Чуто на 15 Хешван (1 Ноември 1944 г.), в Тел Авив

    Казано е, че незаконнороденият мъдрец е за предпочитане пред първосвещеника, пред обикновения мирянин.

    «Незаконнороден» (мамзер) произлиза от думата «eл-зар» (чужд бог). Ако човек нарушава забраната да се обръща към други сили (със своите егоистични желания да властва над случващото се), в него се раждат незаконнородени (мамзeрим), обръщащи се към други богове, сили. (Тоест той се свързва с нечистата сила, със своя егоизъм, желаейки да напълни своите егоистични желания.) Нечистата сила се нарича eрва, неприлично място. Затова в такъв случай се счита, че човек се явил на eрва и тя заченала от него незаконнороден.

    А «Мнението на миряните е противоположно на мнението на Тора». (Мирянин се нарича човек, намиращ се още в своите еснафски, т.е. егоистични желания.) Затова има противоречия между обикновените хора и мъдреците на Тора, и съществува огромна разлика дали човек ражда «незаконнороден». Тъй като ученикът на мъдреца счита, че и това също е от Твореца, и представяното му сега състояние, наречено «незаконнороден» – също му е изпратено от Твореца (т.е. Творецът е направил така, че от неговите усилия да се роди «незаконнороден»).

    Докато грешникът казва, че това просто е чужда от святата, от Твореца, мисъл, която се е явила в него в резултат на негов минал грях. И затова му е нужно само да поправи своя грях. Мъдрецът има сила да вярва, че и това състояние той трябва да види в целия му истински вид, но едновременно с това, да го приеме и да приеме върху себе си властта на Твореца до саможертва.

    Тоест даже когато се случва нещо, което му се струва напълно неважно, дотолкова, че в света няма нищо по-безполезно, ненужно и скрито, все пак и такова състояние е необходимо да се отнесе към Твореца и да се разбере, че Творецът му създава тези ситуации, рисува пред него тази картина на действителността, наречена «странични мисли за управлението». А той трябва да реагира на такава малка важност духовно – над разума, и да работи, като че ли му се разкрива цялата безкрайна важност на духовната работа.

    Първосвещеник (Велик Коeн) се нарича този, който работи за Твореца и работи толкова много в Тора и заповедите, че няма никакъв недостатък в неговата работа. Затова ако човек приема върху себе си условията на духовната работа, то нейният закон е такъв, че незаконнороденият мъдрец е преди Великия Коeн.

    Тоест той приема своето състояние «незаконнороден» като мъдрец, "талмид хахам" ("ученик на мъдреца"). Мъдрец (хахам) се нарича Творецът, а учащият (талмид) от Твореца, да бъде подобен на Него, се нарича ученик на мъдреца, талмид-хахам. И само ученикът на мъдреца може да каже, че всичко, което получава, което усеща в света по време на своята духовна работа идва право от Твореца.

    А Коeнът, докато все още си остава обикновен човек, дори ако работи за Твореца и прилага много усилия в Тора и Заповедите, но още не се е удостоил да учи работата от Твореца, не се нарича ученик на мъдреца. И затова, в такова състояние никога няма да може да достигне истинско съвършенство, защото споделя мнението на месните хора. А мнението на Тора го има само в този, който се учи от Твореца. И само ученикът на мъдреца знае тази истина, че всичко идващо при него, се спуска от Твореца.

    Затова е казано в Тора, че раби Шимон Бен Менасия отдавал цялото си време на Тора, и денем, и нощем, умножавайки своите усилия повече от останалите – докато не се спирал и не можел повече да увеличава своите усилия, т.е. достигал до такава точка, когато нямало какво да добави, а напротив.

    Във великия коментатор на Тора РАШИ обяснява, че само името Бен Менасия говори за това, че той «разбира в отстъпление» (eвин аменусe), т.е. отстъпва от пътя, но разбира (мевин), знае истината, и какви са нейните действителни качества. Но в такъв случай той се спира и не може да се помръдне от мястото си, докато не дойде раби Акива и не каже, че е необходимо да се умножат мъдреците (талмидей-хахамим).

    И само в сближаването с мъдреците човек може да получи поддръжка. Тази помощ може да му окаже само мъдрец и никой друг, защото колкото и велик той да е бил в (обикновената) Тора, все още се нарича земен обикновен човек, ако не се е удостоил да учи от самия Творец. Затова човек е длъжен да се принизи пред мъдреците, за да приеме в себе си това, което мъдрецът му дава, без всякакви препирни и съмнения, над своя разум и разбирания.  

    Казано е: «Тора е по-дълга от земята». Тоест Тора започва зад пределите на земята, и затова е невъзможно нищо да се започне от средата, защото началото се намира извън пределите на земята, т.е. след материята, егоизма. Затова Първосвещеникът се нарича земен обикновен човек, защото макар да прави голяма работа, ако още не се е удостоил със светлината на Тора, то се намира на нивото на земята, в своя егоизъм.

    Затова, за да достигне до състояние лишма, заради Твореца, е необходимо много да учи и да прилага усилия в състоянието ло лишма, заради себе си. Тоест с приложените усилия в състоянието «заради себе си», човек достига истината: той вижда, че всичко желае само егоистично. Но ако не е приложил огромни сили, е невъзможно да види истината.

    А по друг повод Баал а-Сулам казал, че човек трябва много да учи Тора лишма, за да се удостои да види истината и да разбере, че той се учи ло лишма, заради себе си. Работата лишма е във възнаграждение и наказание и се отнася към Малхут, а Тора ло лишма се нарича Зеир Анпин, лично управление.

    Затова, царете на Израел – всички достигнали до нивото на постижение на лично управление за себе си от Твореца – спират на това, че няма какво повече да правят и нищо да добавят към направеното. Затова е казано, че над царете на Израел не властва никакъв съд и съдия, и няма в тях части от бъдещия свят, защото не правят нищо, тъй като виждат, че всичко се прави от Твореца.  

    Затова е споменато в Тора името на жената на Ахав – Изабел, от и-зевел (къде са отпадаците?), която питала: «Къде има в света отпадаци?», защото видяла, че всичко е хубаво. А мъжът ѝ бил Ахав (ах-ав – брат на отеца), т.е. брат на Твореца. Докато царете в дома на Давид ги съдят, защото царете в дома на Давид имат силата да съединят Творецът с Шхина, макар това да са две различни неща, разкриване и скриване, лично управление и управление с възнаграждение и наказание.

    И в това е силата на големите праведни, които са в състояние да обединят Твореца и Шхина, т.е. личното управление с управлението с възнаграждение и наказание. И те разбират, че само от сливането на двете се ражда желаното от тях окончателно съвършенство.