Човекът, както е казано в Тора, това е малък свят, включващ в себе си всичко, което има в творението: у човека има свойства от желания, наречени 70 народи на света, включващи в себе си всички отрицателни свойства, противоположни на 7 положителни духовни свойства, затова как Творецът е създал всичко едно против друго, 70 народи на света властват над Израел.

Когато това става, такова състояние за Израел се нарича галут-изгнание от властта на Твореца, под властта на народите на света и няма никаква възможност у Израел да работи за Твореца, а само заради себе си и само по указание на ума си и разбирането на разума, и невъзможно е даже да си представи, как може да се освободи от народите на света в нас, защото самият човек вижда в себе си, че всичките му усилия са безплодни, и даже напротив, колкото повече се стреми да излезе из под властта на егоистичните сили, толкова повече се убеждава, че това е невъзможно.

Но както е казано :”Аз съм твоят Творец, извеждащ те от Египет, за да бъда твоят Творец” – Творецът извежда човека от духовното робство, наречено Египет, за да се яви пред човека като негов Творец, вместо егоистичния властител Фараона. Всекиго от нас само Творецът може да изведе от робството на нашия егоизъм, властта на съставящите го 70 желания, , наречени 70 народа, и да стане наш властелин вместо Фараона-егоизма.

Човекът не трябва да утвърждава, че тези, които са се удостоили да излязат из под властта на своя егоизъм, са били по-малко егоистични, отколкото той, и затова Творецът може да им помогне, давайки им сила да преодолеят природата си. Защото когато човекът започне да осъзнава истинската си нищожност и безсилие да противостои на природата си, той влиза в състояние на бездействие и отчаяние, а от време на време и на подтиснатост, граничещи с депресия, усещайки се като най-лошия в света, че не може да бъде по-лошо, а затова тези, които са се удостоили да излязат от егоизма, очевидно са били по-добри от него.

В такъв случай трябва да се вярва на казаното от АР”И, че пред изхода от Египет народът на Израел е бил на 49-то нечисто стъпало – максималния егоизъм, и само тогава им се е разкрил Творецът и ги е извел от Египет. Затова, макар човекът да вижда, че се намира в най-ниското духовно състояние, не трябва да си позволи да излезе от ежедневната си работа над себе си, а да вярва, че Творецът ще го освободи от властта на егоистичните желания.

От казаното виждаме, че основа за придвижването напред – това е вяра във възможността за духовно освобождение, въпреки доводите на разума, макар разумът на човека да е главното, което има у него, цялото негово „Аз”, и оценявали човека именно по неговия разум, ако разумът на човека му позволява да види истинското си състояние, дава му възможност да върви над разума, да види, че над разума човекът не може да върви без помощта на Твореца.

Защото, ако той види от страна на разума, че може да върви напред, то не се нуждае от помощта на Твореца. Главното, което се изисква от човека – е да достигне своето съвършенство, да постигне НАРАНХА”Й на душата си. То се постига с това, че човекът се нуждае от Твореца, както е казано „На приходящия да се поправи му помагат с неговата чиста душа”, с това, че постепенно му дават все нови порции светлина.

Затова наистина неоценимо е състоянието, ако човекът се нуждае от Твореца, от Неговата помощ, защото спасението се заключава в това, че човекът получава все по-големи сили свише, силите на неговата душа, докато не получи цялата светлина НАРАНХА”Й, съответстваща на корена на неговата душа.

Затова чудото се заключава в осъзнаване на това, че човекът не е в състояние самостоятелно да постигне нищо духовно, а се нуждае от помощ свише. Само в такъв вид се нарича чудо.

Затова, ако човекът идва до състояние, че в него вече има осъзнаване на злото му, че вече осъзнава, че не е по силите му нещо да извърши, да излезе от егоистичните желания, властващи в него, че неговото стремление към духовното, към Твореца се намират в изгнание под властта на егоизма, задължен е да вярва, че Творецът ще изведе всеки, един по един от духовното робство, всеки, който върви по пътя на Твореца.

И това е действително чудо – възможност да излезе от властта на егоистичната природа на любов само към себе си и да се загрижи само за благото на Твореца. И когато човекът достига такова състояние, се счита, че той е постигнал своята душа , т.е., достигнал е вярата в Твореца и вече той има сили да работи само заради Твореца, и това се нарича душа.

Това се нарича също така дясна линия, защото човекът се занимава с търсенето на пътища „да отдава” на Твореца, щото всичко, което прави, да бъде заради Твореца, да направи да е приятно на Твореца. Но е необходимо да знае, че това, което човекът желае да прави за Твореца, се нарича поправяне на творението, а не цел на творението, доколкото целта на творението е - да получи човекът наслаждение в желанията си да се наслади (келим де кабала), само на тези желания трябва да добави някакво поправяне, наречено „заради Твореца” (аль минат леашпиа) .

Наслаждението от получаване на целта на творението се нарича светлина на Твореца, или светлина на Мъдростта (ор хохма), или светлина на живота (ор хаим),защото оживява творението, човека.

Тази светлина се нарича лява, защото я получават в желанията за получаване, които изискват поправяне, и затова се наричат леви, както лявата ръка е по-слаба от дясната и затова търси помощ.

Поправянето, необходимо за получаването на ор хохма, се нарича „отдаване” (хасадим) и се нарича дясна линия, т.е., след това, като се удостои с целта на творението, на наслаждението, наречено ор хохма, е необходимо още веднъж да дойде до ор хасадим, когато наслаждението се получава в желанието за отдаване, затова като ни е дадена работа в Тора и Заповедите, във вид на изпълнение (наасе) и във вид на усещане на резултата (нишма): от това, че изпълняват в действие Тора и заповедите (наасе), се удостояват да дойдат до състояние на усещане (нишма): т.е., човекът в началото е задължен да изпълнява Тора и Заповедите чрез сила, и няма необходимост да дочака докато у него се появи желание за това, като само тогава той ще изпълнява, но човекът е задължен да изпълнява против желанията си, само в действието, а самите действия ще го приведат към състояние на усещане на важността на Тора и заповедите, т.е., достигне усещания на наслаждения, намиращи се в Тора и заповедите.

Затова дясната линия се нарича занятия по „отдаване”, желания за отдаване, затова че се гарантира действията на човека да бъдат заради Твореца. Ще видим, че действието влияе на намерението, и ако човекът получава свише светлината „ор хохма”, то действието трябва да измени намерението и то да стане като действие: действието „да получава” заставя да се мисли за „получаване” и създава намерение „заради получаване”.

Ако е така, то даже по време на „получаване заради отдаване” ор хохма, все едно е задължена да получи наслаждение от действието. Затова е необходима увереност за правилното получаване на ор хохма, необходимо е „обличане на ор хохма”. В това обличане също така има правило „наасе ве нишма”, действие (наасэ) - „отдаване” ражда съответстващо намерение за „отдаване”.

И това представлява гаранция за това, че желанието да получи наслаждение, при получаване на „ор хохма”, ще може да се задържи в намерението „заради отдаване” по време на усещане на наслаждение, и общото действие ще бъде „получаване заради отдаване”. Застраховането на правилността на действията се нарича дясна линия, хесед, работа с желания за отдаване, милосърдие, отдаване, действия, не нуждаещи се от поправяне. Тогава както хохма, лявата линия, работата с желанието да получава наслаждение се нуждае от сдържаност и поправяне.

Работата на човека започва от дясната линия, алтруистичните желания, отдаването, съвършенството на своите действия, а след това постепенно присъединяват лявата линия, за да бъде и тя „заради отдаване”. Работата започва от дясната линия, съвършенството, което означава колко работи човекът в нея, той благодари на Твореца, че му е дал макар и малко желание да работи в духовното, от което той има малко връзки с Тора и Заповедите в действие.

В такъв случай той не мисли за своите намерения, доколкото намеренията са два вида:

а) намерение „кой ме задължава да се занимавам с Тора и Заповедите, обкръжаващото общество, тъй като всички обкръжаващи са заети с това, молят се, изпълняват и изучават или аз изпълнявам Тора и Заповедите само заради това, че Творецът е заповядал да ги изпълнявам, и аз вярвам в мъдреците, предаващи ми това от Твореца, и затова изпълнявам.

б) намерение за възнаграждение, което желае да получи от изпълнение на Тора и Заповедите.

Както казва Зоар, има 3 причини за занятие с Тора и Заповедите:

1. 1.получаване на възнаграждение в този свят,
2. 2.получаване на възнаграждение в бъдещия свят,
3. 3.да не получава възнаграждение от величието на Твореца, тъй като Той е велик и всемогъщ.

Човекът започва своята работа в Тора и Заповедите заради възнаграждение. В началото човекът още няма сила на вярата, за да работи заради Твореца, че ще получи възнаграждение от Него, затова как подсъзнателно не му достига вяра, за да извършва нужните действия, но изпълнява указанията, тъй като не желае да пада в очите на обкръжаващите го и, разбира се, счита това за крайно падение, че обкръжаващите го заставят да работи, а не Творецът.

Но и за такава възможност да бъде във връзка с Тора и Заповедите човекът трябва да благодари на Твореца за това, че Творецът е дал сила на обкръжението на човека да го заставят да изпълнява действия по тяхна воля.

И това се нарича, че Творецът управлява човека в скриване от него, че Творецът скрива Себе си като се облича в обкръжението на човека, заставя го да изпълнява нужното, а човекът изпълнява Тора и Заповедите не разбирайки, че изпълнява желания на Твореца, а не на обкръжаващите, макар във всеки случай винаги изпълнява волята на Твореца, но ако би знаел, че изпълнява волята на Твореца, не би изпълнявал, защото мисли, че изпълнява само желанията на обкръжаващите.

Такъв метод на принуждаване на човека се нарича неосъзнат (ло ми даато), скриването на Твореца се нарича скриване на лика (астарат паним). Но ако човекът благодари на Твореца за това, че Творецът скрито му помага, давайки на човека възможност за избор, възможността да каже, че работи по принуждение на обкръжаващите, а с Твореца няма никакъв контакт, или да вярва, че Творецът скрива себе си, обличайки се в обкръжаващите, благодарение на което човекът принудително се занимава с Тора и Заповедите, то човекът избира за себе си пътя да утвърждава, че само Творецът му помага да извършва нужните действия с това, че се облича в обкръжаващите и благодари на Твореца за това, че това го привежда към духовен подем, удостоява се с откриването лика на Твореца, т.е., Творецът му дава мисли и желания да изпълнява Неговите желания, затова как човекът получава малко усещане на светлината на Твореца, с това че е вървял с вяра над разума, и затова Творецът му е помогнал с помощта на скриването да се удостои с разкриването на Твореца, с осъзнато изпълнение (ми даато).