Статия 30 1987-1988 г.

От казаното ще разберем същността на събранието на приятелите: какво следва да говорят, когато те се събират. Преди всичко, всеки е длъжен да има ясната цел, че резултатът от събранието трябва да бъде любовта към приятелите. Когато всеки от приятелите пробужда любов към другия, това се нарича любов към ближния. Това е целта. За да се е роди това мило бебе е необходимо да се изпълнят действия, които да предизвикат любов. А в понятието любов има две нива:

А. Естествена любов, заради която човек не е длъжен да полага усилие. Той трябва да внимава, за да не развали (даденото от) природата.

Б. Любовта, произлизаща за сметка на това, че един прави добро на друг. Това е също естествено, доколкото, този който дава подарък на другия, предизвиква любов към себе си. Затова когато се събира група от хора, които искат заедно, да работят над любовта към приятелите, всеки е длъжен, доколкото е възможно да помага на другия.

И в това има много градация, доколкото никой не прилича на другия. Потребностите на един не се явяват потребности за друг. Но по един въпрос всички са равни: на всеки от приятелите е необходимо добро настроение. Въпреки това, ако в приятелите няма добро настроение, това не означава, че в тях има еднаква потребност, защото всеки има своя причина, поради която в него няма радост.

Затова всеки трябва да помисли, как може да създаде добро настроение на другия. И поради това трябва да бъдем внимателни, за да не произнасяме думи, които да натъжат групата, защото по негова вина, всеки ще се почувства зле. И тогава по пътя за дома си, той се пита, какво спечелих от пребиваването си групата, да знам, че моето състояние е ниско и аз за това трябва да съжалявам. Получава се така че срещата с групата ме е довела до тъга. Ако е така, то жалко за времето. Със сигурност би било по-добре да не ходя там. И разбира се той ще си каже, че следващия път, ако на мен ми се наложи да ходя в групата, аз ще им дам доказателства, че мога да ги избягвам.

И от това следва, че всеки е длъжен, да се старае, да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, така че всеки член да може да си каже, че сега започва нова страница в работата. Тоест до идването му в групата той е бил разочарован в своето напредване в духовната работа. А сега приятелите са му дали дух на живот и пълна надежда,  за достигне с  тяхна помощ, на увереност и сили за преодоляване. Затова сега той чувства, че може да достигне до съвършенството. И всичко това което е било важно, и е стояло срещу него, като огромна планина, и той е мислил, че не е способен да я покори, и това действително е голяма пречка, а  сега той мисли, че е просто нула. И всичко е получил от силата на групата, защото всеки се е постарал да внесе дух на одобрение и свежа атмосфера в групата.

Но какво човек може да направи във времето когато чувства тъга, както относно материалното, така и относно духовното състояние, а трябва да отиде в групата? И още казали са мъдреците: ”Грижата в сърцето на човека говори с другите”. Тоест да поговорим с приятелите, може би те могат да помогнат. Ако е така, как може да говорим, че всеки е длъжен да създаде в групата добро настроение, когато в него го няма. Но има правило: ”Не може да дадеш  това, което го няма в теб” Как може да направи така, че да даде нещо на приятелите и да повдигне настроението на групата?

И няма друг съвет, освен необходимостта да следва дясната линия. Тоест преди всичко той отива към любов между приятелите и е длъжен да прочете статията (Шамати 40) на Баал Сулам, където той обяснява, че дясната линия означава „Над знанието” От тука той ще получил сила и идвайки в групата, да вдъхне във всеки, повече или по-малко, духа на живота. И от това всички  приятели ще получат радост, поддръжка и увереност.  

И не трябва да се пробужда по време на събранието на приятелите лявата линия. Единствено когато човек е насаме, той може да работи с лявата линия, но не повече от половин час на ден. Основната работа на човека се заключава именно в това, да се напредва в дясната линия. А двама човека по между си не трябва да обсъждат лявата линия, само по такъв начин те ще получат помощ от групата.

Най-лошото е когато човек идва в групата и вижда, че цялата група се намира в състояние на падение и как може той да получи от тях сила? В такъв случай, той е длъжен да оправдае всички. И от тук разбираме отговора на въпроса, каква е връзката между указанията ”купи си приятел” и изискването да оправдая приятеля си. Ако човек иска да придобие нещо от групата, той е длъжен да оправдае приятелите си, в такъв случай той може да получи от приятелите помощ в работата, доколкото има от кого да я получи. Ако той счита, че стои с глава над цялата група, от кого тогава той може да я получи. И за това мъдреците са казали:”Ти си длъжен да оправдаеш всеки човек”. Излиза, че главното, което е  необходимо на човека е да си купи другар, и да работи за любовта към ближния, за да може да се удостои с любов към Твореца.

Все пак приятелите основно трябва да говорят по между си за величието на Твореца. Защото съгласно степента на величието на Твореца, което човек си представя  в същата степен той отменя себе си пред Твореца. Ние виждаме в природата, че малкия се отменя пред големия, това не се отнася само към духовното, а касае също и нерелигиозни хора. Означава, че Твореца е направил това в природата. Получава се, че когато приятелите говорят за величието на Твореца, в тях се пробужда желание да се отменят пред Твореца, доколкото те започват да усещат, стремеж и силно желание да се съединят с Твореца.

И следва да помним, че доколкото  приятелите могат, да оценят важността и величието на Твореца, те винаги са длъжни да вървят с вяра над знанието. Тоест Твореца е над това, което човек може да си представи в своя разум и трябва да се каже, че ние сме длъжни да вярваме с вяра над разума, че той управлява света с помощта на доброто. Ако човек вярва, че Твореца желае на хората единствено добро, той започва да обича Твореца, докато не  достигне състоянието ”възлюби своя Творец с цялото си сърце и душа“. И това човек е длъжен да получи от своите приятели.

Постижението на величието е възможно именно с помощта на групата. И каквото е написано в книгата „Даряването на Тора”(стр.141), където се говори за отношенията на ученика и рава (учителя), това се явява главното и  по отношението на величието на Твореца. И такива са неговите думи: ”постижението на величието зависи изцяло от обкръжението“. И е невъзможно един човек да направи каквото и да е. Има две условия, които трябва да се съблюдават при постигането на величието:

- Винаги изслушвам и приемам оценката на обществото в степента на тяхното старание в това;

- Обкръжението е длъжно да бъде голямо, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя”.

И, за да приеме първото условие, всеки ученик е длъжен, да усеща себе си, като най-малкия от всички другари. След това той ще бъде в състояние да получи степен на величие от всеки, доколкото големия не може да получи от малкия, още повече да се проникне от неговите думи, но само малкия възприема оценката на големия.

Съгласно второто условие, всеки ученик е длъжен да превъзнася достойнствата на приятелите си и да ги почита, като най-великите хора от поколението. Тогава обкръжението ще му въздейства по такъв начин, както ако то би било действително голямо, ”доколкото качеството е по-важно от количеството”.

Но какво да прави приятеля, ако му е нужна помощ от приятелите? Както бе казано по-горе, не трябва да се разказва на събранието на приятелите за лоши неща, които могат да натъжат. И отговора на този въпрос е, че човек е длъжен да каже за това на някой другар, който му е най-близък. А този приятел е длъжен да поговори с групата, но не в това време, което е определено за постоянното събрание на приятелите. Тоест, той може да поговори с цялата група заедно, но не във времето на постоянното събрание на приятелите. Може да се направи специално събрание на приятелите заради този другар, който се нуждае от помощ.

По въпроса “купи си приятел”, трябва да се обясни понятието „купи”, какво означава, трябва да му се заплати и с помощта на това плащане, да го купиш. А какво му плаща? Може да се каже, че заплащането се дава за труд. Тоест понякога човек иска да купи, например красив шкаф, който струва, да речем две хиляди долара. И той казва на продавача, че няма пари, да го заплати, но той е чул, че този търси работник за половин месец. И за това вместо да заплатя с пари за шкафа, аз ще поработя при теб за тази сума пари, които съм длъжен да заплатя. И разбира се, продавачът се съгласява. Ние виждаме, че заплащането може да бъде извършено със замяна.

И точно така е и при нас по отношение на любовта към приятелите. В това време, когато човек е длъжен да оправдае приятелите, това се явява голямо усилие и не всеки е съгласен на това. И понякога има по-трудна ситуация, тоест понякога, човек вижда, че другарят го пренебрегва. И даже повече от това, когато разбере за злословие, тоест когато един от приятелите е чул, че друг е казал за него такива неща, които не е добре приятелите да говорят един за друг. И той е длъжен да се пречупи, и да го оправдае, и това е огромно усилие. Получава се така, че с помощта на усилието той плаща и това е по-важно от плащането с пари.

Но ако човек говори за него лошо, то от къде приятелят ще вземе сили да го обича и е очевидно, че той го ненавижда, иначе не би говорил за него  такива лоши неща. И ако е така, какъв е смисъла от това да го оправдава? Отговорът е в това, че любовта към приятелите, се основава на любовта към ближния, благодарение на което можем да достигнем до любовта към Твореца, това е нещо противоположно на това, което е прието между  приятелите. Това означава, че въпроса за любовта към ближния не е в това, че приятелите ще го обичат. А това, че аз съм длъжен, да обичам приятелите. И ако е така, то за мен не е важно, че приятел говори за мен лошо и несъмнено ме ненавижда. Ако човек иска да купи любовта на приятелите си от любовта към ближния, той е длъжен да претърпи поправяне, за да заобича другия.

Затова когато човек прилага усилия и го оправдава, това се явява чудесно средство, когато благодарение на прилаганите усилия, което се нарича пробуждане отдолу, на него му се дават сили отгоре, за да може да заобича всеки другар без изключение. И това се нарича „купи си приятел”, когато човек е длъжен да приложи усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича „усилия”, когато той е длъжен да работи над разума. В крайна сметка от страна на разума, как може да се оправдае другия  в това време, когато разума показва  истинското лице на приятеля, че той го ненавижда? И ако е така, какво може той да отговори за това на своето тяло, защо той е длъжен да се принизи пред приятеля?

Отговор. До колкото той иска да достигне сливане с Твореца, наричано сравнение по свойства, тоест не мисли за своята изгода, защото това принизяване (склоняване) ни се струва толкова трудно? Причината е в това, че той е длъжен да анулира своето себелюбие и през целия си живот, който той иска да преживее, да мисли единствено за това, как да работи в полза на ближния, като се започне с любов към  ближния между приятелите и (се стигне) до любов към Твореца.

В такъв случай, съвсем обратно, именно тук той може да каже, че в нито едно действие, което изпълнява, няма никаква лична заинтересованост. Разумът го заставя да мисли за това, че приятелите са длъжни да го обичат, а той преодолявайки своя разум, върви с вяра над знанието и говори, че само за себе си не си струва да се живее. Не винаги човек се намира на такова  стъпало, че да може да каже така, но във всеки случай това се явява цел на неговата работа, затова в него вече има, с какво да отговори на своето тяло. И от казаното следва, че преди човек да дойде на събранието на приятелите, той е длъжен да помисли, какво той може да даде на групата, така че да повдигне в нея духа на живота. И в  това няма разлика между „бедни на познания” и „богати на познания”, доколкото мислите на човека, са за това за което мисли, даже ако нищо не знае, той е длъжен  да се моли за помощ и да вярва, че Твореца чува молитвата.