Беседа на кабалиста, проф. Михаел Лайтман с ръководителя на компанията „Видеогурман” Максим Матушевский

М. Матушевский: Мъжът и жената, що за същества са те или са едно същество? Защо се отличават толкова един от друг и в действителност  ли са така различни? Това проява на техния духовен корен ли е? Защо се различават, от какво е предизвикано това и какъв е духовният му смисъл?

М. Лайтман: Доколкото съществува само Творецът и създаденото от Него  творение, Даващият и получаващият, когато  творението достига своето развитие отгоре – надолу, при слизането на  световете, при отдалечаването от Твореца, то включва в себе си две свойства: „даващ” – свойство на Твореца – и „получаващ” – свойство на творението само в себе си. Тоест, самото творение се състои от тези две съставящи.

След това тези две съставящи се делят на два самостоятелни, равни помежду си обекта, които се наричат „Адам” и „Хава”  (Ева). Това вече е разделянето на мъжка и женска част, където мъжката част произлиза от „даващия”, а женската се отнася към получаващата част.

След това тези две категории слизат в нашия свят, където се отпечатват, като копия, в мъжката и женската част на човечеството. Доколкото в своето духовно зачатие това е един обект, те само в сливането помежду си могат да породят следващия парцуф, следващото творение.

Разликата между тях е огромна. Те са някак си от различни светове. Мъжът е длъжен да постигне пълно подобие на Твореца, действайки самостоятелно. Жената може да постигне подобие на Твореца, само ако помага в напредването на мъжа и чрез него реализира себе си. Не може да има самостоятелно духовно издигане у жената, защото изначално нейната духовна конструкция не е равностойна с мъжката. Не е по-лоша, а просто реализацията й е друга.

Ето как тук на рисунката: стоят в кръга мъжете, на които е необходимо да изградят помежду си правилни взаимоотношения и които са длъжни всички заедно да станат равни на самото творение, а жените стоят зад тях, зад всеки от мъжете, помагайки им в развитието и поддържайки ги в духовната им реализация. Точно това е правилният начин за духовното развитие на жената.

В нашето време в света съществува огромна маса кабалисти. Аз мисля, че вече са  стотици хиляди хора, които се проявяват като мъжката категория на извисяващите се и свързващите се помежду си. Ако жената помага на тази група като участва в нейната работа, просто да ги подтиква и поддържа, то това е пазителката на огнището, тази е жената, която поддържа мъжа и му обезпечава всичко необходимо, за да може да се занимава с мъжките си дела. Правилната реализация на двамата ги води към взаимно духовно издигане.

Без подкрепата на жената мъжът не може да постигне високи нива. Дори съществува правило, че ученикът-кабалист трябва да бъде женен. Само жененият човек може ефективно да се занимава с Кабала. Тоест, зад него трябва да стои жена, която е неговият спомагателен елемент, дори на земно ниво.

На духовно ниво всеки кабалист, всяка духовно извисяваща се мъжка част на душата , се повдига заедно с женската част. Не може да се извърши реализация на едната без другата.

Адам е мъжката и женската конструкции взети заедно, които специално се разделят, за да може да се изяви съотношението между взаимопомощта и противоположността, връзката между Даващия и получаващия. Даващият – мъжката част, получаващият – женската част. При правилно изграждане на взаимоотношенията между себе си те изявяват съотношението между Твореца – Даващия и човека – получаващия. Тоест, съотношението между мъжа и жената е подобно на съотношението между Твореца и мъжа: относно Твореца мъжът е както женската част, относно  жената мъжът е като мъжка част.

М. Матушевский: А жената относно Твореца?

М. Лайтман: Жената не пречи на мъжа, напротив. Тя помага на мъжа като това същество, без което е невъзможен нито животът, нито неговото продължение – няма поддръжка, успокоение, равновесие и така нататък. В духовен вид това явно се усеща.

Ако в нашия свят жената e: пазителка на огнището, майка, жена, обезпечаваща на човека приют, отдих, покой и заради това той излиза на лов, на работа, тогава в духовен вид човек не би се развивал без женската част.

В нашия свят човекът се развива, по принцип, за да обезпечи семейството си и своето продължение. А това е възможно само чрез жената. В духовната част се случва абсолютно същото. Затова, макар и жената да стои зад мъжа, без нея не е възможно никакво действие.

М. Матушевский: А когато жената умира, душата й вселява ли се в жена?

М. Лайтман: Женските души се отнасят към женската част на Адам, а мъжките – към мъжката. Всеки изпълнява функцията си отначало и докрай. И след смъртта жената, естествено, отново се въплъщава в жена, мъжът – отново в мъж. Задачата не е в това на следващия път тя да стане мъж, както, може би, мнозинството от жените мечтаят, а в това, за да се реализират правилно. Когато се реализираме правилно, ние – и мъжете и жените – достигаме най-абсолютното удовлетворение и комфорт. Така че, не бива да се опитваме да заставаме на мястото на другия. Трябва да се стремим да достигнем само своята собствена цел.

М. Матушевский: Покрай това, че мъжът и жената имат различни характери, анатомично те също са устроени различно. Какъв е смисълът на това?

М. Лайтман: Анатомичното устройство на мъжете и жените, характерите, светогледът, менталността, работата на вътрешната система, работата на мозъка – всичко-всичко е различно.Това в действителност са два свята, които не се познават един другиго. Ние можем само външно да контактуваме чрез нещо. Но между нас има мембрана и тя е непреодолима.

Ние не можем да се разберем един друг. Ние май се познаваме, но чисто външно. Не би могло вътрешно да разбирам жената и жената – да разбира мъжа. Това не може да бъде. Можем само въз основа на опита, на обществени указания, взаимоотношения, участия и любов по някакъв начин да влизаме в контакти един с друг. Но да се разбираме, това е невъзможно. За да се разбираме  е необходима подобна природа.

Затова когато Кабала издига мъжа и жената към общата цел, тя им дава точка за контакт, дава им разбиране за това, че един без друг е невъзможно да са в духовно постижение, в сливането с Твореца, дава им основата, чувството за необходимостта от взаимната помощ и взаимното сближаване.