желанието си да постигне Твореца, творението постига пътя на собственото си развитие, разбирайки как Творецът го е създал и развил. По този начин, чрез опознаване на действията на Твореца, творението стига до опознаване на самия Творец. Казано е: „по Твоите действия ще Те познаем“. Така кабалистите изучават реалността и стигат до разбирането на Твореца.

Рис.18

Четвъртият стадий получава наслаждение от два вида напълване: от светлината, която идва от замисъла на творението, и от статута на даващия, защото той е разбрал какво означава да бъдеш като Твореца. Това изцяло напълва четвъртия стадий: и неговото желание за наслаждение, и неговото желание за отдаване, и неговото желание да достигне до равнището на даващия, за да се наслаждава на неговия статут.

Всъщност, желанието като такова е устремено не към отдаване, а към наслаждение. Става дума за желанието за получаване на наслаждение. Това е продължението на желанието за  наслаждение от първия стадий, което е стигнало до такова състояние, когато вече знае от какво иска да се наслаждава.  То иска да се наслаждава от статута на даващия, от самия Даващ. Може да се направи аналогия с детето, което се наслаждава и от това, което получава от майка си, и от това, какво получава точно от нея, че точно тя се грижи за него. То не се нуждае от подаяния, то иска именно майка му да го обслужва и да го напълва.

Творението открива, че именно Творецът е Даващият, то усеща любовта Му към него – не само подаръка, но и любовта. Тогава творението иска да се наслаждава именно от любовта, тъй като това наслаждение е много по-силно от удоволствието от подаръка. Подаръкът можеш да усетиш в много малка степен. В първият стадий е невъзможно да изпиташ нещо повече от това. Затова всички добавки на наслаждения са от осъзнаването на Даващия, когато творението разбира Кой му дава тези блага и чувства важността на Твореца.

В степента, в която Творецът се разкрива пред мен като велик, важен, вечен и съвършен, аз получавам добавка към наслаждението. Затова четвъртият стадий на желанието за наслаждение, който е израснал над първия стадий, е добавката, която произтича от осъзнаването на свойствата на Твореца, от осъзнаването на разликата между равнището на творението в първия стадий и равнището на Твореца в кореновия стадий.

От тук ние виждаме също, че ако някъде в мирозданието съществува нещо, което се нарича „творение“, или някаква негова част, някакво желание, същност,  то непременно съдържа в себе си четирите етапа на развитието, които се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина“. Тази пряка светлина, замисълът на творението, развива заложеното в него желание. Желанието присъства в него като точка, като първичен материал, или, както казват кабалисти, като „нещо от нищото“.  Именно тази точка претърпява развитие.

Ако в творението възниква някаква мисъл, потребност, желание, развитие, което се усеща като проявление на неговото собствено „аз“,  не трябва да забравяме, че това е резултат от  развитието на четирите стадия, които предшестват даденото  желание. Тези стадии идват свише, от Твореца, а не възникват в творението сами по себе си, като го карат да усеща едно или друго желание. Всяка моя мисъл е следствие на предишните етапи от развитието и произтичат от светлината, от Твореца.

Рис.19

И затова винаги можем да кажем, че творението включва в себе си пет  стъпала на развитието /виж рисунката отляво/: коренов стадий /шореш/, първи, втори, трети и четвърти /алеф, бет, гимел, далет – по първите букви на еврейската азбука/. Също така ние ги обозначаваме с букви: йуд-кей-вав-кей, от които се получава името АВАЯ /вместо „хей“ ние казваме „кей“, за да не акцентираме  на точното произнасяне на буквите, които обозначават едни или други духовни сили/. Кореновият стадий съответства на върха на буквата йуд.

Защо кабалистите прибягват до обозначения на основата на букви от азбуката? Когато продължим изучаването на развитието на реалността, ние ще разберем следното /виж рисунката отдясно/.

Рис.20

Буквата йуд означава наслаждението, което напълва съсъда и се усеща в първоначалното желание. Буквата хей обозначава свойството на отдаване. Буквата вав  символизира действието по отдаване в третия стадий от страната на втория стадий, тоест развива отдаването /стрелката надолу/. И накрая, последната хей, която съответства на четвъртия стадий и е подобна на първата буква хей, която символизира Бина, говори за това, че като резултат четвъртия стадий приема формата на втория и чрез това  достига до уподобяването по свойства с Даващия.

Състоянието на четвъртия стадий, който е абсолютно напълнен и съвършен във всичките си желания, се нарича „Безкрайност“ /Ейн Соф/ или „свят на Безкрайността“.  „Свят“ – това е състояние, усещане вътре в желанието. Когато четвъртият стадий е безгранично и безкрайно напълнен във всичките си желания, така и се казва: „Безкрайност“.

Рис.21

* * *

Петте стадия на разпространението на пряката светлина се наричат също по имената на сфирот.  Думата „сфира“ произхожда от дума „сапир“ – „светещ“. Ако желанието е напълнено със светлина, то свети. Сфирот се казват така: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин /ЗА/ и Малхут. С какво се различава всяко от тези наименования?

Рис.22

Кетер произхожда от думата „котерет“ – венец, начало, замисъл на творението, който увенчава и включва цялата реалност действайки и властвайки в нея от началото и до края.

Хохма /“мъдрост“/ се нарича така защото тук, в първия стадий, ние виждаме цялата светлина и цялото кли, които Творецът определя за творението. Това, което след това зрее и се разкрива във втория, третия и четвъртия стадий е развитието на бхина алеф. От върха на буквата йуд се развива първата сфира, първия стадий, в която е заложено всичко – целият съсъд и цялата светлина, които произтичат от кореновия стадий – само че в първоначалния му вид.

Вие можете да възразите: защото след това, във втория стадий, възниква усещането за Твореца и Неговите свойства, в резултат на което кли иска да се уподоби на Него, да стане като Него. Да, така е, обаче целият този потенциал е заложен в първия стадий. Бхина алеф  е същността на всичко, което идва от Твореца към творението. Ето защо това състояние се нарича „Хохма“. Това наименование се разшифрова различно, то съдържа в себе си голяма дълбочина, обаче ние ще се спрем върху това негово отличие.

Бина идва от думата „разбиране“ /авана/. Тук творението вече усеща и започва да разбира по малко Кой е създал всичко, каква е природата Му и какво иска Той. В Бина за първи път се е разкрил замисълът на творението и като следствие, то е пожелало да отдава. Защото сега то опознава и разбира Твореца. Същото е и при нас: ако ние искаме да достигнем свойството на отдаване, това ще стане възможно, само ако ние разберем какво е то и доколко е по-величествено от нашето желание, подобно на желанието за наслаждения на стадий Хохма.

Зеир Анпин  е „малко лице“. „Зеир“ – „малко“, „Анпин“ – „лице“. Под „лице“ се подразбира идващата от Твореца светлина хохма – това, което Той проявява към нас, Неговото благо. „Малко лице“ означава усилията на творението да се уподоби на Твореца. Също както дете се старае да прилича на баща си, изпълнявайки същото действие.

Малхут /“царство“/ се нарича така, защото царства над своите желания. Тя за първи път придобива самостоятелножелание, напълва го и усеща, че именно тя самата извършва получаването, наслаждавайки се както от подаръка, така и от Даващия този подарък.

И така, ние виждаме, че има само пет категории или пет сфирот. Обаче в контекста на някои състояния ние подчертаваме наличието не на пет, а на десет сфирот. Защо? Откъде идват още пет? Те са включени в Зеир Анпин, който съдържа допълнителни характерни свойства: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход и Йесод. С други думи, Зеир Анпин се премахва и неговото място заемат шестте присъстващи в него категории.

Но защо в Зеир Анпин се намират още цели шест сфирот? Каква е причината? Защото ние го нарекохме „малко лице“, посочвайки, че той е малък и означава усилията на творението да стане подобно на Твореца. Той с нещо прилича на Кетер: защото Кетер извършва отдаването към по-ниски категории, така и Зеир Анпин, подобно на Кетер, също иска да отдава, действайки отдолу нагоре по отношение на Твореца. В него се проявява именно това старание да извърши отдаване на Твореца.

Рис.23

В резултат Хесед в него е аналогичен на Кетер, Гвура е аналогична на Хохма, а Тиферет – на Бина. Зеир Анпин трябва да включва в себе си тези свойства, за да изгради механизъм, който действа противоположно на Твореца, за Твореца. Нецах  е действието на Бина, тоест Зеир Анпин като такъв. Ход е Малхут, тоест желанието на Зеир Анпин да изпълни дадено действие. А Йесод е сумата на всички действия от Хесед до Ход, съвкупността на петте категории, които са аналогични на петте общи стадии и събиращи се в крайното действие по отношение на Твореца.

И така, макар че Зеир Анпин е малък, той съдържа пет части и по този начин извършва действие по отдаване от себе си към Твореца.

А разкривайки категорията на отдаването, той открива, какво означава да бъдеш даващ, какво наслаждение носи това, какви хоризонти се разкриват в този случай. Тогава творението иска да се наслади от статута и тогава възниква Малхут, четвъртия стадий.

Желанията, които са присъщи на тези пет стадия реагират върху напълването си, което се нарича „светлина“. Каква светлина ги напълва?

В Кетер се намира светлината като такава. Ние не знаем какво представлява тя. Това е просто светлина, която идва от Твореца. В сфира Хохма се намира светлината, която така и се нарича – хохма. В Бина – светлината, която се нарича бина. В Зеир Анпин се намират и двете светлини заедно: и хохма, и Бина. Защото Зеир Анпин, третият стадий, е резултат от действията на първия и втория стадий и затова в него има малко от светлината хохма малко от светлината бина. Накрая, в Малхут има всичко за само наслаждение, бина също се е превърнала там в хохма. Четвъртият стадий иска да се наслаждава истински.

Рис.24

Освен това, ние наричаме тези светлини по имената им в съответствие с тяхната сила: нефеш, руах, нешама, хая и йехида  или съкратено НаРаНХаЙ. Нефеш означава състояние на неподвижност, покой /нефиша/, в което още нищо не се усеща. Руах /“дух“, „полъх“/ говори за незначителна промяна, но не за собствена сметка. Състоянието е като вятъра, идва и си отива. Аз не му влияя, само усещам някакво движение, не повече от това. Нешама /“душа“/ се нарича така, защото  посочва нещо вътре в мен, което се е родило от Висшия, от първата връзка на творението с Твореца, което е предизвикано от подобието на вътрешното свойство. Това става на стадия Бина. Хая /“жизнена сила“/ означава, че творението започва да действа и само извършва движения. Накрая, йехида /“единна част“/ означава, че творението възприема и усеща кой е Творецът. То иска или да се наслади на статута Му, или, както ще видим по-късно, да се съедини с Него.

Тези названия включват в себе си множество състояния. Говори се не за някакво едно състояние в един от световете, не за някакъв отделен случай. Науката Кабала постоянно използва тези наименования, като ни съобщава общите понятия за това, какво става с петте стадия на пряката светлина в тяхното развитие.

Рис.25

* * *

Разглеждайки обозначенията на петте стадии – йуд-кей-вав-кей – ние говорихме, че всеки стадий с нещо се различава от другите и затова се обозначава по свой начин. По какво се различават тези пет категории? По своето желание. Обаче, ако се различават желанията, то се различават и видовете напълване. Защото напълването зависи от желанието.

От Твореца изхожда пряката светлина, която формира петте стадия. Тези стадии се развиват, в резултат на което всеки, съобразно своето желание, усеща различно напълване от една и съща светлина. Идващата светлина е абстрактна – това е просто светлина. Тя се нарича „всеобхватна“ или „пряка“. Обаче във всеки от сформирания от нея стадий се съдържа своя светлина: светлината хохма – в категорията Хохма, светлината бина – в категорията Бина, хохма заедно с бина  в третия стадий и голямата светлина хохма  в четвъртия.

Рис.26

Съсъдът има две основни свойства, защото кли  е желанието да получаване на наслаждение или желанието за отдаване. И затова има два вида наслаждения. На рисунката ние ще обозначим не наслаждението, което се разпространява в съсъда, а направлението на неговото действие. И така, наслаждението от получаването се нарича „светлина хохма“, а наслаждение от отдаването се нарича „светлина хасадим“. Когато съсъдът се наслаждава от получаването, наслаждението се нарича „светлина хохма“. Когато съсъдът отдава, неговото отдаване се изразява в получаване с цел доставяне на удоволствие на Даващия  и вътре в кли това удоволствие се нарича „светлина хасадим“.

Рис.27

Вторият, третия и четвъртият стадии имат усещане за Даващия и Неговото отдаване, а също така и усещане за получаване и предизвиканото от него действие от своя страна. Как изобщо кли може да отдава? Ние вече говорихме, че то не може да отдава.

То може:

• Или да се наслаждава, както в първия стадий;

• Или не да не се наслаждава, защото има желание да отдава, както във втория стадий.

Рис.28

Вторият стадий иска да извършва отдаване, но не отдава. За да отдава, той трябва да извършва получаване, подобно на бхина алеф, но с намерението да доставя удоволствие на Даващия, подобно на бхина бет. Затова в третия стадий има и светлина хохма, и светлина бина.

По такъв начин, действието по отдаване от страната на кли, от страната на творението, е в това, че то извършва получаване, което се съпровожда от намерение. В крайна сметка, действието по получаване с намерение за отдаване се нарича „отдаване“. Именно по този начин творението е способно да отдава, макар че от самото начало е било създадено изключително с желание да получава, да се наслаждава, да поглъща, да напълва себе си.

В четвъртия стадий творението се наслаждава в пълен обем, съобразно със своето желание да отдава и желанието да се наслаждава. Затова бхина далет се казва Малхут /“царство“/ - тя царува, като желае да има всички състояния, които ще се разкрият пред нея и иска да им се наслаждава без всякакви ограничения. От тук идва названието „свят на Безкрайността“. „Свят“ е състоянието на безкрайно, неограничено получаване на наслаждение и на изобилие.

* * *

Темата на днешния урок бяха четирите стадия за разпространение на пряката светлина. Цялата реалност, която ние ще изучаваме по-нататък, е резултат от следните фази: връх на буквата йуд – самата йуд – първата хей – вав – и последната хей. С други думи, става дума за десетте сфирот: Кетер /К/, Хохма /Х/, Бина /Б/, Зеир Анпин /ЗА/ и Малхут /М/. Разделянето на светлината вътре в тези сфирот е следното: нефеш – руах – нешама – хая – йехида.

След това, подробно изучавайки всеки стадий и сфира, ние ще видим там цели светове. И наистина, това ще бъдат пет свята, със всички творения, създания, същества и прочее  във всяка една от съставните им категории. Развитието на процеса довежда до образуването на светът Адам Кадмон /АК/, а също така и на световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Всички тези състояния са произтекли от Малхут от света на Безкрайността.

Рис.29

От световете, от своя страна, са произлезли душите на всички творения. Творенията са разделени на пет нива: корен, неживо, растително, животинско и човек. Само на човека е възложено задължение да извърши поправяне по подобие на свойствата. Състоянието на подобие на свойствата се нарича „Край на Поправянето“. С други думи, Малхут, чрез всички светове, през всички творения, идва към поправянето посредством човека, който предизвиква подем на предхождащите го нива – животинското, растителното, неживото  и в своя корена достига до Твореца.

В цялата реалност няма нищо освен тези стадии: йуд-кей-вав-кей или Катер – Хохма – Бина – Зеир Анпин – Малхут. Всичко, което ще изучаваме, разбираме и разкриваме, е заложено в тези пет характерни свойства, и особено в последното желание, в Малхут, включваща всички предхождащи .

Това желание сме ние. По-късно ще стане ясно, че само то се нуждае от поправяне. Изучавайки структурата на реалността, в която ние пребиваваме, осъзнавайки задължението си да достигнем до Края на Поправянето и  на необходимите за това средства, ние ще можем да реализираме целта на творението и да достигнем до състоянието на съвършенство, вечност и подобие по свойства с Твореца. Такова всъщност е съдържанието на науката Кабала: цялата реалност, както висшата, така и нисшата, включвайки творенията, проявлението на Твореца по отношение към тях и път им към равновесие в своите взаимоотношения с Твореца.