Егото ни е змията, която ни пречи да обичаме другия

Значението на историята за Адам, Ева и змията всъщност е много просто. Змията олицетворява егото, което се е проявило между Адам и Ева, мъжа и жената. И в това е целият замисъл на тази история.

Например, представете си, че млада и щастлива двойка се влюбват. Те се прегръщат, целуват се, смеят се заедно, ходят на кино и на плажа. После се женят и започват да живеят заедно, всичко е чудесно. Те са в райската градина.

Изведнъж се появява змията (егото). Те внезапно започват да спорят. След това започват да се възползват един от друг и да пресмятат как да направят другия такъв, какъвто искат да бъде. Това ни се случва, защото змията (егото в нас) ни пречи да обичаме другия и се уверяваме, че любовта ни е егоистична от самото начало.

При тези обстоятелства, това, което ни доближава най-много до любовта, е ежедневното усилие да се отказваме от егото си, доколкото можем. Това обаче не решава проблема в основата му и не ни позволява да изпитваме истинска, безусловна любов. Тук Кабала предлага друго решение: да поправим душата си в нейния корен, или да поправим змията, която ни отделя от нашия партньор.

За да направят това и двамата партньори трябва да осъзнаят, че в живота им съществува цел, която е над този свят. Тогава също биха осъзнали, че могат да я постигнат единствено с помощта на партньор в този живот, някой, който да върви до тях по духовния път. Това е значението на стиха „Мъжът, жената и Божественото присъствие помежду им". Означава, че за да можем да постигнем Божественото присъствие, духовното, трябва да се свържем правилно един с друг.

Тогава вместо да се възползват един от друг, Адам и Ева ще се допълват един друг. А змията, вместо да ги разделя, ще се превърне в движещата енергия, която ги кара да откриват Висшата Сила - Божественото присъствие или Създателя.