Децата винаги ще искат да бъдат като възрастните. Тъй че, ако искаме да се държат по различен начин, първо ние самите трябва да се научим да го правим

Още от първите дни на живота на детето, ние се опитваме да го научим на изкуството наречено общуване. Искаме децата да се „забавляват страхотно", затова им организираме тържества и рождени дни. Загрижени сме затова как да увеличим свободното им време и не жалим средства за образователни игри и наръчници. Доволни сме, когато други възрастни оценяват интелекта и доброто държание на нашето дете. Често обаче забравяме, че всеки ден, докато са на училище, децата ни трябва да преминават важния изпит по „оцеляване" сред връстниците си.

Възрастните винаги са готови да проявят снизходителност към децата, да им простят, да ги съжалят, но във взаимоотношенията си с други деца, те трябва да се бият „с огън и меч" за правата си: да изискват и да отстъпват, да нападат и да се бранят, да свикват с враждебноста на връстниците си. И независимо от това колко усилия полагаме за създаването на оазис на щастие и благоденствие за децата си, истинският им живот се случва извън дома.

Там, в големия свят, детето незабавно трябва да се научи да играе според правилата. То вижда, че успехът и благополучието се постигат чрез лъжа, интриги и сурова сила. Но тези правила са написани от самите нас. Без дори да забелязваме, приучаваме децата си към употребата на двоен стандарт. Всички родители в общи линии имат един и същ начин на мислене: „Готов съм да направя всичко, за да може детето ми да е добре. И не само да е добре, но да е по-добре от другите."

С този начин на мислене („да съм по-добре от другите") бавно, но упорито режем клона, на който седим. Децата, от начало несъзнателно, но после напълно съзнателно, се приспособяват към правилата на тази игра. Светът е разделен на „нас" и „тях" и ако „те" застанат на пътя на нашите интереси, то „те" незабавно се превръщат в „престъпници". Престъпват нашия „закон". Излишно е да споменаваме, че трагичните последствия от този мироглед присъстват в ежедневния ни живот.

Има ли някаква алтернатива? Кабала твърди, че алтернатива съществува, и то такава, която взема под внимание интересите на всички. Това означава, че независимо от своята социална, национална, религиозна или друга принадлежност към определена група, всеки човек получава гарантирано уважение към жизненоважните си интереси. Това ще се превърне не само в писан закон и конституция, но и във вътрешно стремление за повечето хора.

Това е възможно единствено ако всеки, без изключение, следва правилото „не прави на другите това, което не харесваш да правят на теб." Ако просто се придържаме към това правило, животът ще се промени към по-добро буквално пред очите ни.