ПРЕДГОВОР
Рав Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ) изигра забележителна роля в историята на Кабала. Той ни достави необходимата последна свръзка, прикрепяйки Кабала към нашия живот. Поради неговите специални качества, той беше способен да се анулира пред своя баща и учител, големият кабалист, Рав Йехуда Леиб аЛеви Ашлаг, познат като Баал а-Сулам със своите Сулам (Стълба) коментари на книгата Зоар.
Все пак, ако не бяха трудовете на Рабаш, усилията на неговия баща да разкрие мъдростта на Кабала пред всички щяха да са напразни. Без тези трудове, малцина биха реализирали духовните постижения, които Баал а-Сулам толкова отчаяно искаше да постигнем.
В своя всекидневен живот Рабаш беше въплъщение на хуманността и въздържанието. Дори и така, неговите трудове разкриват дълбоко разбиране на човешката природа. Това, което на пръв поглед изглежда като формалност на езика, е всъщност прецизният емоционален път към дълбините на човешкото сърце. Неговите трудове ни показват вътрешната повратна точка, където трябва да поставим своята стълба и да започнем изкачването. Той ни придружава в това духовно пътуване, с удивителна чувствителност към изпитанията и объркването, които учениците могат да изпитат по пътя към постижението. Неговите думи ще дадат възможност на читателите да достигнат до условностите и термините със своята собствена природа, и да превключат емоциите на страх и ярост в освобождение, радост и увереност много по-бързо, отколкото биха го направили без неговата топлина и подкрепа.
Без неговите трудове, особено тези за работата на човек в група, ние никога не бихме узнали как да израстнем от кабала-ентусиасти до зрели кабалисти. Рабаш е единственият кабалист, който някога е предложил ясен метод, който може да бъде използван от всеки по света – от момента, в който точката в сърцето му се пробуди докато не реализира своята духовна цел чрез работата си в група.
В своите трудове, приключенията обикновено започват с цитат или два от източници като Зоар или Петокнижието. След това Рабаш преминава от дедуктивен тон до по-личен и нежен подход. Когато казва “Ние изучаваме всичко в една личност”, това винаги е началото на разкриването на дълбините на душата, където читателите откриват скрити съкровища, за които не са и сънували, че съществуват.
Трудовете в тази книга не са само за четене. Те са по-скоро практически насоки. Много е важно да се работи с тях, за да може да се види какво съдържат те реално. Читателят трябва да се опита да ги приложи на практика, преживявайки емоциите, които Рабаш толкова майсторски описва.
Той винаги ме съветваше да правя обобщение на всяка статия и да работя с текстовете. И до ден днешен го правя, и винаги съм изумен от прозренията, които те разкриват. Днес препоръчвам същото на всички свои ученици: да работят с текстовете, да ги обобщават, превеждат, вграждат в своята групова работа и ще открият силата на трудовете на Рабаш.
Михаел Лайтман
ЦЕЛ НА ГРУПАТА - 1
Статия No. 1, Част 1, 1984
Събрали сме се тук, за да установим група за всички, които желаят да следват пътя и метода на Баал а-Сулам. Пътя, чрез който да се изкачим по степените на човека, да не останем животни, както са казали нашите предци (Йевамот, 61а) за стиха: “И вие, овце Мои, овцете на Моето пастирство, сте хора.” И Рашби каза: “Вие се наричате хора, а идолопоклонниците не се наричат хора.”
За да разберем заслугата на човек, трябва да се запознаем подробно със следния стих на нашите предци (Берашот, 6б): “Нека чуем края на цялото: имай страх от Бога и спазвай наредбите му, понеже в това се състои целият човек” (Еклесиаст, 12:13). И Гмара пита: “Какво означава: понеже в това се състои целият човек?”
Раби Елиазар казва: “Творецът каза: “Целият свят бе създаден само поради това”, което означава, че целият свят бе създаден заради страха от Бога.”
И трябва да разберем какво означава „страх от Бога”, който е причината, поради която светът е бил създаден. От всички думи на предците ни, научаваме, че причината за сътворението е била (желанието) да даде добро на Своите създания. С други думи, Творецът пожелал да наслади творенията Си, за да се чувстват щастливи в света. И тук предците ни са казали за стиха “понеже в това е целият човек”, че причината за сътворяването е „страха от Бога”.
Но според обясненото в книгата «Даряването на Тора», причината, поради която творенията не получават наслаждение и радост, въпреки че са сътворени за това, е различия в свойствата между тях и Твореца. Той е даващ, а творенията - получаващи. Но съществува правило, според което клоните са подобни на корена, от който са произлезли.
Тъй като в нашия корен не съществува получаване, тоест Творецът няма недостатъци и няма нужда да задоволява някакво Свое желание, човек усеща неприятно чувство, когато получава. Ето защо всеки човек се срамува да яде от хлаба на милостта.
И за да се поправи това, е трябвало да бъде създаден светът. Свят (олам - עולם) означава скриване (хеелем - העלם), така че насладата и удоволствието трябва да са скрити. Защо така? Отговорът е, заради страха. С други думи, така е, за да се страхува човек от използването на своите съсъди за получаване, наречени “себелюбие”. Това означава, че човек трябва да се предпазва от получаване на удоволствия, за които копнее и трябва да има силата да преодолее това, за което копнее.
Вместо това, човек трябва да получава наслаждения, които носят наслада на Твореца. Това означава, че творението ще поиска да отдава на Твореца. И в него ще има страх от Твореца, тоест страх да получава за себе си. Тъй като получаването на удоволствие, когато човек получава само за своя изгода, го откъсва от сливане с Твореца.
От друга страна, когато човек изпълнява някоя от заповедите на Твореца, той трябва да се стреми заповедтта да му донесе чисти мисли, че той ще отдава на Твореца чрез спазването на тази заповед. Както казват нашите предци: “Раби Ханания Бен Акашия казва: “Пожелал Творецът да пречисти Израел и за това преумножил Тора и заповедите.”
И за това сме се събрали тук да установим група, където всеки от нас следва духа на „отдаване на Твореца”. И за да постигнем отдаване на Твореца, трябва да започнем с отдаване на човека, което се нарича “любов към ближния.”
А любовта към ближния е възможна само чрез самоотричане. За това, от една страна, човек трябва да се чувства принизен, а от друга страна, да бъде горд, че Творецът ни е дал възможност да бъдем в група, където всеки от нас има само една цел – „Шхина да бъде между нас”.
И въпреки че все още не сме постигнали тази цел, имаме желанието да я постигнем. И това, също трябва да бъде важно за нас, понеже все още сме в началото на пътя. Надяваме се да постигнем тази възвишена цел.
ЦЕЛ НА ГРУПАТА - 2
Статия No. 1, Част 2, 1984
Тъй като човек е създаден с Кли, наречено “себелюбие”, когато не вижда определено действие да му носи лична изгода, той не би направил дори и най-малкото движение. А без анулиране на себелюбието, не е възможно да се достигне Двекут (сливане) с Твореца, означаващо подобие по свойствата.
И след като това е против нашата природа, е нужно общество, което ще формира голяма сила, така че да работим заедно върху анулирането на желанието за получаване, наречено “зло”, тъй като пречи на постигането на целта, поради която е създаден човекът.
Поради тази причина, обществото трябва да се състои от индивиди, които са единодушно съгласни, че трябва да я постигнат. Тогава всички индивиди стават една велика сила, която може да се бори със себе си, след като всички са интегрирани във всички останали. Така че всяка личност да има огромно желание за постигане на целта.
За да бъдат интегрирани един в друг, всяка личност трябва да се анулира пред другите. Това се постига като всеки вижда само заслугите на приятеля си, а не неговите недостатъци. Но този, който си мисли, че е малко по-високо от приятелите си, не може повече да се обединява с тях.
Освен това, е важно по време на срещата да бъдат сериозни, така че да не се изгуби намерението, тъй като това е причината на тяхното събиране. И да се ходи смирено, което е много важно, да се привикне външно да изглежда несериозно. Но истината е, че в сърцата им гори огън.
Все пак, за малки хора, по време на събрание човек трябва да е внимателен да не следва думи и дела, които не водят до целта на събранието – това, че те трябва да постигнат сливане с Твореца. Относно сливането, виж книгата «Даряването на Тора» (ивр. – стр. 168).
Но когато човек не е сред приятелите си, най-добре е да не показва нищо от намерението на сърцето си и да изглежда както всички други. Това е значението на “ходи смирено с Господа твоя Бог”. Съществуват и по-възвишени интерпретации на това, но простото обяснение е също велико нещо.
Така че е добре при обединението на приятелите да има равенство между тях, за да може всеки да отмени себе си пред другите. И трябва да има внимателно наблюдение над обществото, не позволяващо лекомислие, тъй като лекомислието разрушава всичко. Но както споменахме по-горе, това трябва да е вътрешна работа.
Въпреки това, в присъствието на някого, който не е принадлежи към това общество, не трябва да се показва никаква сериозност, а да се получи съответствие с човека, който вече е дошъл. С други думи, избягвайте да говорите за сериозни неща, а само за такива, които са подходящи за този, който вече е дошъл и се нарича “неканен гост”.