Научно изследване на ползите и необходимостта от работата за Твореца на експериментална основа

"И вълкът ще живее до агнето. Тигърът ще лежи с козлето и телето, и младият лъв, и волът ще бъдат заедно, и малкото момче ще ги управлява." (Пророк Йешаягу 11)

„И ще бъде този ден: Творецът отново, за втори път ще протегне ръка, за да върне онези от своя народ, останали в Асирия и Египет, в Патрос и Кушай, в Ейлам и Синарк, в Хамат и на морските острови." (Вавилонски талмуд, Трактат на Окцин)

Рав Шимон бен Халафта казал „Творецът не е счел за необходимо да даде на Израел друго благословение, освен мир, както е казано:„ И Творецът дал сила на своя народ, благословяйки го с мир ".

След като в предишните статии обясних общата форма на служене на Твореца, същността на която не е нищо повече от любов към ближния, което на практика може да се определи като „отдаване на ближния".

И може да се каже, че осигуряването благо на ближния е практическа част от проявата на любов към него. Следователно любовта към ближния може да бъде определена като „отдаване на ближния", което е най-близо до съдържанието ѝ и е призвана да ни помогне да не забравим намерението.

И след като сме се убедили в правилността на този метод на работа за Твореца, трябва да проверим дали нашата работа се основава само на вяра, без никаква научна основа, или има също и експериментална основа за това, което искам да докажа в тази статия.

В началото, разбира се, искам да представя добре самата тема. Кой е Той, който приема нашата работа?

Не съм почитател на формалната философия и мразя всякакъв вид изследвания, проведени на теоретична основа и както знаете, повечето хора от моето поколение са съгласни с мен, защото прекалено много време опитвахме в тази област. И се знае, че ако основата се клати, тогава с най-малкото движение цялата сграда ще рухне. Затова тук не пиша нито една дума, която да не е издържала изпитанието на опита - започвайки с простото осъзнаване, за което няма разногласие, след това напредвайки и получавайки доказателства по аналитичен път, до познаване на най-възвишените обекти. Като се има предвид това, ще преминем през синтеза и ще покажем как простото осъзнаване ни позволява да потвърдим на практика работата на Твореца.

Контрасти и противоречия на управлението

Всеки здравомислещ човек, гледайки реалността около нас, ще намери в нея две противоположности. Когато разглеждаме творението от гледна точка на неговото съществуване и оцеляване, се набива на очи постоянното управление, дълбочината на мъдростта и степента на талант, които изумяват въображението както по отношение на цялата реалност, така и на нейните части.

Да вземем за пример съществуването на човешкия род. Любовта към децата и удоволствието да бъдем родители е основната причина за раждането на деца. И тази причина е доста основателна, за да може цялата породена от нея система да се справи отлично със своята роля.

Капката-носител от същността на бащата се поставя от природата в безопасно, направено с голяма мъдрост място за зараждане на живота, където всеки ден получава точно това, от което се нуждае. Природата също се е погрижила да създаде невероятна люлка в утробата на майката, където никой не може да навреди на новия живот. И се грижи за него с умението на художника, като не го оставя без надзор дори за секунда, докато новият живот не набере достатъчно сили, за да влезе в нашия свят, а след това природата му дава за кратко време силата и смелостта, достатъчни да разрушат стените, които го заобикалят, и тогава, като опитен герой, свикнал с битките, то разрушава бариерата и се ражда.

Но дори и тогава природата не се отвръща от него, а като милостива майка внимателно го прехвърля на любящи баща и майка, на които сега може да бъде поверена грижата за новия живот, които ще се грижат за него през цялото време, докато е още слаб, докато порасне и ще може да се грижи за себе си и да се справя сам, със собствени сили.

И също както за човека, природата се грижи за всички видове творения: за животните, растенията и за неживото ниво на творението. И тя го прави разумно и милостиво, за да осигури самото им съществуване и продължението на рода.

Ако обаче погледнете от гледна точка на получаването на необходимото за оцеляване и приспособимост към съществуването в тази реалност, ще забележите безпорядък, сякаш няма управляващ, няма надзор и всеки прави това, което иска, и всеки изгражда собственотo благополучие за сметка на нещастието на другите, и грешниците набират сила, а праведните са тъпкани без жалост.

И знай, че това противоречие, забележимо за всеки образован и чувствителен човек е занимавало човечеството още от древни времена. И има множество методи, оправдаващи тези две противоречия в управлението на природата, съществуващи в един свят.

Първа теория: природа

Това е една много древна теория. Изхождайки от тези набиващи се на очи противоречия, без да намерят начин да ги изгладят, са стигнали до общото предположение, че Творецът строго контролира съществуването на това, което Той е създал - така че нищо да не се изплъзне от Него и Той няма нито разум, нито чувства.

Следователно, въпреки че Той създава и управлява реалността с голяма мъдрост, достойна за всякакво удивление, самият Той няма разум и не го е направил според разума, защото ако имаше разум и чувства, разбира се, не би допуснал такава бъркотия в получаването на поминък в нашата реалност - без милост и жалост към мъчениците. В съответствие с това, нарекли тази теория „Природа", което означава управление без разум и чувства. Следователно няма на кого да се ядосваме, няма на кого да се молим и няма пред кого да се оправдаваме.

Втора теория: две сили

Има такива, които са отишли по-далеч, тъй като им било трудно да се съгласят с предположението, че всичко се контролира от природата. Тъй като виждат, че управлението върху съществуването на реалността се осъществява с голяма мъдрост, която надвишава човешкия ум, те не могли да се съгласят, че този, който ръководи всичко, може да е неразумен. Тъй като е невъзможно да дадеш това, което самият ти нямаш. И не можеш да научиш на нещо друг, ако самият ти си глупак.

И как може да се каже за този, който организира всичко това по чудо, че не знае какво прави и всичко се е случило случайно, като се знае, че случайността не може да извърши никакви разумни действия. И нещо повече, да обезпечи вечен ред на съществуване.

И така стигнахме до втората теория, според която има двама управляващи: единият е Творецът, който твори добро, а другият - Творецът, който твори зло.

И те развили тази теория, подкрепяйки я с различни доказателства и примери.

Трета теория: многобожие

Този подход произлиза от втората система на "двете сили", когато всяко действие е разчленено и отделено от общите действия, като: сила, богатство, власт, красота, глад, смърт, бедствия и т.н. - и поставили специален създател и управител над всяко от тях. И го разширили по свое желание.

Пета теория: Прекратил опеката

Напоследък, когато хората придобили мъдрост и видели по-силна връзка между всички части на творението, те напълно се отказали от идеята за политеизма (многобожието) и затова отново възникнал въпроса за противоречията, изпитвани във Висшето управление. И тогава била изложена нова теория, която се състои в това, че всъщност Творецът и Ръководителят на реалността е мъдър и разумен. Обаче от височината на Неговото величие, с която нищо не може да се сравни, светът Му се вижда като горчично семенце и нищо не струва в очите му. И не си струва Той да се занимава с такива дребни дела и затова съществуването ни е толкова случайно и всеки прави каквото си иска.

Наред с горните теории са съществували и религиозни доктрини за Божественото единство, които не разглеждам тук, защото просто исках да покажа източниците на различни неправилни теории и удивителни предположения, които, както знаете, господствали и са били широко разпространени в различни периоди на различни места.

Така основата, върху която са изградени всички горепосочени теории, е възникнала и се родила на бял свят от противоположността и противоречието между двата вида управление, които се усещат в нашия свят.

И всички тези теории били предназначени не за друго, а за преодоляване на дълбоката пропаст и обединяване на частите в едно цяло.

Светът обаче все още действа такъв, какъвто е и тази огромна и ужасна пропаст не само не се стеснява, а напротив, се превръща в ужасна бездна, без видим изход от нея и надежда за спасение. И като се гледа на всички неуспешни опити, описани по-горе, до които човечеството прибягва от няколко хиляди години до наши дни и които не са донесли полза, задавам въпроса: може би няма смисъл да молим Твореца да поправи този разрив, защото това главно поправяне е в ръцете ни?

Задължението за внимателно отношение към законите на природата

Всички разбираме, осъзнавайки дори на просто ниво, че човек трябва да живее в общество. С други думи, без обществото той не може да съществува и да изкарва прехраната си.

И според това, представи си случай, в който например виждаме, че някой индивид се отдалечава от обществото на безлюдно място и живее живот, пълен с мъка и страдание, защото поради слабостта си той не може да осигури сам нуждите си. В крайна сметка той няма право да се сърди на съдбата си и на Висшето управление. И ако той все още прави това, тоест се възмущава и проклина горчивата си участ, тогава само разкрива и провъзгласява собствената си глупост. Всъщност, докато Висшето управление подготвя за него удобно и желано място в обществото, няма оправдание за бягството му в безлюдно място. И такъв човек не е достоен за съжаление, защото той противоречи на природата на творението, въпреки факта, че има инструкция да живее, както Висшето управление му диктува. И затова няма жалост за него. И с това е съгласно цялото човечество, без изключение.

Мога да допълня това и поставяйки го на религиозна основа, да го формулирам по този начин: тъй като управлението на творението идва от Твореца и без съмнение във всичките Му действия има цел (в края на краищата няма безцелно действащ). Тогава всеки, който нарушава някой от законите на природата, вреди на целта, към която вървим. Тъй като без съмнение, целта е изградена върху всички закони на природата, без изключение. И умният работник дори на косъм няма да намалява и не ще добавя в своите действия, необходими за постигане на целта.

И затова ще бъде наказан от природата нарушаващият дори един закон, тъй като това нарушение причинява ущърб и вреди на цялата цел, която Творецат е установил. Следователно ние, създадените от Твореца, не трябва да го съжаляваме, защото той осквернява законите на природата и омаловажава целта на Твореца. Това е моето мнение.

Смятам, че не си струва от който и да е било да спори за формата, в която излагам думите си, защото същността на закона е една. В крайна сметка, в какво е разногласието? Дали отричат знание и цели в Управляващия природата, или казват, че Той е невероятен мъдрец, че има знание и чувства, и че има цел в Неговите действия, в крайна сметка всеки признава и се съгласява, че е възложен на нас дълга да изпълняваме заповедите на Висшето управление, с други думи - законите на природата. И всички признават, че нарушаващият заповедта на Висшето Управление е достоен за наказанието, наложено му от природата, и наказанието е дори желателно за него и никой не бива да съжалява за това. Тоест същността на закона е една и между нас няма разногласия, освен в мотива - някои го възприемат като задължителен, но според мен е целенасочен.

И за да не се налага да използваме тези две имена в бъдеще: природата и Управляващия, тъй като, както вече доказах, няма разлика в прилагането на техните закони, по-добре да стигнем до по-задълбочено сравнение и да приемем мнението на кабалистите, че числовият израз на думите "природа" (Тева) и "Елоким" (Творец) е един и същ и възлиза на 86. Тогава законите на Твореца могат да бъдат наречени заповеди на природата и обратно, тъй като те са едно и също. И не е нужно да говорим повече.

Сега е много важно да погледнем заповедите на природата, за да разберем какво изисква тя от нас, за да не бъдем безмилостно наказани от нея. Вече казахме, че природата задължава човека да живее живота на обществото и това е просто. Трябва обаче да разгледаме заповедите, които природата ни задължава да изпълняваме от тази гледна точка, тоест от гледна точка на обществото. Ако погледнем най-общо, то в обществото ни е поверено изпълнението само на две заповеди, които могат да бъдат определени като „кабала" - получаване и „ашпаа" - отдаване. Тоест, всеки член на обществото е задължен от природата да получава всичко необходимо от обществото, но също така е длъжен да даде на обществото, като работи за неговото благо. И ако не изпълни поне една от тези две заповеди, той ще бъде безмилостно наказан.

Относно заповедта за получаване не се нуждаем от многобройни наблюдения. Тъй като наказаниието следва веднага и незабавно, не можем да го пренебрегнем. Що се отнася до втората заповед за „отдаване на обществото", когато наказанието не само не идва веднага, но и ни засяга не пряко, а косвено, то тази заповед не се изпълнява правилно.

Затова човечеството се пържи в тиган над ужасен огън, а разрушенията, гладът и техните последствия не са го оставили досега. И е удивително, че природата като професионален съдия ни наказва в съответствие с нашето развитие, тъй като е ясно, че с развитието на човечеството и постигането на икономически и технологичен прогрес, страданията и мизерията ще се увеличават.

Такава е научната и практическа основа на факта, че чрез управлението на Твореца ние сме били обособени от цялата природа да изпълним заповедта за „отдаване на ближния" с пълна точност. Да, така че никой от нас да не би намалил усилията си, като работи в пълната степен, необходима за просперитета и благополучието на обществото. И докато ние мързелуваме да изпълним това напълно, природата няма да спре да ни наказва и да ни отмъщава.

И въз основа на ударите, които получаваме в нашето време, трябва да вземем предвид мечът, надвиснал над нас в бъдеще, и да направим правилния извод, че природата ще ни победи и ние ще бъдем принудени заедно, като един, да изпълняваме нейните заповеди в пълната степен, изисквана от нас.

Доказателство за работата на Твореца, базирана на опита

Все пак човекът, който възприема критично моите думи, все още има въпроси. Наистина досега само съм доказал необходимостта от работа за хората, но къде е практическото доказателство, че е необходимо да се изпълняват заповедите заради Твореца?

Но самата история се погрижила за това и е подготвила за нас неопровержими факти, които са ни напълно достатъчни да оценим изцяло и да направим изводи, които са несъмнени. Тъй като всички виждаме как огромно многомилионно общество в такава страна като Русия, заемащо площ надвишаваща площта на цяла Европа, разполагайки с минерален резерв, без почти никакви аналози в целия свят, решило да приложи колективното земеделие на практика и на практика ликвидирало цялата частна собственост.

И тъй като никой не е имал друга грижа, освен грижа за благополучието на обществото, на пръв поглед те вече са разбрали всички благословения на заповедта „отдаване на ближния си" в пълния му смисъл, доколкото човешкият ум може да постигне. И в същото време погледнете какво им струвало това. Вместо да се издигат и да изпреварват буржоазните страни, са потъвали все по-ниско и по-надолу, докато не се оказали неспособни да осигурят на работниците си дори жизнения стандарт на работниците от буржоазните страни. Дори не могли да им обещаят ежедневен хляб и възможността по някакъв начин да прикрият голотата си. Всъщност този факт е поразителен, защото на пръв поглед, отчитайки богатствата на тази страна и огромното население, според човешкия разум, не е трябвало да падат дотам.

Но този народ извършил един грях и Творецът не им простил. Факт е, че поверената им скъпоценна работа, която е „отдаване на ближния си" и която те не започнали да изпълняват, е трябвало да бъде заради Твореца, а не в името на човечеството. И поради факта, че те не са свършили работата си за Твореца, от гледна точка на самата природа те не са имали право на съществуване.

Всъщност, ако си представите, че всеки от това общество би се опитал да изпълни заповедта на Твореца, както е написано: „Обичай своя Творец с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество", и в съответствие с това би се погрижил да удовлетвори нуждите и исканията на своя ближен дотолкова, колкото е отпечатано в него, да се грижи за собствените си нужди, така като е написано: „Обичай ближния си като себе си" и целта на всеки по време на работата му за доброто на обществото да бъде самият Творец - тоест работникът би очаквал от своята работа за обществото, че по този начин ще бъде обединен с Твореца, източника на цялата истина и добро, цялата радост и удоволствие - тогава без съмнение те щяха да се издигнат в рамките на няколко години в благосъстоянието си над всички страни на Земята, взети заедно. Защото тогава те биха имали възможността да използват природните богатства, с които земята им е толкова богата, и те наистина щяха да станат пример за всички страни и биха били наречени благословени от Твореца.

Въпреки това, когато цялата работа за отдаване на ближния се извършва само в името на обществото - това е една разклатена основа: в края на краищата кой и какво ще накара даден човек да отдава в името на обществото?

Невъзможно е да се надяваме, че безжизненият принцип ще даде мотивация - силата да се движат, дори и на достатъчно развити хора, да не говорим за неразвитите. И възниква въпросът: откъде работникът или земеделецът ще получи достатъчно сила, за да го мотивират да работи? В края на краищата количеството дневен хляб, който получава, няма да намалее или да се увеличи поради факта, че харчи силата си и не вижда никаква цел и награда пред себе си. Онези, които изучават природата, знаят, че човек не може да направи дори и най-малко движение без движеща сила - тоест без да подобри по някакъв начин положението си. Например, когато човек премести ръцете си от стол на маса, това се случва, защото смята, че като е опрял ръце на масата, ще се чувства по-комфортно и ако не е мислил така, би оставил ръцете си на стола през всички седемдесет години от живота си, да не говорим за повече усилия.

И ако кажеш, че има съвет за това, да им сложите надзиратели, така че да накажат всички, които са мързеливи да работят и да вземат ежедневния му хляб от него, тогава откъде самите пазачи ще получат движеща сила за тази работа? В крайна сметка да сме на определено място и да контролираме хората, за да ги накараме да работят, само по себе си е голямо усилие, може би дори повече от самата работа. И изглежда така, сякаш някой иска да запали кола без гориво.

И затова тяхното установяване вече е осъдено на унищожение от самата природа, тъй като природните закони ще наказват хората, тъй като те самите няма да могат да изпълняват постановленията на природата - да отдават на своите ближни в името на Твореца, в тази работа да стигнат до целта на сътворението - да се слеят с Твореца, което е описано в статията "Даряването на Тора." Сливането, което идва на работника с изобилие от непрекъснато нарастващо голямо удоволствие, умножено до желаната степен на възвишение в познаването на истината за Твореца и развиващо се, докато не се удостои да получи голямото чудо, намек, за който е написано: „Никой няма да види Твореца освен теб".

И представете си, ако селянинът и работникът почувстват тази цел по време на работата си в полза на обществото, тогава естествено няма да имат нужда от надзиратели, тъй като те вече ще имат абсолютно достатъчна движеща сила, за да положат огромни усилия, преди възвисяването на обществото до върха на щастието.

И истината е, че разбирането на това изисква огромни усилия в правилната посока. Но всички виждат, че нямат право да съществуват, освен по законите на упоритата природа, която не знае отстъпки. И това е всичко, което исках да докажа тук.

Както вече доказах по-горе, разчитайки на експерименталните данни, историческата практика, която се проявява пред очите ни, че в света няма друго лечебно средство за човечеството, освен приемането на закона на Висшето управление - „отдаване на ближния в името на Твореца", включително, както е писано, в два аспекта.

Първият от тях: „обичай ближния като себе си", което е същността на тази работа и означава, че степента на усилията за отдаване на ближния в името на щастието на обществото, трябва да бъде не по-ниска от степента на естествената потребност на човека да се грижи за своите нужди. Освен това, грижата за доброто на ближния трябва да бъде пред грижата за доброто, както е описано в статията „Даряване на Тора".

И вторият аспект е „възлюби Твореца с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество", целта на която задължава всеки момент, в който се грижи за доброто на ближния си, да направи това само с цел да намери благоволение в очите на Твореца, да може да каже, че изпълнява Неговото желание.

И ако искате (да Ме слушате) и да се подчинявате, ще се присъедините към земните благословения (Исай 1:19), а бедните и всички, които са изтощени и поробени, ще изчезнат от земята и щастието на всеки ще надмине всяка мярка. Но докато се отказвате и не желаете да сключите съюз за извършване на работа за Твореца до степен, описана по-горе, природата и нейните закони ще бъдат готови да ни отмъстят и няма да ни дадат покой, както беше доказано по-горе, докато не ни победят и не се подчиним на тяхната сила във всичко, което тя ни сочи.

И по този начин дадох на читателя научно и практическо проучване, базирано на анализ на експериментални данни, доказващо абсолютната необходимост всички хора да поемат работата за Твореца „с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество".

Обяснението на Мишна: „Всичко се дава назаем и капанът е поставен за цял живот."

И само след всичко, което научихме по-рано, ще можем да разберем неяснотите на Мишна в „Трактата за праотците": „Той (Раби Акива) е казал, че всичко е под залог и капанът е заложен за всички живи [т.е. за цял живот]. Магазинът е отворен и продавачът отпуска заем [т.е. за Цялостен]. И книгата е отворена, и ръката пише. И всеки, който иска да вземе заем, нека дойде и го вземе. Но бирниците се връщат всеки ден и на човек се начислява, независимо дали той го осъзнава или не. И те имат на какво да разчитат. И съдът е справедлив съд и всичко е приготвено за трапезата."

Не просто така Мишна остава скрита за нас, без дори и най- малък намек за разгадаване, което ни показва, че в нея има бездънна дълбочина, която тепърва предстои да бъде разкрита. Това обаче е обяснено перфектно въз основа на знанията, които придобихме по-рано.

Промяна на формата по време на кръгооборота

Първо ще представя какво са казали мъдреците за произхода на поколенията по света. Когато виждаме телата да се променят и преминават от поколение на поколение, това се отнася само за телата. Душите, които съставляват същността на тялото, обаче не изчезват в процеса на замяна на тялото, а се отпечатват и пренасят от тяло в тяло, от поколение на поколение. И онези души, които са били в поколението на потопа, се отпечатали и преминали в поколението строители на Вавилонската кула, след това на египетското изгнание, след това в поколението на напусналите Египет и т.н. до нашето поколение и така до окончателното поправяне.

По този начин в нашия свят няма нови души, които се обновяват като тела, но има само определен брой души, които се въртят в кръгооборота на промяна на формата, обличайки се всеки път в ново тяло, в ново поколение. Следователно, от гледна точка на душите, всички поколения от началото на Сътворението до Крайното поправяне се определят като едно поколение, което продължава да живее в продължение на няколко хиляди години, докато се развие и достигне състоянието, в което трябва да бъде. И от тази гледна точка изобщо няма значение, че през това време всеки е сменил тялото си няколко хиляди пъти, тъй като душата - същността на тялото, не е страдала от тези промени.

И има многобройни доказателства за тази дълбока мъдрост, наречена „тайната на кръгооборота на душите", за обяснението на която няма място. Но трябва да се отбележи, че тайната на кръгооборота на душите се простира и до най-малките осезаеми частици от реалността, всяка от които се движи по своя собствен път на вечния живот. И въпреки факта, че в съответствие с нашите сетивни органи всичко съществуващо изчезва, това е само според нас. В действителност има само кръгооборот и всяка частица няма секунда покой, като е в постоянното движение на кръгооборота на промяна на формата, без да губи нищо от същността си по този път, както потвърдиха физиците.

Сега се обръщаме към обяснение на казаното в Мишна, че „всичко е под залог". И това е така, сякаш някой е дал назаем на приятел определена сума пари за собствен бизнес, да бъде партньор в печалбата. И за да бъде сигурен, че няма да загуби парите си, той ги дава под залог, което го освобождава от всякакви страхове.

Така е и в създаването на света и неговото съществуване. Творецът го е създал за хората, така че с Негова помощ те постигат тази възвишена цел - сливане с Твореца, както е посочено в статията „Даряването на Тора". Трябва обаче да се разбере - кой ще принуди човечеството да върши делото на Твореца, да постигне в крайна сметка тази възвишена и величествена цел? Това ни казва Раби Акива: „всичко е назаем". Тоест всичко, което Творецът е предопределил в създаването и е дал на хората, не се дава като безстопанствено имущество. Той е обезпечил залог за Себе Си. И ако попитате, каква гаранция Му е дадена?

На това е отговора: "и капана е заложен за цял живот." Това означава, че Творецът е подготвил толкова великолепен капан за човечеството, че никой няма да избяга от него и ще трябва да прекара целия си живот в този капан, и ще бъде принуден да поеме работата за Твореца, докато не достигне величествената цел. Това е гаранцията на Твореца, която Му гарантира, че няма да бъде измамен от творенията.

И допълнително е обяснено по-подробно: „магазинът е отворен". Означава, че въпреки факта, че в нашите очи този свят изглежда като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе стоките и всичко, което душата поиска безплатно и без да поглежда назад, - Раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинерът дава назаем". Тоест, въпреки факта, че тук не виждате никакъв собственик, знайте че има собственик и че той не изисква да му платиш. То е, защото ти дава назаем. И ако попитате: как се знае сметката, отговорът е: „и книгата е отворена, и ръката пише". Тоест има обща книга, в която всяко действие се записва, без изключение. И смисълът на това е, че има закон за развитие, изсечен от Твореца в човечеството, който винаги ни тласка напред.

Това означава, че грешните действия в поведението, които са общи за човечеството, сами по себе си са причина за добри състояния, т.е., създават ги сами. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предишното лошо състояние.

Всъщност оценката на доброто и злото не трябва да се дава чрез оценяване на състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, което приближава човечеството до целта, се счита за добро, а отделящото го от целта се счита за лошо. Само на това се основава „законът за развитие", според който вина и грях за състоянието са причина за възникването и процеса на изграждане на добро състояние.

А времето на съществуване на всяко състояние е строго определено време, необходимо за нарастване на количеството зло, съдържащо се в състоянието, до такова ниво, че обществото вече не може да бъде в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го унищожи и да премине към по-добро, от гледна точка на поправянето на това поколение състояние. И времето на съществуване на това състояние също продължава, докато искрите на злото в него се издигнат и узреят до такава степен, че да стане невъзможно да го понесем. И тогава те отново ще трябва да разрушат това състояние и на негово място да изградят по-удобно.

И така едно след друго състоянията се редуват и те се проверяват едно по едно, стъпка по стъпка, до състояние, което е толкова поправено, че в него няма да има абсолютно никаква искра зло.

Така установяваме, че същността на всички семена и зърна, от които растат и произхождат добри условия, не е нищо повече от самите непоправени състояния. Тоест всички жестокости, които се разкриват и излизат от ръцете на грешниците на поколението, се събират едно с друго и се претеглят, докато придобият такава тежест, че обществото повече не може да издържи. И тогава те се издигат, унищожават и създават по-желано състояние. Това показва, че всяко отделно зло се превръща в условие [на] силата на отхвърляне, поради което се развива праведно състояние.

И ето думите на Раби Акива: „Книгата е отворена и ръката пише", което означава, че всяко състояние, в което се намира това или онова поколение, е като книга, а всеки, който върши зло, е като ръка, която пише. Тъй като всяко зло е издълбано и записано в книга, докато не се натрупа до такава степен, че обществото вече не може да бъде в него. И тогава те разрушават това лошо състояние и преминават, както беше казано, в по-желано състояние. И всяко действие се взема предвид и се записва в книгата, тоест в състоянието, както беше казано.

И се казва: "Всеки, който иска да вземе заем, нека да дойде и да вземе." Тоест, всеки, който вярва, че светът не е отворен уличен магазин без стопанин, но в неговия магазин има магазинер и той изисква от всеки купувач да му плати желаната цена за стоките, които взема от магазина. Което означава, че той трябва да се опита да върши работата за Твореца, докато използва този магазин, както трябва така, че да гарантира постигането на целта на Сътворението, както желае Творецът. Такъв човек се счита за "готов да вземе заем", защото дори преди да посегне да вземе нещо в този свят - в магазина, той го приема като заем, за да плати определената цена.

А това означава, че той приема задължението да работи и да постигне целта на Твореца през времето, докато използва магазина, и гарантира, че ще изплати дълга, ще го изплати, когато постигне желаната цел. Следователно той се нарича желаещ да вземе заем, защото се обвързва с гаранция да изплати дълга.

Раби Акива ни описва два типа хора. Първият тип са тези, които вярват, че „магазинът е отворен" и се отнасят към този свят като към отворен магазин без собственик - продавач в магазина. И казва за тях: „Книгата е отворена и ръката пише". Тоест, въпреки факта, че не виждат никаква сметка, все пак всичките им дела са записани в книгата, както беше споменато по-горе. Така законът на развитието, изсечен в творението не по волята на човечеството, действа, когато действията на грешниците неизбежно пораждат добри действия.

Вторият тип хора се наричат „готови да вземат заем". Това са тези, които се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от магазина, не просто го вземат, а го вземат назаем, обещавайки на собственика да заплатят определената цена, тоест, чрез заема да се удостоят с крайната цел. И той казва за тях: "Всеки, който иска да вземе заем, нека да дойде и да вземе."

И възниква въпросът, каква е разликата между първия тип, към който крайната цел идва по принуда, чрез Закона за развитието и втория тип, до който крайната цел идва чрез собственото поробване в работата за Твореца? Не са ли двата типа еднакви при постигането на целта?

И Раби Акива продължава: „Но събирачите на данъци непрекъснато се връщат и всеки ден вземат отплата от човек, независимо дали го знае или не." И истината е, че и двамата плащат дълговете си според мярката на дълга всеки ден. И като специални сили, появяващи се по време на работата за Твореца, те се определят като верни събирачи на данъци. Всеки ден събират точния размер на дълга, докато не бъде изплатен напълно, също както силни, непоклатими сили, отпечатани в закона на развитието, се считат за надеждни събирачи на данъци. Ежедневно и в постоянен размер събират дълга, докато не бъде изплатен изцяло и това са думите му за него: „И бирниците постоянно се връщат, изисквайки отплата от човека."

Между тях обаче има разлика и огромно разстояние, изразено в определението „съзнателно" и „несъзнателно". Хората от първия тип, чиито дългове се събират от бирниците на Закона за развитието, погасяват дълговете си „неосъзнато". Надигащите се вълни, повдигнати от ураганния вятър на закона за развитие ги застигат, тласкат ги отзад и движат творенията към напредък. По този начин плащането на дълга се начислява насила, чрез прекомерно страдащи от проявата на силите на злото, които ги притискат отзад.

Хората от втория тип връщат своя дълг, който е постигането на Целта „съзнателно", по собствена свободна воля, като те отново и отново извършват специална работа, която ускорява развитието на чувството за осъзнаване на злото. Изпълнявайки тази работа, те печелят двойно:

Първата печалба е, че тези сили, проявени от работата за Твореца, са под формата на сила на привличане, като магнитна страст. И те бързат и се простират към тях по собствена свободна воля, водени от чувството на любов и няма нужда да споменаваме, че изчезват всякакви скърби и страдания, присъщи на първия тип.

Втората печалба е, че те ускоряват за себе си желаната Цел. И именно те са праведници и пророци, удостояващи се и постигащи Целта във всяко поколение.

И огромната разлика между тези, които плащат съзнателно, и тези, които го правят несъзнателно, е преимуществото на светлината на удоволствието и радостта над тъмнината на страданието и болезнените удари. И също се казва: „И те имат на какво да се надяват, а съдът е справедлив съд". Тоест на тези, които плащат съзнателно и доброволно, той обещава, че „имат на какво да се надяват". В работата за Твореца има велика сила, която може да ги доведе до възвишена цел. И те трябва да поемат тежестта на Неговото дело. А за тези, които плащат дългове несъзнателно, той казва: „И съдът е справедлив съд". На пръв поглед управлението на Твореца изглежда странно, което позволява и дава сила на всички онези несправедливости и страдания, които се проявяват в света, а човечеството безмилостно се пече в тях. И за това се казва, че този съд е "справедлив съд", защото всичко е поправено и готово за трапезата, в съответствие с крайната справедлива цел.

И най-голямото удоволствие ще бъде разкрито в бъдеще, заедно с достигането от творенията на крайната цел на Твореца, когато всеки труд, всички усилия и страдания, преминаващи през кръгооборота на поколенията и във времето, ни напомнят за образа на собственикът на къща, който работи и полага големи усилия да подготви разкошна трапеза за поканените гости. Очакваната цел, която в крайна сметка трябва да бъде постигната, прилича на трапезата, на която гостите вкусват с голямо удоволствие. И затова се казва: „Съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата".

Подобно на това може да се намери в Берешит Раба, където става въпрос за създаване на човека. „И ангелите попитали Твореца:„ Защо се нуждаеш от човек, каква е неговата роля? Защо имаш нужда от това нещастие? " И Творецът им отговорил с басня за царя, който имал дворец, пълен с всякакво добро, но нямало гости. И що за удоволствие на царя от това благо? " Те Му казали: „Творецо на света! Господи, Владика наш! Колко величествено е името Твое по цялата земя! Направи както е удобно за Тебе. "

Ангелите, които видели каква болка и страдание в бъдеще ще се стовари върху човечеството, се изненадали и попитали: защо Творецът се нуждае от това нещастие? И Творецът им отговорил, че въпреки факта, че има дворец, пълен с всичко добро, той няма други поканени гости, освен това човечество. И разбира се, когато ангелите опитали всички удоволствия, които са в този дворец, в очакване на своите гости и ги сравнили със страданията и неприятностите, които човечеството ще изпита в бъдеще, и видели, че човечеството трябва да ги издържи, заради очакващото ги благо, тогава те се съгласили със създаването на човека, в точно съответствие с думите на Раби Акива: „съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата". От самото начало на Сътворението всички хора са включени в списъка с поканените гости. И планът на Твореца ги задължава да дойдат на трапеза, съзнателно или несъзнателно.

И в казаното е цялата истина, думите на пророка ще бъдат разкрити: „И вълкът ще живее до агнето, а тигърът ще лежи с козлето и т.н." И той обяснява това: „Защото земята ще се изпълни със знание за Твореца, тъй както водата изпълва морето". Това означава, че мирът в целия свят пророкът поставя в зависимост от изпълването на света със знанието за Твореца.

Както казахме по-горе, тежкото егоистично противопоставяне между човека и ближния изостря националните отношения. И всичко това няма да отмине от само себе си и никакви съвети и трикове няма да помогнат на човечеството - ще бъде това, което трябва да бъде. В крайна сметка може да се види как нещастният болен се изкривява и се обръща от непоносима човешка болка, нанесена му от всички страни. И човечеството вече се е хвърлило в крайното дясно, както в Германия, или в крайното ляво, като например в Русия, и не само не облекчава позицията си, но още повече влошава болестта и болката. И стенанията, както ни е известно, се издигат към небето.

И няма друг съвет, освен да поемат тежестта на Твореца, познавайки Го. Тоест, да насочат действията си към желанието на Твореца и към Неговата цел, както Той ги е замислил преди сътворението. И когато действат така, очевидно е, че в работата за Твореца дори споменът за завистта и омразата ще бъде изтрит от човечеството, както ясно показах в казаното дотук. Оттогава цялото човечество ще се обедини в едно цяло, с едно сърце, изпълнено със знанието за Твореца. Защото мирът в света и познанието на Твореца са свързани помежду си.

И веднага след това пророкът казва: „И това ще стане в деня, в който Творецът протегне ръка за втори път, за да върне останалата част от Своя народ. И тези, които са прогонени от Юдея, ще бъдат събрани от четирите края на земята." Така световният мир предхожда обединението на изгнаниците.

И сега човек може да разбере думите на мъдреците: „Творецът не намери друго Кли, в което да помести Неговото благословение за Израелския народ, освен мира". Казано е: „Творецът ще даде сила на Своя народ и ще го благослови с мир". И на пръв поглед образният израз - „Кли, способно да побере благословията на Израел" изглежда странно. И наистина, как да намерите обяснение за това в написаното? Обаче написаното се обяснява с пророчеството на Йешаягу, което гласи, че световният мир предхожда обединението на изгнаниците. А думите „Творецът ще даде сила на Своя народ" означава, че когато Творецът даде на Израел – на Своя народ - сила, тоест вечно съединение, тогава „Той ще благослови Своя народ с мир". С други думи, първо ще благослови народа на Израел с благословиите на световния мир. И само след това Творецът ще протегне за втори път ръка за обединението на останалата част от Своя народ.

Казано е от мъдреците: „Благословията на целия свят предшества освобождението", защото „Творецът не намерил друго Кли, което да приеме Неговото благословение за Израелския народ, освен мира". Тоест, докато самолюбието и егоизмът надделяват между народите, израилевите синове също няма да могат да изпълняват работата за Твореца, да пречистят и да върнат на ближния си, както е писано: „и вие ще бъдете за мен царството на първосвещениците" (статия «Поръчителство»). И ние виждаме това на практика, защото влизането в земята на Израел и изграждането на Храма не би могло да се осъществи и да получи благословия без клетвата на Твореца на нашите праотци.

И е казано: „Творецът не намери Кли, в което да помести Неговото благословение". С други думи, синовете на Израел все още не са имали Кли, съдържащо благословията на праотците и все още не е изпълнена клетвата, да се благослови земята завинаги. Защото единствено мирът в целия свят е единственото Кли, което ни позволява да получим благословението на праотците, както се казва в пророчеството на Йешаягу.