Статия 5, 1894 г.
Въпрос: Какво ни дава правилото „възлюби своя ближен"?
Отговор: Посредством изпълнението на тази Заповед можем да постигнем любов към Твореца.
Въпрос: Ако е така, то какво ни дава съблюдаването на останалите 612 Заповеди?
Отговор: Преди всичко, трябва да знаем, какво е това правило „възлюби своя ближен". Известно е, че правилото се основава на множество детайли и без тях правилото не може да съществува. Например, молитвата „Кдуша" може да се казва само в минян (десятка), тоест когато са се събрали не по-малко от 10 евреи. В книгата Зоар е казано, че там, където са се събрали десет човека, вече има място за проявяване на божественото присъствие на Шхина.
Заповедта „възлюби своя ближен като самия себе си" се основава на останалите 612 Заповеди. Това означава, че когато съблюдаваме всичките 612 ще можем да пристъпим към изпълнение на Заповедта „възлюби ближния". Получава се, че детайлите, особеностите, ни дават възможност да съблюдаваме това правило. Когато можем да съблюдаваме това правило, ще можем да постигнем любов към Твореца, както е казано в Тейлим (84): „Страстно възжелай Създателя".
Човек не може да съблюдава всички 612 Заповеди сам. Например, заповедта за „откупване на първородния син". Ако на човек първо му се е родила дъщеря, той не може да изпълни тази заповед. А жените изобщо са освободени от съблюдаването на заповедите, свързани с понятието за време.
Но тъй като всички са свързани един с друг, се получава, че всички изпълняват всички заповеди. Затова изпълнявайки 612 заповеди, може да пристъпи към съблюдаване на правилото „възлюби ближния като самия себе си".
Статия 30 1987-1988 г.
От казаното ще разберем същността на събранието на приятелите: какво следва да говорят, когато те се събират. Преди всичко, всеки е длъжен да има ясната цел, че резултатът от събранието трябва да бъде любовта към приятелите. Когато всеки от приятелите пробужда любов към другия, това се нарича любов към ближния. Това е целта. За да се е роди това мило бебе е необходимо да се изпълнят действия, които да предизвикат любов. А в понятието любов има две нива:
А. Естествена любов, заради която човек не е длъжен да полага усилие. Той трябва да внимава, за да не развали (даденото от) природата.
Б. Любовта, произлизаща за сметка на това, че един прави добро на друг. Това е също естествено, доколкото, този който дава подарък на другия, предизвиква любов към себе си. Затова когато се събира група от хора, които искат заедно, да работят над любовта към приятелите, всеки е длъжен, доколкото е възможно да помага на другия.
И в това има много градация, доколкото никой не прилича на другия. Потребностите на един не се явяват потребности за друг. Но по един въпрос всички са равни: на всеки от приятелите е необходимо добро настроение. Въпреки това, ако в приятелите няма добро настроение, това не означава, че в тях има еднаква потребност, защото всеки има своя причина, поради която в него няма радост.
Затова всеки трябва да помисли, как може да създаде добро настроение на другия. И поради това трябва да бъдем внимателни, за да не произнасяме думи, които да натъжат групата, защото по негова вина, всеки ще се почувства зле. И тогава по пътя за дома си, той се пита, какво спечелих от пребиваването си групата, да знам, че моето състояние е ниско и аз за това трябва да съжалявам. Получава се така че срещата с групата ме е довела до тъга. Ако е така, то жалко за времето. Със сигурност би било по-добре да не ходя там. И разбира се той ще си каже, че следващия път, ако на мен ми се наложи да ходя в групата, аз ще им дам доказателства, че мога да ги избягвам.
И от това следва, че всеки е длъжен, да се старае, да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, така че всеки член да може да си каже, че сега започва нова страница в работата. Тоест до идването му в групата той е бил разочарован в своето напредване в духовната работа. А сега приятелите са му дали дух на живот и пълна надежда, за достигне с тяхна помощ, на увереност и сили за преодоляване. Затова сега той чувства, че може да достигне до съвършенството. И всичко това което е било важно, и е стояло срещу него, като огромна планина, и той е мислил, че не е способен да я покори, и това действително е голяма пречка, а сега той мисли, че е просто нула. И всичко е получил от силата на групата, защото всеки се е постарал да внесе дух на одобрение и свежа атмосфера в групата.
Но какво човек може да направи във времето когато чувства тъга, както относно материалното, така и относно духовното състояние, а трябва да отиде в групата? И още казали са мъдреците: ”Грижата в сърцето на човека говори с другите”. Тоест да поговорим с приятелите, може би те могат да помогнат. Ако е така, как може да говорим, че всеки е длъжен да създаде в групата добро настроение, когато в него го няма. Но има правило: ”Не може да дадеш това, което го няма в теб” Как може да направи така, че да даде нещо на приятелите и да повдигне настроението на групата?
И няма друг съвет, освен необходимостта да следва дясната линия. Тоест преди всичко той отива към любов между приятелите и е длъжен да прочете статията (Шамати 40) на Баал Сулам, където той обяснява, че дясната линия означава „Над знанието” От тука той ще получил сила и идвайки в групата, да вдъхне във всеки, повече или по-малко, духа на живота. И от това всички приятели ще получат радост, поддръжка и увереност.
И не трябва да се пробужда по време на събранието на приятелите лявата линия. Единствено когато човек е насаме, той може да работи с лявата линия, но не повече от половин час на ден. Основната работа на човека се заключава именно в това, да се напредва в дясната линия. А двама човека по между си не трябва да обсъждат лявата линия, само по такъв начин те ще получат помощ от групата.
Най-лошото е когато човек идва в групата и вижда, че цялата група се намира в състояние на падение и как може той да получи от тях сила? В такъв случай, той е длъжен да оправдае всички. И от тук разбираме отговора на въпроса, каква е връзката между указанията ”купи си приятел” и изискването да оправдая приятеля си. Ако човек иска да придобие нещо от групата, той е длъжен да оправдае приятелите си, в такъв случай той може да получи от приятелите помощ в работата, доколкото има от кого да я получи. Ако той счита, че стои с глава над цялата група, от кого тогава той може да я получи. И за това мъдреците са казали:”Ти си длъжен да оправдаеш всеки човек”. Излиза, че главното, което е необходимо на човека е да си купи другар, и да работи за любовта към ближния, за да може да се удостои с любов към Твореца.
Все пак приятелите основно трябва да говорят по между си за величието на Твореца. Защото съгласно степента на величието на Твореца, което човек си представя в същата степен той отменя себе си пред Твореца. Ние виждаме в природата, че малкия се отменя пред големия, това не се отнася само към духовното, а касае също и нерелигиозни хора. Означава, че Твореца е направил това в природата. Получава се, че когато приятелите говорят за величието на Твореца, в тях се пробужда желание да се отменят пред Твореца, доколкото те започват да усещат, стремеж и силно желание да се съединят с Твореца.
И следва да помним, че доколкото приятелите могат, да оценят важността и величието на Твореца, те винаги са длъжни да вървят с вяра над знанието. Тоест Твореца е над това, което човек може да си представи в своя разум и трябва да се каже, че ние сме длъжни да вярваме с вяра над разума, че той управлява света с помощта на доброто. Ако човек вярва, че Твореца желае на хората единствено добро, той започва да обича Твореца, докато не достигне състоянието ”възлюби своя Творец с цялото си сърце и душа“. И това човек е длъжен да получи от своите приятели.
Постижението на величието е възможно именно с помощта на групата. И каквото е написано в книгата „Даряването на Тора”(стр.141), където се говори за отношенията на ученика и рава (учителя), това се явява главното и по отношението на величието на Твореца. И такива са неговите думи: ”постижението на величието зависи изцяло от обкръжението“. И е невъзможно един човек да направи каквото и да е. Има две условия, които трябва да се съблюдават при постигането на величието:
- Винаги изслушвам и приемам оценката на обществото в степента на тяхното старание в това;
- Обкръжението е длъжно да бъде голямо, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя”.
И, за да приеме първото условие, всеки ученик е длъжен, да усеща себе си, като най-малкия от всички другари. След това той ще бъде в състояние да получи степен на величие от всеки, доколкото големия не може да получи от малкия, още повече да се проникне от неговите думи, но само малкия възприема оценката на големия.
Съгласно второто условие, всеки ученик е длъжен да превъзнася достойнствата на приятелите си и да ги почита, като най-великите хора от поколението. Тогава обкръжението ще му въздейства по такъв начин, както ако то би било действително голямо, ”доколкото качеството е по-важно от количеството”.
Но какво да прави приятеля, ако му е нужна помощ от приятелите? Както бе казано по-горе, не трябва да се разказва на събранието на приятелите за лоши неща, които могат да натъжат. И отговора на този въпрос е, че човек е длъжен да каже за това на някой другар, който му е най-близък. А този приятел е длъжен да поговори с групата, но не в това време, което е определено за постоянното събрание на приятелите. Тоест, той може да поговори с цялата група заедно, но не във времето на постоянното събрание на приятелите. Може да се направи специално събрание на приятелите заради този другар, който се нуждае от помощ.
По въпроса “купи си приятел”, трябва да се обясни понятието „купи”, какво означава, трябва да му се заплати и с помощта на това плащане, да го купиш. А какво му плаща? Може да се каже, че заплащането се дава за труд. Тоест понякога човек иска да купи, например красив шкаф, който струва, да речем две хиляди долара. И той казва на продавача, че няма пари, да го заплати, но той е чул, че този търси работник за половин месец. И за това вместо да заплатя с пари за шкафа, аз ще поработя при теб за тази сума пари, които съм длъжен да заплатя. И разбира се, продавачът се съгласява. Ние виждаме, че заплащането може да бъде извършено със замяна.
И точно така е и при нас по отношение на любовта към приятелите. В това време, когато човек е длъжен да оправдае приятелите, това се явява голямо усилие и не всеки е съгласен на това. И понякога има по-трудна ситуация, тоест понякога, човек вижда, че другарят го пренебрегва. И даже повече от това, когато разбере за злословие, тоест когато един от приятелите е чул, че друг е казал за него такива неща, които не е добре приятелите да говорят един за друг. И той е длъжен да се пречупи, и да го оправдае, и това е огромно усилие. Получава се така, че с помощта на усилието той плаща и това е по-важно от плащането с пари.
Но ако човек говори за него лошо, то от къде приятелят ще вземе сили да го обича и е очевидно, че той го ненавижда, иначе не би говорил за него такива лоши неща. И ако е така, какъв е смисъла от това да го оправдава? Отговорът е в това, че любовта към приятелите, се основава на любовта към ближния, благодарение на което можем да достигнем до любовта към Твореца, това е нещо противоположно на това, което е прието между приятелите. Това означава, че въпроса за любовта към ближния не е в това, че приятелите ще го обичат. А това, че аз съм длъжен, да обичам приятелите. И ако е така, то за мен не е важно, че приятел говори за мен лошо и несъмнено ме ненавижда. Ако човек иска да купи любовта на приятелите си от любовта към ближния, той е длъжен да претърпи поправяне, за да заобича другия.
Затова когато човек прилага усилия и го оправдава, това се явява чудесно средство, когато благодарение на прилаганите усилия, което се нарича пробуждане отдолу, на него му се дават сили отгоре, за да може да заобича всеки другар без изключение. И това се нарича „купи си приятел”, когато човек е длъжен да приложи усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича „усилия”, когато той е длъжен да работи над разума. В крайна сметка от страна на разума, как може да се оправдае другия в това време, когато разума показва истинското лице на приятеля, че той го ненавижда? И ако е така, какво може той да отговори за това на своето тяло, защо той е длъжен да се принизи пред приятеля?
Отговор. До колкото той иска да достигне сливане с Твореца, наричано сравнение по свойства, тоест не мисли за своята изгода, защото това принизяване (склоняване) ни се струва толкова трудно? Причината е в това, че той е длъжен да анулира своето себелюбие и през целия си живот, който той иска да преживее, да мисли единствено за това, как да работи в полза на ближния, като се започне с любов към ближния между приятелите и (се стигне) до любов към Твореца.
В такъв случай, съвсем обратно, именно тук той може да каже, че в нито едно действие, което изпълнява, няма никаква лична заинтересованост. Разумът го заставя да мисли за това, че приятелите са длъжни да го обичат, а той преодолявайки своя разум, върви с вяра над знанието и говори, че само за себе си не си струва да се живее. Не винаги човек се намира на такова стъпало, че да може да каже така, но във всеки случай това се явява цел на неговата работа, затова в него вече има, с какво да отговори на своето тяло. И от казаното следва, че преди човек да дойде на събранието на приятелите, той е длъжен да помисли, какво той може да даде на групата, така че да повдигне в нея духа на живота. И в това няма разлика между „бедни на познания” и „богати на познания”, доколкото мислите на човека, са за това за което мисли, даже ако нищо не знае, той е длъжен да се моли за помощ и да вярва, че Твореца чува молитвата.
|
Статия 9, 1984 г.
Казал раби Йехуда от името на Рава: "Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да си купи обувки за краката" (Шабат). Трябва да разберем какво е "греди на своя дом" и за какво обувките са дотолкова важни, че заради тях си струва да се продадат гредите на дома.
Ще обясним това от гледна точка на духовната работа. Гредите на своя дом означават "случаи", т.е. всичко, което се случва с човека в неговия дом. Под думата "човек" разбираме, от една страна, неговите знания и разум, а от друга, неговите чувства - това, което той усеща в сърцето си: добро или зло. Тези случаи, които се случват на човека, пробуждат в него въпроси от ежедневието. Тези въпроси засяга взаимоотношенията между човека и Твореца и между човека и другите хора.
Човек предявява претенции към Създателя, защо Той не удовлетворява всичките му потребности, което означава, че той си мисли, че Творецът е длъжен да запълни това, което, по неговото мнение, не му достига. Понякога човек си мисли, че неговото състояние е много по-лошо в сравнение с другите; той смята, че другите се намират на много по-високо стъпало от него.
Получава се, че той е в положението на "съгледвач" (мераглим), говорещ за Висшето Управление, тъй като не чувства благо и удоволствие в живота си, и му е тежко да каже: "Нека само благо и милост ме съпровождат през всичките ми житейски дни" (Псалм 23).
За това са казали мъдреците (Брахот 54), че човек трябва да благославя, за злото, така както за добро. Тъй като юдаизмът се основава на вяра над знанието, т.е. да не се разчита на това, което разумът ни заставя да мислим, говорим и правим, а е нужно да вярваме във Висшето Управление, което може да прави само добро. Само този човек, който "оправдава" Висшето Управление, т.е. вижда и зад доброто, и зад злото, само добро, ще се удостои да постигне и почувства благодатта и удоволствието.
Баал а-Сулам разказал притча за човек, който имал претенции към Твореца, затова че Той не удовлетворявал неговите молби. Тази притча е подобна на историята за човека, който вървял с малкото си дете по улицата, а детето огорчено плачело и всички, които минавали и гледали към бащата, си мислели: "Какъв жесток човек. Как може спокойно да слуша плача на детето си без да му обръща внимание." Излиза, че у минувачите плачът на детето предизвиквал жалост, но не и у бащата.
В крайна сметка минувачите не издържали и попитали бащата: "Къде е милосърдието ти?" На което човекът отговорил: "А какво да направя, след като любимият ми син, който пазя като зеницата на окото си, ме моли за игла, за да си почеше окото. Нима поради това, че не изпълнявам неговата молба, можете да ме наречете жесток? Ако се смиля над него и му дам игла, то ще си изкара окото и ще ослепее."
Затова трябва да вярваме, че всичко, което Творецът ни причинява, е само за добро, и въпреки това, трябва да Го молим да премахне огорченията, които ни застигат. Но трябва да осъзнаваме, че молитвата ни е едно, а отговорът на молитвата е друго, т.е. ние сме направили това, което е трябвало - молили сме Твореца, но Той, както е казано в притчата, ще направи това, което е за наше благо.
По същия начин е и при взаимоотношенията между човек и неговите приятели. По-горе казахме, че "човек ще продаде гредите на своя дом и ще си купи обувки за краката". Тук се имат предвид всички случаи при взаимоотношенията между човек и неговите приятели. Да предположим, че човек полага големи усилия за своите приятели и не вижда реакция от тяхна страна - струва му се, че те не се държат както трябва, че те не се отнасят един към друг както би трябвало да е в групата, а са както обикновените хора.
Такъв човек започва да си мисли, че само той обича приятелите си, а другите нищо не правят за него. Това се нарича "съгледвач", т.е. той следи за приятелите си и гледа как те изпълняват заповедта "възлюби ближния". Нещо повече, на него дори му се струва, че те говорят неправилно.
Работата е там, че любовта му към приятелите се основава на любов към себе си. Ето защо той през цялото време проверява, а какво аз спечелих от любовта към другия?
А би трябвало да бъде така: аз се нуждая от любов към ближния, затова съм заинтересован от група, която да бъде създадена, за да мога да видя как всеки от нас полага усилия заради приятеля и виждайки това, моите мънички кълнове на любов към ближния постепенно, да пораснат и с времето, да мога да направя заради другите много повече, отколкото е по силите ми.
Сега виждам, че не съм спечелил нищо, защото аз виждам, че никой не прави това правилно, затова е по-добре, ако не бъда с тях и не придобивам техните качества.
Отговорът може да бъде само такъв: някой, неслучайно, е събрал в една група именно тези хора, които са подходящи за тази цел, т.е. във всеки от тях има някаква искра на любов към ближния, но тази искра сама не може да разпали пламъка на любовта, която би засияла, затова тези хора са съгласни да се обединят, за да се слеят в един голям пламък.
Веднъж Баал а-Сулам попитал какво означава да се сключи съюз между двама приятели. В Тора е казано: "И взел Авраам овце и говеда и ги дал на Авимелех, и сключили двамата съюз" (Ваира). Защото, ако двама се обичат, то, разбира се, си правят добро един на друг.
Ако няма любов между тях или по някаква причина любовта им отслабне, то те, разбира се, нищо добро не могат да направят един за друг. Така че какво може да им помогне сключването на съюза? Баал а-Сулам сам отговорил, че съюзът, който сега сключват, не е предназначен за момента, когато се обичат и когато, така или иначе, не им е необходим съюз, а за в бъдеще. Тъй като, след определено време, може да стане така, че да не могат да усещат любов един към друг, както сега, то тогава ще им потрябва сключения съюз.
Що се отнася до въпроса за групата, то, въпреки че сега не чувстваме любовта така както сме я чувствали при създаването на групата, всеки трябва да преодолява собственото си мнение и да действа с вяра над разума (лемала миадаат) и тогава всичко ще се поправи и всеки ще започне да вижда в приятелите само добро.
Сега можем да разберем казаното от мъдреците: "Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да си купи обувки за краката". Думата "миналав" (обувки) е родствена с думата "неилат" (затваряне). Човек следи приятелите си (следя - "ригул" от думата "регалим" - крака). Това означава, че става дума за всички случаи при взаимоотношенията му с приятелите, т.е. всичко, което "съгледвачите" са говорили с лошо за приятелите му, той го "продава", т.е. напълно се отказва от него.
Тоест, той излиза от ситуациите, в които са го довели "краката му" (реглав) и придобива "обувки" (миналав) за краката си. Това означава, че ще закрие краката си, ще направи така че "съгледвачите" повече да не се месят във взаимоотношенията му с приятелите, и всичките си претенции и въпроси той ще "затвори", и тогава всичко ще дойде на мястото си и ще настане мир.
Статия No. 1, Част 2, 1984
Човек е създаден със съсъд (кли), наречен “себелюбие”. Затова, когато не очаква лична изгода от някакво действие, в него няма гориво за усилието да направи и най-малкото движение. А без отмяна на себелюбието, не е възможно да се достигне сливане (двекут) с Твореца, означаващо подобие по свойства.
И тъй като това е против нашата природа, необходимо е общество, в което всички ще формират голяма сила, така че да можем да работим заедно за отмяната на желанието за получаване, наричано “зло”, защото именно то пречи на постигането на целта, заради която е създаден човекът.
Затова, обществото трябва да се състои от индивиди, които са единодушни, че трябва да я постигнат. Тогава всички те създават една голяма сила, способна да се бори със себе си, защото всички са включени във всеки. Така всеки се опира на огромното желание за постигане на целта.
За да се включат един в друг, всеки трябва да отмени себе си пред другите. Това се постига, като всеки вижда само достойнствата на приятеля си, а не неговите недостатъци. А този, който си мисли, че е поне малко по-високо от приятелите си, той вече, не може да се обединява с тях.
Освен това, по време на срещата е важно да бъдат сериозни, за да не излизат от намерението, с което са се събрали. А от скромност, която е много важна, да свикнат външно да изглежда несериозни. въпреки че в сърцата им гори огън.
Все пак, малките хора, по време на събрание трябва да внимават да не се увличат по думи и дела, които не водят до целта на събранието, която е, че те трябва да постигнат сливане с Твореца. Относно сливането, виж книгата «Даряването на Тора» (ивр. – стр. 168).
И когато човек не е сред приятелите си, най-добре е да не показва нищо от намерението на сърцето си и да изглежда, като всички други. Това е значението на “и смирено ходи пред Твореца Всесилен твой”. Съществуват и по-възвишени тълкувания на това, но простото обяснение също е важно.
Така че е добре при обединението на приятелите да има равенство между тях, за да може всеки да отмени себе си пред другите. Трябва много да се внимава в общността да не се допуска лекомислие, тъй като лекомислието разрушава всичко. Но както споменахме по-горе, това трябва да бъде вътрешна работа.
И в присъствието на човек, който не принадлежи към това общество, не бива да се показва никаква сериозност, а да се показва съответствие с човека, който сега е дошъл. С други думи, да не се говори за сериозни неща, а само за такива, които са подходящи за този, който сега е дошъл и се нарича “неканен гост”.
|
