Статия 14, 1984 г.

„Човек винаги ще продава всичко, което има, и ще се жени за дъщерята на талмид-хахам (ученик на мъдреца)“ (Псалм 49). Това означава, че цялото имущество, което е придобил с усилия, той ще продаде всичко, ще се откаже от всичко и вместо това ще вземе дъщерята на талмид-хахам.

Смисълът е в това, че ако не вземе дъщерята на талмид-хахам, то във всичките му усилия в Тора и заповедите няма да има цялост. И само ако се ожени за дъщерята на ученика на мъдреца, само тогава той ще има цялост, завършеност. И затова мъдреците са казали, че той ще продаде всичко, което има, заради дъщерята на ученика на мъдреца. Затова трябва да разберем, коя е дъщерята на талмид-хахам.

Баал а-Сулам, да е благословена паметта на праведника, е казал, че талмид-хахам – това е ученикът на мъдреца, тоест този, който се учи от мъдреца и затова се нарича ученик. А мъдрецът е Творецът, за когото е присъщо само да отдава (леашпиа), и този, който се учи от него „леашпиа“ (да отдава), се нарича ученик на мъдреца (талмид-хахам).

И сега можем да разберем, какво са имали предвид мъдреците, когато са говорили, че човек винаги ще продава всичко, което има, и ще се жени за дъщерята на талмид-хахам. Това означава, че човек ще прилага всички усилия за съблюдаване на Тора и духовната работа и в замяна ще получи заплата във формата на придобиване на желание за отдаване (ашпаа). Тоест той ще може да пребори своята природа, която е заложена в сърцето му и се явява егоизъм, и в замяна ще придобие втора природа, която се явява желанието за отдаване.

И всичките мисли, слова и действия на такъв човек ще бъдат насочени само на отдаване. И това се явява това ново, към което човек трябва да се стреми, тоест човек трябва да постигне именно такова степен. Защото сме длъжни да създаваме само съсъди, за разлика от светлината, която се явява напълване на тези съсъди, и именно нея ни дава Творецът. В Талмуд (Псахим) е казано, че повече отколкото телето иска да сучи, кравата иска да го нахрани, затова, за да получим светлината не ни достига само желание за отдаване.

И сега може да коментираме това, което е казано в книгата Зоар (Пинхас): „Ако Израел се удостои, ще се спусне като огнен лъв и ще погълне жертвата, а ако не се удостои, ще се спусне като огнен пес“. Известно е, че думата лъв намеква на сфира хесед – свойството на „дясната страна“ на Меркава.

На иврит думата „заху“ (удостоили се) и „зах“ (да бъде чист) се пишат подобно и в дадения случай намекват на желанието за отдаване и оказват на правилото „мида кенегед мида“, тоест „каквото сме направили, това сме получили“, „мяра за мяра“, тоест когато сме се удостоили, е дошъл „лъв“, тоест хесед (милост), разпространил се е на „нижните“ (тоест на нас), и получаваме много светлина. А ако не сме се удостоили, тоест нямаме желание за отдаване, а имаме само егоизъм, то свише спускат пес.

Какво означава пес? В Зоар има откъс, в който се казва, че две девойки лаят като кучета: „Дай ни цялото богатство на този свят и ни дай цялото богатство на бъдещия свят“. На арамит думата „гав“ означава „дай“, тоест получава се, че тези две девойки казвали „гав, гав“ (Дай! Дай!). Това означава, че са искали богатство заради желанието за получаване, без каквото и да е желание за отдаване. Свише ни показват, че не могат да ни дадат светлина, докато искаме заради удовлетворението на желанието за получаване (Гав! Гав!). И това се нарича „мида кенегед мида“, тоест както вие се държите, така ще се отнасят с вас.

Съгласно това се получава, че главното в нашата духовна работа е да се удостоим със съсъди, в които бихме могли да получим светлината, тоест съсъди, съответстващи на желанието за отдаване. Затова човек трябва да напрегне всичките си сили за достигането на тази цел. И това ще бъде единствената му награда, която той иска да получи за изучаването на Тора и спазването на заповедите, и с помощта на това той ще постигне сливане с Твореца.

В книгата Зоар е казано за другите народи, че всякакви добри постъпки те правят не за да отдават на ближния, а за да получат някаква отплата за това. А ако чувстват, че не могат да получат нищо в замяна, то нищо не правят.

В отличие от другите народи Исраел могат да правят действия, свързани с желанието за отдаване. Следва да се разбере, каква е причината за тази способност на евреите. Трябва още да се разберат думите на хора, които по-рано са били светски, а после са станали религиозни, за това, че когато са били светски им е било по-лесно да отдават.

И за да разберем тези две неща, трябва да си спомним, че човек е творение само защото в него има желание за получаване, и това творение се нарича „еш ми аин“, тоест създадено е от нищото. И такова творение по своята природа не може да прави никакви постъпки, за да отдава, ако в замяна не получи отплата.

Не е задължително тази отплата да е някакъв овеществен предмет, тя може да бъде и някакво успокоение. Например, на човек му станало жалко за друг и му се е появило желание да му помогне, и докато не го направи, съвестта няма да му даде покой. А когато човек помогне на нещастния, за когото му е жалко, то ще се успокои. И така това успокоение се явява отплата за оказаната помощ. Но просто да прави нещо, за да достави удоволствие на друг, човек все пак няма да може. Той сам си казва „А каква полза ще мога да извлека от това?“.

При евреите всичко стои по друг начин. Те могат с помощта на Тора и заповедите да получат втора природа. Това означава, че те могат да получат вместо желание за получаване само за себе си, което се явява тяхна природа, заложена от момента на раждане, втора природа, тоест желание за отдаване. И това става благодарение на Тора и заповедите, които им дават искри на желанието за отдаване. Без Тора и заповедите човек не може да излезе изпод властта на егоизма.

Сега настана време да разберем думите на хора, които стават религиозни, че когато са били светски им е било по-лесно да действат в името на другите. В книгата Зоар е казано: „От момента на раждане има само желание за получаване на материалното. Затова въпреки че до 13 години е получил голямо желание за получаване, все пак това желание за получаване още не е придобило окончателен размер.

Главната част на желанието за получаване – това е желанието да получи духовното. До 13 години човек може да получи желание само да погълне всички богатства, почести и удоволствия на материалния свят, тоест преходния свят. А когато човек получава желание да получи духовното, тогава иска да погълне и да се наслади на всички блага на бъдещия свят, който е вечен.“

Оттук следва, че у хората, преди да станат религиозни, желанието за получаване се ограничавало само в рамките на материалното, а това желание не е толкова голямо, затова са имали повече сили и възможност да правят нещо за благото на другите. А когато са станали религиозни, в тях се е появило желание да получат духовното и им станало тежко да се борят с много увеличилото се желание.

Затова преди да са станали религиозни, са имали някакви сили да правят действия за благото на другите. А когато са станали религиозни и са получили желание за духовното, им станало много по-трудно да го правят. Но не може да се каже, изхождайки от този факт, че са станали по-лоши, и не може да се каже, че религиозните са по-лоши от светските, изхождайки от това, че им е по-тежко да правят постъпки в името на другите, тъй като тяхното желание за получаване е много по-голямо и е по-тежко да се борят с него.

Но не може да се каже, че те вървят назад. Всичко е обратното, просто сега трябва да положат усилия, за да победят получените сили на злото. Единственото средство за достигане на тази цел се явява Тора и заповедите.

Получава се, че човек, който върви напред, получава допълнително зло за последващото му поправяне. Но както се казва, всяко начало е трудно, затова на човек му се струва, че е станал по-лош. Но трябва да знае, че всеки път ще му дават все повече и повече такива свойства за последващото им поправяне, докато не поправи всичко.