ARI (Ashlag Research Institute) представя ключа към скритата мъдрост. Чрез осъзнаване на нашата същинска цел в живота, човек постига съвършенство, спокойствие, безгранично наслаждение и способността да се издигне над времето и пространството докато все още живее в този свят.
Разкриване на Кабала
с Антони Косинек
Екран
Здравейте и добре дошли отново в Разкриване на Кабала. Аз съм Тони Косинек. В този урок ние ще учим за основното средство за постигане в методологията на Кабала. Ще учим за изграждането на допълнително сетиво, шесто сетиво, което позволява на човек да усеща и да влезе във висша реалност, която наричаме духовно. Това е методът на „как да вляза в духовния свят”. Първо, нека на бързо да си припомним какво научихме в предния урок.
В последния урок ние разгледахме създаването на творението в четири стадия и видяхме, че творението започва с мисъл, мисълта на Твореца, мисълта на творението, която е да създаде творение и да изпълни това творение с наслада; и веднага виждаме отговор в творението, което е желание за получаване, което е творението. Желанието за получаване усеща Светлината и получава усещане не само за прякото наслаждение, но и за качеството на Светлината, и защото е желание за получаване, то иска да получи това наслаждение. В резултат на това, ново възприятие или нов стадий или ново различие се случва, в което то разбира, че мястото, от което идва наслаждението, е отдаване.
Поради това, че е желание за получаване и не може да отдава, единственото нещо, което може да направи е или да приеме или да не приеме Светлината. За да се приближи до отдаването, то решава да отблъсне Светлината. В тази празнина ново различие се заражда. То разбира, че неговото съществуване зависи от приемането на Светлината, че не може да съществува в тази трудна ситуация и че трябва да получи част от Светлината. Но то решава да получи само малка част от Светлината, защото тук (в Света Брия) то има усещането, че силата на Твореца иска то да получи. В следствие то приема малка част базирано на идеята, че ще приеме, защото това е желанието на Твореца. Тук (Света Йецира), в това възприятие, в този двойствен стадий, то разбира дори повече силата, която го е създала, тоест че тя иска да го изпълни с абсолютно наслаждение.
Този следващ стадий, този четвърти стадий е различен от другите стадии до тази точка по това че действията не са извършени от Твореца, а от независимо желание. Но това желание не е желание за пряко наслаждение от Светлината. Тук то разбира величието на Твореца и го пожелава. То разбира, че е получаващо и колко различно е от Твореца; и вместо да желае „правещата” част на творението, сега то желае уподобяване на формата, постигане на качествата на Твореца, „мислещата” част на творението. Тук се заражда творението.
То прави съкращение на начина, по който ще получи – то повече не получава за себе си. То е решено да постигне качества, напълно противоположни на неговата същност. То е създадено като желание за получаване, но въпреки това решава, че ще намери начин да стане като противоположното качество – качеството на отдаване. Правейки това, то изгражда система за себе си, система на взаимодействия с различни степени на отношения между желанието за получаване и желанието за отдаване. То се издига в резултат на придобиване на по-голямо и по-голямо подбие във формата, то става все повече и повече като нещото, като което иска да бъде. То се издига през системата наречена Светове. Тези Светове са един вид взаимодействия изградени за поправянето на творението и за поправянето на света като цяло. Издигайки се то постига вътрешните качества на Световете, които се наричат степен на душата или Светлината – това са Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида. Докато творението постигне по-голямо и по-голямо подобие, мъдрост, способност, сливане и пълно уподобяване на формата с Твореца.
Но има проблем, защото то е създадено в точно противоположния стадий – то е само желание за получаване. Това е творението, това е което сме ние. Как е възможно да стане напълно противоположно на природата си? Дори ако знае сега каква е целта на творението и неговата роля в него, изглежда, че то е заключено, заседнало, няма какво да направи, защото то е създадено по идеален начин и може да използва само това средство на получаване. И все пак то трябва да използва увеличаването на егоистичните си качества на получаване и да намери начин да ги измени в отдаване.
По-рано ние също така научихме, че нашите пет сетива са програмирани по такъв начин, че ни спират от възприемане на каквото и да е от висшия свят и постигане на целта, която творението има. Това, което трябва да осъзнаем е, че програмата, която съществува в петте сетива, която наричаме егоизъм, е в действителност намерение. Това е мисъл. Това е програма, която казва „какво има в нея за мен?”. Без значение каква е информацията от всяко от тези пет сетива, то може само да възприема по отношение на желанието за получаване. И въпреки това качеството над петте сетива е алтруизъм, отдаване. Отдаването не е действие, а е намерение. За да можем да усетим това (отдаването), което нито едно от петте сетива не усеща, ние трябва да изградим различна програма, сетиво, построено на подобна програма, на това, което е извън него. Това шесто чувство, трябва да бъде сетиво изградено от намерението, което е като това (отдаването). Именно това е екранът. Екранът е допълнително сетиво, което при тези условия ни позволява да усещаме духовния свят.
Думата Кабала означава получаване и по-точно как да получа, правилния начин за получаване. Методът на Кабала е напълно практичен. Той ни показва как точно можем да използваме нашата природа, която е желанието за получаване и да я превърнем в правилен начин на получаване, правилна форма на получаване, която става отдаване.
Сега, когато получаваме в желанието за получаване, ние разбираме, че нашите преживявания са много ограничени – желанието за получаване никога не може да бъде напълнено. Нека да предположим, че съществува желание, желание за парче торта – красиво и забележително ягодово парче торта със сметана и сироп; и съществува идея или недостиг за нея. В момента, в който вкусим тортата и тя докосне това желание, желанието угасва, не може повече да го усетим, то е непостоянно, живее и умира. Причината за това е, че насладата е усетена само в точката на съединение – между необходимостта и нейното напълването. В момента, в който напълването преминава необходимостта, то повече не може да бъде усетено. Така желанието умира.
Но това, което Кабала иска да ни научи да направим, е да намерим правилен начин на получаване. Този начин е че дори ако има нещо, което е желано и е напълнено, то това напълване няма да изчезне, желанието ще се уголеми, а така също и напълването; и колкото повече желанието навлиза в кли, толкова по-голямо ще бъде напълването. Това може да се случи само ако направим нещо като това, което видяхме в двойственият стадий наречен Бхина Гимел, в който това приемане е извършено не „за мен”, а е извършено единствено за да реализира замисъла на Твореца – направено е „заради Твореца”. Така това получаване става форма на отдаване. Как може да направим това? Как да постигнем това?
Баал Сулам ни дава аналогия. Много красива и дълбока история за нашата ситуация и как да я преодолеем. Всъщност тя е дълбока, защото ни показва истинската същност на това къде сме – нещо, което не забелязваме.
Има двама приятели и единият от тях решава да направи вечеря за неговия скъп приятел. Той се замисля за всичко това, което неговият приятел харесва – той се замисля за храната, която той харесва, виното, което ще хареса, количеството храна, начина, по който тя трябва да изглежда, начина, по който стаята трябва да бъде. Той мисли непрекъснато за своя приятел и създава идеалната вечеря за него. Неговият приятел пристига, влиза и вижда пред себе си пълно угощение. Първата му реакция е да иска да изяде всичко, защото разбира се е точно това, което е искал. Тогава му идва друга мисъл, която е: неговият приятел, домакинът, е отдаващият, а той е там единствено за да получи. Той изпитва чувството на срам, защото разбира, че отдаващият е пред него. Той не просто вижда масата изпълнена с различни неща без никой да седи там – той вижда своя приятел и разбира, че неговият приятел е направил всичко за него, а той е там само за да получи. Завладян от срама, той отказва да получи. Знаете как e, когато някой ви подари някакъв голям подарък или изведнъж ви даде нещо – изведнъж изпитвате едно такова усещане, даже не знаете от къде идва – „не, не мога да получа това”, това качество на срам, на осъзнаване че съм получаващ. Той няма да яде, а неговия приятел, домакинът, му казва „Ти не разбираш. Аз прекарах цялото това време мислейки само за теб, какво би те насладило, как бихме му се насладили заедно и сега ако не вземеш това, което ти давам, цялата вечеря ще бъде съсипана за мен. Аз няма да получа наслада от това да те видя, че се наслаждаваш така.”
Така гостенинът разбира, че при това положение той наистина има контрол. Той разбира, че не е само получаващ, ако осъзнае, че докато яде тази храна, той го прави само за да изпълни желанието на своя приятел, тогава той няма да чувства срам. Той може да яде, да вкуси, да се наслади и той трябва да се наслади, а не само да яде – той трябва да се наслади, защото неговият приятел, който е направил това за него, ще получи наслаждение само от задоволството на своя гост.
В този отговор, в това разбиране на взаимния характер на това получаване, гостенинът не само усеща насладата от храната, а също разбира мисълта на Твореца, защото сега той мисли същото нещо за домакина, както домакинът мислеше за него „Аз правя това, за да насладя изцяло моя приятел”. Той не може да бъде по задоволен от това аз да ям, защото това беше неговата цел. Така че аз напълно ще го насладя като ям.
Така че това чудо, което е природата, да имаш способността да вземеш желанието за получаване и да го превърнеш в желание за отдаване, в мисълта за отдаване – действието не се променя, а вътрешното действие се изменя, намерението зад „Защо гостенинът прие храната и и се наслади?” прави получаването отдаване.
Ето как намерението за получаване на удоволствие заради отдаване на Твореца може да бъде превърнато в сензор наречен екран и как то да позволява на човек, на творението да постигне нивата на отдаване, които са духовния свят.
Тук е нашето желание за получаване, нашият съсъд, кли. Това кли е изпълнено с желания, с жажда за храна. Това, което Творецът, домакинът иска да даде на Творението, съществува извън в мисли за отдаване. Светлината винаги оказва натиск върху нас и иска да ни напълни на 100 %, безгранично наслаждение. Но само до нивото, до което можем да получим Светлината при условие на отдаване, ние и позволяваме да влезе в кли. Иначе ние нямаме никакво усещане за Нея. За да сме способни да се насладим на яденето от гледна точка на духовното, екран, който е намерение, е разположен напряко на входа на нашето желание за получаване, на кли. Това намерение е да не получа заради себе си. Веднъж когато екранът е там, всички тези други неща могат да започнат да бъде усещани, да бъдат направлявани и може да контролираме какво ще бъде изпитано вътре в желанието за получаване, вътре в кли.
Първото нещо, което усещаме в яденето удря екрана. Ако творението може да приеме тази част вътре в себе си само за да наслади Твореца – може да го почувства като първо ястие, като супа. Ако може да подържа това намерение не за мен и да го направи само заради Твореца, тогава една част от Светлината влиза в кли, и не само частта от вкус и наслада, която трябва да бъде напълнена, но също така и усещането, намерението на Твореца, даващ това нещо на творението. Нека да предположим, че 20% ще влязат в тази 1/5 от стомаха, а останалото ще бъде отхвърлено. Не че наслаждението не е усетено, а просто по-голямо желание потиска по-малко желание, то го засенчва, кли не се интересува от него. Единственото нещо, на което обръща внимание е нещото, което има значение, тоест мисълта на Твореца. Така че 80% няма да бъдат почувствани. Само 20% ще бъдат усетени. Ако по-голямо количество бъде прието, за да изпълни замисъла на домакина, тогава 40% се изпълват и само 60% са отблъснати. Това, което се случва тук, е че светлината на Твореца, която е мисълта, нивото на постигане на подобие в самото кли, в творението – тази част, която става като Твореца, започва да нараства. Това е начинът, по който развиваме душата. Тук, тази първа светлина, която беше наречена първите 20% е светлината Нефеш, първото ниво на душата. Тук ако това намерение съответства на намерението на Твореца за отдаване, второто ниво Руах влиза в кли.
Това не е просто знание. Това не е просто някакъв вид интелектуално нещо. Това е действителното подобие на форма с Твореца, това което е вътре в кли е пряко възприемане на това, което съществува извън кли. Това шесто чувство казва на човек какъв е духовният обект в действителност – не че е супа или салата, а че е мисъл в намерението на Твореца към цялото творение.
Когато това продължи да нараства 60% се запълват и само 40% не са усетени. Нова светлина влиза. Тя се нарича Нешама, която е по-дълбоко разбиране на замисъла на Твореца, по-голямо сходство, а по отношение на глада ние преминахме основното ястие и приехме, за да насладим домакина. Докато най-накрая стигнем до десерта и сиропа и достигаме до нивото на Хая и Йехида. Тук творението постига пълно подобие с Твореца, защото изгражда собствен замисъл на творението (не заради мен). То има независимо желание, което не зависи от външните наслаждения, а само от мисълта на творението да направи нещо равно на мисълта на Твореца. Правейки това творението се издига от долу на горе през 125-те степени, които са съставени от парцуфим или стадии, които са точно този процес.
Тук, това, което човек оформя, се нарича Рош, което означава глава. А тук Гуф, което е тяло. Да има Рош означава, че чрез независимо желание творението може да определи каква ще бъде реалността вътре в съсъда, качеството на техния свят, качеството на наслада. И всичко това е направено, за доброто на целия живот, а не за мен.
Рав Лайтман обобщава това така:
Ние получаваме духовни желания директно от Висшето. За да ги усетим, ние се нуждаем от специално сетиво наречено екран. В момента, в който човек придобие това сетиво, той започва да усеща удоволствие чрез него. Наслаждението се нарича Висша Светлина. Тя влиза в нашето желание, за да го наслади чрез екрана.
Желанието за наслада на Висшата Светлина се нарича „душа”. Светлината като източник на наслаждение не е усетена, освен ако човек не придобие допълнително сетиво, способно да я разпознае.
Всички компоненти: светлина (наслаждение), екран (средство за получаване) и душа (получаващ) не са по никакъв начин свързани с физическото тяло. Следователно няма значение дали човек има тяло или не.
Веднага щом човек установи контакт с Висшата Светлина, той започва да поправя себе си, за да бъде напълнен с нея. Постепенното уподобяване на качествата на човек със светлината и последващото напълване с нея се нарича духовен подем.
Тялото е само средство за постигане на духовния напредък в този съществуващ процес, иначе то не е от значение.
Малко наслаждение не може да бъде въобще усетено в сравнение с огромното наслаждение: по-голямото наслаждение го потиска.
Затова, въпреки че един Кабалист живее в същия свят, в който и ние, той в действителност е вече в духовния свят.”
Гледайте ни отново.
