В Тора е казано, че Творецът казал на Моше: „Да отидем при Фараона”. В „Зоар” се казва: „Защо е казано „Да отидем при Фараона”, защото би трябвало да се каже: „Иди при Фараона”. И се пояснява: „Това е така, защото въвел Той Моше, от стая в стая, към едно висше чудовище, и тъй като видял Творецът, че Моше се страхува, казал: „Ето, над теб е Фараонът – царят на Египет, огромно чудовище се излежава в неговите реки”. И с него трябва да води война само Творецът, и никой друг. И казаното „Аз съм Творецът” се пояснява: „Аз, а не посланикът”.

От всичко това следва, че казаното „да отидем”, означава, че ще отидем заедно, двамата.

И за да се обясни това в работата за Твореца, преди всичко трябва да знаем, какво искаме за това, че се занимаваме с Тора и Заповедите, какво искаме в замяна на това? И трябва да го разбираме и да ни е ясно, за да можем да разберем, че си струва да се откажем доброволно от материалните наслаждения на „тялото”, ако видим, че те пречат на висшата цел, която се явява именно онова, което искаме в замяна на заниманията с Тора и Заповедите.

Затова, трябва да знаем, че основната награда, която желаем да получим за изпълняването на Тора и Заповедите, е сливането с Твореца, което означава сравняване по свойства с Него – качеството на „съединяването с Него”.

Както са казали мъдреците: „Сътворил Творецът злото начало и създал Тора за неговото поправяне”. Защото именно това е и онова кли-желание, което може да приеме в себе си целта на Творението „Да прави Добро на създанията”. И това, както е казано в „Матан Тора”, се нарича „разкриване на свойствата на Твореца, на творенията в този свят”.

Излиза, че има две разновидности:

а) поправяне на Творението, наречено сливане;

б) цел на Творението, определяна като получаване на Добро и Наслаждение.

 И наградата за нашата работа е поправянето на Творението.

Известно е, че основната работа, е работата по създаването на кли-желанието, а напълването, което се явява приеманото наслаждение, идва от страна на Висшия, от страна на Твореца, чието свойство се явява „Желанието да прави Добро на творенията”.

И разбира се, от Негова страна няма нищо, което да Му попречи да ни даде това Добро. Всичко, което усещаме като недостиг, възниква заради отсъствието на поправени желания в нас, в които бихме могли да получим наслаждения. Защото в нас се откриват желания, които вече са преминали през разбиването на егоизма. И заради това разбиване, случило се в света Некудим, се появили „клипот” – егоистичните желания да получават за себе си.

Разбиването в духовното се обяснява с примера за разбиването на съд в нашия свят: ако наливат някакво питие в счупен съд, то изтича от него. Същото е и в духовното – ако се промъкне в кли мисъл, желание за „получаване за себе си”, то наслаждението излиза навън, т.е. излиза зад пределите на алтруистичното кли.

Святост се нарича състоянието „заради Твореца”, а всичко, освен него се нарича „ситра ахра” – онова, което е обратно, противоположно на Твореца (по свойства). Затова се казва, че светостта е свойството отдаване, свойството на Твореца, а нечистотата е желанието да получа за себе си. И по силата на това, че сме се родили след разбиването, така или иначе, всички наши желания са само за получаване, и затова не могат да ни дават наслаждение, тъй като всичко, разбира се, ще отиде в „нечистите сили”.

И това е цялата причина за нашето отдалечаване от получаването на онова Добро и Наслаждение, което Творецът е приготвил за нас, защото каквото и да ни даде Той, става негодно. И казано е от мъдреците: „Кой е такъв глупак - да загуби онова, което му се дава”

Оттук следва, че причината, че глупакът губи, се явява това, че той е глупак. Но защо глупакът трябва да загуби, а на мъдрият му остава онова, което му се дава и той не губи?

Трябва да обясним, че глупак се явява онзи, който неизменно остава в своята природа, наречена себелюбие, и не търси всевъзможни начини и хитрини, за да излезе от егоистичното желание за получаване.

И макар да има удивителни възможности и средства да излезе от своята природа, той остава „гол” - като в деня на своето раждане, без другата „дреха”, която се нарича „желание за отдаване”, в която дреха „отдаване”, той ще може да облече онова Добро и Наслаждение, което е предназначено за него.

Но се случва, човекът да започне да работи върху отдаването, и да започне да обяснява на „тялото”, че цялата цел на работата е да получи желание за отдаване. И след всички спорове, които възникват в него с „тялото”, то му казва: „Как можеш да промениш своята природа, след като Творецът я е създал такава, когато въобще, цялото творение, определяно от свойството „появило се от нищото” – е само желание за получаване? Как смееш да кажеш, че можеш да промениш създадената от Твореца природа?!”

И тук е казано: „Да отидем при Фараона”, т.е. да отидем заедно - и Аз – Творецът, също идвам с теб, за да променя твоята природа. И Аз искам едно: ти да Ме помолиш, да ти помогна да промениш природата – да я обърнеш от желание за получаване, в желание за отдаване. Както са казали мъдреците: „Злото в човека надделява над него всеки ден, и ако Творецът не му помагаше – нямаше да може да се справи с него”.

Но и това трябва да бъде разбрано: за какво е необходим Творецът, нима за да Го молим? Защото това е свойствено само за човека от „плът и кръв”, който желае почит, за да го молят, за да знае молещият, че именно този човек му е помогнал. Но как може да се каже такова нещо за Твореца?

Съгласно правилото, че няма светлина без желание, което е готово да я приеме, т.е. не е възможно напълване, ако не е имало предварително усещане за недостиг, то ако засега няма недостиг от нещо, ако на човека се даде това нещо, той няма да може да го оцени. И ако не може да оцени важността – не може да се опази, за да не му откраднат това нещо.

И именно това е причината, поради която човекът трябва да моли за помощ от Твореца. Защото, ако му дадат просветление свише, трябва да знае как да се пази, за да не го вземат от него „тъмните сили”, които, за разлика от него, знаят цената на духовното просветление.

И истинската молба започва тогава, когато човекът види, че сам не може да си помогне. Тогава, той знае съвършено точно, че няма нищо друго, освен да помоли Твореца, за да му помогне – иначе, ще си остане отделен от духовното и няма да има никаква възможност да излезе от състоянието на себелюбие. Затова, когато Творецът му помага, той вече знае, че това е голяма ценност и трябва много да се пази, да не му я отнемат чуждите.

И ето, какво казва АР”И в 7-ма част на ТЕ”С: „И това е тайната на преследването от Злото и Нечистата сила на праведниците – за да прегрешат, за да се впият в духовното, сякаш нямат живот без това. И когато се увеличава Доброто и Святото, увеличава се тяхната жизненост и не се учудвайте, защо Злото начало преследва човека, принуждавайки го да съгреши – и разбери това”.

Затова, за да успее човекът да се защити и да не загуби онова, което му дават, трябва да положи в началото големи усилия, защото когато нещо се дава на човека с усилия, това го принуждава да се пази и да не губи придобитото.

Но по време на работа, когато човекът види, че още е далеч от нейния край, понякога се оттегля от „работата” и стига до отчаяние, и тогава се нуждае от допълнителна подкрепа – да повярва в Твореца, че Творецът ще му помогне. И това, че помощта още не идва, говори, че още не е дал онова количество и качество усилия, което е необходимо, за да усети недостига, за да може после да получи напълване.

Както е написано в предисловието към ТЕ”С, п.18: „Ако някой се е занимавал с Тора и не е успял да се избави от лошите наклонности, то това е или заради недостатъчното усърдие да положи необходимите труд и усилия при изучаването на Тора, както е казано: „Не се е трудил и намерил – не вярвай”, или може би е положил необходимото количество усилия, но е пренебрегнал качеството”.

Затова, „да отидем при Фараона” – трябва да държим това в сърцето си и да вярваме в него във всички състояния, дори в най лошите, които могат да съществуват. Да не се отказваме от работата, а винаги да бъдем сигурни в Твореца, че той ще помогне на човека, когато му потрябва както малка помощ, така и голяма.

И откровено казано, онзи, който разбира, че се нуждае от голяма помощ от Твореца, тъй като е по-лош от всички останали хора, той е по-близо до това, молитвата му да бъде приета, както е казано (Теилим 34,19): „Близо е Творецът до съкрушеното сърце и угнетените духом спасява”.

Затова, човекът няма основание да каже, че не е годен Творецът да го приближи и, че това е причината да е мързелив в работата. Но човекът трябва през цялото време да се намира в преодоляване, в борба и да не позволява да проникнат в мозъка му мисли на отчаяние. И ето, как са го казали мъдреците (Брахот 10): „Дори, когато остър меч е сложен на неговата шия, няма да изостави милосърдието”.

И „мечът е сложен на неговата шия”, т.е. въпреки, че злото на човека, наречено себелюбие „е сложено на неговата шия” и иска да го отдели от светостта, показвайки му, че няма никаква възможност да се освободи от неговия гнет, тогава, човекът трябва да каже, че онова, което се представя пред него сега – това е истина, но „няма да изостави милосърдието”. Тоест трябва да вярва, че Творецът може да му даде милосърдие – свойството да отдава. Човекът не е способен със свои сили да излезе изпод властта на егоизма, но Творецът, помагайки, безусловно може да го изведе, и това е, което е написано: „Аз съм Господ, Творецът ваш, който ви е извел от страната Египет, за да бъда за вас Творец”.

И това произнасяме по време на сутрешната и вечерната молитва „крият Шма”, защото това е приемане върху себе си на властта на Висшето Управление, тъй като трябва да знаем, че Творецът извежда човека от властта на получаването, определяно като „разделяне” и го въвежда в духовното. И тогава се осъществява „за да бъда за вас Творец”, и сега той се нарича народ на Исраел, а не народ на земята. И това е онова, за което мъдреците са казали (Псахим, 118): „Казал раби Йоханан Бен Лакиш: „Когато Творецът казал на Човека: „И трън и магарешки бодил ще си отгледаш” – залели се със сълзи неговите очи и казал той: „Създателю, аз и моето магаре ще ядем ли една храна?”. Но тъй като Творецът му казал: „С пот на лицето ще ядеш своя хляб” – той се успокоил”.

Но трябва да се разбере, че претенциите на Първия Човек (Адам а-Ришон), който не разбирал действието на Твореца – защо му се полага да яде една храна заедно с неговото магаре – е правилна претенция и като потвърждение на това, Творецът му дал съвет да яде хляб. И ако претенцията не беше оправдана, Творецът не би я приел. Но от друга страна, неговата претенция е неразбираема: в какво се състои неговото преимущество? Нима не са казали мъдреците (Санедрин, 38): „Човекът е сътворен в навечерието на Съботата, и ако надделее неговата гордост му казват, че комарът е по-значителен от него при Сътворяването на света”!?

И ако комарът има преимущество, то защо е претенцията, „аз и моето магаре ще ядем ли от едни ясли”? Но трябва да се обясни, че след като съгрешил, паднал в свойството себелюбие и тогава станал подобен на магаре, което не разбира нищо, освен своя егоизъм, и затова „залели се със сълзи неговите очи”, и казал: „Аз и моето магаре ще ядем ли от едни ясли?” Тоест от едно свойство – от себелюбието?

Затова му дал съвет Творецът: „С пот на лицето яж хляб”, защото хляб се нарича храната на човека, т.е. посредством усилия, той ще излезе от свойството „народ на страните” и тогава ще се нарече с името „народ на Исраел” – по името на свойството, което е придобил, насоченият към Твореца.

Но когато народът на Исраел бил в изгнание в свойството на египтяните, а египтяните се наричат народ, подобно на магарето – има се предвид само себелюбието – затова спасението на Исраел било в това, че Творецът ги извел от Египет.

И това е, към което трябва да насочиш желанието при приемането на Висшето Управление върху себе си: „Аз съм вашият Творец, който ви е извел от страната Египет, за да бъда за вас Творец”. Защото, именно с помощта на Твореца можеш да излезеш от Египет и да се удостоиш със свойството „да бъда за вас Творец”.