Истина се нарича това, което човек усеща и вижда със своите очи. И това се нарича «възнаграждение и наказание», когато е невъзможно да се получи нищо без предварителни усилия.

    Подобно на човек, седящ в дома си и не желаещ да полага усилия, за да работи, който говори, че Творецът е Добър и желае добро на своите творения, на всички дава необходимото, и разбира се, на него ще изпрати всичко, което му е нужно, а той сам не е длъжен да се грижи за нищо. Разбира се, този човек ще умре от глад, ако се държи така. Здравият смисъл ни убеждава в това, и виждаме със собствените си очи, че наистина така се случва, и такъв човек умира от глад.

    Но заедно с това, човек трябва да вярва над своя разум, че даже без всякакви усилия също ще достигне всичко необходимо, защото частното управление му е подготвило това. Творецът сам е извършил и ще извършва всички действия, човек с нищо не Му помага. Тъй като всичко твори само Творецът, а човек нищо не може нито да добави, нито да извади.

    Но как може да се съвместят тези два съвършено различни, взаимно изключващи се подхода? Единият утвърждава, опирайки се на разума, че без участието на човека, т.е. без предварителна работа и усилия, е невъзможно нищо да се постигне. И в това е истината, защото Творецът желае човек да се чувства именно по този начин. И затова този път се нарича истински.

    Но ако съществува противоположно на това състояние, то как може то да се нарича истинско? Работата е това, че истински се нарича не пътят и състоянието, а усещането, че Творецът желае човек да се чувства именно по този начин. Тоест истина се нарича желанието на Твореца, желаещ именно така да се почувства човек.

    Но заедно с това, човек трябва да вярва – независимо от това, че не чувства така и не вижда – че Творецът може да му помогне да достигне всичко и без всякакви усилия от негова страна. И това се нарича частно управление на Твореца над човека. Но човек не може да достигне частното управление, преди да достигне до разбиране на «възнаграждение и наказание».

    И това е така, защото частното управление е вечно и съвършено, а човешкият разум не е вечен и не е съвършен, и затова не може вечното и съвършеното да се поместят в него. Ето защо, след като човек постигне управлението с възнаграждение и наказание, това постижение става съсъд, в който той постига частното управление.

    Оттук може да се разбере казаното: «Спаси ни Творецо и изпрати ни късмет». «Спаси» означава възнаграждение и наказание. Тоест човек трябва да се моли Творецът да му изпрати възможност да положи усилия, с помощта на които той да се удостои с възнаграждение. Но заедно с това, той трябва да се моли за късмет, т.е. за лично управление, за да може без всякаква работа и усилия да се удостои с всичко най-добро.

    Подобно нещо виждаме и в нашия свят. (Две последователни състояния, произхождащи в духовното в една душа, като че ли в различни времена, се делят в нашия свят на две отделни човешки тела.) И в нашия свят виждаме, че има хора, които получават възнаграждение само след големи усилия и тежка работа, а има хора по-малко способни и по-мързеливи, които заработват с лекота и стават много богати в света.

    Причината е в това, че тези две различни материални състояния произлизат от съответстващият им висш корен – управление с «възнаграждение и наказание» и с «частно управление». И разликата е само в това, че в духовното това се разкрива като две последователни постижения на една душа, т.е. в един човек, но в две негови последователни състояния, а в материята това се разкрива в едно време, но в двама различни човека.