Чуто на 24-ти Адар (19 Март 1944 г.) в Йерусалим

   Духовното понятие «човек» се състои от три тела:

• вътрешно тяло, облеклото на душата,
• клипат Нога,
• клипа «Мишха де-хивия» (змийска кожа).

   За да се освободи от последните две тела, пречещи на святостта, и да има възможност да използва само вътрешното тяло, е необходимо да мисли само за това, което е свързано с тях. Т.е. всички мисли на човек постоянно трябва да бъдат за това, че "Няма никой освен Него" и само Той е извършвал, извършва и ще извършва всички действия в мирозданието, и никакво творение, никаква сила в света не може да отдели човека от духовното.

   А доколкото човек вече не мисли за двете външни тела, те умират, не получавайки прехрана и възможност за съществуване. Тъй като мислите на човек за тях са жизнената им сила.

   Ето защо е казано: „С пот на челото ще ядеш хляба свой“. Тъй като до греха с Дървото на познанието животът на човек не е зависил от хляба, т.е. той не е трябвало да извършва особени действия, за да получи светлина и жизнена сила – светлината и така му е светила. Но след грехопадението към тялото на човек се прилепила Мишха де-хивия и неговият живот започнал да зависи от хляба, т.е. от прехраната, която е нужно всеки път да привлича отново. А ако не получават храна, тези външни тела умират. И това е голямо поправяне, позволяващо човек да се избави от двете нечисти тела.

   Ето защо е определено на човек да прилага усилия и да се старае да не мисли за това, което се отнася към тези две тела, за което е казано: «Грешните помисли са по-страшни от самия грях», защото мислите са храната на двете външни тела. И от това, което човек мисли за тях, тези тела получават живителна сила.

   Ето защо човек трябва да мисли само за вътрешното тяло, защото то се явява облекло на неговата свята душа. Т.е. трябва да мисли само за това, което се намира «извън неговата кожа» – извън собствените егоистични интереси, което означава «извън тялото», извън неговата егоистична изгода, мислейки само за ползата на ближния.

  И това се нарича «зад пределите на кожата», защото извън тялото човек не може да има никаква връзка с клипот (егоистичните намерения), а цялата връзка с клипот е само «вътре в кожата», във всичко, което се отнася до тялото, до егоизма. Към всичко, което се облича в тялото, незабавно се прилепят клипот, а всичко, което не се облича в тялото, е недостъпно за тях.

   Ако се отдаде на човек постоянно да пребивава в своите мисли извън интересите на тялото, то той се удостоява с казаното: «Отделено е това от моята кожа, и от плътта своя ще видя Твореца» (Йов 19:26). «Това» намеква за разкриване на Святата Шхина, а «отделено» означава поправяне, позволяващо и да пребивава зад пределите на кожата на човек. И тогава той се удостоява «от плътта своя да види Твореца» – т.е. Творецът се разкрива, обличайки се във вътрешното тяло на човека. А това става само ако човек е съгласен да работи извън своето тяло, т.е. без всякакво обличане на наслаждения в него.

   Докато грешниците, желаещи да получат напълване за своята работа вътре в тялото, «вътре в кожата» (в своите желания), «умират, не достигнали мъдрост» – т.е. не получили никаква светлина и нищо не постигнали. И именно праведниците се удостояват с обличане на светлината в техните тела.