Чуто на утринната трапеза на празника Песах (1948 г.)

    Казва се, че обичаят да не се яде на гости на Песах е предизвикан от изискванията на кашрут. Тогава защо не постъпват така в течение на цялата година? И дори ако е известно, че човек съблюдава напълно кашрут още по-щателно, отколкото у нас в дома, все едно не е прието да се яде у него. А работата е в това, че забраната на заквасеното (хамец) се проявява във всичко дребно, в което е угодно, и не е по силите на човек сам щателно да го изпълни – само Творецът може да го спаси от най-малкото нарушение.

    И в това е смисълът на указанията да се пази от всичко заквасено, и е поръчано на човек да бъде внимателен и да следва всички съвети, за да не се приближи към нещо непозволено. Но е невъзможно човек сам да се спаси, защото само Творецът може да го спаси. И разбира се, защитата не е еднаква за всички – има хора, които Творецът пази повече, и има такива, които Творецът не пази така силно. Това зависи от нуждата на човека от Твореца, тъй като има такива, които знаят, че се нуждаят от повишена защита и затова призовават Твореца повече да се грижи за тях. А има хора, които не чувстват особена необходимост от защита свише. Но външно това е невъзможно да се разграничи, тъй като всичко зависи от вътрешното усещане, когато човек чувства в себе си такава потребност и се нуждае от повишена защита.