Ако децата не получават нужните им отговори, те губят връзка с родителите си и живеят в собствения си свят.
Често забелязваме, че младото поколение е негативно настроено към родителите си и по-възрастните хора, държи се с тях гневно и отвръща с агресия на съветите им.
Ако погледнем на този гняв като на зов за нещо по-дълбоко, бихме разбрали, че те вероятно са прави, защото по-възрастното поколение не им дава това, от което се нуждаят.
Какво бихме могли да дадем ние на младото поколение?
На пръв поглед те имат всичко: храна, телевизия, видеоигри. Но не това търси новото поколение, не това желае, не за това е родено. Липсва им отговор на въпроса „За какво живея?”, което се проявява под формата на гняв и агресия.
Защо има по-млади и по-възрастни поколения? Възрастните трябва да снабдят по-младото поколение с информация за живота, да отговорят на основните въпроси на съществуването – „Къде съм? Защо съм тук? Каква е целта на живота ми?”
За съжаление в повечето случаи това не се сбъдва. Повечето родители сами не знаят отговорите на тези въпроси. Но този факт освобождава ли ги от отговорността да дават на децата си това, което им е нужно? Не, разбира се! Ако родителите сами не знаят, те също трябва да търсят. Децата си казват, „Родили са ме на този свят, а имам чувството, че са ме захвърлили тук без никаква помощ.” Ето така се чувстват децата.
Ако не получават необходимите им отговори, децата губят връзка и се изолират от родителите си. Детето се прибира вкъщи, хапва нещо и продължава да живее в своя си свят. Баща, майка или който и да е там за него са просто машини, задоволяващи физическите му нужди. Всичко останало касаещо душата му или духовните му нужди няма нищо общо с тях. Какви са тези хора? Мотаещи се из къщи динозаври или роботи, които му служат. Това са родителите в очите на децата си.
А може ли да бъде различно? Да но само при условие, че самите родители получат по-различно образование.
Ако децата виждат, че родителите им се интересуват от същносттана живота, от причините за нашето съществуване и от това как да ги постигнем; ако виждат как роителите им се развиват с всеки изминал ден, децата добиват усещането, че родителите им могат да отговорят на всеки въпрос. Биха могли да им обяснят какво се случва в света и защо, да им помогнат да разберат кризата и всички проблеми, за да могат те на свой ред да имат правилното отношение към света. Родителите биха могли не само да им обяснят всичко това, но да включат и тях в тази мъдрост.
Тъжно е, но когато децата виждат и чувстват колко са нещастни родителите им, когато виждат как родителите им се развеждат, вземат наркотици или си губят времето, пилеейки живота си, какво отношение биха могли да имат към тях?
Днешните деца са много умни. Затова родителите трябва да разберат, че е наложително да се образоват заради децата си.
