Чуто на 10 Нисан (31 Март 1947 г.)          

    Увереността е обличането на светлината, наричано “живот“. Съгласно правилото: няма светлина извън кли. И затова светлината, наричана “светлината на живота“, може да свети само обличайки се в някакво кли (желание). А желанието, запълнено със светлината на живота, се нарича “увереност“, тогава, когато човек вижда, че е в състояние да извърши всяко, дори и най-трудното действие.

    Получава се, че светлината се познава и усеща в това кли на увереността. Затова мярката за живот на човек се определя според мярата на усещаната от него увереност (мярата на светлината, която свети в кли), защото усещаната в него увереност и определя мярата за живот в него.

    Затова човек може сам да види, че през цялото време, докато той се намира в усещането за живот, увереността му свети, и той не вижда нищо, което може да му попречи да постигне желаемото. А всичко е, защото светлината на живота, тоест силата свише, му свети и му предава сили, “свръх човешки“, защото висшата светлина не е ограничена в своите възможности, подобно на материалните сили.

    Когато светлината на живота изчезва от човека, което се усеща като загубване на мярата на жизнената сила, човек се превръща в умник и философ, и той оценява всяко свое действие: а струва ли си да го правя или не. И той става внимателен и разумен, а не говорещ и стремителен, както преди, когато е започнал да се спуска от силното жизнено ниво.

    Но на човек не му стига ума, за да разбере, че всичката негова премъдрост и хитрост, с които сега съди за всяко явление, са се появили именно поради това, че е изчезнала от него някога напълващата го светлина на живота. И затова, той си мисли, че е станал умен – не както, по-рано, е било до загубата на светлината на живота, когато е бил стремителен и безразсъден.

    Но е необходимо да се знае, че всичката достигната от него сега мъдрост, е получена от това, че е изчезнала от него светлината на живота, която го е напълвала преди. Тъй като светлината на живота, която му е давал по-рано Твореца, е била мярата за всичките му действия. А сега, когато се намира в стадий на падение, нечистите егоистични сили (ситра ахра) получават възможност да се изявяват в него с всичките свои сякаш справедливи претенции.

    И тук може да се даде един единствен съвет – човек трябва да си каже: “Сега не мога да разговарям с тялото си и да споря с него, защото съм мъртъв. И чакам възкръсването на това мъртво тяло. А дотогава започвам да работя “над разума“, тоест казвам на тялото си, че във всичките си претенции ти си право, и съгласно разума – нямам с какво да ти възразя. Но се надявам, че ще започна да работя отново. А сега приемам на себе си бремето на Тора и заповедите (работа с намерение “заради Твореца“) и ставам гер, за когото е казано: “Гер е подобен на новороден“. И чакам от Твореца своето спасение (от егоизма), вярвайки, че Той обезателно ще ми помогне, и аз отново ще се върна на правилния път към Него.

    А когато отново придобия духовните сили, то ще имам какво да ти отговоря. Засега съм длъжен да вървя над разума, защото не ми достига светия (заради Твореца и отдаването) разум. Затова в това състояние ти можеш, тяло мое, да ме победиш с твоя разум. Защото няма за мен друг път, освен само да вярвам в мъдреците, указващи ми да изпълнявам Тора и заповедите (тоест поправяне на отдаването) с вяра над моя разум и да пребивавам в увереност, че чрез силата на вярата аз ще се удостоя с помощ свише, както е казано: “Който е дошъл да се поправи – му помагат“.