Съществува спор – какво представляват заслугите на праотците. Раби Шмуел казва, че това е съвършенството, а раби Йоханан казва, че молитвата е заслугата на праотците (Шабат стр. 55 ). В Мидраш (Ваикра Раба) е написано, че рав Аха е казал: „Винаги съществуват заслугите на праотците и винаги се напомня за тях”. Също така, в Тосафот, е казано, че заслугите на праотците е съвършенството, но причината за съюза на праотците е друга. А раби Йоханан не е съгласен с раби Шмуел, който казал, че това се отнася за грешниците, а не за праведниците, и казва, че заслугите на праотците са предназначени само за праведниците.

И в съответствие с казаното можем да обясним питането по повод на избора: ако имат заслуги праотците, то означава, че няма никакъв избор, тъй като заслугите на праотците водят към това, че човекът може да стане праведник. Според Тосафот от името на АРИ се казва, че заслугите на праотците се отнасят само за праведниците. Получава се, че отначало той има избор да стане праведник, а след това не може да се наслаждава от заслугите на праотците.

От книгата „Даряването на Тора” (стр.36, пункт 19) следва, че благодарение на заслугите на праотците, ние имаме сили да направим избор, и ако не биха били тези заслуги на праотците, то не бихме имали никаква възможност да направим избор. В действителност виждаме, че дори и да имаме заслугите на праотците, така или иначе не се вижда, че всички са имали тази сила да направят избор. И за всекиго това е трудно.

Обаче заслугите на праотците ни помагат да направим избор, доколкото избор се прави там, където има две еднакви неща и аз трябва да реша. Защото, когато едно нещо е по-важно, е невъзможно да се избере, доколкото човекът от само себе си се стреми към по-силната страна. Така, в понятието за заслугите на праотците, има две равни сили, за да можем да изберем. И това означава, че ни е дадена сила, за да направим избор.

За да разберем по-добре това, трябва да прочетем 19-ти раздел на книгата „Даряването на Тора”. Там е казано, че Творецът не е намерил никакъв народ, който да е готов да получи Тора, освен потомците на Авраам, Ицхак и Яков. Както е известно, нашите патриарси изпълнили цялата Тора веднага след като им е била дадена. Това значи, че в силата на величието на техните души е имало способност да постигнат и да преминат всички пътища на Твореца в постигането на духовността на Тора, изходяща от сливането с Него, без предварителното изпълнение на практическата страна на Тора, за което те са нямали възможност.

Без съмнение, телесното очистване и духовното величие на нашите праотци са повлияли на всички потомци. И така, само благодарение на заслугите на праотците имаме възможност да направим избор; в противен случай не бихме могли да го направим.

Въпреки това, ние се нуждаем от голяма милост, независимо от това, че имаме заслугите на праотците, за да направим избор, т.е. да потиснем в себе си егоизма и да придобием любов към ближния, за да бъде единственото ни желание да доставим удоволствие на Твореца. Ние трябва с помощта на Тора и Заповедите да победим своето его и да го превърнем в добро.

Но трябва да разберем казаното, че заслугите на праотците са съвършени. Възниква въпросът: а какво е било до тогава, когато заслугите на праотците са станали съвършени? И ако е така, то не би ни бил нужен изборът, защото той има заслугите на праотците ли? Но нужно е да кажем, че когато човек моли, за да го приближат към истинската работа за Твореца, самата молитва, когато той моли, за да му помогнат заслугите на праотците, се нарича избор, и изборът е в това да направи всичко по силите си. Това се нарича избор.