«И било след много време (в тези велики дни): умрял царят на Египет, и застенали синовете на Израел от работата, и зaвикали – и се възнесъл този вопъл към Всевишния, и чул Всевишният техния вик и стон». (Шмот 2:23)

    Страданията и нещастията достигнали такава степен, че е било невъзможно да се издържат. Тогава народът така силно се помолил на Твореца, че Творецът чул техния вик и стон. Но от друга страна, виждаме, че те казали: «Кой ще ни даде?», спомняйки си пълните тенджери с месо и хляб до насита, а също рибата, която яли в Египет даром, тиквичките, дините, зеленчуците, лукът и чесънът.

   Факт е, че работата в Египет е била много приятна за тях. Както е казано: «И те се смесили с други народи и приели техния начин на живот». Тоест, ако Исраел се намира под господството на други народи, те властват над Исраел, и той не може да се освободи от чуждото влияние, намирайки вкус в тази работа и не желаейки да се освободи от това робство.

    И тогава Творецът направил така, че «умрял царят на Египет» и изчезнала неговата власт над тях, и затова не могли повече да работят. Те разбрали, че ако няма светене на светлината Мохин, даваща съвършенство – то и робството е несъвършено. И «застенали синовете на Израел от тази работа», не носеща им нито удовлетворение, нито жизнена сила, тъй като «умрял царят на Египет», т.е. пропаднала е цялата власт на фараона, даваща им храна и препитание. И затова възникнала в тях възможност за молитва, и веднага дошло избавление.

    А след това, когато вървели в пустинята и попаднали в състояние «катнут», страстно желали отново да се върнат в робството, в което се намирали, докато не умрял царят на Египет.