Както вече беше казано, в това правило са включени всички останали 612 поправяния. В трактата „Шабат”, мъдреците са казали, че с помощта на извършването на 612-те поправяния се удостояват с изпълняването на правилото „възлюби ближния”, а след това се удостояват и с любовта към Твореца.
Ако е така, какво тогава им дава любовта към другарите? В статия 5 беше казано, че тъй като във всеки човек любовта към ближния е много слаба, още не се е проявила, то няколко човека трябва да се обединят в една група. Когато е необходимо да направят нещо реално по отношение на другия и човекът помни, че в своите мисли е решил да потисне своя егоизъм, тогава той вижда, че не може да се откаже и от най-малкото удоволствие в полза на другия.
Но, ако няколко човека, които имат желание да постигнат любовта към ближния са се обединили в група и всеки от тях потисне своя егоизъм по отношение на другия, то всеки от тях ще получи силите на всички останали, и ще стане увеличаване на всички отделни сили на членовете на групата в една голяма сила. И тогава се явява възможност да бъде изпълнен закона „възлюби ближния”.
Сякаш се получава противоречие. Мъдреците са казали, че за изпълнението на този закон е необходимо да бъдат изпълнени всички останали 612 указания, а виждаме, че за постигането на любовта към ближния е нужна само любов към другарите по група.
В заобикалящия ни живот, виждаме, че при светските хора също съществува любов към другарите, те също се събират в различни компании. В какво се състои разликата между групата, изградена на принципа на любовта към ближния и светските компании от приятели? В Телим е казано: „Не стой в общество на присмиващи се”.
Какво означава това? Известни са забраните да не се говори лошо за другите или изобщо да се говорят празни, глупави неща. Защо е било необходимо отделно да се забранява прекарването на времето в общество на присмиващи се? Явно е, че тази забрана се различава по нещо от предишните две.
Работата е в това, че обичайно, хората се обединяват в компании с надеждата, че всеки от членовете на тази група ще се старае да подобри материалното положение на другия. Тогава излиза, че всеки от членовете на такава група ще получи максимална материална помощ от страна на другите. Всеки от членовете на такава група, през цялото време ще пресмята какво е получил в замяна на своите старания „в полза на обществото”, доколко той, с помощта на другите членове на групата е удовлетворил своето желание да получава, т.е. такава група е основана на базата на егоизма. Но, ако неин член започне да чувства, че може да получи повече, отколкото в рамките на групата, тогава той започва да се разкайва, че е влязъл в нея.
Ако в такава група се появи човек, който казва, че трябва да се създаде група според принципа за помощ на ближния и любов към него, то всички ще започнат да му се присмиват. Именно това се нарича „общество на присмиващи се”. И такава компания отдалечава човека от духовното. В това се и състои забраната: „Не стой в общество на присмиващи се”.
Нашите мъдреци са казали: „По-добре е грешниците да се намират поотделно, по-добре е и за тях, и за целия свят, а още по-добре е, ако изобщо ги нямаше. А за праведниците е обратното – по-добре е да се намират заедно, добре е за тях, добре е и за целия свят”.
Праведници са онези, които искат да изпълнят правилото „възлюби ближния като самия себе си”. Те искат да излязат изпод властта на егоизма и да придобият съвършено нова черта – любовта към ближния. По принцип, човек може да принуди себе си да го направи, но това ще бъде принудителна любов – според своята природа, сърцето на човека не може да се съгласи с това. Ако е така, тогава какво да направим, та сърцето искрено да обикне ближния?
Именно затова са ни дадени останалите 612 поправяния, с помощта на които можем не да принудим, а да „убедим” сърцето. Но, тъй като това е против природата на човека, то не е достатъчно. Съществуват и допълнителни съвети - за да може човекът да увеличи своите сили за изпълнението на правилото „възлюби ближния”, на него ще му е необходима „любовта към другарите”.
Ако всеки от членовете на групата потисне своя егоизъм по отношение на другарите, тогава ще се появи единен организъм и малките кълнове на любовта, които се намират във всеки ще се обединят и ще създадат нова голяма сила, при това, тази голяма сила ще съществува във всеки от членовете на групата. А когато тази сила я има във всеки, тогава той ще може да прояви своята любов към ближния. А след това, човекът ще може да постигне любовта към Твореца.
Но всичко това може да се случи при задължителното условие – всеки да потисне своя егоизъм по отношение на другия. Ако той е отделен от другаря, тогава няма да може да получи от него кълновете на любовта към ближния. Всеки трябва да си каже, че е нула по отношение на другаря.
Подобно на това, как се пишат цифрите. Ако първо напишем 1, а след това 0, получава се 10, т.е. 10 пъти повече. Ако пък след единицата напишем две нули, тогава ще се получи 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той – нула, то човекът получава от другаря 10 пъти повече. А, ако той казва, че е две нули по отношение на другаря, тогава ще получи от него 100 пъти повече.
А, ако е обратното, той е единица, а другарят – нула, тогава се получава 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А, ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които се явяват две нули по отношение на него, то тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По такъв начин, с колкото по-голямо количество нули оценява другарите, толкова по-малък е той самият.
И все пак, дори, ако вече имаш сили за любовта към ближния и можеш реално да я проявиш, ако вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, при все това – не вярвай на себе си. През цялото време трябва да изпитваш страх, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в обятията на егоизма. Ти трябва да се страхуваш, че ще ти дадат такива удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще им се насладиш само заради себе си.
Тоест ти можеш да устоиш на малките удоволствия като не им се наслаждаваш или да им се наслаждаваш, но заради другите. Но от големите удоволствия също трябва да се страхуваш, защото именно това е трепета пред Твореца, за който говорихме по-горе. Ако в теб вече има любов към ближния и трепет пред Твореца, тогава ти остава да придобиеш само светлината на вярата, която ще те доведе до Шхина. В коментарите „Сулам” е казано, че вяра дават съгласно големината на трепета.
Затова, всеки следва да помни, че понятието „възлюби ближния като самия себе си” трябва да се спазва като закон, т.е. като заповед на Твореца. Раби Акива ни е обяснил, че от това указание трябва да се направи желязно правило, с помощта на което ще можем да извършваме всички действия заради Твореца, а не заради собствената си изгода. Тогава човекът няма да стигне да увеличаване на желанието да получава заради себе си, защото обикновено той извършва действия, не изпълнявайки правилото на раби Акива, надявайки се да получи възнаграждение в бъдещия свят (или още в този, материален свят).
Трябва да бъде така: извършвайки поправяне, ние действително ще получим награда, но тя ще бъде заради това, че ще можем да потиснем своя егоизъм и да постигнем любовта към ближния, а след това – любовта към Всевишния. По този повод, мъдреците са казали: „Ако човек се удостои, то Кабала ще стане за него еликсир на живота, а ако не се удостои, то тя ще бъде за него отрова на смъртта”.
Това означава, че ако той не се удостои, тогава ще извършва своите действия заради любовта към себе си и неговият егоизъм само ще се увеличава. И тогава Кабала ще бъде за него отрова на смъртта. А, ако човекът се удостои, то неговият егоизъм ще изчезне, а вместо него той ще придобие любовта към ближния и с помощта на това ще постигне любовта към Твореца. И единствено негово желание ще бъде да достави удоволствие на Твореца.