Предаване от цикъла „Интервю с бъдещето” 

Мъжът и жената – двете стихии 

Цялото творение се състои от две съставни части – Творец и създаденото от Него творение – Даващ и получаващ. Когато творението осъществява своето развитие отгоре надолу – на слизане през световете, на отделяне от Твореца, то включва в себе си две свойства – даващ, свойството на Твореца и получаващ, свойството на творението.

Самото творение се състои от две такива части. След това, те преминават през следващото разделяне, и съответно вече се делят на два самостоятелни обекта, които са еднакви по отношение на своето развитие. Те се наричат Адам и Хава. На руски се нарича Ева, но в Библията е написано Хава. Това е разделяне на мъжка и женска част, където мъжката част идва от даващата, а женската – от получаващата част. След това тези две категории слизат в нашия свят, където се отпечатват като в копие на мъжка част и женска част. Всяка от тях. Те съществуват като две половини на едно цяло. Едната и другата. Тъй като при своето духовно зараждане са като един човек, само при сливането помежду си, могат да породят следващия парцуф, следващото творение. Разликата между тях е огромна. Те са като че ли от съвършено различни светове. Човекът, имам предвид мъжът, е длъжен да постигне своето пълно подобие на Твореца, действайки самостоятелно. Жената може да достигне същото подобие с Твореца, но само ако помага на мъжа, и по този начин да се реализира чрез него. В никакъв случай не може да има самостоятелно духовно възвисяване на жената, тъй като поначало, духовната и конструкция не е еквивалентна на мъжката. Не е по-лоша. Просто нейната реализация е по-различна.

Това може да се представи така: Мъжете стоят в кръг, и са длъжни да установят помежду си и в човешкото общество всевъзможни, нормални взаимоотношения. Всички те трябва да са като един човек, като едно творение. Жените стоят зад тях, зад всеки от тях, помагайки му в неговото развитие. Поддържайки го и помагайки му в неговата духовна реализация. Само този е правилният начин, по който жените могат да се развиват духовно.

Мъжът не може да постигне високите нива без подкрепата на жената. Кабалистите не приемат за свои ученици хора, които не са женени. Дори на нашето земно ниво, за да се занимава човек ефективно с Кабала трябва да е женен. Тоест, зад него трябва до стои жена, която дори на земно ниво се явява този спомагателен елемент.  И естествено на духовно ниво, всеки кабалист, всяка възвисяваща се мъжка част на душата, се повдига заедно с женската част. Реализацията не може да се осъществи, ако не са заедно. 

Конструкцията „Адам” 

Адам, това е мъжката и женската конструкция, взети заедно, която преднамерено се е разделила вътре в себе си, за да може именно чрез тази взаимопомощ и противоположност да се прояви още повече съотношението, връзката между даващия и получаващия. Даващият е мъжката част, а получаващият - женската част. При правилно построени отношения помежду им, чрез тях се проявява също и съотношението между Твореца като даващ и човека като получаващ. Тоест, отношението между мъжа и жената е подобно на това, между Твореца и мъжа. Спрямо Твореца мъжът е женската част, а спрямо жената мъжът е мъжката част.

Женските души се отнасят към женската част на Адам, а мъжете – към мъжката. Тоест, тук няма никакви взаимни прехвърляния, преселения и премествания. Всеки изпълнява своята функция от началото до края. И след смъртта, естествено жената отново се въплъщава в жена, а мъжът отново в мъж. И работата не е в това, вместо жена следващия път да бъдеш мъж, както много жени мечтаят, а правилно да се реализираш. Когато се реализираме правилно, постигаме абсолютно удовлетворение и комфорт. 

Духовни корени на разделянето на два пола в нашия свят 

Коренът на разделяне в творението на два противоположни и абсолютно различни пола е духовен. В духовния свят, започвайки от света на Безкрайността, на определен етап става разделяне на две състояния. В него те съществуват като Светлина и Желание, което да се напълни с нея, и да и се наслади. Желанието само по себе си се явява праобраз на женската част, а светлината – праобраз на мъжката част на творението. След това започва слизането по различните степени на световете. Най-висшият свят е Адам Кадмон. В него вече има разделяне на Светлина и Желание, на мъжка и женска част, където мъжката част напълва женската. След това в света Ацилут става разделяне на две конструкции – мъжка и женска. Те се наричат Зеир Анпин, това название на мъжката част е на арамейски език и Малхут или Нуква – женската част. Съотношението между тях е такова, че Малхут израства от гърдите на Зеир Анпин. Затова е казано, че жената е създадена от реброто на човека, тъй като женската душа започва да расте от долната половина на мъжката. Съотношението между тях е такова, че първо мъжът постига своето определено развитие, а след това се появява, ражда се женската част. В Библията е казано, че Адам вече е бил човек, да допуснем на 30 или 40 години, и тогава Творецът е създал от него жената. Именно това съотношение между двата обекта по-късно определя много от свойствата на мъжката и женската част в нашия свят.

След това двата обекта се спускат в световете Брия, Ецира, Асия. Това са все още духовни светове. И накрая в нашия свят, в който ние вече съществуваме като мъж и жена, в тела, като две съвършено различни същества. Всъщност разликата в телата не е толкова значима, но ние се различаваме във всичко и може би до края няма да разберем напълно тези различия. Но в крайна сметка, ние се явяваме следствие от тези две, напълно различни конструкции. Абсолютно различни! В основата на женската част лежи „точката” на Желанието. В основата на мъжката част лежи „точката”, която се нарича Светлина. По принцип човек се развива, само за да създаде дом, да обезпечи семейството си и да се възпроизведе. А това е възможно да стане само чрез жената. И в духовното нещата стоят по същия начин. На пръв поглед жената стои зад мъжа, но без нея не е възможно никакво действие. 

Различията между Мъжа и Жената 

Различията са в анатомията, в характерите, в мирогледа, във вижданията за света, в менталността, във функционирането на вътрешната система, в работата на мозъка – на дясната и лявата му част, във всичко, за което се сетите. Всичко това е абсолютно различно. Ние сме като два свята, като единият не разбира другия, и можем само външно да контактуваме. Но между нас има преграда, и тя е непреодолима. Единият никога няма да разбере другия. Струва ни се, че се познаваме, но това е само външно. Вътре в себе си аз не мога да разбера жената, а тя не може да разбере мъжа. Това не би могло да се случи. Можем да контактуваме само въз основа на своя опит, на обществените представи, взаимоотношения. С помощта на любовта можем да влезем в контакт един с друг, но да си мислим, че имаме сходна природа - това е невъзможно.

Когато Кабала като наука повдига мъжът и жената към общата цел, им дава възможност да установят взаимен контакт в определена точка, тъй като един без друг е невъзможно да осъществят духовно постижение, сливане с Твореца. Кабала ни дава основата, показва ни необходимостта от взаимната помощ и сближаването.

Ако правилно си взаимодействаме в този свят, жената израства заедно с мъжа, мъжът – заедно с жената. Светлината се разкрива благодарение на желанието. То, взависимост от своята интензивност се открива, за да приеме напълването със Светлина. Тогава и двамата се развиват хармонично. Необходимо е само да разберат как правилно да взаимодействат помежду си, за да се развиват. За тази цел не е достатъчно да се знаят никакви земни или сексуални закони. Никакви сексуални трактати или психологически книги няма да помогнат. Така както човекът в нашия свят е длъжен да се уподоби на заобикалящата го природа, така мъжът и жената, мъжката и женската част, всяка от тях е длъжна да се уподоби на своята част в обкръжаващата я природа, и мъжът да стане подобен на Зеир Анпин, а жената – на Малхут. Всяка двойка трябва да съответства на взаимодействието, което има между Зеир Анпин и Малхут в света Ацилут. Затова истинската, идеална земна двойка са тези мъже и жени, които в своето съвместно духовно развитие, постигат подобие на ето тази конструкция - Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут. Тогава те са напълно, абсолютно подобни един на друг, намират се в безкрайно, вечно сливане един с друг, при тях идва огромна Висша светлина, която ги изпълва, а те взаимно се донапълват с нея. Жената изпълнява своето предназначение под формата на желание, а мъжът донася на това желание Висша светлина. И ето тук възниква вечността и съвършенството между тях, в техните взаимоотношения. До момента, в който не стигнат до това, взависимост от така нареченият егоистичен прогрес на човечеството, все повече и повече ще се разкриват противоположностите в тази двойка духовни конструкции. Дотолкова противоположни, че човек няма да може да живее със своя партньор, тъй като той не е подобен на неговото духовно ниво. Затова днес има толкова много разводи, хората не искат да сключват брак, да имат деца. Създават се изкуствени семейства, от еднакви полове. Всичко това се явява следствие на духовното несъответствие между земната двойка и нейния Висш духовен праобраз. Не трябва и да си помисляме, да се опитваме да се бъркаме в интимните отношения между мъжа и жената или в семейните отношения, дори в отношенията между родители и деца. Между тях пропастта е толкова голяма, че на нашето, земно ниво не може да се намери никакво решение.

Само съвместно изучаване на подобието с Висшите свойства на Зеир Анпин и Малхут може да доведе мъжа и жената до идеалния контакт. Или до това, което ние наричаме „вечен оргазъм”. Тоест вечно, взаимно напълване, милиарди пъти по-голямо от това, което можем да изпитаме на нивото на земния оргазъм. И това състояние при човека може да бъде постоянно, а не преходно, защото при физическия оргазъм ние само за миг усещаме докосването на светлината, но не на Висшата светлина, а само на малките искри светлина от кли. А когато човек постигне контакт със светлината чрез своето желание, то този контакт е постоянен. Не като мигването на лампата, при което ти само за миг виждаш къде се намираш, а когато всичко е залято от огромна, равномерна, разкриваща всичко светлина. 

Правилните взаимоотношения между мъжа и жената 

Правилното съотношение между мъжа и жената трябва да се изучава като духовно състояние между Зеир Анпин и Малхут. Това по принцип е духовно състояние. Тоест, постигането на целта на творението не е просто стремеж към алтруизма и Твореца, а трябва да бъде осъществено и на нивото на нормалното, човешко, семейно съжителство.

Правилното взаимоотношение между мъжа и жената не може да се опише на нивото на нашия свят. Ние си говорим - аз на теб и ти на мен, че те обичам и уважавам, разбирам те, заедно ни е добре. Всичко това не може да съществува. Няма право на съществуване.

Само когато има трета цел, заради която ние се сливаме помежду си, съединяваме се, както когато искаме да създадем дете, да отдадем нещо от себе си, тогава се издигаме от нивото на нашия свят през тези два наши праобраза Зеир Анпин и Малхут в света Ацилут към напълването на кли със Светлина. Защо светлината напълва кли? За да изрази свойството отдаване. Тоест мъжката част напълва, а женската част приема. А защо си взаимодействат? За да създадат намерението за отдаване спрямо Твореца. Именно това намерение се явява и тяхната обща цел. Ако то не съществува, никоя двойка в нашия свят няма да просъществува. Ще видим как семейството все повече се разпада, децата напускат родителите си, а те не искат деца. В крайна сметка в света ни ще живеят самотни хора, които бродят в тъмнината, без да се забелязват един-друг. 

Адам и Ева 

Ако партньорите в двойката си подхождат и като следствие от това тя се развива хармонично, ако те заедно постигат висшите степени, тогава, естествено и вечното движение ще извършват заедно. Как ще се протече следващия път тяхното земно въплъщение? Практически такива случаи няма, защото тези, които постигнат такова състояние, напълно поправят себе си.

Като правило кабалистите достигат състоянието на поправяне самостоятелно, не в сливане със своята женска половина.

За да се повдигне духовно, на човека му е необходима жена, съпруга. Но ако тя не притежава „точката в сърцето”, стремеж към постигане на същата цел, в никакъв случай не бива да бъде принуждавана. Тогава кабалистът извършва всички духовни поправяния само върху себе си. Но ако жената, дори пасивно присъства редом с него, тя макар и неосъзнато му помага да се развива.

Хората са длъжни да достигнат до такова състояние, при което всеки да намери своята духовна половина, и после да се уподобят напълно на своя духовен праобраз. Както Зеир Анпин и Малхут, така и мъжът и жената в нашия свят – в общо, пълно сливане един с друг. А след това мъжките части помежду си и женските части помежду си. Душите се обединяват в една мъжка и в една женска част. Мъжката е тази, която внася светлина в женската, и тогава се получава отново обобщен образ на Адам и Ева. Те се съединяват помежду си в един, общ и неделим духовен обект, който се нарича Една обща душа или Творение, изпълнено с Висшата Светлина на Твореца. И в това състояние човечеството ще съществува вечно. То не е неизменно, мъртво, а постоянно се развива и издига. Това, което изучаваме с вас е само поправянето на душата, а след него следва нейното огромно, чудесно възвисяване. Но това, сега в нашия курс по Кабала не изучаваме, защото най-главното за нас е точно този етап на нашето поправяне. Да допуснем например, че имате някакъв музикален инструмент. Вие го настройвате, а след това започвате да изпълнявате нещо на него. Сега се занимаваме именно с поправянето, с настройването на инструмента. А за момента, в който той се промени, когато е напълно настроен, когато душата е напълно поправена - за това не говорим в нашия курс по Кабала. 

Духовният подем на мъжа и жената 

По какъв начин се развива взаимодействието между мъжа и жената, ако едновременно се издигат по степените на световете? То все повече и повече се увеличава. При нас, в нашите групи, в различните страни по света има такива двойки. Те са съвършено различни типове хора, раси, националности. Дойдоха да се занимават при нас, в нашата Международна Академия и се намериха един-друг. И днес продължават заедно да се занимават и да се развиват духовно. Разбира се, тези двойки не могат да се сравнят с другите, обикновени двойки по света, тъй като на първо място те знаят защо съществуват. При тях конфликтите не са на обичайното житейско ниво. Когато човек е устремен към върха, се нуждае в минимално количество от земните неща. Именно затова не усеща никакви проблеми в своето земно ниво на съществуване, тъй като всички наслаждения идват свише. Той не е откъснат от земята – има деца, семейство, работа, всичко, което имат хората в този свят. Но неговата мотивация, стимулът за съществуване е съвършено друг. Затова тези двойки са защитени от всички проблеми на този свят. Те усещат вечното движение, своето съществуване по различен начин от човека в нашия свят, който се страхува как ще просъществува, какво ще се случи с него. Тоест, това е съществуване на друго ниво. Естествено, че и при тях има проблеми, но те са свързани повече с отдаването, отколкото със собственото обезпечаване. Тоест, човекът естествено страда, но не за себе си, а за останалите, променяйки личните си страдания на общочовешки, на обществени. Именно това го движи.

Аз смятам, че ако тези двойки постигнат духовно състояние, ще бъдат най-щастливите в света. Това е, което може да се пожелае на всички мъже и жени, които не намират себе си, които не могат да намерят своята половина и които живеейки заедно не осъзнават каква е целта, смисълът на това съжителство. Само тогава те ще открият себе си, тъй като това е начинът, по който природата, която е вътре в нас ни води към най-висшето, към съвършенството. 

Моногамия и полигамия 

Необходими ли са няколко жени на един мъж, а на жената само един мъж? Това произтича от тяхната природа. Мъжът, разбира се е полигамен по природа, а жената – обратно. И това е заложено в природата им. Ние изучаваме това и в нашите курсове, в „Талмуд на Десетте Сфирот”, а именно какво се случва спрямо отдаващия и спрямо получаващия. Както Творецът е един, единствен за всички нас, а получаващите от него са милиарди, така и мъжът може да бъде един, единствен за няколко жени. Не вземам за пример цар Соломон, който е имал 70 000 наложници, но просто това произтича от духовния корен. Затова отношението на мъжа към любовта, към живота и към всичко останало е съвършено различно от това на жената. Необходимо е да се разбере и признае, че това е заложено в природата и се отнася както за мъжа, така и за жената. Трябва да бъде разбран стремежът на жената да усеща мъжа като свой, единствен. А жената от своя страна трябва да прояви разбиране, тъй като е заложено като култура и обществени порядки, това, че тя спокойно може да споделя един и същи мъж с други жени. И това няма никакво отношение към любовта. Всъщност това е огромна тема, която тепърва ще се разкрива.

Съгласно своя духовен корен, древните общества са били по-естествени, по-правилни. 

Какво е любовта? 

В Кабала любов се нарича това отношение към другия човек, при което приемаш всички негови желания за свои собствени. Това означава, че ако аз обичам някого, всичко, което той желае вътре в себе си, което преживява, всички негови вътрешни пустоти стават мои, заемат мястото на моите. А всичко, което е в мен, е предназначено, за да напълни него. Това се нарича любов.

Съществувам аз и някой друг – той, тя, то, не е важно кой. Половият признак е без значение. Ако аз получавам свише, от Твореца, от обществото, не е важно от кого, но нека в този случай бъде от Твореца (защото в крайна сметка от кой друг мога да получа, няма значение, че ще дойде при мен по други пътища), то аз получавам само за да напълня другия именно с това, което той желае. Тогава аз мога да кажа, че го обичам. Това се нарича любов.

Ти обичаш жена си, защото е най-близкия ти човек, защото те поддържа, грижи се за децата ти и т.н…. Но това не е любовта, за която се говори в Кабала. Тоест, ти не си длъжен да я напълниш духовно. Тя се напълва духовно в такава степен, в каквато желае да участва в това заедно с теб. Само от нея зависи ще се напълни ли от теб, или не.

Днес, най-добрият начин за духовно възвисяване, поправяне за жените, е участието им в разпространението, защото то съответства най-точно на женския характер – размножаване, разширяване, грижовност. Всички тези женски свойства могат да се реализират най-добре при разпространението на Кабала. Ако жената се занимава с това, тя свиква с мъжката група и по този начин най-добре и най-ефективно се възвисява. 

Любовта към децата 

Любовта към децата не прилича на тази към всички останали, защото е животинска любов. Тя работи само на генетично, на хормонално ниво. Любовта към другите не е животинска, а противоестествена, защото е необходимо да я породим в себе си против нашето естество, тъй като трябва да я поставим над нашия егоизъм. Именно затова тя не прилича на любовта към децата. И въобще любовта към другите, когато е необходима за постигането на по-висши цели, е много повече от животинската.

Търсене на своята „половинка” 

Търси ли мъжът тази жена, с която е бил някога в кармична връзка? И въобще длъжен ли е мъжът да търси определена жена? Трябва ли да я търси по някакъв определен духовен признак, според душевното състояние, в което се е намирал в началото на своето развитие, духовно зачатие? Те и преди са били двойка, разделили са се и сега отново се намират… Тук разбира се могат да се съчинят много красиви романи. Всъщност, в живота ни нещата са много по-прозаични и не е необходимо да се задълбочаваме много в това, тъй като в този свят трябва да се движим по посока на нашето най-скорошно поправяне, възвисяване към целта. За това не са необходими по-специални жени, а ясна и правилна връзка с мъжката част на човечеството. А жените трябва отстрани, отзад да помагат и поддържат мъжете. Без тях, придвижването е невъзможно, но участието им е само пасивно, а активната част остава за мъжете. Ние и сега виждаме същото в нашия свят. Във всички области. Колкото и да говорим за равноправие, все едно мъжете са активните. И това произтича от духовния корен. 

Семейните конфликти 

Ако в семейството мъжът се интересува много сериозно от Кабала, а жената е против това и изразява открито своето мнение, ако тя казва: „Ти започна да се занимаваш с Кабала, увличаш се и отделяш много време и енергия, а по-рано не беше така. Не сме се разбрали да живеем при тези условия. Създадохме семейство, имаме деца, съвместно домакинство. Изведнъж започваш да се увличаш по нещо, а за това изобщо не сме се договаряли. Не знаех, че си такъв. Предполагах, че си обикновен човек, с който си представях, че ще изживея живота си. А сега започваш коренно да се променяш. Как ще бъде от тук нататък?”

Ако желанието на мъжа е сериозно, той не може да се откаже от него, защото е мъж и защото чувства привличане към Твореца. Тоест, той е над жената в това отношение. Длъжен е открито и активно да се поправя. Има цел. Подсъзнателно разбира и чувства, че за него това е всичко и жената не може да го спре. Той е длъжен да и обясни, да положи всички усилия, за да я убеди, че и за нея ще е от полза, ако му помага, че си струва да се занимава с това. Ако въпреки всичко тя е против, той има право да се разведе, защото заради душата си, човек е готов да отдаде всичко. Какво е животът, особено ако става дума за неговата вечна част, за душата? При нас има такива случаи, при които човекът, намирайки Кабала се развежда с жена си. А тя не е съгласна. Защо не е съгласна? Да не би той да прави нещо противоестествено или я лишава от нещо? Ако тя пожелае да бъде негов помощник, спътник, сподвижник в живота, тогава добре, нека продължава. В това отношение мъжът решава какво да прави и може да се разведе, да остави жена си.

Но ако жената желае да се занимава с Кабала, а мъжът и не е съгласен, тя няма право да се разведе с него. Длъжна е да му се подчини и да остави заниманията с Кабала, за да съхрани семейството. Като казвам семейство, имам предвид децата.

И тук отново виждаме колко голяма е разликата между мъжката и женската част. Аз лично, винаги съм за това да се положат всички усилия, за да се запази семейството, но само ако съпругите са готови да приемат духовното развитие на единия от тях, или и на двамата. Мисля, че в семейните конфликти по принцип, проблемът е в това, че хората се принизяват до животинското, битово ниво. Ако поне малко се издигнеха и помислеха защо съществуват, какво им дава животът, щяха да установят контакт помежду си и да се повдигнат малко по-високо от всичко това. Мисля, че тогава повече от конфликтите щяха да се решат. Защо, на кого са нужни и каква е ползата от тях? Освен това, че двама егоисти, се конфронтират помежду си – кой е по-силен, кой е по-важен, по властен. Необходимо е само малко да се издигнеш над тези неща, за да започнеш да разбираш, че можеш да постъпиш по-добре и по този начин ще спечелиш повече в духовен план.

И тук Кабала, както и по всички въпроси отнасящи се до мъжа и жената, до семейството, дава конкретни и изчерпателни решения, които няма да намерим никъде другаде. Обяснява как да ги приложим. Това се отнася и за възпитанието на децата, за всичко останало.

Духовният корен на сексуалните отношения 

Коренът на сексуалната връзка е преливането на Светлината от мъжката част в женската, взависимост от степента, в която женската част се прилепя до мъжката. В тази връзка ние изучаваме два парцуфим, които се наричат ЗОН на света Ацилут.

Има мъжка част – дясната страна, и женска част - лявата страна. Мъжката част получава отгоре Светлина, и може да я предаде на лявата, женска страна, в такава степен, в каквато женската част се уподобява на мъжката. Тоест, тя се явява за мъжката част желание или кли. Мъжката част е заинтересована да отдаде на женската част, а тя може да получи само в случай, че даде възможност на мъжката част. Мъжката част не може да получи отгоре Висша светлина, ако женската част не го стимулира да приеме тази светлина. Тоест женската част възбужда мъжката за получаване. Както обикновено се случва и в нашия свят. Защо съществува това? Защото после женската част ражда следващото поколение. Това са децата. В духовния свят това се случва така: мъжката част се нарича Зеир Анпин, женската - Малхут, а децата са нашите Души. Това сме ние с вас. Женската и мъжката част са две системи, които се намират в света Ацилут. Всичко това е света Ацилут. Тук е парса, нещо като преграда, а под нея се намират децата, душите. Така че женската част моли мъжката да и даде светлина, за да роди душите. Всички връзки в нашия свят се осъществяват по подобие на това. Мъжката част, макар и да се намира на по-високо ниво от женската, не е способна да роди, да поправи душите. Не е способна на каквито и да е действия, ако женската част не я подтикваше към тях. Ако в нашия свят нямаше жени, мъжете щяхме да бъдем безполезни. Нищо нямаше да постигнем. Причината, поради която мъжете постигат нещо е, че към това ги подтикват жените. Защото те искат да се докажат пред жената, да и покажат на какво са способни. Тоест, ние до такава степен сме свързани един с друг, че не си струва да говорим за приоритети или за надмощието на единия над другия. Това са две взаимно допълващи се части. Така сме създадени. В тази част помежду ни има още и Творец, който е отгоре и нашето следващо поколение - отдолу. Цялата тази комбинация трябва да работи много хармонично. Кабала обяснява как може да се постигне това.

В Кабала не се разглежда секса, а контактът между мъжете и жените. Това се нарича, разбира се съвкупление. Тази връзка се осъществява заради поправянето. След постигането на определено духовно ниво, на дадена духовна степен, сексуалните желания нарастват много. Те стават физиологическа потребност. За тези неща е казано много в науката Кабала. Кабалистите не се стесняват да пишат за това. Но всички тези проблеми не се отнасят към духовните категории, а се явяват разпределение на голямата енергия, която получава кабалистът, когато се издига духовно. В крайна сметка, нашият стремеж към сексуална връзка е основан на най-висшето духовно свойство – обмяната на желания, енергия, информация. А това е удивително! Човекът извършва животински акт и в същото време се осъществява най-тайнственото действие в света – зараждането на ново същество. Освен това, при взаимодействието между мъжа и жената се създава съвършено нов духовен образ, нова духовна конструкция, която те заедно, в своите съвместни действия и духовно придвижване могат да изградят. Затова, когато обединяваме духовното сливане с физическото, се формира такава комбинация, която дава завършен вид на съединяването между мъжа и жената. И когато човек започне да се занимава с Кабала, той преминава през такива състояния в своето отношение към противоположния пол, които създават в него огромни допълнителни възможности за напълване, за обединение, за взаимно наслаждение. Тези състояния са абсолютно несъпоставими с онези, през които преминаваме на животинско ниво в нашия свят. На телесно ниво, ако искаме да се изразим по меко. А присъединяването на тази голяма, духовна съставяща част към нашето телесно обединение, създава такива огромни възможности в съединението, в съчетанието между мъжа и жената, които в бъдеще съвършено ще преобразят този свят и ще придадат на нашето съвместно взаимодействие - в семейството, любовта, в сексуалното съчетаване, непостижими висоти. В крайна сметка, ние се стремим към предаването на енергия, на информация един на друг. Това се намира вътре в нашите полови отношения, но е необходимо да се разкрие напълно – защо ни привлича, какво се случва по това време. Къде е заложено това вътрешно, подсъзнателно желанието? Ако го намерим и разкрием ще почувстваме в себе си състоянието на общо съчетаване, на общ оргазъм. Затова, за напредващите в Кабала възникват такива възможности в усещането за взаимно постигане и наслаждение, които не могат да бъдат обяснени на земно ниво, на този, който все още не е усвоил техниката за получаване, която всъщност се изгражда върху техниката за взаимно отдаване. Именно това взаимно отдаване и получаване между двата противоположни пола е решено по такъв начин в Кабала, че води до неописуемо състояние на щастие, любов, взаимно проникване.

Надявам се, че в бъдеще, хората, които ще продължат да се занимават с Кабала, ще бъдат подготвени за това, което вече говорихме, за тези състояния. Че ще ги разберат и ще започнат да ги усвояват теоретически и практически. 

Физически и духовни родители 

Духовните родители на душата също се наричат духовни баща и майка. Физически или не, духовни или не – няма никакво значение. Те могат да ми бъдат близки, но могат и да не са ми никакви. Ако аз имам такъв баща и такава майка, това не означава, че съм длъжен да бъда като тях. Мога външно, по своята физиология, психология и естествено по менталност, по възпитание, по всичко, което се отнася към този свят да приличам на тях. Но всичко, което се отнася към Висшия свят, към духовното, към моята душа, към всичко това, моите родители нямат никакво отношение. 

Духовното възпитание 

Много е важно духовните ценности да се предават на детето, защото това ще му помогне в живота. Всичко, което всъщност искаме да постигнем е да дадем на нашите деца най-правилните напътствия, да ги обезопасим, да им дадем възможност да бъдат по-уверени, по-успели, щастливи. А кое може да бъде по-надеждно, от знанието на Кабала? Затова ние, в нашите групи активно поощряваме и приветстваме заниманията с децата. Те са защитени от света. Знаят, защо съществува той и че освен него има още нещо, че има Висше. Всички дребни, земни проблеми, които провалят живота на всички ни, за децата са второстепенни, те са над тях. Можете ли да си представите колко е благоприятно това за човека - да получи такъв подем в своето виждане за света. Затова, аз смятам, че това ще бъде спасението от всички проблеми, които имат днес младите хора.

Духовното възпитание се заключава само в едно – да се разкрие на човека правилната картина, това, къде се намираме. Къде всъщност се намираме! Това е всичко. Когато детето пита: „Татко от къде съм се появил?”, той да му разкажем кое е то и от къде е. Тези въпроси възникват в нас естествено, от най-ранна възраст, и ние сме длъжни да дадем отговор на нашите деца. Има методики и те са много прости – да се обясни на детето какво представлява света. Разбира се, първо бащата трябва да е наясно с това.

В духовен план, в началото никой не знае кое е правилно и неправилно. Човекът сам започва да разбира това при своето взаимодействие с Твореца. Никой няма право да се намесва там. Човекът учи и се развива самостоятелно. Това е най-естественият път на развитие. И ако му кажат следното: „Работи по 20 часа на ден и ще станеш шеф на някаква фирма.”

Той ще отговори: „Не желая това. За какво ми е да работя по 20 часа на ден. Какво ще разбера от живота си? За какво ще живея? За да ме наричат „големият шеф” ли?”

Той няма да приеме това. При него всичко ще бъде уравновесено. Ще знае, че трябва да заработи нормална заплата, да я даде на семейството си, а останалото време ще може да отдели за себе си, за своето духовно израстване.

А нима на децата си ние пожелаваме много пари? Искаме да имат спокоен и уравновесен живот. Какво друго можем да искаме за тях, освен това да живеят спокойно и добре? Не е необходимо голямо богатство, и въобще каквото и да е „голямо”, а просто всичко да е уравновесено. Ето това и получава той.

Заключение

Мисля, че съвременната криза във възпитанието ще ни принуди да разгледаме проблема, свързан с липсата на методика. За това е необходимо да се познава източникът на битието и неговата цел, влиянието на природата върху човека. Защо природата, днешното общество правят такъв човека? И когато си изясним всичко това, по неволя ще стигнем до решението на задачата. А то е, че вече има методика и тя е вътре в самата природа. Необходимо е само да я приложим. Трябва да разкажем на човека за целта, като се стараем максимално да му я опишем. И тогава няма да имаме никакви проблеми с младите хора.

По принцип всеки от нас живее, само за да заслужи благодарността и одобрението на обществото. Да бъде популярен и виден негов член. Така че, когато в обществото се появят стандарти, според които то ще се възхищава само на добрите действия на човека, никой няма да може да постъпва лошо. По неволя. Защото всички ние, независимо от това къде се намираме – на Северния полюс или в голям град, в обществото, ще се стараем да постъпваме така, че да не уронваме своето Аз в очите на тези, които са около нас. Така е устроен човекът. Когато онези, които ме заобикалят създадат такава атмосфера, при която ще бъда оценяван от тях само по моите добри действия, няма да мога да постъпвам лошо. Всичко това зависи само от обкръжаващото общество, от неговите стандарти. Няма да мога да постъпвам зле, ако прибирайки се в къщи децата ми се подиграват, ако на жена ми и е неудобно да има такъв мъж, ако съседите гледат на мен с присмех и презрение. Ако цялото общество се възхищава на някой си чичо Вася, който е извършил нещо добро, а за мен всички мислят обратното, моята гордост, моят егоизъм ще ме заставят да постъпвам добре. Всичко зависи само от общественото мнение. В това е ключът към възпитанието на новото поколение.