М. Матушевский: Може ли любовта към децата да прилича на любовта, която трябва да изпитваме към всички останали?

М. Лайтман:  Любовта към децата не прилича на любовта, за която говори кабала, защото тази любов е животинска и тя работи само на генетично, на хормонално ниво. Любовта към другите, за която говори кабала, не е животинска, а противоестествена - ние сме длъжни да я родим в себе си против нашето естество, да я поставим над егоизма. Затова тя не е подобна на любовта към децата.

М. Матушевский: Един ден се наканихме да пътуваме до Крим и стана така, че с жена ми не заминахме, а дъщеря ни замина. Тя ни позвъни и разказа колко й е добре, и ние се почувствахме по същия начин!

Ако някой ми позвъни и ми каже: „Знаеш ли, ти искаше да пътуваш, но не замина, а аз си седя тук и се наслаждавам”, на мен би ми станало много обидно. А тя ми позвъни и аз се почувствах добре, сякаш аз сам съм получил цялото й удоволствие.

Помислих си: „Може би било добре, ако и аз бих могъл по същия начин да се отнасям към другите: някой да ми позвъни и да ми каже: „Знаеш ли колко ми е хубаво!”и от това и на мен да ми стане хубаво.” Към това ли трябва да се стремя в отношенията си към другите хора?

М. Лайтман: Примерът ви го показва. Вашето дете ви казва, че му е хубаво и вие се радвате. А когато същото ви спомене съседското дете на вас ви става лошо, нали така? Това показва, че вие още не сте поправени. Трябва ли да достигнем до същото състояние на любов към другите? Да, поне до такова състояние.

Въобще любовта към другите, когато е насочена за постигането на по-висока цел, се издига над животинските инстинкти, чувства и привързаност. Тя е значително по-голяма отколкото животинската любов. Стигате до там, че изведнъж откривате доколко се притъпяват чувствата ви към собствените ви деца. Но това не е така. Просто у вас възниква и друг тип любов.