Да бъдеш родител никога няма да бъде лесна работа.
В допълнение към дългите безсънни нощи и грижи за издръжката и благополучието на децата, откриваме, че най-трудната и предизвикателна задача е да доставяме отговори на всеки повдигнат от тях въпрос.
Със сигурност на много от вас им е познат сценарият, в който сладкото детенце отваря чифт огромни, любопитни очи, невинно те поглежда право в очите и започва безмилостно да те обстрелва с въпроси за смисъла и целта на живота. В този случай независимо дали си поддръжник на Д-р Спок или ревностен читател на Трейси Хог (авторката на известният бестселър „Baby Whisperer"), най-вероятно ще станете без отговор, защото отговорите на тези въпроси не са написани в книгите.Практични предложения за обучение и решаване на конфликтите между родители и деца.
„Обучението не създава нищо ново, а само открива това, което досега е било скрито в човека." - Рав Кук, Есета от Рая, стр. 100
Човек може да намери ценни съвети в книгите за отглеждане на деца. Добрият съвет често ни спестява месеци или дори години на нерешителност и неудовлетвореност, помагайки на семействата да излязат от ситуации на безизходица. Често обаче се сблъскваме с въпроси или ситуации, които ни „хващат неподготвени" и ни оставят да се чудим дали изобщо сме способни да реагираме правилно. В подобни ситуации, типичните ни реакции се изчерпват с объркана усмивка или неясно измърморване, с които прикриваме липсата си на знание и невъзможността си да преценим какво всъщност е правилното да се направи.
Тъй като сме запознати с нарастващото любопитство у децата и притесненията на някои родители, решихме да съберем няколко практически предложения, основани на автентичната мъдрост на Кабала, във връзка с душевните проблеми, образованието и големите въпроси на малките хора.
Отговор на всеки въпрос
Да бъдеш родител никога няма да бъде лесна работа. В допълнение към дългите безсънни нощи и грижи за издръжката и благополучието на децата, откриваме, че най-трудната и предизвикателна задача е да доставяме отговори на всеки повдигнат от тях въпрос. Със сигурност на много от вас им е познат сценарият, в който сладкото детенце отваря чифт огромни, любопитни очи, невинно те поглежда право в очите и започва безмилостно да те обстрелва с въпроси за смисъла и целта на живота. В този случай независимо дали си поддръжник на Д-р Спок или ревностен читател на Трейси Хог (авторката на известният бестселър „Baby Whisperer"), най-вероятно ще станете без отговор, защото отговорите на тези въпроси не са написани в книгите.
Именно затова решихме да посветим първият съвет от тази секция на това как да отговорим на тези големи въпроси, задавани от малките хора, които растат в домовете ни. Трябва ли да им казваме това, което си мислим, дори ако то е „трудносмилаемо", или да избягваме един объркващ отговор и да ги оставим да се справят с този въпрос в някой по-късен етап от живота си?
Винаги казвайте истината, но и винаги бъдете деликатни.
„Бъди прям с детето, прям до края, защото иначе няма да спечелиш доверието му, тъй като децата са чувствителни към всяка неистина, колкото и маловажна да е тя." (Януш Корчак)
Преди всичко осъзнайте, че децата са чувствителни по природа. Ако заподозрат, че нещо се крие от тях, това може да разруши цялата система на взаимно доверие и уважение с родителите им. Затова, ако имате важна информация или дълбоко прозрение за живота, не го крийте от децата си. Те жадуват за това знание.
Винаги е за предпочитане истината да не се крие от децата, но няма нужда да ги натоварваме с проблеми, които те още не са емоционално подготвени да понесат. Практически, ако истината не е проста, опитайте се да я опростите, да я адаптирате към света на детските образи, по много нежен и незаплашителен начин, за да не натоварвате детето. Запомнете, че всяка приказка, която разказвате на децата си оживява и става реалност. Ваше задължение като родители е да бъдете чувствителни към емоционалното и умствено развитие на децата си. Ще можете да им откривате нови нива на житейската мъдрост, която сте натрупали през годините, единствено според нивото на емоционалната им зрялост.
Затова в някои случаи е по-добре да се изчака желанието за знание да дойде от самото дете, за да не чувства, че е насилвано да приеме нещо, което дори не е поискало. Изразът му на готовност е знак, че е способно да възприеме по-задълбочен отговор. Внимателно го изслушвайте и следете реакциите му към това, което му казвате; така ще сте сигурни, че не го пренатоварвате и не го обърквате.
Ако не знаете истинският отговор на някой въпрос не се страхувайте да си признаете, но не отбягвайте отговорността си към децата да търсите отговора заедно. Както е казал Алберт Айнщайн, „Важното е да не спираш да задаваш въпроси."
Великият бунт, а също и малкият
Като родители имаме тенденцията да даваме на децата си голямо количество съвети, но често след внимателно изслушване , те отиват и правят точно обратното на това, което сме ги посъветвали. Поради някаква причина в повечето случаи човек чувства необходимост да направи тъкмо обратното на това, което му е било обяснено и да открие по-добри и по-подходящи решения от тези, изпитани от родителите му - да живее собствения си живот. Въпреки че не винаги е успешен, този стремеж не отбягва никого.
Почти всеки в даден момент от живота си се бунтува срещу родителите си. Въпреки това, гледайки как растат мъничетата ни, един от големите ни страхове е, че те ще направят същото.
Откъде произлиза този стремеж да се разбунтуваш срещу наследството на цялото предходно поколение? Как бихме могли най-ефективно да се справим с това, без да налагаме мнението си и без да вредим на развитието на детето?
Съветване чрез приятелство и честност
Кабала обяснява, че когато от даден индивид се изисква да се промени, естествено е той да се противопостави, тъй като стремежа към промяна не произтича от него самия и той не чувства, че ще спечели от това. Истината е, че в повечето случаи той е прав. Защо? Защото повечето съвети, които получаваме от родителите си са в резултат на мисловни модели, които те са възприели в детството си и са подходящи за тях - не за нас. Така, подсъзнателно, съветът служи предимно на тях - не на нас, затова за нас е неприемлив.
По същия начин, важно е да осъзнаем, че подсъзнателно всеки родител тайничко се надява децата му да тръгнат по неговите стъпки. Затова той им налага своите ценности и идеи.
За да можем да създадем ефективна и здравословна комуникация с едно дете, трябва първо да разберем, че всяко следващо поколение има нови, различни от нашите, ценности, които не съвпадат с очакванията ни. Ако игнорираме този конфликт между стремежът на родителите и новото ниво на развитие на децата, той непременно ще завърши с бунт.
Чрез наблюдения над човешката природа, кабалистите заключават, че детето е склонно да послуша родителя си единствено ако чувства, че ще спечели от това. Затова е мъдро да се дават съвети и обяснения, които да създават усещане у детето, че приемайки съвета, то самото ще спечели нещо, което не е задължително да е свързано с родителя. Това изисква от родителя да бъде честен пред себе си и да преосмисли същността на съвета си - той трябва непрекъснато да си задава въпроса „На кого всъщност служи този съвет?"
От съществено значение е съвета да не приема формата на забрана или разрешение, но да накара детето да разбере само за себе си, да усети вътре в себе си какво трябва да направи. Така то няма да чувства, че даден процес се налага на живота му, а по-скоро че самостоятелно е развил идеята за промяна вътре в себе си.
Друг интересен въпрос, който кабалистите повдигат е, че в дълбините на сърцето си, всяко дете мечтае за истински приятел. Една от най-големите му надежди е да открие истински приятел, дори и сред членовете на семейстовто си. Дълбоко в сърцето си, детето е готово за такова взаимоотношение с роителите си. Така че, за да може да създаде истински диалог с детето си, родителят трябва да се научи как да бъде приятел и по-голям брат. Той трябва да се стреми да създава взаимно доверие, което не е основано на страхопочитание и контрол, а истинско приятелство и партньорство в постигането на обща цел, основано на безусловна любов.
Късмет!
