Е. Литвар: Ние разбираме че това не е личен поглед на отделен човек, а мнение на учен, основано на точното знание на духовните закони. Във връзка с това към Вас аз имам откровен въпрос на жена от Киев. Тя казва, че много жени не могат да получат удовлетворение в секса. Можел ли с нещо да и помогнем?
М. Лайтман: За съжаление тук кабала много се различава от това, което днес е прието в обществото в нашия свят. Какво означава понятието „наслаждение”? То зависи от възпитанието, от обществените и морални принципи, то не зависи просто от природата, както въобще и всичко в човека. Човек е много по-сложна структура, отколкото проста схема: има желание, което трябва да се напълни, ето ти възможност да се насладиш- наслаждавай се, ето ти за това приспособление – кола, партньор, не е важно какво. Всичко зависи от нивото на развитие на човека.
Сега жена, която получава или не получава наслаждение: ние знаем, доколко това зависи от това, какво тя желае да приеме под това определение – „да получи наслаждение”. При жените всичко става съвсем не така както при мъжете – на по-дълбоко ниво, на вътрешно ниво. Те изискват душевно нравствено общуване с партньора, да усещат партньора като свой, като личен, причастен към себе си. Това не е чисто сексуално, животинско удовлетворение, то изисква още огромно – да кажем така човешко напълване.
Затова да говорим само за една от тези съставни, за сексуално напълване, тук не е възможно. И аз не знам точно, какво разбира жената, задаваща този въпрос... Може би, това е погрешна представа за секса, като за чисто животинско наслаждение. И то също произлиза от това, че жените не са получили нормално, правилно, естествено развитие, възпитание и то в тях се е извратило под влияние на окръжаващата среда.
Жената по принцип не вижда в мъжа красота, тя не разбира, какво е това красиво или не красиво (приложено към мъжа). Тя го оценя по нейна вътрешна скала: доколко той може да бъде важен, значителен, велик в нейните очи. Нея не я привлича физическата красота, не физическите данни, не физическата сила на пратньора. Ако е така то е само в такава степен, в която той може да обезпечи нея и бъдещите и деца ( а това също не зависи по принцип от силата в прекия смисъл на думата).
Т.е., жената оценя мъжа и удовлетворението което получава от него не по същата скала по която и мъжа я оценя. Затова ако въпросът е зададен от жена, то той трябва да бъде разглеждан в съвкупност с много други човешки желания – нравствени, чисто женски, нейните изисквания към сексуалния партньор, към мъжа. Това не е изискване към получаване на наслаждение в дадения момент и всичко, което е характерно за мъжа.
Кабала за еднополовата любов
Е. Литвар: Ние получихме следния въпрос: защо в религиите въобще, и в Тора в частност, съществува строга забрана върху еднополовата любов между мъжете и няма никаква забрана на любовта между жените? Има ли разлика от гледна точка на духовния корен?
М. Лайтман: Връзката между мъжете е известна от дълбока древност. Имало е цели народи, цели култури, които са я приемали като нормално явление. Едновременно с това, че мъжа е имал жена и навярно не една, семейство, деца, съществували са също и други сексуални партньори. Ние знаем че това се е практикувало сред древните гърци. И това не е пречело да процъфтява като велика култура и цивилизация, велика според нашето човешко разбиране. Те са практикували именно такова еднополово общуване.
В тези култури се е считало, че по такъв начин между мъжете ще възникне много силна, тясна връзка, своего рода дружба, която позволява вместо сътрудничество да се постигне съюз. Разбира се това не се е поощрявало, но се е приемало снизходително. Когато такива връзки са възниквали сред жените, то това е ставало и по причина че мъжете са ги изолирали. Ние знаем за такива проблеми, които възникват в затворените общества.
С идването на християнството мъжките връзки са били подлагани на преследване. Ако говорим за йудаизма, то те напълно се изключват от неговите закони. Връзките между жените не са строго регламентирани, поне в йудаизма, а в останалите религии това вече зависи от периода, който ще изследваме.
От гледна точка на кабала връзката между мъжете е абсолютно ненормална, защото при това те се уподобяват на животни, т.е. спускат се от ниво хора на ниво животни. Това се смята за абсолютно противоестествено, защото във връзката между мъжете не може да има духовен корен – защото няма себеподобен на корена. Повтарям мъжкия корен е Творецът.
А духовния корен на жената се намира на ниво на душите и доколкото всяка душа се явява женска част по отношение на Твореца, то връзката между тях е възможна. И при това тя произтича от липса на напълване, наслаждение, което жената е искала да получи от мъжа. Но неразбирането, обществените рамки и всичко прочее е довело до това, че тя е започнала да намира такова напълване, утешение в своята другарка.
Освен това съществуват и абсолютно сериозни проблеми на хомосексуалността, които произлизат от духовния корен. Защото всичко не е така просто в нашите духовни корени. По пътя на слизането от Висшия свят в нашия свят те са преминали стадия, който в лурианската кабала се нарича „разбиване на келим” („разбиване на съсъдите”). И на това ниво е преминало разбиването на нашите души, тяхното смесване между себе си, смесването на женските и мъжките части. Във всеки мъж има части от женската душа и във всяка жена – мъжки части, т.е. в нас съществуват противоположни включвания. Доколкото това се случва на ниво падение на душите от духовно ниво в нашия свят, то едновременно са станали и такива съединения между тях, когато мъжките и женските желания са се смесили между себе си и са заели частично място една вместо друга. От това произлизат всички тези „лесбо” и „хомо” проблеми, които ние наблюдаваме и освен това още много други проблеми. И там се намират корените на всички психически заболявания.
Ние трябва да разберем че тези проблеми са съществували и съществуват. Това не е просто разпуснатост на хората, причината е във вътрешната неизправност на много високите по своя произход души. И само като поправим себе си, като се ограничаваме, като въвеждаме в себе си насилствено (насилствено!) постижение на тези корени в правилно поведение, човек поправя своя корен, поправя също и всички тези изкривявания.
Днес ние наблюдаваме огромен взрив, просто избухване на хомосексуализма, и обществото сякаш вече се смирява: какво може да направи с тези милиони мъже, които се намират в такива връзки? Т.е. когато това са един-двама човека, то явлението може да бъде потиснато, да бъде забранено, да ги сложим зад решетките и т.н. А когато са милиони? Нищо не можеш да направиш. Това вече влиза от рамките на обичайните отношения.
И всичко това се явява рожба на този кризис, който ние днес преживяваме. Това в действителност не е кризис, а усещане-отглас от онова разбиване, което се е случило в процеса на слизане на душите. Когато започнем по малко да се повдигаме отдолу нагоре в нашето егоистично развитие то достигаме ниво на постижение на това разбиване. И сега ние влизаме в най-дебелата част на това разбиване, което се случило на ниво слизане, а ние влизаме в него отдолу нагоре и тук започваме да се сблъскваме със сериозни проблеми и в бъдеще ни чакат още много неприятности.
Е. Литвар: Неприятност и? И вие се усмихвате?
М. Лайтман: Усмихвам се, защото предвкусвам, че това е неизправно по отношение на духовния свят състояние ще бъде скоро осъзнато, почувствано от човечеството като необходим етап. За да може да си проправи бързо път нагоре, през тази дебелина, образувана при разбиването на келим (това е определено място в нашата йерархия на развитие), трябва да преодолеем този слой и да достигнем поправено състояние.
А докато настъпи този момент ще се натрупват и проявяват всевъзможни отрицателни явления в нашето общество. Нашето поколение се явява първо на този път на поправяне и затова така лавинообразно с висока скорост нарастват всички тези проблеми в обществото. Всъщност, в тях няма нищо ново. Когато кабала обяснява процеса на падение на душите отгоре надолу, тя с това им показва какво ни чака в бъдеще при подемане отдолу-нагоре.
М. Санилевич: Отрицателни ли са тези явления от гледна точка на кабала?
М. Лайтман: От гледа точка на кабала те са естествени, такива над които човек трябва да работи. Т.е. интензивно да работи над себе си, за да може поправянето на душата да я преведе в правилно съотношение между желанията и наслажденията.
Е. Литвар: Вие казахте, че мъж не може да бъде с друг мъж, защото те са както Твореца. Аз не разбрах какво значи това.
М. Лайтман: Един, както е неговия Корен.
Е. Литвар: Какво значи един, ако тук ние с вас седим трима, какво следва от това?
М. Лайтман: Ние говорим за корена, за неговата природа. Мъжът чувства себе си един единствен. На тази основа, от тази своя точка той гледа на всички останали, в това число и на жените. Т.е. неговия мъжки корен, пребиваващ в Твореца му диктува цяла система от възгледи, световъзприятия, отношения, оценки, решения и т.н. най-общо цялата негова вътрешна същност. Тя произлиза от корена, който е единствен, Съвършен, Вечен.
Мъжът има влечение към абстрактни понятия, към духовност. Жената търси духовност в съвсем различен аспект, отколкото мъжът. Тя търси принадлежност, напълване, тя търси към нещо да се прислони, а мъжът – не. Той – обратно, жадува постижения, завоевания, осъзнаване. Съвсем различни са стремежите на мъжа и жената. Всичко идва от духовните корени, те определят цялата наша същност.
Е. Литвар: И така мъжът един ли е или има много мъже?
М. Лайтман: Всеки усеща себе си единствен.
Е. Литварь: Но усеща и Бог с него?
М. Лайтман: И Бог с него.
Е. Литвар: А тези които встъпват един с друг в едно полови връзки – те видимо не усещат така?
М. Лайтман: В този смисъл на думата – да. Тук е станало неправилно включване на мъжките и женските чати една в друга. И в такива мъжки части има нещо от женските, така и те се усещат един друг.
За всички има само едно лекарство
М. Лайтман: Проблема за всички ни е един, без значение кой към каква сексуална ориентация се придържа, кой какви сексуални желания има, кой е мъж и кой жена – всичко това не е важно. Защото за всички има едно лекарство – да разкрият Висшия свят и това ще постави човек на правилна позиция – „какво да правя със себе си?” Това разкритие дава такава сила на истината, че след това е невъзможно да постъпваме неверно, защото когато това се разкрива пред тебе – ти вече знаеш, че всичко бавно се възвръща към теб самия. Това е силата, която те управлява: както сега постъпиш, така в следващия момент тези сили ще въздействат върху тебе.
Вие можете да кажете – тогава като види всичко което се случва, човек не се ли превръща в марионетка?
Разкритието ни дава една единствена възможност на поведение, т.е. ние се превръщаме в машина, в робот. Ако аз знам, е като направя така на мен ще ми е добре, ако направя иначе – лошо, то доколкото по своята природа аз желая само наслаждение то аз просто съм задължен да направя така, че да ми е добре, а не лошо. Т.е. всички мои действия са вече предварително зададени – те, започвайки от момента на разкриване на Висшия свят и по–нататък, са абсолютно регламентирани. Необходимостта от какъвто и да е избор отпада изобщо.
Него го има. Защото съществуването във Висшия свят – това е непрекъснато развитие. Аз не знам какво ще се случи на всяка следваща степен – в мен има свобода на волята.
Може би ние отидохме малко далече, отколкото налагаше въпросът...
М. Санилевич: Вие говорите „Висш”. Какво значи Висш свят?
М. Лайтман: Висш по качество.
Е. Литвар: Д ушата на хомосексуалиста женска ли е или мъжка?
М. Лайтман: Объркана... Съществуват корени, които са неправилно включени един в друг. Във всеки от нас има женски и мъжки хромозоми, във всеки има женска част и мъжка. През младостта те се намират в едно съотношение, в зряла възраст – в друго, през старостта – в трето: преобладават или се подтискат тези или онези хромозоми и т.н. В жените се проявяват повече мъжки, в мъжете повече женски и т.н. Но това е нормално съотношение на мъжките и женските части във всеки мъж и във всяка жена.
Но има и объркани, които са се създали в резултат на разбиването на душата, така да се каже, неправилно са се смесили. Това са както събраните души. Те са определено количество, в тях тези две части са неправилно стиковани, те са объркани по такъв начин, че не вземат ясно положение по отношение една на друга.
Така се случва отчасти в хомосексуалиста. Може да се каже, че и в жените-лесбийки, но не е толкова ярко. И ако такава жена се свърже с мъж, роди дете, създаде семейство, то в нея тези проблеми практически изчезват. Защото децата, семейството, мъжът, дотолкова заемат нейния вътрешен свят, че тя вече намира удовлетворение в нормална връзка с мъжа и със семейството.
Е. Литвар: Хората с хомосексуална ориентация от кръгооборот в кръгооборот, при всяко свое въплъщение на земята, непременно ли ще бъдат хомосексуалисти?
М. Лайтман: До поправянето на душата.
Е. Литвар: До тяхното самостоятелно поправяне на душата ?
М. Лайтман: Да. Естествено. Така, както във всеки от нас. На мен никой няма да ми помогне да се родя следващия път по-добър, по удачен, по-умен, или храбър или мъдър.
Е. Литвар: Т .е. няма на какво да разчитаме?
М. Лайтман: Няма. Всички ние, обрано, само натрупваме все повече отрицателен потенциал. – за да можем накрая да осъзнаем, че ние се нуждаем от поправяне на душите.
М. Санилевич: На мен не ми е много ясно: смесването на духовно, на качествено ниво ли се е извършило?
М. Лайтман: Да. Нашето тяло и въобще всичко, което се случва в нашия свят, се явява абсолютно ясно, точно породено от духовния корен. Тук в нашия свят, вече няма объркване. Всичко се случва в нашите души, в енергетичните съставни, които сякаш отпечатват своите вътрешни структури върху по-грубата материя – нежива, растителна и животинска.
М. Санилевич: Т.е. ако човек е бил хомосексуалист, той постоянно ще се превъплъщава в такова тяло и ще продължава да бъде хомосексуалист в нашия материален свят?
М. Лайтман: Да, но в различните обстоятелства, в различните системи на възпитание, възможно е това да се проявява различно.
М. Санилевич: Докато не поправи душата си?
М. Лайтман: Да. И освен това, в нас на всеки етап изплуват определени потребности, стремежи, определени свойства, които в даден момент, в дадена ситуация, в дадения живот ние сме длъжни да поправим. Това се проявява в съответствие с кръгооборотите на душите, с общата система на поправяне, която се изучава в кабала. Но това е вече много сложна система на зависимости един от друг.
Е. Литвар: Девойка от Сан Франциско пита: „Как да намери своята половинка, когато около нея са само „извратени”?”.
М. Лайтман: Това явление се наблюдава днес, за съжаление не само в този прекрасен град на Северна Америка, но навсякъде и винаги. Казвам „за съжаление”, от гледна точка на тази девойка. Аз лично не съжалявам, а наблюдавам това явление като проява на нашата обща „неизправност” на земно ниво, която можем да поправим само на духовно ниво. Какво трябва да се направи? Да приемем това, което е в дадени рамки и да съществуваме? Нищо друго не можем. До този момент, докато не осъзнаем, откъде това произлиза и не започнем да се поправяме. Няма лекарство в този свят. Ние можем да избягаме за малко, да се приспособим по някакъв начин или да приспособим малко този свят под нас. Но кардиналното решение за поправянето е в самия източник. Където е източникът на това, което е неправилно, там и трябва да се извърши поправянето.
Проституцията – това лошо ли е или добро
Е. Литвар: Въпрос от Интернет: защо в последните години жените с такава лекота са започнали да се занимават с най-древната професия и техния процент силно се увеличава?
М. Лайтман: Както и на всички останали въпроси , принципно отговорът е един: защото ние влизаме в период на разкритие на неизправността на нашата душа – в този слой, където те са се разбили на пътя от горе надолу. Вследствие на това се случват и тези нарушения, дисхармонията във вътрешните състояния на човека. За жените е свойствено да принадлежат на мъжете, на семейството, на децата. И изведнъж ние започваме да говорим за най-древната професия. Кой е принудил жената за това? И природата и мъжете... Това, което виждаме днес се случва, защото егоизма на човека преобладава над всички условности, обществени и природни принципи. Днес хората, в своята маса, извършват много от това, което в миналото не са правили, смятайки го за вредно, невъзможно за тях. Днес те злоупотребяват с какво ли не, дори с това, което явно им вреди. Живота просто губи смисъла си. Защото в големия егоизъм съществуват по-малко възможности за напълване – и така струва ли си да се живее такъв живот, може би е най-добре да се съкрати, да се удави в наркотици, или въобще да се прекрати...
Колко са самоубийства, колко са депресии, от които хората искат да се избавят, да престанат да чувстват, да престанат да живеят! Огромно количество. Възниква въпрос за евтаназията, съкращаването на живота: „50 години. А какво да правя след това? Вземам таблетка и спокойно заспивам”.
Ние се намираме в състояние на преоценка на жизнените ценности и въобще съществуването на човечеството. Пред лицето на глобалната криза ние въобще не знаем, ще съществуваме ли след 10-20 години или не. Хората вече започват философски да се отнасят към това: “А какво ни чака утре? И какво значение има какво ще е утре? Какво може да бъде? Утре ще фалират всички банки, ще се развихрят, цунами или кой знае какво още се случи”. Неполучвайки връзка с духовния свят, човек се откъсва и от материалната действителност. Той започва да създава нови изкуствени рамки на поведение, нов свят – виртуален свят, където иска да избяга, в който иска да съществува.
И в такъв виртуален свят всичко е възможно, всичко е нормално, всичко е прието: „Аз днес мога да заработя по такъв начин, и го правя успешно”.
Вие говорите за най-древната професия. Аз се занимавам с множество различни човешки проблеми и виждам интересни явления. Девойка, която за да препечели за сватбата си, се занимава с проституция - не свързва едното с другото. И такива случаи има много. Т.е. в нея има любов, тя иска да се омъжи, да роди деца, но затова тя трябва малко да се „устрои финансово”...
В човек възниква чувство на абсолютна изолация, разкъсаност на собствения си живот: най-древната професия и принадлежността на един човек към друг, любов, съюз с мъжа. И това Показва, че хората се развиват и взаимно се отдалечават животинските и човешки части. Но това вече може да бъде отделна тема.
М. Санилевич: Аз се опитвам да разбера: лоша ли е или добра проституцията?
М. Лайтман: Нищо не е нито лошо нито добро. Това е явление, което също получава развитие. Погледнете колко за това се говори в Библията? Огромно количество. Т.е. това е явление, което съществува през целия период на историята на човечеството, което също се явява следствие на разбиването на душите и което ние можем да поправим само като поправим душите си. Защото всичко се извършва отгоре надолу и в нашия свят няма добро или лошо. В нашия свят ние наблюдаваме следствието на действията на Висшите сили.
Затова и не наказват човек за нищо и не се иска нищо от него. Как можеш да изискваш нещо, ако то е управляемо по такъв начин? Може ли в нашия свят да караш човек да се срамува, да го заплашваш, да го затваряш в затвор за неговите постъпки? Че кой е той? Той е получил всичко това, раждайки се получава възпитание, обществото му налага своите ценности, своите рамки на поведение – лоши или добри – няма значение. И по-нататък той действа като машина, която са напълнили с всевъзможна информация. Нима можем да предявяваме към човека някакви изисквания? Изисквания предявяваме към този, който го е възпитал, към това общество, в което той се намира. Това общество те е възпитало и сега иска да те и наказва за това възпитание? То себе си трябва да накаже – не тебе.
М. Санилевич: Значи се получава, че във Висшия свят няма да има проституция?
М. Лайтман: Във Висшия свят съществуват духовни корени – това е когато мъжката и женската част се обединяват заедно с Твореца. Както е казано „Мъж и жена и Твореца между тях”.
Е. Литвар: Във връзка с тези последни два въпроса. На първият вие най-общо вече отговорихте: а секса – това добре ли е или както казваха в СССР „у нас секс няма”.
М. Лайтман: Сексът е естествено природно явление, за което не може да се каже добро ли е или не, а още повече „у нас секс няма”, ако то се явява просто основа на взаимоотношенията между половете.
Сексът се намира в основата на всички наши мисли
Е. Литвар: И следващия въпрос на жител от Германия, който вече мисли за своето духовно предвижване, мечтае за бъдещето. Въпросът е такъв: а във Висшите светове секса по-добър ли е или не, т.е. по-сладък ли е или по-горчив, отколкото у нас?
М. Лайтман: Сексът във Висшия свят е непрекъснато явление, в което се намира душа. Затова и секса се явява най-висше удоволствие в нашия свят.
Казано е, че от момента в който кабалистите са паднали от духовно ниво в нашия свят (някога в древни времена, когато са писали Библията и останалите свети книги, са съществували много кабалисти), то истинския вкус на секса е останал само в тези, които се намират във Висшия свят или този, който го постига.
Т.е. има се предвид, че истинско духовно наслаждение, което се осъществява именно от сливането на мъжката и женската части, наричана в кабала „зивуг”, се извършва на духовно ниво и представлява сама по себе си мощно усещане от напълване на душата с Твореца.
Е. Литвар: Можете ли да кажете дали духовния секс е много по осезаем, по-остър отколкото нашия ли или не?
М. Лайтман: Да, та нали той се явява основа на това, което се случва у нас.
Е. Литвар: Има ли за какво да се стремим натам, кажете истината?
М. Лайтман: По принцип човек затова и подсъзнателно се стреми към духовния свят и сега това постепенно се разкрива все по-явно, тъй като там той ще открие истинско непреходно наслаждение.
М. Санилевич: Аз неотдавна четох такава информация, че всеки девет секунди мъжете мислят за секс.
М. Лайтман: Девет секунди? Не, съгласно кабала сексът е в основата на всички наши мисли, защото изхожда от духовния корен на единение с Твореца, където ние представляваме женската част, а Той – мъжката. И на тази крайна наша цел се основават всички явления на природата. Затова не може да има такова, че ние не мислим за него. Т.е. нашия стремеж към противоположния пол, към наслаждение изхожда именно от крайното състояние на сливане с Твореца, което се и нарича в кабала „зивуг де акаа” – постоянно сексуално съединение.
М. Санилевич: Нима в духовния свят ще мислим всяка секунда за секс?
М. Лайтман: В духовния – да, но там това е малко по-различно, отколкото в нашия свят. И затова духовния контакт е вечен, той дава на човек усещането за съвършеното и постоянно развиващото се напълване. Това не е както в нашия свят, когато се занимаваме със секс, получаваме някакво мигновено наслаждение и след това съществува голяма пауза, възстановяване на желанията, необходимост от търсене на партньор и т.н. И отново ти изпитваш наслаждение в течение на няколко секунди и отново това преминава, и отново всичко започва отначало.
В духовния свят – доколкото тези наслаждения са взаимни и взаимно отдаващи в мъжката и женската част – отгоре постъпва Висша светлина, която напълва мъжките и женските желания. Това изглежда така: две противоположни желания – мъжко и женско – се напълват отгоре с една светлина. Затова и не се потушават една с друга, а се протича тяхното постепенно, все по-голямо и голямо развитие.
Т.е. духовния оргазъм е постоянен и все повече развиваш се. Затова той и дава на човек усещане за вечен живот.
Е. Литвар: Приказно. Но вие казахте, че ние сме жени, а Твореца – като мъж...
М. Лайтман: Получаващ и Даващ.
Е. Литвар: Ние като жени? Или вие имате нещо друго предвид?
М. Лайтман: Душа по отношение на този, който я напълва, по отношение на Твореца, усеща себе си като напълваща се част, зависеща част и затова се нарича женска. Ако един мъж получава от друг някакво напълване, той също в този момент се явява женска част по отношение на мъжката.
Е. Литвар: Т.е. все пак ние говорим за свойства?
М. Лайтман: Разбира се.
Е. Литвар: Не за това, че аз мъжът ще стана в духовния свят жена, а ние говорим за свойства?
М. Лайтман: Ние не говорим за телата. Има се предвид само две категории, съществуващи в творението – желание да се напълни и самото напълване.
Е. Литвар: И желанието за напълване – това е женската част...
М. Лайтман: Женска част …
Е. Литвар: А нап ълването, т.е., Творецът – мъжката?
М. Лайтман: Да и във всеки момент се менят. Ако вие в даден момент се намирате на определено ниво по отношение на по-ниското ниво, то вие се явявате мъжка част, а по отношение на по-високото ниво вие се явявате женска част.
От постоянно менящите се съотношения между душите в духовния свят и възникват в нашия свят при разбиването всевъзможни несъответствия, проблеми, противоестествени влечения.
Аз разбирам, че това е проблем – да гледаме през нашия свят на Висшия свят или от Висшия свят на нашия свят. За новите това е абсолютно нереално – да уловят такъв поглед, такава перспектива. Но трябва макар и малко да се ориентираме в това. Няколко занятия дават вече на човека разбирането за това, какво се случва всъщност в нашите корени и как оттам слизат сили и определят всичко в нашия свят. Аз препоръчвам на всички това.
Е. Литвар: Във вашите книги написано ли е това?
М. Лайтман: Те по принцип, само за това говорят – за разкритието на мрежата от сили, които ни управляват. И оттук всичко става явно, ясно. На човек му се дава възможност сам да се повдигне, да оздрави себе си, да влезе в по-комфортни състояния.
М. Санилевич: Мисля, че е много трудно да се абстрахираме от тялото, т.е., постоянно да мислим с категориите на силите, свойствата, да се откажем от плътта...
М. Лайтман: Минутка, а ако аз отида на лекар, който започва да ме изследва, прави някакви анализи и след това започва да ми разказва за всякакви химични реакции, които се случват в мене, за това какво в мен работи добре или зле. Казва ми за всякакви неща, които излизат от мен. За какво говоря аз? Аз говоря за тялото? Аз говоря за някакъв инструмент, за система, която излиза от състояние на равновесие под въздействие на определени сили на неживо, на растително, на животинско ниво, на ниво на възприятия, памет и т.н. Човек – това е система, няма как да избягаш от това. Ние не можем така примитивно, както в телесериалите да говорим за него.
Така че, живота ни заставя да разберем себе си, ако ние искаме да достигнем истинско комфортно състояние. Няма къде да избягаш. Иначе се отваряш за наркотици и край. Това не е решение.
За йерархията в напълването
М. Санилевич: Защо на мъжа му е достатъчно да погледне на жената и на него вече му става добре, а жената трябва и да чува и още какво ли не...
Е. Литвар: На мен не ми стига да погледам...
М. Лайтман: Не, не е малко.
Е. Литвар: С удоволствие гледам, но...
М. Лайтман: « С удоволствие гледам» - значи ти вече се наслаждаваш. Жената от това, че гледа мъж на улицата (ако тя въобще го забележи, но като правило не забелязва), не изпитва никакво наслаждение. Тя изпитва наслаждение от това, че и принадлежи или може да и принадлежи, защото това на нея и се иска още от самото начало (така, както да допуснем, някаква вещ). Тя не гледа на мъжа като го оценя от гледна точка на някакви стандарти за мъжка красота. Тя не чувства в това за себе си източник на наслаждение, тя не гледа на това.
Мъжът вижда в жената всичко, което се отнася към нейната животинска част. И в това отношение, разбира се ние можем да кажем ние сме повече животни, отколкото жената. Признайте си.
Е. Литвар: Нещо повече, на мен дори ми харесва тази моя „животност”.
М. Лайтман: Но, да. Но ние говорим не за това, което ни харесва, а говорим за йерархията на напълването. Напълно естествено, че в мъжа тя е по-примитивна, отколкото в жената. Но все пак, това е защото съвременния мъж и въобще мъжът от нашия свят, се задоволява само от това напълване. А ако той се развиваше по-нататък, тогава би видял, че по принцип от съюза с жената той може да достигне огромно духовно напълване. И тогава разбира се той би гледал на нея и би я оценял така, както желае жената: „Защо ти не ме оценящ като човек – вътрешно?” Мисля, че сте чували такива думи от жените не веднъж?
Ето тук и става конфликт. Мъжът в нашия свят не гледа на жената като на духовен партньор, а жената желае именно това да види в мъжа – духовен партньор. Затова и го оценя не по външност, а по надеждността в това свое вътрешно напълване, а мъжът я оценя така, както нашия уважаван другар Евгени.
М. Санилевич: Аз имам въпрос за външността. Може би малко личен, но мисля че с мен ще се съгласят няколко милиона, десетки милиона мъже. Имам предвид тези, които губят в спорните зали по няколко часа на ден, за да приведат своята външност в порядък. И кой знае защо те са уверени, че на жените това им харесва.
М. Лайтман: Това не е вярно. Така само им се струва на мъжете, те въобще не разбират в този случай жените. По такъв начин те искат да допълнят, да компенсират своите вътрешни недостатъци, някакви проблеми.
Всичко което ние правим, произлиза от нашето вътрешно желание да достигнем някакво напълване, по-съвършено състояние. Ако аз го чувствам не в това да бъда по-силен, а в това да бъда по-мъдър, аз търся мъдрост. Ако аз смятам че по-съвършеното състояние е в това, да бъда в нещо особен, аз с това се и занимавам. Само с това. Съществува ясен, определен разчет, зависещ от вкусовете, обществото, насоченостите, принципите и т.н.
Но жената оценя външността на мъжа много повърхностно. Ние говорим за нейната сериозна оценка, а не за тази, когато тя иска да се покаже с някой мъж пред очите на другите, за да и завидят. Тогава съществува съвсем друго решение на въпроса: как тя ще изглежда в чуждите очи, доколко ще и завидят, доколко от това приятелките и ще се почувства зле, когато видят какъв хубав партньор има. Това са вече съвсем различни неща... А ние говорим за повече или по-малки естествени подбуди – наши и на жените.
Практически жените не избират мъжете по външни данни. Не. Още повече по неговата физическа сила. Такава оценка отсъства в жените. Има я, само ако трябва да се похвалят пред другите. Така това не е неин личен избор, а тя взема за основа оценката на обществото.
Е. Литвар: Навярно все пак са съвсем прави. Сега е много разпространено по света жените да ходят на заведения, където гледат красиви мъже, демонстриращи им не толкова тяхната сила, но и сексуална привлекателност. И жените сериозно се впечатляват от това и плащат луди пари.
М. Лайтман: Ние вече говорихме, че човечеството влиза в най-последния етап на земното си развитие, който се нарича „осъзнаване на злото”. Осъзнаване на злото, порочността на егоизма, на собственото състояние в резултат на разбиването на душите. Всички кризи, които преживяваме, всичко болезнени състояния, които днес се проявяват в обществото са естествени, но в своя извратен, болезнен вид. Ние трябва всичко това да преживеем, трябва да го разберем, да осъзнаем, че това не са естествени, правилни връзки, а обратно, проявяване на болест, диагноза, която трябва заедно да поставим. А диагнозата е много проста – развалени души, непоправени души, разбити души. Ние трябва да ги поправим и тогава ние ще достигнем прекрасно хармонично състояние, съвършенство, вечност, хармония между себе си, вътре в себе си и всичко ще бъде хубаво. Но до тогава ние трябва много ясно да осъзнаем какво става с нас. За това помага кабала.
Така че, секс е нещо добро, и любовта, и всичко за което говорихме в предишните предавания. Но постигането на Висшите сили, и това как те действат на нас – ни са нужни, за да можем да преживеем, за да достигнем комфортен живот. В това, което се случва днес с нас, е съвсем начален кризис на нашата вътрешна неизправна природа, която едва се проявява.
Защо с всеки изминат ден кабала става все по-търсена? Тъй като тя обяснява на човека към какво той е дошъл през хилядолетията на своето развитие. Гледай какви древни, дремещи, неизменни инстинкти изведнъж се подемат в обществото и той започва да ги провъзгласява като ценности.
Е. Литвар: Следващата наша среща ще бъде посветена на любовта, семейството, брака, децата, майчинството и т.н.
М. Лайтман: О, това са по-малко развалени явления в нашия живот. Също неизправни разбира се, но не до такава степен. Защо пак казвам това – защото в секса това така се проявява. Ние казахме, че това е най-дълбокото, най-силното желание в човека, затова неговото напълване е най-силно, но най-кратковременно. Затова около него се върти нашия живот. Доколкото интензивно се проявява тази сексуална „болест” в човечеството – дотолкова бързо човек осъзнава необходимостта да разнообразява живота си.
Защото когато изведнъж – след всичко хитрини, които човечеството се опитва да създаде, поставяйки си изкуствени цели, измисляйки всевъзможни способи за сексуални наслаждения – то се разочарова, в него ще изчезне най-основния източник за самонапълване.
Представяте ли си, ако изведнъж изчезне секса от днешния живот на мъжете (на жените в по-малка степен), какво ще се случи тогава? А заради какво да живеят? А какво остава тогава? Футбол, да похапнат и да пийнат?
Това разочарование, тази пустота сега ще се проявява все повече и повече. И тогава няма да има просто за какво да живеем. Депресията ще хване човека в капана си, който Твореца е приготвил за нас: замисли се над нивото на собственото си съществуване, ти си длъжен да отидеш във Висшия свят.
След избухването ще настъпи спад
М. Санилевич: Може ли така да се случи, че в нас да изчезне желанието за секс?
М. Лайтман: Разбира се!
Разбира се! След всички тези пикове идва спад. А какво става днес с извращенията? Нарушават се всички тези връзки – мъжки, женски, семейни, деца и т.н. Това всичко ще доведе до загуба на възможността за напълване от секса. Това е страшна работа. Никаква виагра, нищо няма да може да помогне.
М. Санилевич: Трудно е да си го представим...
М. Лайтман: Днешното избухване ще доведе до такова състояние. Винаги се случва така с всяко явление: отначало възниква неговия последен, предсмъртен, или някакво такова оживление, а след това – угасване. И на човечеството ще му бъде лошо. Ето тогава ние кабалистите, ще можем все пак да излезем на сцената и да кажем: „В нас има лекарство!”
Е. Литвар: По такъв начин, получава се, че броя на хората на земята и раждаемостта ще спаднат рязко?
М. Лайтман: Това и наблюдаваме.
Е. Литвар: Не, сега това е незначително, а така рязко...
М. Лайтман: Ние се намираме само в началото на този процес, който е започнал само преди 20-30 години. А всъщност, от пет – шест години, откакто то се проявява вече отчетливо. Преди 20 години никой не говореше за това, че човечеството се намира в състояние на криза. Някакъв Римски клуб само споменал нещо и повече нищо. Учените даже не са се и сетили кой от философите е споменавал нещо за това (Фукуяма малко е споменавал на тази тема). И какво после? А днес – вестниците не минават без това!
Този кризис – развиващ се, кабала е предсказала преди хиляди години: затлачения път на технологичното и културно развитие на човечеството и необходимостта от духовно развитие. Ето сега това се случва. Надяваме се, че това ще е в наше време. Така че всъщност вечния и съвършен оргазъм е пред вас.
Е. Литвар: Благодаря!
