Детската депресия

КРУПЕН ПЛАН

Детската депресия

Драги зрители, с нас в студиото е кабалистът проф. д-р Михаел Лайтман.

Здравейте г-н Лайтман

Здравейте.

Аз съм водещата на предаването Елена Фридман. Тема на днешната програма

са детските депресии.

Искам да кажа някои данни - намерих по темата такава информация: през последните 15-20 години, много разпространено явление стана детската депресия.

Да, това е в последно време.

И докторите абсолютно не знаят какво да правят с това явление. Те не могат да открият причината.

И като не знаят какво да направят с депресията я потискат.

Да, но знаете ли навярно за депресията при възрастните могат да се намерят някакви разумни обяснения.

Не само това, депресията при възрастните може да се потисне. Можем да накараме човекът да бъде по-нисък, по-ограничен, докато децата трябва да се развиват. А това се намира в противоположност на депресията, която можем само да потиснем. Когато човек се намира в депресия, ние му даваме успокоителни, транквиланти, даже малко наркотици, каквото и да е, само и само някак да го успокоим, да го приспим.

Какво постигаме с това?

А как можем да правим това с децата? Така ние ги лишаваме от техния растеж. Разбирате ли, това проявление на депресия в децата се намира в противоположност с това, което те трябва да развиват в себе си, да преодоляват, да растат. Тоест, ние тук се срещаме с такова явление, което не можем да овладеем.

Знаете ли, интересен е фактът, че пациенти стават деца на 5-6 години. От къде в 6 годишно дете е тази депресия и осъзнаване, че нищо не го радва и т.н.

Въпросът за смисъла на живота, още рав Кук е писал за това, и Баала Сулам, писали са и други велики кабалисти. А вие не помните ли себе си? Във вас имаше ли го този въпрос? Или вие твърдо знаехте какво желаете да постигнете в живота си. Да?

Не.

Та така, откакто се помня и до колкото си спомням в мен винаги е бил този въпрос. Не в явен вид, но на тези години аз си задавах този въпрос. А защо? А за какво? А за какво е изобщо всичко това? И този въпрос не ми даваше да живея, не ми позволяваше да бъда весел, трябваше да намеря оправдания, за да се повеселя. А за какво? А защо? С нещо да се залъжа, да се увлека, но само да избягам от този въпрос. Това беше в тази възраст. Хайде да тръгнем от това, че душата която е в нас, тя няма възраст. Тогава по-лесни ще си обясним тези явления.

Ние гледаме на децата като на деца, а душата няма възраст. Тоест, това, което се случва с душата, това си е за душата. Ние сме я получили от минал кръгооборот на живота си, в който сигурно сме били и старци, доживели сме до дълбока старост. А сега ние сме получили същата душа и сега тя е в нас. В нашето младо, новичко телце живее стара душа, която е преживяла много, много поколения които са живели на тази земя. Преминала е през много неща. Ето, вие гледате по-малкото телце, а вие гледайте по душата, която е вътре в него. Тя вече е стара. Трябва вече да направи нещо със себе си. Душата вече е мъдра, разбира, че вече няма смисъл. Тя вече е преминала през толкова, че е невъзможно да я излъжете. И какво сега ще правите с нея?

Аз не знам какво.

Ето тя ви дава тази пустота и незапълненост във вид на депресия. Какво от това, че е в малко дете. А нима ако е в 30-40 годишен ще е по друг начин?

Е вие ще кажете, че при възрастния е възникнала от нелек живот. Но това не възниква от живота, абсолютно не. Ние виждаме хора, които имат всичко в живота си. А в тях депресията е още по-голяма. При тях броят на самоубийствата е по-голям.

Правилно казват, че не се самоубиват от хубаво.

Това не е самоубийство от хубаво. Просто човек трябва да знае защо живее. И когато има всичко, той действително не вижда смисъла на живота, защо живее. Тоест, тук не става въпрос за насъщния. Малко да се освободиш от това и вече не знаеш защо живееш. Така е трябвало да живееш на животинското ниво. За да поддържаш тялото си така да се каже. Твоето тяло те е принуждавало да се грижиш за него. И ти си нямал възможност да се освободиш за други въпроси. А освен това, в момента в който ти заситиш своето животинско ниво, веднага възниква въпросът за смисъла на живота. Този въпрос възниква и у децата, защо не? Аз не виждам особена разлика. Това, че възниква у децата говори за това, че нашите души в течение на много, много кръгообороти в този свят, са достигнали такова състояние, когато вече, край, трябва да получат този отговор. За какво съществуваме? Този въпрос те събуждат в нас.

Тоест искате да кажете, че ние поначало не подхождаме правилно към човека. Ние се ориентираме за човек по неговото биологично тяло.

Разбира се. Това съвсем не е човека, това е само неговото животинско тяло. Животно. По какво се отличава от другите животни. А вътрешността ни, нашето Аз, то няма отношение към това тяло. То преминава през много, много всевъзможни свои усъвършенствания, влиза в тялото ни, излиза от него, съпровожда го. Такива метаморфози в неговото развитие неминуемо го довеждат до такова развитие, когато всичко вече... Ние живеем в такова поколение, в което непременно трябва да отговорим на въпроса "За какво живеем?".

Значи, тази вътрешна пустота се появява във вече развитите души?

Това е и пустота, но не е пустота, това е искане за следващото ниво на съществуване, нивото на съществуване „Човек”. Човекът, това вече не е животно, а в нашия свят ние се намираме на ниво „Животно”. Има нежива, растителна и животинска природа, а кой е човек? Човекът не е в нашия свят. Човекът, това е съвършено друго същество, това не сме ние. Ние не можем да се наречем хора, човеци. Защото ние се грижим само за нашето тяло. За това, как да просъществуваме в рамките на тялото си.

Правилно, защото ние не знаем нищо друго.

Не, че не знаем, в нас няма искане за това. Затова ние сме също животни, само че по-висше организирани.

Добре, тогава във връзка с това има проблем - родители и деца. Ето какво искам да кажа: да допуснем, че децата са по-развити души, а родителите са по-малко развити и в тях този въпрос го няма.

Разбира се!

А в децата вече го има. Хубаво е, ако родителите се опитат някак да разберат детето си, да го чуят.

Не могат!

А ако го потискат, водят го при психолог, дават му риталин и смятат че така трябва.

За съжаление това е голям проблем, но те не могат нищо да направят с това. Трябва да минат още 1-2 поколения, докато и това отпадне. Ние виждаме, че това не дава резултати. Ние ще получим в крайна сметка ужасно поколение, вече го имаме и сега, „поколение на риталина”, което не е способно на нищо и което просто се убива. От риталина, следващия път са наркотиците. Риталина също е като наркотик, той успокоява, сковава човека. Тоест, ние не искаме да се занимаваме с това, да дадем на децата си разбиране за истинския смисъл на живота. Ние не искаме да разрушаваме устоите на нашето училище. Нашето училище е направено по конвейерен тип.

Знаете, училището е създадено преди около сто години. Кога е създадено? Когато се е появило машинното производство, поточното производство, трябвало е да се възпитат бързо работници, които да умеят малко да четат, малко да пишат, които да изпълняват заповеди, да разбират машините, които да стоят на конвейера и да работят.

Затова, бързо по такъв поточен метод е било създадено съвременното училище, за да правят там от хората работници. От това е възникнала системата ни на образование и до ден днешен тя е такава. Днес светът е различен - информационен, вече ги няма тези неща, а училището си остана старото. Изискванията на нашите деца вече са съвършено други, а училището си остана същото. Те имат други искания, училището не им дава нищо от това.

Училището не възпитава човека, то не те прави човек, то ги напълва само с ненужни вече знания. Днес е необходимо друго училище, друга система на образованието, друга атмосфера в училището. Тогава няма да водим децата си в неподходящи училища. Ние трябва да направим училище, подходящо за новото поколение. И няма да има проблем с риталина. А може би те трябва да бягат от сутрин до вечер. И в процеса на бягането да се организират някакви занятия. А не тези занятия, в които от начало до край трябва да гледаш някакъв ненавиждан от теб преподавател.

Не трябва по този начин да е организирано. Кой е казал, че това е правилна? Защото така е било организирано преди 150 години, когато е трябвало да се създават работници за конвейера, за промишлеността. Сега на нас това не ни е необходимо! Колко хора днес са заети на такава работа? Днес вече цялата работа е друга. Всичко се променя. И затова, ние трябва да изграждаме света по нашите деца, а не да ги деформираме за да съответстват на него.

На базата на какво говорите, че трябва да се промени училището, че трябва да се промени образованието, че трябва да се промени подхода, че трябва да разберем, че сме развиващи се същества.

Говоря от гледна точка на Кабала. Основата за мен е науката Кабала. Аз виждам сегашния процес, виждам неговите следващи етапи. Знам и разбирам целия този процес и неговата цел. И затова, ако се опитаме с насилие да вършим нещо, ще има лоши последствия. Нямаме право да постъпваме така с нашите деца, нямаме право.

Ще ви кажа за себе си, под секрет, аз учих самостоятелно. Напуснах обичайното училище и учих във вечерно училище, няколко от последните години. В института, последните две години завърших вечерно.

Защо?

Защото аз бях свободомислещ, не можех да понеса този натиск. Не бях в състояние. Това го знам и по децата си. Макар, че едната ми дъщеря е доктор по биология и тя е една такава много организирана, всичко върши по план. А другата ми дъщеря пише докторат по философия. Но в никакъв случай не съм им оказвал натиск. Никога.

Но сега в мен възникна някакво вътрешно противоречие, искам да го уточним. Казахте, че от една страна на децата вече не са им необходими тези знания от училище или от университета, че те са вече излишни, защото децата имат вече други искания. В същото време говорите, че вашите деца преуспяват в това.

Но аз не съм им указвал натиск. Когато разбрах, че едната ми дъщеря обезателно иска да стане генетик, аз се съгласих да премине в друго училище, от религиозно училище, където нищо не изучават, да премине в обикновено. И тя завърши там, после постъпи в университет и сега е завеждащ генетична лаборатория в израелска болница. Много сериозна лаборатория, сега правят изследвания за рака на гърдата, за компанията Филип Морис. От цигарената компания Филип Морис тя получи специално задание. Тоест аз им давах да се развиват както те желаят.

Втората ми дъщеря първо имаше желание да се занимава с мода. Завърши дизайнерско училище. Помня красивите средновековни рокли, които шиеше. Бални и други рокли. А после, буквално в последната година в училище, започна да се занимава с това, с което се занимавам аз, с Кабала. Появиха се в нея тези въпроси, аз не съм я подтиквал към това.И така, тя завърши Телавивския университет, факултета по философия и кабала.

Кажете, това че не сте оказвали натиск върху децата си...

Не трябва да се оказва натиск, казано е: "Възпитавай отрока по неговия път".

Исках да продължа въпроса си. Това разбиране, че не трябва да се оказва натиск върху децата...

Всеки си има своя душа, как е възможно да се оказва натиск.

Но сте стигнали до това разбиране, след като сте започнали да се занимавате с Кабала. А ако не се занимавахте?

Разбира се, че нямаше да бъде така. Аз виждам как възпитават децата днес. Аз даже виждам децата на моите ученици, които имат малки деца, които ходят на училище, те просто ги тормозят. Ние организираме тук за тях вечерни занятия, обясняваме им, някак си се опитваме да смекчим, това, което получават в училище. Но няма какво да се прави, всички знаем проблемът на образованието е голям.

Тази детска депресия, с която започнахте, тя няма да премине. Просто трябва да отговорим на искането на децата. Депресията, която наблюдаваме е в следствие от техните вътрешни проблеми. И това е огромен обществен проблем, защото не е само в едно дете, ние наблюдаваме това във всички деца по цял свят.

Знаете ли, че днес има такова понятие като депресия в животните. Особено в домашните животни, които са заедно със стопаните си. Те също усещат депресия. Има лекарства за депресия при животните, за кучета, котки, които живеят с хората. И аз съм убеден, че не е само в тези животни. Има я и в дивите животни. Има я в растенията. Тоест тази депресия, това усещане за недостатъчно сили за живот, която започва да се усеща в нашия свят. И тя зависи от човека.

Човек трябва да се повдигне на друго ниво. И чрез човека, тази духовна висша сила, силата на живот, ще премине през всички останали канали в нашия свят. И тогава ще изчезнат проблемите с екологията, с нашето здраве, в обществените отношения и изобщо. Как е свързано всичко това? Не ни достига жизнена сила в нашия свят. Ние виждаме, че всичко се "изтощава", всичко някак си старее, всичко изчезва, всичко сякаш губи своята ценност, смисъл и т.н.

Ние се опитваме с всичките си последни сили, някак си да се въодушевим с някакви моди, всякакви стремежи, да се залъжем един друг, с помощта на всякакви такива техники и технологии. Но като цяло трябва да погледнем истината в очите, необходимо ни е съвсем друго ниво на съществуване. Необходима ни е следващата друга степен. Разбиране на въпросите "За какво сме ние?", "Къде сме?".

И това са проблеми, които стоят пред цялото човечество. Особено сега, във времето на всеобщата криза. Затова сега децата играят голяма и полезна роля. Защото от децата няма да се избавим, те са нашия проблем, нашата болка. За себе си, както и да е, но когато детето го боли, тогава вече нищо не може да се направи. И затова, когато гледам своите деца, е те вече са възрастни по на 35 години. Ако гледам тях или внуците си, особено внуците, то в тях вече чувствам това искане.

Аз и имам малки внуци, имам внук на 10-11 месеца и лично аз в него чувствам това. Питах съпругата си и тя каза че чувства това. Съществува вътрешно искане, в това буквално бебе. И се вижда, че то не получава нищо в своя вътрешен живот, даже и в тази възраст. Трудно ми е да ви обясня това. Аз го виждам с очите си, отвътре, от това, което съм разкрил за себе си. Но това съществува, няма да избягаме от това.

Затова ни трябва сериозна реформа на себе си, на отношението ни към децата, а не само реформа в системата на образование. Не само на възпитанието или преподаването, а въобще в целия ни живот, в който децата ни се учат от нас, приемат от нас всякакви примери. И не могат да се съгласят с тях.

Не могат да ги приложат върху себе си. Преди момчето е гледало баща си, а момичето майка си. Бащата е бил обущар например и детето е знаело, че ще стане обущар.

Нямало го е този вътрешен въпрос?

Нямало е, всичко се е въртяло, предавали са се дрехи от поколение на поколение. Децата са живеели с родителите си, те не са се и стремили да бъдат други.

И тогава, всички тези съвети и примери, които родителите им показват, как трябва да се държат, как трябва да общуват са били нормални и подходящи за децата.

Днес не е така. Днес децата ни гледат и няма от къде да вземат пример. Чувстват се в пуст свят. Те трябва сами да изобретяват за себе си всичко. А ние сме глупави и не разбираме, че щом при тях се появяват тези бунтове, всякакви извращения, наркотици и всичко друго. Аз не съм против нищо и не искам така да изглежда. Просто говоря, че това произлиза от факта, че ние нямаме правилни примери за децата си. Примери за друг, правилен живот. Ние не сме съгласни с това, че те са други. Тук е основната точка. Трябва да приемем, че те са други, имат други души и трябва да живеем заради тях, а не заради себе си – ето в това е проблема. Като живеем заради тях, ние така ще изправим и себе си.

Така и е казано: "Възвръщащи сърцата на бащите към децата и на сърцата на децата към бащите". Тоест, децата трябва да ни учат. Вие сте майка, знаете по себе си, когато имате дете, тогава ставате майка. И детето някак си изисква от вас да израствате, да се появи във вас друго отношение към живота, когато станете майка. Същото е и тук. Трябва да разберем, че като имаме деца трябва да станем по-отговорни и децата трябва да ни диктуват какви да бъдем.

Мисля, че за да стане това, преди всичко трябва да обучим родителите на това, за което говорите.

Разбира се. Ние трябва да изучим следващият етап, на който нашите деца ще съществуват. Който етап те изискват, а ние не разбираме това. Ние се намираме в такова поколение като ножици.

Те вече трябва да съществуват на този етап и го изискват от нас?

И ние сме длъжни да съществуваме там. Ние проиграхме нашето поколение, не успяхме навреме. Намираме се в преходен процес и сякаш стоим между две епохи.

Какво означава това, че сме проиграли поколението си? Нали казахте, че тогава в човек още е нямало тези вътрешни потребности.

Имало е, но ние не сме се съобразявали с тях. Мислели сме, че трябва да ги потиснем, че можем по друг начин да ги реализираме. Ние си създадохме всевъзможни "играчки", телевизия, мода, обществено мнение, всякакви компютърни занимания. И ние поради това не се изкачихме на следващото ниво. А за децата, засега жалко за тях.

Тоест, човек е използвал всичките си средства, за да се приспособи към живота в този свят?

Не точно. Духовният свят е също в нашия свят, просто човек не е желаел да се промени. Не е искал да разбере, че той трябва да се промени, а не технологиите около него. А сега, ние започваме да разбираме, че тази технология нищо не ни е донесла в крайна сметка, тази голяма криза във всички области на живота, която ни потиска. Проблемите със здравето, проблемите с екологията и въобще всичко, което ни заплашва, че всичко това изисква кардинална реформа. И тя трябва да стане очевидно не във външния свят. Струва ми се вече разбрахме, че не можем да овладеем тези неща. А тази реформа трябва да стане вътре в нас!

В това е и проблема.

Хората за сега не искат да се обърнат към себе си. Надявам се, че все пак, нашите действия по разпространението на Кабала, тези беседи, които провеждаме навсякъде, 66-ти канал, който пуснахме, всичко това в крайна сметка ще подейства на хората и те ще се изменят. Ние не си и представяме, доколко нашето даже минимално движение в посока на изменението ни, в съгласие, в хармония с природата, ще измени абсолютно целия свят, ще даде хармония на нас, в семейството, с децата, между нас и всичко ще се измени.

Вие говорите за това с увереност?

Аз просто познавам тази система, която работи, в двата свята. Това не е мистика, това е строга система на управление. И затова аз говоря като човек занимаващ се с това вече 35 години.

Да с вашия характер, ако не беше нещо вечно и постоянно развиващо се, вие не бихте се занимавали толкова години.

Разбира се. Мисля все пак, че много хора идват ежедневно и още ще дойдат към това и разбира се ние ще изменим нашето съществуване. Кабала ни е дадена за да се измени този свят, а не да излитаме в някакви мистики. И в същото време ние ще видим нашите деца щастливи, радостни, а не с риталин, депресии и наркотици.

Какво ще кажете на родителите на тези деца, които днес са се сблъскали с този проблем, детската депресия? Те не знаят какво да правят.

Първо: Колкото се може по-малко да оказват натиск върху децата.

Второ: Единственото, което могат да направят е постоянно да гледат нашия телевизионен канал. Не, че искам рейтинг, аз нищо на никой не продавам. Просто по този начин ние разпространяваме тази положителна енергия,

за сътрудничеството, за съюзите, висшата енергия преминава чрез нас в целия свят. Ще видите как вашите деца изведнъж ще станат по-близки с вас. Изведнъж ще започнат да се отнасят с уважение към вас. Изведнъж непонятно защо, ще започнат да се интересуват чрез вас също от тези вечни и висши качества, сили и ще се изменят. И човек се променя само отвътре.

Много ви благодаря! Ще продължим темата в следващите ни издания. Всичко добро, довиждане!

� н+� �p��ви примери. И не могат да се съгласят с тях.