„Когато Исраел е в изгнание, Шхина е с него“. Това означава, че ако човек стига до падение, то за него духовното се намира в падение. Но нали има правило – „заповедта води след себе си заповед“. Защо той стига до падение? Отговор: свише му се дава падение, за да почувства, че се намира в изгнание и за да моли за милосърдие, и тогава ще го измъкнат от изгнанието, което и означава спасение. Но не е възможно да има спасение, ако преди това няма изгнание.

Какво е изгнание? Изгнание е, когато човек се намира под властта на егоистичната любов и не може да работи заради Твореца. А кога любовта към себе си се нарича изгнание? Само, когато човекът иска да се измъкне от тази власт и страда, че не може да направи нищо заради Твореца.

Излиза, че в началото на работата трябва да има някакво наслаждение и възнаграждение, за да се съгласи тялото да работи. А след това му се дава да види такова понятие, като „заради Небесата“. И доколкото заповедта води след себе си заповед, то трябва да моли да бъде измъкнат от изгнанието и тогава той бяга от изгнанието.

По какъв начин бяга от изгнанието? Той казва, че няма да успее. В такъв случай, какво прави? „Завършва живота си със самоубийство“, т.е. оставя тази работа и се връща към материалния живот, което означава „грешниците и приживе се смятат за мъртви“.

Излиза, че е било необходимо да моли за спасение от изгнанието, и тогава бяга от изгнанието и „завършва живота си със самоубийство“.  Казано е: „Прави са пътищата на Твореца, праведниците ще вървят по тях, а грешниците ще претърпят неуспех.“ Трябва да се върви над разума. Духовно падение не означава, че сега в него няма вяра, сега трябва усилено да работи, а вярата от предишното стъпало се проверява с падението (именно) в тази работа.