М. Санилевич: Започваме, навярно, с един от най-тривиалните въпроси: какъв е духовният корен на секса, ако такъв въобще съществува?
М. Лайтман: Кабала се отнася към всичко, така както към природата, и затова не са нужни никакви извинения или разсъждения за това кое е красиво и кое не е красиво… Това не е забранена тема. И е абсолютно маловажно това, за което сега говорим. Ние можем да разсъждаваме върху секса, децата, и какви ли не други големи научни проблеми, за кризата на Вселената, за нейното зараждане или за изчезването на живота, за детски играчки или за – ние винаги имаме в предвид природата. Ако едно или друго явление съществува в природата то ние го разбираме.
Сексът – това е огромна, мощна движеща сила, която практически определя и направлява болшинството от мотивите на нашето поведение. Разбира се, това е много сериозно проявление на човешката същност, и то лежи в основата на самия живот. Виждаме, че от него зависят почти всички аспекти на нашето съществуване: култура, литература, наука, общуване, самото устройство на обществото. Тоест, именно секса, любовта, ревността определят най-общо казано всичко.
Така изначално това е създадено у нас по естествен начин, че тези неща да бъдат от първостепенна важност. Първо, защото без тях не би било възможно продължаването на живота, а природата се стреми към продължаване и развитие. Второ, защото без секса хората биха били лишени от огромния стимул да общуват помежду си. На това явление, на този вътрешен стремеж се базира огромния прогрес на човешкото общество, всичко това дължим на него. Въобще не говоря за семейство и деца. Секса определя цялостната структура на Вселената, съотношението между половете. Но това не е просто съотношение между половете, то е и източник на максимално наслаждение в нашия свят.
Същността на нашия свят се изразява в желанието за наслаждение. Това е стремежа на елементите, атомите, молекулите да съхранят своята структура; желание да се разрастват, да поглъщат, да се преобразуват, да се делят и размножават; желанието да се сливат, видоизменят, приспособяват, да заемат по-големи площи, постоянно установявайки контакт и равновесие с обкръжаващия свят. Всичко това представлява и стремежа за наслада и напълване.
Може би термина “да се наслади” – не е много точно определение. Да си представим, че аз вдигам тази книга във въздуха след което я пускам и тя пада на земята. Къде е тук стремежа да се насладим? Да, това е стремеж да постигане на максимално равновесие с обкръжаващата природа, да се насладим максимално от натрупването и т.н. Тоест, към това се стреми неживата, растителната, животинската и естествено човешката природа, всяка от тях според степента на собствения си егоизъм, в степента на своето желание да намери, защити, погълне, определи и т.н, да изрази себе си.
Колкото по-голяма е облагата, която произлиза от действието, тоест колкото по-голямо напълване би могло да създаде даден обект или явление, толкова по-голямо, по-силно е то, и по-бързо то заема връх над останалите явления. Така е устроено и в природата, че отношенията между половете, тяхното общуване да носи максимална степен на удоволствие в нашия свят. Затова и подсъзнателно ние мислим, избираме, сравняваме, анализираме всичко по отношение на това явление, определяйки го като най-голямото и най-ярко присъстващо в нашия живот.
Ако се обърнем към психолога, физиолога, генетика, то те несъмнено ще потвърдят, че всичко в живота е свързано с отношенията между половете. Това произтича от животинското ниво, когато ние по нюх, по някакви необясними за нас причини, свойства, качества, ние усещаме неприязън или привличане, отблъскване или влечение един към друг, на подсъзнателно ниво или на по-осъзнато – на всички нива.
Кабала отделя на това голямо внимание, защото това явление ни дава живот, движение, разпространение и развитие. И тя обяснява факта, че сексът е най-мощната движеща сила във Вселената, в света.
Цялото мироздание е разделено на мъжка и женска съставна компонента . Духовният корен на секса – това е духовната сила, която при осъществяване на контакт, напълва всяка от страните, доставяйки им и духовно наслаждение. Това е направено, именно по този начин, за да привежда природата в единство, в една обща система и взаимосвързаност.
Причината за стеснителността
М. Санилевич: Ако приемем, че сексът е единственото природно явление, то откъде идва стеснителността, ограниченията, неловкостта около този въпрос? Защо хората, по начало, се притесняват да говорят за секса, ако у тях съществува този духовен корен?
М. Лайтман: Интересно е да се разгледа този пример и в Библията: когато Адам и Ева забелязали голотата си (нещо, което не забелязвали преди), започнали да се стесняват от голотата си и си направили одежди, откъде е тръгнало всичко това. При животните няма стеснение, при тях има само борба за надмощие и нищо повече. В това се състои и една от основните разлики между животните и човека.
Поради това, че човек усеща свободата на волята си, възможността да прави избор в постъпките си, в сближаването с един или друг възможен партньор, в едно или друго качество на тази връзка, и до каква степен той проявява свободната си воля, именно заради това човек се изчервява: той избира, кои качества и постъпки биха били съвършени; как това би се оценило от другите; към какъв резултат би го довело това и т.н. Тоест, всичко, което се отнася до секса, включително и получаването на наслаждение в любовта, много или малко в осезателна степен, на човешко ниво е свързано с неловкост, дотолкова доколкото този човек е свободен да избира и постъпва. Ако тези постъпки бяха строго детерминирани, то естествено, у нас не би възниквало никакво особено отношение, бихме си изпълнявали функциите по начина, по който го правят животните.
М. Санилевич: Свободни ли са тези постъпки или на нас просто ни се струва, че това е така? В предишно предаване вече говорихме за това, че човек не разполага със свобода на волята?
М. Лайтман: Дали в нашия свят, на нашето ниво те се считат свободни? Разбира се - не. Всъщност всичко, което правим, в крайна сметка се явява един егоистичен разчет, който ние правим съзнателно или несъзнателно. Но на нашето ниво е все едно, тези постъпки са срамни.
Всъщност, тук произхожда и едно много интересно скриване от човека, на факта, че всичко, което той прави, всъщност върви срещу природата, а също и на факта, че той няма никаква свобода на волята в своите действия. Но тези усещания ни се дават за това, за да можем да се придвижваме в своето абсолютно завсисимо егоистично развитие. Докато не достигнем такова ниво на развитие, когато ще започнем да се издигаме над своята природа, в това число над секса и над всичко, свързано с него, и започнем да искаме за себе си духовно напълване.
Всичко свързано със секса ни отличава от животните, и това се възприема като свобода на волята и определя целия ни живот. Без значение от възрастта, независимо от силата на влечение на човека, това е най-силното усещане на ниво “човек”.
"Егоизъм" и "Алтруизъм" в Кабала
Е. Литвар: Какво кабала разбира под «егоизъм» и «алтруизъм»?
М. Лайтман: Цялата природа се стреми към наслаждение и напълване. Ако погледнем на ниво нежива, растителна и животинска същност, то ще видим, че напълването става без усещане за наслаждение. На ниво «човек», когато е възможен избор, натрупване на желания, тогава говорим, за напълването с характер на насоченост, то идва от самия човек и затова не се нарича просто напълване, а наслаждение.
Понятията, егоизъм и алтруизъм не се разглеждат от кабала в рамките на нашия свят, защото тук всички ние сме подвластни на природата, абсолютно зависими. Кабала обяснява эгоизма и алтруизма като сили, действащи над нашия свят, там, където ние се издигаме над нашата земна природа и започваме да усвояваме духовния свят.
Съществуват две огромни и противоположни една на друга сили - егоистична и алтруистична. Те действително са противоположни, но в рамките на нашия свят – на по-ниско духовно ниво – такова различие не съществува. Дори когато ни се струва, че наблюдаваме проява на алтруизъм, дори тогава в основата стои скрит егоистичен мотив. Ето и един пример: майката, която обича своето детенце и е готова да даде живота си за него, или човека, който обича родината си, семейството, човечеството, от най-благородни пориви, когато рискува живота си и е готов на саможертва – всичко това се базира на вътрешен егоистичен разчет. Това е известно и на психолозите. Тези човешки качества, които служат за развитието на човека, за неговото възпитание в различни ситуации, да речем, в армията или други съобщества. Все едно, всички мотиви, които стоят зад тях са егоистични.
Е. Литвар: Като оперирате с понятията „егоизъм” и „алтруизъм” Вие подразбирате нещо по-дълбоко в смисъла на по-егоистично, абсолютно несвободно развитие отколкото нивото на нашия свят?
М. Лайтман: Не. Аз не мога да говоря за духовния свят, без да засегна нашия свят. За описването, както на нашия свят, така и света на духовното се използват и двата термина. Затова всеки път ще говоря какво именно под тях разбирам.
Е. Литвар: Проблемът за любовта и секса действително безпокои всички. Въпроси по тази тема ние получихме и от Интернет и от запитванията на улицата „Задайте три въпроса на истински кабалист”, и на нашите срещи с начинаещи и от сайта на новите членове, интересуващи се от кабала.
Как Творецът се отнася към секса
Е. Литвар : Как Творецът се отнася към многобройните сексуални връзки на човек? Каква е моралната ценност на Твореца в областта на секса?
М. Лайтман: Човек се движи към своята цел – да се развива и да стане равен на Твореца – главно под въздействие на две противоположни сили: положителни и отрицателни. Макар такова определение на силите да е чисто условно – просто ние така ги възприемаме. Всъщност те произлизат от един източник – от Твореца, който предизвиква нашето развитие като ни въздейства по този начин: желание-наслаждение, напълване-опустошение, още по-голямо опустошение – още по-голяма жажда за напълване и т.н. Като предизвиква в нас последователно тези усещания, Той по такъв начин ни развива качествено.
Т.е. количеството на тези последователни опустошения и напълвания навеждат човек на някакви качествени оценки на самите процеси. Върху това и всичко е построено: гладувам – приемам храна, пак гладувам – пак приемам храна и т.н. И така във всичко: сън и бодърстване, например. Т.е., всичко се дели на две зависими противоположни състояния, движения, явления. Но какъв резултат възниква между тях, как човек се развива в крайна сметка – ето какво е важно за нас.
Затова аз не бих казал за никакви явления които се случват с хората че те са отрицателни или положителни те са напълно естествени за нас. И къде тук има свобода на волята на човека? Как той използва тези явления? Напълно е възможно, че той явно, откровено да използва своя егоизъм, но при това разбирайки, че това използване го учи, придвижва го и в крайна сметка ще го доведе бързо до някакъв положителен резултат. Та нали ние много често гледайки на човека отстрани говорим: „С него нищо не можеш да направиш. Не можеш да го убедиш. Той трябва да получи няколко добри удари на съдбата и тогава ще се научи”.
По такъв начин е устроено всичко в природата: напълване – разочарование, отново напълване – разочарованията водят човека до това, че той остава двойно, тройно, многократно по-опустошен. И тогава той започва да си задава въпросът „За какво са ми тези напълвания? За какво са ми тези опустошения? Какъв извод да направя от това, какъв е крайния резултат? Е, добре, в даден момент аз се наслаждавам и такива момента са доста в живота ни, но после, после аз оставам опустошен, разтреперан, болен. Струва ли си гонитбата на такива кратки наслаждения?”. Та нали всички наши наслаждения са много кратковременни в сравнение с времето, което отделям, за да ги достигна.
Всичко това кара човек да си зададе един единствен въпрос: „А как въобще трябва да се живее, за да не тичам след всички тези наслаждения? Достижимо ли е такова състояние, когато аз просто се наслаждавам и оставам, при все това в непрекъснат, вечен покой, абсолютно напълване, усещайки в себе си вечен, съвършен живот? Кога ще престана да се страхувам, че всичко това ще си отиде, ще изчезне след минута и няма да се окаже някаква илюзия: още малко и ще се напълни, ще се налее, а утре - ако ще и потоп. Възможно ли е такова състояние?”
Всички кризиси са негативни процеси, които ние днес наблюдаваме – разочарования, самоубийства, наркотици, полови извращения – всичко се случва поради отсъствие на възможност за съвършено състояние.
Оттук и произлиза и безразборния секс, за който вие питате, той има днес една единствена причина. Пред човечеството стои един въпрос: „В какво мога да намеря себе си?” И това прибързано търсене води до разводи, безпорядъчни връзки, противоестествени връзки.
Всичко това е за да може по-бързо да се отработи съответстващата степен на нашето развитие и явно да се осъзнае, че в рамките на нашия живот няма ни най-малка възможност дори минимално да се насладим, защото в следващия момент след наслаждението ти ще усетиш двойно по-голяма пустота, от тази която си изпитал до наслаждението.
Именно в това се крие причината на това, което се случва в наше време с безпорядъчните връзки и прочие проблеми свързани със секса. Аз гледам на това като на признак за много мощно развитие на човечеството и съм много щастлив, че то протича така интензивно. Т.е. ние се намираме на прага на ясно осъзнаване безполезността на такова съществуване и добра перспектива за постановка на въпроса за смисъла на живота.
Е. Литвар: Може ли да кажем, като Жванецки: „Напивайте се – нима е полезно?” Може ли да кажем: „Наслаждавайте се – нима е полезно?”
М. Лайтман: Е, първо, наслаждението в нашия свят не е забранено. Природата е поставила за това определени рамки. Човек е поставил за това също допълнителни рамки. Но ние разбираме, че всичко това действа само в много относителни граници. Човечеството обича да се увлича в лицемерие, да се прикрива с това, което обвинява, че ние не сме такива каквито сме всъщност. Ние рисуваме за себе си картината на човечеството съвършено различна, отколкото съществуващата. Ако се погледнем отстрани тази картина ще се окаже много по-нелицеприятна. Но, както и да е всъщност, всичко върви към осъзнаване на злото и към разкриване на истинското ни състояние. Сексът в това много помага.
В рамките на нашият свят отговор няма
М. Санилевич: Бихме ли могли да кажем, че кабала няма отрицателно отношение към ограниченията, които религията слага върху секса?
М. Лайтман: Кабала не гледа нито положително нито отрицателно на каквото и да било, единственото нещо, което тя разглежда се състои в това, да насочи човека към правилната постановка на въпроса за смисъла на живота, след което той би разполагал с много начини за получаването на отговора и постигането на Висшия свят. Защото от там слизат в нашия свят всички корени, всички приказки, всички закони и така става нашето управляване. Ако човек, който си е задал въпросът за смисъла на живота разбере, че той трябва да разкрие за себе си Висшият свят и самата управляваща сила, то всеки възможен път към тази цел би бил угоден за него. В това няма нито добро нито лошо. Важното е, по най-бързия начин да бъде събрана цялата необходима информация - положителна и отрицателна, за да бъде заден този въпрос правилно. Трябва да стане ясно, че отговор в рамките на нашия свят не е възможен. Отговорът трябва да се търси от онези сили, които ни управляват.
Тогава става ясно, че не бива да съдим човека за неговите постъпки, защото той е абсолютно управляем. Тези явления не подлежат на обсъждане, защото те са естествени, от природата. Ние си поставяме рамки, ограничения, от които се опитваме след това да се измъкнем, при което се осъждаме един друг. Това е все едно да пуснеш тигър в кошара, но да очакваш той да не яде овцете. Възможно ли е това? Не и в естественото му състояние! До известна степен това може да се постигне чрез дресировки и наказания, но той би могъл да посегне във всеки един момент. Защото в природата, както знаем всички са равни и всяко нещо получава това, което му се полага. Затова, ние трябва правилно да изучаваме човека, без да скриваме своята истинска същност от самите себе си.
Мисля, че проблема е в това, че човечеството си мисли, че разбира от тези въпроси. И имайки незначителни познания в области като секс, любов, психология, психиатрия, напълването на всевъзможните ни желания, които ни обладават, те определят поведението на човека, не искаме да слушаме специалистите, а считаме че нормите, които сами сме си установили, са добри. Станало е нещо като модна тенденция.
Това е така, защото определени слоеве, група от хора, поставят всевъзможни рамки и ограничения, за да могат да се наложат и управляват обществото. Погледнете какво направиха с президенти като Кенеди, Клинтън, в Израел, и по целия свят; създават се абсолютно неестествени рамки, ограничения, поощрения и наказания. Просто чевек иска да направи от своя живот колкото се може по-красив спектакъл.
Какво очаква мъжът от жената
Е. Литвар: Във връзка с това Юлия от Новосибирск задава следният въпрос: счита ли кабала, че секса преди брака е нещо лошо?
М. Лайтман: Ако ме питате мен кабала няма отношение. Кабала ни разкрива законите на света, законите на живота. Виждаме, че по настоящем всичко е открито и ограничения няма. Децата започват да водят полов живот още в средните класове, на дванадесет, тринадесет годишна възраст, и това навсякъде се счита за нещо нормално. Това явление се възприема като нещо нормално и се наблюдава във всички страни и култури. То е свързано с развитието на човека и с неговото егоистично съзряване понастоящем. Заедно с това се появи и едно много интересно явление – модата на изкуствената девственост. Двадесет и пет годишни момичета, след като са си поживели добре, пълноценно, отиват в лекарските кабинети, за да възстановяват девствеността си. Значи, все пак това е начин тя да оцени себе си.
Интересуват ме тези нови явления, защото те говорят за нивото на развитие на човечеството – неговото издигане по кабалистичната стълбица: далече ли се намираме от осъзнаването на нашето правилно състояние. Дори и днес, въпреки всичко, което наблюдаваме, мъжът цени девствеността, та дори и да не е бил възпитаван в този дух. Каквото и възпитание да е получил от книгите, от обществото, на вечеринките…10-15 години, след като е започнал да води полов живот, той придава голямо значение на чистотата и на базата на този признак избира своя партньор.
Тоест, това е естествена нужда, която мъжете изпитват и се стремят да получат от жените. Той иска жената само за себе си, като вещ, която принадлежи изцяло на него. Можете да коментирате доколко това е редно, дали е красиво или не, но това е чувство, природна нужда, която съществува у мъжа, тя не е угаснала и нито изграждането на каквито и да било обществени условности или напротив – тяхното премахване не са могли да и повлияят. Това е интересно явление.
Не говоря за мюсюлманския свят, а за съвременното общество.
Е. Литвар: Значи, стреме жът на мъжа да намери за себе си жена, която до този момент не е познавала друг мъж, има някакъв духовен корен?
М. Лайтман: Разбира се .
Е. Литвар: И това не е свързано с неговата обикновена, човешка, животинска природа?
М. Лайтман: В никакъв случай.
Е. Литвар: Какъв е този корен?
М. Лайтман: При човека съществува това понятие - девственост (нещо, което при животните отсъства), която е свидетелство за това, че нещо е твое, отчетлив знак за това, че то ти принадлежи. Това ни е дадено от природата, тя сама ни го показва и ни вменява подобно отношение. За какво е нужно това? Защо е направено по такъв явен начин? Защо съществува и до днес? Нищо не е произлязло от човека в течение на хиляди години, нищо не се е добавило в развитието му още от нивото на животинския свят и при все това, всичко, което носим у себе си от онова далечно време се цени.
Бракът и създаването на потомство предполага съюз между двата противоположни пола. От страна на мъжа и жената съществуват различни потребности, защото те произлизат от различни корени: верността на жената към мъжа се отнася така, както верността на човека към Твореца.
Е. Литвар: О!
М. Лайтман: Да. И затова този въпрос не подлежи на съмнение. Искам просто да кажа, че човечеството в крайна сметка ще се върне към подобието на корена и клоните, тоест ще се възстанови подобието на всички нива на нашето съществуване: всички явления и взаимоотношения по подобие на Висшия свят. След като се докоснем до Висшия свят, ще ни се прииска да му се уподобим, той ще стане прекалено привлекателен за нас, ще усещаме такова наслаждение от духовното напълване, че това ще определя всичките ни действия тук на земята.
Когато настъпи този момент на съзнателно и доброволно приемане на духовния свят в нашия живот, то ние ще се върнем към естествения модел на поведение и отношение между мъжа и жената, така както е между духовните корени. Там жената принадлежи на един единствен мъж.
Е. Литвар: Това не би ли било насилие по отношение на жените?
М. Лайтман: Не! Не насилствено,а естествено. Произлизащо от постижението.
Е. Литвар: Това ще бъде вътрешен порив у всеки ?
М. Лайтман: Базиращо се на постигането на Висшия свят. От гледна точка на духовните корени, на ръководещата сила, аз, естествено, не бих правил нещо, което би ми причинило вреда. Така както сега не бих си сложил ръката в огъня, защото знам, че това ще ми навреди, защото според всеизвестния природен закон биологичния материал ще изгори и загине в огъня.
Е. Литвар: Тоест, това е въпрос на моя собствен избор?
М. Лайтман: Естествено. Изхождайки от осъзнаването на Висшата материя.
М. Санилевич: По повод на тази тема възниква и следният въпрос: Възможно ли е, от гледна точка на духовния закон, мъжът да има повече от един партньор?
М. Лайтман: Да. Так а се получава и на практика. И многоженството, в това число. Тук не става на въпрос дали това е лошо или добро, говорим за това, че по такъв начин това е направено от природата. А всичките претенции, моля, отправяйте не към нас, а към нейният Създател.
Затова нека не се занимаваме с излишни тълкувания тук, на нашето ниво, какво е прието или не от гледна точка на култура или общество. Знаем, че това е различно във различните страни, навсякъде се възприема по различен начин и няма строго установен еталон. Ако искаш да узнаеш какъв е еталонът, то разбери как природата се отнася към тези явления.
Мъжа по своята природа е полигамен, той може да има връзки с много жени, като това не означава, че той изневерява на всяка една от тях. Проследявайки историята на човешкото развитие и надниквайки в особеностите на различните култури, ние виждаме, че е имало времена, когато един мъж е притежавал (напълно съзнателно употребявам думата „притежавал”) няколко жени, и това се е считало за нещо нормално.
Тоест, дори и днес да отказваме да се върнем към тази действителност (не казвайте, че днес сме много по-развити, културни, емоционални, и т.н), както и да е това е заложено в нас, то е в кръвта и плътта ни, и не бива да се разглежда като нещо нередно и осъдително, защото от гледна точка на природата - то не е. Тоест, тук идва въпросът за принадлежността. Как тогава от гледна точка на жените подобен вид връзки са невъзможни? Това се описва в самата Тора, под формата на присъдата, която Твореца произнася, след грехопадението на Адам и Ева. Той казва на Ева: «И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”
Какво е нужно на жената
М. Санилевич: Защо на жената и е необходима вярност от мъжа, ако по духовен корен мъжът може да има няколко жени.
М. Лайтман: Защото в нашия свят, за съжаление, дори ако мъжът няма други жени, той не може и на една жена да обезпечи точно това усещане – че тя е негова.
Трябва навярно на това да се научим. Даже на една единствена жена мъжът не може за съжаление да даде усещането, че ти си моя – т.е. това което и е нужно на жената да изпитва, да усеща.
М. Санилевич: И ако бихме и дали това…
М. Лайтман: Не би имало проблем.
М. Санилевич: … и тя би се съгласила на други негови връзки?...
М. Лайтман: Това разбира се зависи още и от обществените условия. Но по принцип, освен това усещане на жените нищо друго не им трябва. Ние виждаме по протежение на цялата история на човечеството много полигамни култури, в различни слоеве на обществото: така е било и сред простолюдието и сред заможните и не е имало никакъв проблем.
На всичко това трябва да се гледа от гледна точка на духовния корен, само на това да се основаваме: на жената и трябва един партньор, защото в човечеството съществува само една управляваща сила, а в този Партньор има огромно количество хора, всеки, от които се явява негова женска част по отношение на Твореца.
М. Санилевич: Но вие не съветвате всичко това да бъде обяснявано на жената?
М. Лайтман: Така това се обяснява в кабала. На това се основава устройството на всички духовни светове. Двата обекта, които ни ръководят – Зеир Анпин и Малхут. Това са две устройства на света в духовния свят, които управляват мъжката и женската част на Мирозданието. Те са устроени по такъв начин, че Малхут се явява съвкупност от всички души, а зеир анпин е един, за да напълва, оплодява и да ги развива. Тук няма абсолютно никакви противоречия.
Мисля, че всички тези въпроси са свързани с условности, които хората са измислили през различните обществени строеве. Ние днес бихме могли моментално да прескочим от един обществен строй в друг. Като използваме съвременните средства за масова информация, бихме могли мигновено да направим всичко, което искаме. Вижте как обстоятелствата обработват младежта, като тя или ги приема или създава собствени условия. Те се изработват в нея под формата на шаблони на поведение и няма как да избягат от тях. Всичко това е изкуствено. Ако ние преминем по природен път, то ще достигнем до това, за което говорим.
