Чуто на 10-ти Елул

   «Щастлив е човекът, не забравящ за Теб и прилагащ усилия заради Теб» (от молитва). Докато човек върви «в бяла светлина» (в разкриване), той винаги трябва да помни, че се е удостоил само благодарение на това, че се е съгласил да приеме върху себе си състояние на «чернота». И трябва да прилага усилия именно «заради Теб», за да се държи за Твореца, както е казано: «Всички вярват в това, че Той е Бог на вярата». И въпреки че човек сега не вижда никаква необходимост да работи във вяра, тъй като всичко е разкрито пред него – все пак е длъжен да вярва над знанието, че има възможност да се укрепи във вярата повече.

   И в това е смисълът на казаното: «И видял Исраел велика сила... и уверили се те в Твореца» (Изход). Т.е., независимо от това, че се удостоили да «видят», получавайки «зрение», все пак имали сили да се опират на вярата.

   А за това е необходимо да се приложат особени усилия, за да не паднат от своята степен, подобно на «Ливни и Шими» (Изход 6:17). Защото иначе се получава, че само във време на някакво просветление могат да слушат Тора и заповедите, като това е необходимо условие. А трябва да я слушат без всякакви условия. Затова във време на просветление човек трябва да се погрижи за това, да не навреди на своята готовност да върви в тъмнина. И това е достатъчно за този, който разбира.